ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София,
03.11.2020 г.
Апелативният специализиран наказателен съд, в закрито съдебно заседание на
трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
след като разгледа
докладваното от съдия Илиева ВНЧД № 520 по описа на АСНС за 2020 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал.
2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частни жалби на адв. Е.Й., като защитник на подс.
М.Г.В., срещу протоколно определение от 20.10.2010 г. по нохд
№ 2885/20 г. СНС. С посочения по-горе съдебен акт, държан в разпоредително
съдебно заседание, е оставено без уважение искането на адв.
Д.Л., като защитник на подс. Г.Н. Д., на адв. М.Т., защитник на подс. Б.Л.П.,
на адв. И.В., като защитник на подс.
В.П.П., на адв. Н.А., като
защитник на подс. В. И.Б., на адв.
М.Х., като защитник на подс. Д.Д.К.,
на адв. Н.В., като защитник на подс.
Д.А.Д., на адв. М.К., като защитник на подс. И.В.И., на адв. К.К., като защитник на подс. К.В.И.
на адв. Е.Й., като защитник на подс.
М.Г.В., на адв. Ж.Ж., като
защитник на подс. Т.Б.Б., за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати, при изготвяне на
обвинителния акт, съществени процесуални нарушения. Със същото определение СНС
е оставил без уважение защитната претенция за облекчаване на взетите мерки за
процесуална принуда. Потвърдил е изпълняваните по отношение на подсъдимите М.В.,
Б.П., В.П., Т.Б. мерки за неотклонение „Задържане под стража“, а спрямо подсъдимия
Д.К. - „Домашен арест“.
В частната жалба се поддържа оплакване
за незаконосъобразност на обжалваното определение в частта, в която не е
постановено наличие на съществени
процесуални нарушения на досъдебното производство, обосноваващи връщане на
делото на прокурора за тяхното отстраняване, както и в частта относно
прилаганата мярка за неотклонение. Неправилно първостепенният съд не е ценил
като съществено процесуално нарушение липсата на описание в обстоятелствената
част на обвинителния акт на фактически обстоятелства относно време, място,
начин на изразяване на воля на подсъдимия В. за включване в организираната
престъпна група, както и действията или бездействията, които е приел да
извършва. Излага аргументи, че на 19.09.2020 г. е изтекъл максималният осеммесечен
срок на действие на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на
досъдебното производство, съгласно чл. 63, ал. 5 НПК, предвид прекратяването на
17.09.2020 г. на съдебното производство, връщане на делото на прокурора и
възстановяване на висящността на досъдебната фаза на
процеса. Позовава се на неясно формулиране на обвиненията, събиране на
доказателства в нарушение на НПК, неуважаване, без мотиви за това, на
направени, при предявяване на разследването, доказателствени искания, неналичие
на опасностите от укриване и извършване на престъпление от подс.
В.. Моли за отмяна на обжалваното определение в атакуваните части, връщане на
делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения и отмяна на мярката за неотклонение на подс.
В..
В срока по чл. 342, ал. 1 НПК, приложим
в настоящото производство по силата на препращащата норма на разпоредбата на
чл. 249, ал. 3 НПК, първоинстанционният съдебен акт, в частта по т. 6, чл. 248 НПК, е обжалван от адв. Т., като защитник на подс. Б.П.. Счита, че липсва опасност от укриване и от
извършване на престъпление от този подсъдим. Опасността от извършване на
престъпление не следва да се извежда от характера и тежестта на повдигнатите
обвинения. Излага съображения, че предходното осъждане на подсъдимия е през
2017 г. за деяние с голяма давност, извършено през 2010 г. Изтеклият период от
време на действие на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е изиграл
своята превантивна роля. Моли за отмяна на определението в обжалваната му част и
постановяване на ново, с което мярката на подсъдимия П. бъде изменена в по-лека
такава.
Определението на СНС, в частта му по т.
3 и т. 6, ал. 1, чл. 248 НПК, е обжалвано и от адв. В.,
като защитник на подсъдимия В.П.. Излага доводи за допуснати процесуални
нарушения при изготвяне на обвинителния акт, в който не са описани времето,
мястото, начина на извършване на деянията, а обективните действия на подсъдимия
са посочени схематично и не в тяхната последователност. Твърди, че не е налице
обосновано предположение подсъдимият да е участвал в организирана престъпна
група, а деянието по чл. 354а от НК представлява маловажен случай. Подчертава,
че изтеклият период на задържане на подс. П.
обосновава отпадане на необходимостта от прилагане на най-тежката мярка за
неотклонение. Опасността от извършване на престъпление не следва да се извежда
единствено от тежестта на повдигнатото обвинение, без да се съобрази и чистото
съдебно минало на подсъдимия. Моли за отмяна на първоинстационното
определение и изменяване в по-лека на мярката за
неотклонение на подс. П..
Въззивното съдебно производство е
инициирано и по частна жалба на адв. Ж., като
защитник на подс. Т.Б.. Излага оплаквания, че СП не е
отстранила констатираните в предходно разпоредително заседание процесуални
нарушения. В обвинителния акт отново не е посочено мястото, на което
подсъдимите са съгласували волите си за участие в престъпно сдружение, нито
дали всички от тях ли са присъствали на твърдяната среща. Неправилно на стр. 3
СП е изложила твърдение, че обв. Б. е полицейски
служител, а в заключителната част не се сочи подобно твърдение. Посочва, че
срокът по чл. 63, ал. 4 НПК е изтекъл и по-нататъшното задържане е
противозаконно. Развива доводи за липса на предпоставките, обуславящи
продължаване на действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ - обоснованото
предположение за извършване на вменените му престъпления и опасност от
извършване на престъпление предвид чистото му съдебно минало, липса на данни за
негови противообществени прояви, млада възраст, семеен, с малко дете, трудово
ангажиран. Моли за отмяна на определението, връщане на делото на досъдебното
производство за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на обвинителния акт, отмяна на мярката за неотклонение, а
алтернативно определяне на друга, по-лека такава.
В частната жалба на адв.
Х., като защитник на подсъдимия Д.К., се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на първостепенния съдебен акт. Преценява, че прокурорът
не е отстранил така посочените от СНС съществени процесуални нарушения и внесеният
нов обвинителен акт отново не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Позовава
се на възникнала предпоставка за отмяна на мярката за неотклонение „Домашен
арест“ в хипотезата на чл. 234, ал. 8 НПК. Сочи изминалия 9 месечен
продължителен период на изолиране, чистото съдебно минало на подсъдимия. Моли
за отмяна на определението на СНС в обжалваната му част, отмяна на взетата по
отношение на подс. К. мярка за неотклонение „Домашен
арест“ и определяне на по-лека такава, прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокурора.
В срока по чл. 342, ал. 2 НПК
възражение срещу постъпилите частни жалби не е направено от СП.
АСНС преценява частните жалби за допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 342, ал. 1, вр.
чл. 249, ал. 3 НПК, от активно легитимирани страни и срещу
акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
След
като се запозна с наведените в частните жалби доводи и доказателствата по
делото и като извърши проверка на правилността на определението на СНС, в
атакуваните му части, АСНС преценява частните жалби за неоснователни, поради
което следва да бъдат оставени без уважение. Първостепенният съдебен акт, като
постановен при правилно тълкуване и прилагане на процесуалния закон, следва да
бъде потвърден. Съображенията за това са следните:
Неоснователен е формулираният и
обоснован във въззивните частни жалби довод за допуснати на досъдебното
производство, в стадия „Действия на прокурора след завършване на
разследването“, съществени и отстраними нарушения на
процесуални правила, довели до накърняване правото на защита на привлечените
към наказателна отговорност лица.
Правилно първостепенният съд е заключил,
че изготвилият прокурорския акт обвинител е изпълнили процесуалните си
задължения по чл. 246, ал. 2 НПК. В обстоятелствената част на обвинителния акт
са наведени фактически данни относно съставомерните обективни и субективни
признаци на вменените на подсъдимите П., П., К., Б. и
В. престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК и по
чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК /само за
подсъдимите П., П., К., Б./.
АСНС намира, че обвинителният акт
изцяло отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, като в него прокурорът е дал
описание на твърдението си за включване на всеки един от подсъдимите в
престъпното образувание, кога е станало това и при какви обстоятелства. На (стр. 3 от ОА) – досежно подс. В.. Твърдяната роля на подсъдимия В. в престъпното
сдружение, а именно: съдействие за безпроблемно държане и разпространение на
наркотични вещества е посочена на няколко места в оспорения от защитата
процесуален документ (стр. 5, абзац 3 и
4, стр. 6, абзац 2). Така изложени фактическите обстоятелства, според въззивния
съд, позволяват подсъдимият В. да разбере фактическите основания за привличане
към наказателна отговорност и адекватно да се защитава по тези факти.
Придадената от държавното обвинение на подс. П. конкретна роля в ОПГ по зареждане на сочените за
дилъри с наркотични вещества е очертана на стр. 4, абзац 1 и 2. Фактическите
обстоятелства на обвинението по чл. 354а от НК на този подсъдим са описани на
стр. 9 от обвинителния акт. Претендираното за
осъществено престъпление по този състав на НК е такова на формално извършване.
Ето защо, твърдението, че фактическата власт върху обектите, поставени под
специален режим, се е намирала у подсъдимия, с конкретизиране на времето,
мястото и начина, по който това е установено, е достатъчно, за да изгради у
подсъдимия представа за фактическите параметри на повдигнатото му обвинение,
съобразно които той да организира и да упражни ефективно своето право на
защита.
Лишен от основание е доводът за
допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в това, че на стр. 3 от
обвинителния акт подсъдимият Т.Б. неправилно е посочен като полицейски
служител, каквото обстоятелство липсва в диспозитива. При описание на проведените срещи между подсъдимия Б.П. и
подсъдимите В. И. и Б., прокурорът е
посочил: „полицейски служители на 2 РУ СДВР“, с изброяване със запетая,
след препинателен знак тире, на имената на двамата полицаи В. и Илиев. Името на
подсъдимия Б., за когото не са налице данни да притежава това длъжностно
качество, не е смислово разчленено в рамките на сложното изречение, предвид неправилната
употреба на простия съединителен съюз „и“, който свързва, а не разделя и не
противопоставя еднородните части в изречението. Обсъжданата синтактична и пунктуационна
непрецизност поражда и смислова неяснота, в каквато насока е защитното
оплакване. Коментираното несъвършенство на писмената реч затруднява, но не до
степен да постави в невъзможност адресатите на акта на разберат волята на
съставителя, поради което и не съставлява съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в противоречие между обстоятелствена и заключителна част на прокурорския
документ. То не накърнява правата на защита на подсъдимите, както в
досъдебната, така и в съдебната, централна фаза на наказателния процес, поради
което и не съставлява самостоятелно основание за връщане на процеса в предходна
фаза. Наведените в частната жалба на адв. Ж.
оплаквания за непреодолимо противоречие между посочените в обстоятелствената
част факти и възприетото в диспозитива, поставило в невъзможност подс. Б. да узнае в какво точно деяние е обвинен и да
организира защитата си, не намират доказателствена опора, поради което, като
неоснователни, настоящият съдебен състав
отхвърли.
АСНС не намира за основателен довода на адв. Х., като защитник на подсъдимия К., за неотстранени
процесуални нарушения, констатирани при прекратяване на съдебното производство
още в първото по ред разпоредително заседание на 17.09.2020 г. по нохд 2017/2020 г. СНС. АСНС преценява, че последващата
процесуална дейност на СП по изготвяне на нов обвинителен акт и внасянето му на
07.10.2020 г. в СНС, по повод на който е образувано производството по нохд 2885/20 г. пред първата съдебна инстанция, са
съобразени и са в изпълнение на указанията на съда, съответни са на изискванията
на процесуалния закон и задължителната практика на върховната съдебна инстанция
по наказателни дела.
По изложените съображения въззивният съд
намира, че СП е спазила процесуалния стандарт и обвиненията, повдигнати на
лицата, привлечени към наказателна отговорност, позволяват на последните да
упражняват в пълен обем процесуалните си права и да се защитават срещу
обвинителната теза, поради което и не е налице претендираното от защитата
основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокуратура за допълнително разследване.
Въззивната съдебна инстанция намира
неоснователност на частните жалби относно претендирана незаконосъобразност на
съдебния акт в частта, в която е оставено без уважение искането за изменение на
търпяната от всеки от подсъдимите процесуална принуда.
От доказателствата по делото е видно, че
подсъдимите В., П., П., Б. и К. са предадени на съд с
обвинения за претендирани за извършени умишлени
престъпления от общ характер, наказуеми с лишаване от свобода, които
удовлетворяват и законовия критерий за тежки такива, а именно – по чл. 321, ал.
3, т. 2, вр. ал. 2 НК, както и по чл. 354а, ал. 2, т.
1, вр. ал. 1 НК, представляващи реализирана
последваща престъпна деятелност от вида, цел на престъпното образувание /само
за подсъдимите П., П.,
Б. и К./.
Въззивният
съд намира за правилен извода на първостепенната съдебна инстанция, че от
събраните на досъдебната фаза доказателства, предмет на проверка и в условията
на непосредственост, състезателност и равенство на средствата за защита в предстоящото
съдебно следствие, може да се формира обосновано предположение относно
авторството на подсъдимите-жалбоподатели в твърдяната за осъществена престъпна дейност, за която е
ангажирана наказателната им отговорност. Правилно първостепенната съдебна
инстанция е съблюдавала стриктно презумпцията за невиновност и не се е
ангажирала с оценката на кръга обстоятелства, очертани в чл. 301, ал. 1, т. 1 и
т. 2 НПК, произнасяне досежно които дължи в последващ процесуален стадий - при
решаване на делото по съществото.
На следващо място, при преценка
наличието на обстоятелства за продължаване действието на мярка, ограничаваща
свободата на придвижване, АСНС намира, както правилно е заключил и СНС, за
наличен риска от извършване на престъпление. По
отношение на подс. П. обсъжданият риск обосновано е
приет за наличен от данните от справката съдимост – осъждан, в сила от
20.06.2017 г., за престъпления по чл. 214, ал. 2, т. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, обхващащо пет отделени деяния и по чл. 129, ал. 1 във чл. 20, ал.
2 НК, като му е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 година и 6
месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за изпитателен
срок от 3 години, като престъпната дейност по настоящото производство, би се явила осъществена в рамките на този
изпитателен срок.
Тази
релевантна опасност, независимо от чистото съдебно минало на подсъдимите В., П., Б. и К., е изводима не от тежестта на повдигнатите обвинения, в каквато
насока е неоснователният защитен довод, а от спецификите на претендираната за
осъществена от всеки от конкретните подсъдими усложнена престъпна деятелност – престъпни
деяния, твърдяни за реализирани при условията на
реална съвкупност, продължителен период на действие на предполагаемата
престъпна структура, значителен брой, от 10 лица, участници в престъпното
образувание, наличието на два квалифициращи признака по ал. 3, чл. 321 НК,
особеностите на длъжностното качество на подс. В. –
служител от системата на МВР, сектор „Охранителна полиция“, със задължения по
служба, непосредствено насочени към опазване на обществения ред, включително и
от престъпни посегателства от вида, цел на ОПГ.
При преценка законосъобразността на
изпълняваната мярка за неотклонение АСНС констатира, че подсъдимите лица В., П.,
П., Б. и К. търпят ограниченията на най-тежката мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, взета с протоколно определение от
01.12.2019 г., нчд 4479/19 г. СНС. Само по отношение
на подс. К. процесуалната принуда била смегчена в „Домашен арест“ с определение от 24.03.2020 г. внчд 135/20 г. АСНС. Към датата на постановяване на
настоящото определение от първоначалното задържане е изтекъл срок от 11 месеца
и 3 дни, през който е приключила цялата досъдебна фаза на процеса и на
27.07.2020 г. производството е преминало в съдебната си фаза. В разпоредително
заседание на 17.09.2020 г. съдебното производство било прекратено и делото
върнато /разпореждане на съдията-докладчик от 05.10.2020 г./ на СП за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Новоизготвеният обвинителен
акт бил входиран в СНС /вх. № 261139/ на 07.102020 г.
Така изложената фактология по движение
на делото не мотивира извод за основателност на защитната претенция за нарушен
от органите на досъдебното производство максимален срок на задържане, съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 4 НПК. Към момента на внасяне на първия обвинителен
акт в съда - 27.07.2020 г., срокът на задържане на подсъдимите лица е 7 месеца
и 26 дни. След връщане на делото на прокурора висящността
на досъдебната фаза на процеса е възстановена за времето от получаването на
делото от СНС на 05.102020 г. до изготвянето на втори по ред обвинителен акт,
поставил началото на второто съдебно производство на 07.10.2020 г. Сумарно
общият период на действие на мярка за неотклонение, ограничаваща свободата на
придвижване по отношение на подсъдимите-жалбоподатели, е 7 месеца и 28 дни,
който е в рамките на прогласения в чл. 63, ал. 4, предл.
първо НПК, осем месечен срок. Защитният довод за злоупотреба с процесуални
права от органите на държавното обвинение, изразяваща се в несъблюдаване на
обсъжданата процесуална норма, като лишен от доказателствена основа, съдът
отхвърли.
Следва да се изложат и съображения, че
независимо от намаляването на опасността от извършване на престъпление от всеки
от подсъдимите- жалбоподатели предвид изтеклия срок на действие на процесуалната
принуда, в каквато насока е и основателният довод на защитата, както и
приключването на подготвителната досъдебна фаза на наказателния процес, целите
на мерките за неотклонение не биха могли да бъдат обезпечени с друга по вид и
по-лека мярка за неотклонение. Това е
така, тъй като продължават да са налични регламентираните в закона реални опасности
от реализиране на дейност в отклонение на закона от всеки от подсъдимите.
АСНС не преценява трудовата ангажираност
на подс. Б., задълженията за издръжка на малолетно
дете от подсъдимия П. и от подсъдимия В., настъпилата смърт на бабата на подс. В. за обстоятелствата
от категорията на тези, които на самостойно основание, по преобладаващо
хуманитарни причини, да мотивират изменение в по-леки на оспорените мерки за
неотклонение.
Предвид
всичко изложено до тук и като постанови извод за законосъобразност на
проверяваното определение, обусловила неоснователност на частните жалби, на
основание чл. 345, ал. 3, вр. чл. 249, ал. 3,
предложение първо НПК, Апелативният специализиран наказателен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 20.10.2020 г., по нохд № 2885/2020 г.
по описа на Специализирания наказателен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: