Решение по дело №351/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 20
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 14 февруари 2020 г.)
Съдия: Надя Спасова Георгиева Савова
Дело: 20191500600351
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 юли 2019 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   Гр.Кюстендил,   14 .ІІ .2020 г.

 

 

 

                                 В        И М Е Т О       Н А       Н А Р О Д А

 

 

КЮСТЕНДИЛСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД,  наказателно отделение, втори въззивен състав,  в публично съдебно заседание на тринадесети ноември   две хиляди и деветнадесета    година,    в състав: 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НАДЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ:  ЙОЛАНДА ЦЕКОВА 

                                                                                               КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл.съдия

 

 

при   участието на секретар: Галина Кирилова

в присъствието на      прокурор:  Валери Пенков

като разгледа докладваното от  съдия Георгиева ВНОХД №351/2019 г.  по описа на съда  и  за да се произнесе , взе предвид следното:

 

Производството  е образувано  в Кюстендилския окръжен съд (КнОС)  по жалба от  подсъдимия Г.Б.Т. ***, подадена чрез    защитника му адв.В. ***, срещу  присъда №44/23.05.2011 г.  (неправилно посочена за година 2011 вместо 2019 г.), постановена   по НОХД № 436/2018 г. по описа на Дупнишки районен съд, с която  подсъдимият е ПРИЗНАТ За  виновен за две престъпления по чл.144, ал.3 от НК; наложено му е на осн.чл..23, ал.1 от НК   общо   наказание 1 година  лишаване от свобода, което е най-тежко измежду определените му за всяко от двете престъпления по  1 година ЛС, като на осн.чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години.

Прави се искане по чл.336, ал.1, т.3  вр. с чл.334, т.2 от НПК  за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна, по съображения за несъставомерност на деянието, предвид следните аргументи:

-липса на закана по см-.на чл.144, ал.3 от НК, доколкото евентуално употребената закана не представлява закана за убийство, а за причиняване на телесно увреждане;

-липса на конкретен адресат на евентуалната закана, отправена  по телефона,  тъй като не са  назовани лицата, към които е отправена;

Наведени са доводи и за процесуална незаконосъобразност на присъдата, поради неизясняване на обстоятелствата по делото, неправилен анализ на доказателствата  и извод за обективна и субективна съставомерност на деянието на подсъдимия, въпреки  че такава не е  налице.  

 

 КнОС , след преценка на жалбата и доказателствата по делото,  и след служебна проверка на присъдата в пределите на правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

ДнРС е разгледал делото при спазване на съдопроизводствените правила, регламентирани в НПК.  По надлежния ред е събрал относими  към предмет на делото доказателства и е изяснил обстоятелствата по същото. Дал е вярна оценка на доказателствата, въз основа на които е  формирал    фактическите си    и правни изводи. Последните  КнОС намира за правилни и споделя, тъй като кореспондират със събраните по делото  доказателствени материали, в т.ч.:

-гласни доказателствени средства, обособяващи  2 групи:

1/ показанията на свидетелите   И.А. и Й. И. -приятели на подсъдимия (дадени пред ДнРС и на ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК за показанията на св. А.и по реда на чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2, пр.ІІ-ро от НПК за св.Илиев) и обясненията на подсъдимия (дадени пред ДнРС , на л.85 и л.122);

2/ показанията на  свидетелите  В. С.в-пострадал ( дадени пред ДнРС, на л.42 и л.122 ),  св.А. В.-Началник на група „Тежки престъпления” в РУ на МВР-Дупница-пострадал (дадени пред ДнРС, на л.84 и л.122, и на ДП,  на л.15, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 от НПК), св. И. Д. (дадени пред ДнРС, на л.42г), св.К.  (дадени пред ДнРС, на л.84-85) -полицейски служители в РУ на МВР-Дупница, св. Д.-Началник на РУ на МВР-Дупница (дадени пред ДнРС, на л.121г) и св.Р. М.-прокуро в ДнРП (дадени пред ДнРС на л.125)   

-писмени доказателства-Справка за съдимост на подсъдимия от 09.05.2017 г. (на л.8 -11  от ДП), Справка за съдимост на Й. В. М.  от  25.09.2018 г. (на л.55 от НОХД № 436/2018 г. по описа на ДнРС), Справка-характеристика за подсъдимия  от инсп.С.Н. (л.13 от ДП), Справка с разпечатка от  мобилни- входящи и изходящи разговори  (л.30, л.33 и л.36 от ДП)

Преценявайки горецитираните доказателства, КнОС прие за установена следната фактическа обстановка:

            Подсъдимия Г. Б. Т.  е  роден на *** *** и живее в същия град. Българин е, български гражданин, с основно образование, неженен,   с ЕГН:**********.

            Според посочените данни от подсъдимия при снемане на самоличността му от ДнРС в ОСЗ на  19.09.2018 г., е  безработен, а според обясненията му дадени в следващо   ОСЗ от 11.12.2018 г. –строи кооперация в  гр. Сапарева баня.

            Осъждан е  5 пъти към  02.05.2017 г. (датата на  престъплението, за което е обвинен и осъден), с влезли в сила съдебни акта  през 1998 г., 2000 г., 2003 г., 2011 г. и 2015 г., за различни престъпления, сред които: по чл.210, ал.1 вр. с чл.208, ал.1 НК, по чл. по чл.195, чл.197, т.2 вр. с чл.194, ал.3 и по чл.343в, ал.2 от НК, за които са му налагани наказания ЛС-условни, 2 г.-ефективно (с влязла в сила присъда на 07.03.2000 г.), глоба и 8 м. пробация, изтърпяна  на 20.06.2016 г.     

            На свидетелите Д., В. и  С., по повод работата им,  подсъдимият е известен като криминално проявен.

На 02.05.2017 г.  подсъдимият обядвал в гр.Сапарева баня с В. В. К.  и свидетелите И. А.  и Й.И..

На същата дата  св.С., като служител на РУ на МВР-Дупница уведомил от личния си телефон с №  0893/654653  Й. В. М.(приятел на подсъдимия), живущ ***, че следва да се яви в управлението. После го довел в същото за криминалистическа регистрация, след извършване на която  го освободил. За това бил уведомен подсъдимия по телефона от свой познат, който му казал, че    Й. бил поканен да се яви в полицията в Дупница, отишъл там и  под въздействието на заплахи и  психически тормоз  бил накаран да пише неверни  показания за него (за подсъдимия).  Подсъдимият  се притеснил и афектирал. Поискал и получил номера на телефона на св.С., от който Й. М.бил  призован да се яви в полицията.   

 

  В 14.35 часа подсъдимият позвънил  от собствения си мобилен  телефон с № ********** на моб.телефона на св.С.с №0893/654653. Веднага след като св.С.отговорил на обаждането, подсъдимият започнал да крещи, казвайки му: „    Ей, боклуци. Вие двамата с Варадинов, на какви се правите?. Св.С.попитал, кой се обажда и  подсъдимият му се представил, че е  Г. Т..  След това попитал св.С.,   защо са довели приятеля му М.в полицията, а свидетелят му отговорил, че не е длъжен да му дава обяснение. Подсъдимият продължил да обижда  и   св.С.включил  разговора на високоговорител, тъй като в стаята с него бил  св.Варадинов, а също и св. Д. .  Подсъдимият  на висок и с арогантен тон  казал   „Ей боклуци, нещастници! Ще ви  изпратим военна   прокуратура, Ще ме накарате да ви изтепам!”. След това  св..С.прекъснал разговора и казал на св.Варадинов, че му се е обадил Г. Т.,   представил му се, и е отправил обидите и заканите  спрямо двамата-към него и св.В.. Секунда след това, в 14.36 ч. подсъдимият отново позвънял на  телефона на св.С., който   отговорил   и включил разговора на високоговорител. Така свидетелите С., В.  и Д. отново чули подсъдимият  крещейки да казва : „Ей нещастник, не ми затваряй, сега че дойдем у полицията, че ви изтепам. Св.С.отново прекъснал разговора и тримата започнали да коментират чутото, защото знаели подсъдимия като криминално проявен, както и че познава много хора от криминалния контингент, с който те работят като  служители в група „Противодействие на тежката престъпност”, вкл. и с подсъдимия,  и  че може да осъществи  заканите си, предвид на това, че ги познава, знае какви автомобили  притежават и че може да им навреди. Докато коментирали, в 14.55 часа,   телефонът на св.С.звъннал трети път. Той  отговорил и пак включил  на високоговорител.  Чули подсъдимият да крещи : „Боклуци, нещастници. Че ви доведем Господари на ефира. Че ви съсипем  всичките с жалби. Че ви изтепам!”. Св.С.му казал да престане да ги заплашва и  да не му се обажда повече.   Св.Д.напуснал стаята, а св.С.и св.В.докладвали   на Началника на РУ на МВР-св.Д., че  подсъдимият се е обадил по телефона на св.С.и му е отправил закана,  че   „сега ще дойде в полицията  и ще ги   изтрепа”.   Св.Д.първоначално не обърнал внимание,  но подсъдимият  наистина дошъл след около 30 минути  пред Районното управление.  Затова, имайки предвид, че подсъдимият е осъждан многократно  и е от активния контингент на управлението от много години, се разпоредил да се образува  досъдебно производство по случая срещу подсъдимия.   На св.Д.не станало известно същият ден подсъдимият да е искал да се среща с него, въпреки, че  принципно приемал граждани по всяко време, като за желаещите да се срещнат с него го уведомявал  служителя от пропуски.

  Правилно и обосновано първоинстанционният съд е кредитира   показанията на  свидетелите С., В.и Д., дадени пред ДнРС (както и потвърдените от св.В.и Д.показания от ДП, след прочитането им),  според които подсъдимият е заявил горепосочените във фактическите обстоятелства закани за убийство към свидетелите С.и В.в, които отправил при трите си обаждания от мобилния си телефон.. Тези показания на посочените трима свидетели са ясни, категорични, взаимно се потвърждават и липсват  логични данни,  пораждащи съмнение в достоверността  им. Показанията им относно проведените 3 бр.   разговори  по мобилен телефон между подсъдимия и св.С.се потвърждават по категоричен начин и от разпечатката  за обаждания от  телефона на подсъдимия. Броят  на обажданията  не се опровергават и от обясненията на подсъдимия. Потвърждават се отчасти и от показанията на   свидетелите А. и  И., които са възприели обаждания  по телефона от подсъдимия, без да установяват отправяни закани от страна на подсъдимия, било тъй като не са чули или не било  имало такива. .

КнОС дава вяра на показанията на св.Д., дадени пред ДнРС, с които отчасти се потвърждават показанията на свидетелите С., В.и Д., тъй като са ясни, последователни, убедителни и не се опровергават от останалите доказателства по делото.  От същите, както и от показанията на св.Кръпчански не се опровергават горепосочените показания на свидетелите С., В.и Д..

 КнОС счита  за недостоверни  показанията на св.И. от досъд.п-во, според които   „ не бил  чул  подсъдимият да оправя някакви закани към полицая, с който говорел по  повод задържането на Д. в полицията в гр.Дупница; да  повишава тон подсъдимия  или да се кара  с някой по телефона и че подсъдимият провел нормален разговор”. КнОС приема, че тези  показания на свидетеля  са заинтересовани и целящи изключване на наказателната отговорност на подсъдимия,   с оглед предвид дългогодишните приятелски отношения между подсъдимия и свидетеля, обусловило избирателното възпроизвеждане от свидетеля на част от  разговора на подсъдимия и то тази, която го описва като изключително възпитан и уважаващ институцията полиция личност.  НЕ дава вяра КнОС на тези показания на св.Илиев и доколкото   те се опровергават по категоричен начин от показанията на пострадалите свидетели и св.Д..

 

Правилно ДнРС не е дал вяра  на обясненията на подсъдимия, с които е отричал да е оправял закани по адрес на пострадалите свидетели. Абсурдно, недопустимо и нелогично е поведението на подсъдимия, изразило се в обаждане по телефона на св.С., искане на обяснение  за причината поради която приятелят му бил воден в полицията. Необяснимо е, както поведението му, така и притеснението му от действията на св.С., ако действително  води законосъобразен начин на живот, каквато убеждение се стреми да създаде с депозираните обяснения  пред ДнРС.  Неприемливо  и дръзко е и поведението му да търси обяснение от  служител на полицията за  действията  му по отношение на др.лице,  както и да  посещава прокуратурата, за да я уведомява  за случилото се с  неговия приятел, който се установи, че е бил в полицията за кратко за  криминалистическа регистрация и е освободен. Не се потвърди твърдението на подсъдимия за недопустимо и незаконосъобразно  поведение от страна на св.С.и колегите му  по отношение на подсъдимия или приятеля му.

Не се установи по делото пострадалите свидетели С.и В.да са имали мотив  или някакво логично обяснение, поради което да са установили неистина, твърдейки, че  подсъдимият е изрекъл   горепосочените във фактическите обстоятелства закани и обиди към тях. Подобно поведение е  в  разрез   с изпълняваната от двамата длъжност, а и не е може да бъде предполагано, предвид липсата на категорични, убедителни и незаинтересовани  доказателства в тази насока. У съда няма никакво съмнение, че подсъдимият е изрекъл твърдените от свидетелите С., В.и Д.закани   за убийство към първите двама, отправено по телефона на св.С.и адресирано към него и св.Варадинов.

Поради горните съображения правилно ДнРС е приел обясненията на подсъдимия, според които не се е заканвал на свидетелите С.и Варадинов, като негова защитна теза, целяща оневиняването му.

Правилно ДнРС е отбелязал, че не са потвърдени по делото и обясненията на подсъдимия, според които бил отишъл в полицията, тъй като бил извикан от Началника на управлението. Напротив , по категоричен начин е опровергана достоверността на това твърдение от показанията на  св.Д.-Началника на РУ на МВР-Дупница, който е бил принуден да нареди да бъде образувано досъд.п-во срещу  подсъдимия поради дръзкото му поведение, съобщено му от служителите му  С.и В.и пристигането на подсъдимия в полицията в потвърждение на заканата му, че сега ще дойде в полицията и  „ че ги изтепа” (в смисъл  убие).  

Не е убягнало от вниманието на ДнРС и непоследователността в обясненията на подсъдимия и противоречивите твърдения относно един и същи факт по време на назначената между него и свидетелите С.и В.очна ставка от съда.  Първоначално е отричал да е говорил по телефона със С.,а след това е признал, че действително е звънял на св.С.три пъти, както свидетеля  категорични и убедително е твърдял по делото.

КнОС дава вяра на показанията на св.В.от досъд.п-во, в които е посочил, че три пъти подсъдимият е звънял по телефона на св.С.,  тъй като са дадени непосредствено след случая, когато принципно паметта  за случилото се е по-ясно и точна, а и се потвърждават от показанията на свидетелите С.и Д., както  и от разпечатката от телефонните обаждания на телефона на подсъдимия.  КнОС прима, че показанията на  св.В.по време на очната ставка от  30.04.2019 г., според които е чул един разговор по телефона, а колегата му С.казал, че са били няколко, се разминават с установените показания относно този факт от досъд.п-во, поради  немалкия   период от време, изминал от 2017 г. до 2019 г., станал причина за недобър спомен.   

  Действайки по описания по-горе начин, КнОс също, както ДнРС счита, че подсъдимият е осъществил състава на  престъплението по чл.144, ал.3 от НК по отношение на свидетелите С.и В..   

 Престъплението има за   обект на  защита обществените отношения, свързан със свободното формиране  волята на човека.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действия, изразило се в словесно изричане, по телефон, на закана за убийство  към пострадалите свидетели С.и В..  Заканата е конкретизирана и към двамата, защото  подсъдимият  се е обадил на телефона на С., а от използваните изрази е видно, че заканата е отправена към него и към Варадинов. Подсъдимият е обективирал намерението си за извършване на престъпление против личността на пострадалите, чрез устна заплаха за убийство, чрез изразите „Че ви изтепам” . Заканата е могла да създаде възможност  за възбуждане  на основателен страх у пострадалите, тъй като е изречена  по начин, предполагащ  съществуването на реална възможност за извършването й от подсъдимия, поради обективирано намерение за осъществяването й.  Престъплението е довършено в момента на  възприемане на заканите за убийство от пострадалите С.и В.–отправени на два пъти чрез изразите „че ви изтепам” .  Думата „тепам” е диалект и синоним на  думата  „убивам”.   КнОС предвид изречените от подсъдимия изрази и обстановката, при която го е сторил, счита, че именно в този смисъл е употреба думата „изтепам”, т.е.  че ще  избие, ще лиши от живот пострадалия.   Не може да бъде споделено разбирането в жалбата, че  в съдържанието на думата  следва да се вложи разбирането за пране

За съставомерността на деянието  не е необходимо  адресатите на заканата с убийство да са се изплашили. Поради това и не е необходимо да се изследва чрез психолого-психиатрична експертиза, дали същите действително са се изплашили. Достатъчно е да са могли да се изплашат, която преценка  се извежда въз основа на обективните действия с които е осъществена заканата.

Престъплението подсъдимият е извършил от субективна страна с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е  неговите  общественоопасни последици и   е искал настъпването им.  Интелектуалният момент на умисъл   на подсъдимия е включвал  съзнание у дееца, че отправя закана за убийство към пострадалите, както и че тя се възприема от пострадалите и че може да породи у същите основателен страх от осъществяването й.

Волевият момент на престъплението се е изразил в целта  на подсъдимия заплахата да бъде възприета от пострадалите и те да изпитат страх от осъществяването й, без да цели да мотивира пострадалите към предприемане на определено поведение.

         Причините за извършване на горното престъпление се коренят в  слабите морално-волеви задръжки у подсъдимия и  незачитането на законите  в страната  .

            По изложените съображения    КнОС намира за неоснователни  доводите в жалбата за обективна и субективна несъставомерност на деянията на подсъдимия  по  повдигнатото обвинение.

         Наказанията за всяко от двете престъпления и общото на осн.чл.23, ал.1 от НК са индивидуализирани законосъобразно и не е налице основание за изменяването му. Налице са предпоставките и на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на общото наказание. И доколкото  липсва протест не може да се измени наложеното от ДнРС общо наказание 1 г. ЛС , изпълнението на което е отложено за срок от 3 години.

            КнОС счита, че  е допусната техническа грешка при изписване на последната цифра  от годината, като вместо 2019 , от която е датата на провеждане на с.з. в което според протокола от с.з. от  23.05.2019 г. е обявена присъдата, е изписана 2011 г. Очевидно е, че  годината на постановяване на присъдата е сгрешена и не е 2011 г., тъй като делото е образувано през 2018 г., поради което не е възможно да бъде постановена 2011 г.  Видно и от протокола от последното с.з.   проведено на  23.05.2019 г., е че присъдата е произнесена в това с.з. Следователно  вярната година на постановяване на присъдата е 2019 г. 

         Воден  от горното и на осн.чл.338 вр. с чл.333, т.6 от НПК, съдът

 

                                                  Р   Е   Ш    И    :

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъда №44/23.05.2011 г.  (с неправилно посочена  на  издаване 2011 вместо 2019 г.), постановена   по НОХД № 436/2018 г. по описа на Дупнишки районен съд

            Решението не може да се обжалва. То подлежи на проверка по реда на гл.ХХХІІІ НПК, по искане на подсъдимия или главния прокурор в 6-месечен срок от обявяването й.

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:1/

                                                                                                 2/