№ 267
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20221001000157 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261584 от 10.12.2021г., постановено по т.д.№ 277/2021г. по описа на
СГС Столична община е осъдена да заплати на „МТК Гроуп“ ООД на основание чл.79,ал.1
от ,предл. първо и чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 45669,34лв., представляваща цена за
м.01.2018г. по Договор № СОА16-ДГ56-1196/ 02.12.2016г., сключен между Столична
община като възложител и МТК Гроуп“ ООД като изпълнител, ведно със законната лихва,
считано от 12.02.2021г. до окончателното й плащане, и сумата от 13 878,41лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 15.02.2018г.-12.02.2021г.
Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Столична община с искане
същото да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени. Поддържа, че клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора между страните е
нищожна поради противоречието й с императивните норми на чл.30, ал.1, т.7, вр.чл.210 от
ЗЕ и съответно не може да послужи за индексиране на цената по този договор. При
условията на евентуалност се моли тя да бъде заменена с друг текст като вместо „данните на
НСИ“ да се счита, че промяната от 20% следва да е в цената на горивата съгласно „данните
на Комисията за енергийно и водно регулиране и на НСИ по отношение на смазочните
материали.“
Развиват се доводи, че съгласно решенията на КЕВР цената на природния газ за
1
крайните потребители се е повишила с 23,04%,а не с 35,29%, както сочат данните на НСИ и
като се вземе предвид и намалението на цената на ГСМ с 8,75%,то общото увеличение става
14,28%. Това означавало, че не се осъществило условието на чл.5, ал.4, т.2 от договора и
липсва основание за увеличаване на цената. Съдът неправилно тълкувал понятието „ГСМ“
(гориво-смазочни материали ) и не отчел, че следва да се вземат предвид стойностите и на
двата посочени по-горе компонента.
На следващо място в жалбата се поддържа, че с обжалваното решение е дадено
неправилно тълкуване на клаузите на чл.5, ал.4, т.2 и т.3 като е прието, че увеличението на
цената настъпва автоматично без да е необходимо провеждането на преговори. Страната
счита, че кумулативно следва да са налице и двете предпоставки, посочени в текста от
договора- увеличение на цената на ГСМ с повече от 20% и постигане на съгласие за такова
увеличение. Поддържа, че писмата на „МТК Гроуп“ ООД до Столична община представени
по делото и съдържащи искания за увеличение на цената не представляват предложение за
преговори за съответния месец, тъй като предхождат същия и не съдържат конкретни
статистически данни информация данни за цените на горивата и другите ГСМ. При липса
на проведени преговори, не можело да се приеме, че се е стигнало до увеличаване на цената,
а приетото от съда, че това е станало автоматично било неправилно. Клаузата на чл.5, ал.4
от договора давала възможност да бъде направено мотивирано предложение от страна на
превозвача за промяна в цената на превоза, но било необходимо да бъде подписано писмено
споразумение за това.
Градският съд не взел предвид новонастъпилите факти, които се установявали от
представените на 18.11.2021г. документи, а именно – сключването на споразумение от
20.01.2021г. за уреждане на отношенията между страните и споразумение от 05.10.2021г.
съобразно решения на Столичния общински съвет от 17.12.2020г. и 09.09.2021г. и
извършените плащания в общ размер на 1 872 739,99лв. Освен това въз основа на Протокол
с рег.№СОА21-ТД26-4103(18) от 16.11.2021г. на 22.11.2021г. на ищеца били изплатени
още 1 164 447,47лв. за периода от м.януари 2021г. до м.октомври 2021г. включително.
Подчертава се, че ищецът вече се е възползвал от предвидения в чл.5,ал.4 от договора
механизъм за компенсация като за периода от м.декември 2016г. до м.октомври 2021г. на
същия била изплатена сума в размер на 3 037 187,46лв.
Развиват се съображения, че ищецът не може да се позовава едновременно на двете
хипотези на чл.5,ал.4 от договора и че позоваването на едната хипотеза автоматично
изключва другата. Изложени са доводи и във връзка с обосноваността на
първоинстанционния съдебен акт със събраните доказателства, както и за неправилно
приложение на материалния закон- нормите на чл.86 и чл.84 от ЗЗД.
Въззиваемата страна „МТК Гроуп“ ООД е подала отговор на жалбата, с който я
оспорва. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде
потвърдено. Във връзка с възражението за нищожност на клаузата на чл.5,ал.4,т.2 от
договора се изтъква,че това възражение не е направено с отговорите на исковата молба и
допълнителната искова молба и поради това съдът следва да прецени дали същото не е
2
преклудирано. Изложени са съображения и по съществото на същото като е посочено, че то
е неоснователно.
Коментирани са и останалите оплаквания в жалбата като е изразено становище за
тяхната неоснователност.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , приема следното:
Предявените искове са правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
С подадената искова молба МТК Гроуп“ ООД е заявила претенция за осъждане на
Столична община да заплати сумата от 45 718,90лв., представляваща неплатената разлика
за индексирана цена на извършената транспортна дейност по градски автобусни линии №
12, 18, 20, 21/22, 23 , 24/24А , 25, 26, 28, 29, 31, 81 ,86, 117, 118 и 119 от общинската схема на
Столична община през месец януари 2018г. по чл.5, ал.4, т.2 от Договор № СОА16-ДГ56-
1196/ 02.12.2016г., сключен между страните по делото.
Ищецът твърди, че с този договор е поел задължението да осъществява автобусни
превози по посочените линии на градския транспорт, а ответникът- да заплаща
възнаграждение съобразно изминатия пробег. Съгласно чл.5, ал.1 Столична община се е
задължила да заплаща цена в размер на 3лв. за километър пробег. Плащането следвало да
бъде извършвано ежемесечно като 30% от същото се дължало авансово – до 15 число на
текущия месец, а останалата част – до 14 число на следващия месец. В чл.5,ал.4 били
договорени възможности за промяна на цената на извършвания превоз при определени
условия. В т.2 е предвидено, че това може да стане при промяна на цената на ГСМ с повече
от 20% съгласно данните на НСИ спрямо цента на към датата на подписване на договора.
Тъй като автобусите, с който се извършва превоза използват като гориво метан, то следвало
да бъде взета предвид цената на природния газ съгласно решенията на КЕВР. Към датата на
подписване на договора същата била 286,60лв. за 1000 куб.м., а с решение № Ц-
22/28.12.2017г. същата била променена на 352,65лв. Същата действала за исковия период. С
оглед на това обстоятелство ищецът счита, че е осъществена хипотезата на чл.5,ал.4,т.2 от
договора и цената за километър пробег автоматично се е увеличила с 2,5% и е станала
3,075лв. без ДДС и 3,69 лв. с ДДС. Ответникът заплатил възнаграждение за м. януари
2018г.,базирано на първоначалната цена. Оставала дължима разликата от 45 717,69лв.
Ищецът твърди, че е поискал от ответната страна актуализиране на цената по
договора през процесния период, но било отказано провеждането на преговори по този
въпрос. При това положение тази страна счита, че цената се е увеличила автоматично с
посочения по-горе процент, а клаузата, която предвиждала задължително подписване на
споразумение визирала случаите, при които процентът трябва да бъде различен - съответно
по-висок или по-нисък.
Ответната страна Столична община е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Твърди, че процесният договор не е влязъл в сила. Ако все пак се приемело,
че е влязъл в сила, то за начална дата,от която да се борят сроковете по договора следвало
3
да се счете датата на въвеждане в експлоатация на първата линия и това е 26.07.2017г.
Освен това в клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора била допусната техническа грешка при
определяне на началната дата, от която се следи за промяна на цената на гориво-смазочните
материали, като това следвало да не е датата на подписване на договора- 02.12.2016 г., а
тази на влизането му в сила- след представяне от изпълнителя на оригинал на влязло в сила
определение за прекратяване на водено между страните административно дело, или най-
рано - датата на въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия, която беше
посочена по- горе. Счита, че страните всъщност са придали значение именно на дата на
влизане в сила на договора между страните предвид съдържанието на чл.3 от същия и
именно тя била релевантният момент, от който се брояли всички срокове, включително и
този по чл.5,ал.4.
Изтъква, че договорът е сключен чрез конкурс съгласно редакцията на чл.19,ал.1 от
Закона за автомобилните превози към онзи момент като условията за провеждането му
носели най-общите характеристики на обществените поръчки и най- важният критерий бил
този за най-ниската предложена цена. Предвидените възможности за промяната й били само
при настъпване и доказването на обективните обстоятелства, които обуславят такава
промяна. Възнаграждението на изпълнителя по договора можело да бъде актуализирано
само след провеждането на преговори. Моли се съдът да приеме,че определената в чл.5,ал.1
от договора цена можело да бъде променяна само веднъж при настъпване на
предпоставките на чл.5,ал.4,т.2 от договора, а не при всяка промяна на цената на ГСМ с
повече от 20%.
Развити са съображения,че изпълнителят не може да се позовава едновременно на
клаузите на чл.5, ал.4, т .1 и на чл.5, ал.4, т.2 от договора, а позоваването на едната хипотеза
автоматично изключвало приложението на другата.
Ако все пак съдът приеме, че са налице предпоставките за промяна в цената по
договора, то се поддържа, че това трябва да стане, като преценката се направи считано от
датата на въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия- 26.07.2017г. Освен това
икономическата логика предпоставяла увеличението, при наличието на изискуемите
предпоставки, да намери израз в цената за следващия период и поради това, ако има
изменение на стойностите през месец януари, то трябвало да се отрази на цената през месец
февруари. При условията на алтернативност се моли, ако съдът приеме за обосновано, че
базовият период за изменение на цената е от сключване на договора –м.12.2016г., то при
определяне на реалния и справедлив процент, с който следва да се повиши определената по
договора базова цена, да се използват данните на НСИ. Ако пък съдът приеме,че цената на
ГСМ е обвързана с решението на КЕВР за промяна на цената на природния газ, а не на НСИ,
то съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.4, т.2 от договора, следвало да се съобрази дали
ищецът е закупувал природния газ (метан) по цената за природен газ (метан) за клиенти,
присъединени към газопреносната мрежа, определена от КЕВР, или по друга цена. Ако се
закупува природен газ (метан) по цена на КЕВР, преценката за изменението следвало да се
прави според съответните решения на КЕВР, като се съобрази, че КЕВР определя цената по
4
два начина - за 1000 nm3 и MWh, така че за да има съпоставимост и следвало да се изхожда
от тази от двете цени, по която доставеният природен газ е фактуриран и заплащан от
превозвача.
Оспорен е и искът за заплащане на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Моли се съдът да
отхвърли същия и освен това заявява, че лихва не се дължи върху частта от
възнаграждението, формирана от стойността на дължимия ДДС.
С допълнителната искова молба предявените искове се поддържат. Оспорват се
възраженията, направени от ответника. Заявява се, че конкурсът, въз основа на който е
сключен процесния договор, е проведен през 2008 г., а самият договор е подписан едва през
месец декември 2016 г. Предложената от ищеца офертна цена е била 3,56 лева без ДДС за
километър пробег, но цената е намалена на 3 лева в резултат на административен натиск от
ответника. Сочи, че дори индексираната цена от 3,07 лева е с 0,50 лева по-ниска от тази, с
която е спечелен конкурсът.
Като несъстоятелно е определено твърдението,че при обвързването на цената на
превоза по реда на чл.5,ал.4,т.2 с датата на подписване на договора била допусната
техническа грешка. Дадени са обяснения във връзка с уговорката, че договорът влиза в сила
след представяне на влязло в сила определение по адм.д.№11168/2012г. на АССГ като
подробно е описано какъв е предметът на делото и как са се развили отношенията между
страните по повод на този иск.
Във връзка с възражението на ответника, че договорът не предвижда автоматична
актуализация на цената съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от същия, се изтъква, че обективно
настъпилата промяна в цената на ГСМ с повече от 20% спрямо цената към датата на
подписване на договора е основание за актуализация на възнаграждението. Направено е
изрично уточнение, че съгласно данните на НСИ, който разполага с данни за цената на
природния газ, е налице увеличение на същата с повече от 20% и по-точно 34,52% за
първото и второто шестмесечие на 2018г. спрямо първото шестмесечие на 2016г.
Ищецът оспорва и възражението на ответника, че не се дължи законна лихва върху
ДДС, а само върху данъчната основа.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените възражения и
оспорвания на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца, направени в
допълнителната искова молба.
По доказателствата: От представения Договор за извършване на обществен превоз
СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016г. се установява, че страните са постигнали съгласие „МТК
Гроуп“ ООД да извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12,
18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна
схема на Столична община, със срок на действие на договора от 8 години. Съгласно чл.5,
ал.1 от договора Столична община се е задължила да заплаща за извършения превоз
възнаграждение в размер на 3лв. на километър без ДДС. Постигнато е съгласие
възнаграждението да е платимо на две вноски - 30 % авансово до 15 число на текущия месец
и останалата част – до 14 то число на следващия месец въз основа на действително
извършения пробег километри. Съгласно чл.5, ал.4, т.2 страните са договорили механизъм за
промяна на цената на извършения превоз в зависимост от промяната в цената на гориво-
смазочните материали /ГСМ/ след датата на подписване на договора. За да е налице
актуализация е необходимо промяната на цената на ГСМ да е повече от 20% съгласно
5
данните на Националния статистически институт спрямо цената към датата на подписване
на договора. При настъпването на това условие страните по договора са се задължили да
проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на
километър маршрутен пробег със стойност до 50% спрямо стойността по чл.5, ал.1. При
непостигане на съгласие при преговорите, е договорено, че възнаграждението за километър
маршрутен пробег се променя с 2,5%. Съгласно чл.5, ал.4, т.3 от договора при настъпване на
условието за актуализация на цената, всяка от страните има право да направи на другата
страна мотивирано писмено предложение за преговори. Преговорите следва да започнат в
срок до 7 дни от датата на получаване на мотивирано писмено предложение и да завършат в
срок до 30 дни от датата, на която са започнали. При непостигане на съгласие, обективирано
в писмено споразумение, настъпват последиците, посочени в т.1 и т.2.
По делото е представено като доказателство Решение № Ц-35/30.09.2016г. на КЕВР,
от което е видно, че към датата на подписване на процесния договор за обществен превоз-
02.12.2016г., цената на природния газ, определена от КЕВР за четвъртото тримесечие на
2016г. е в размер на 286,60 лева за 1000 nm3 без акциз и ДДС при включена цена на пренос.
От самото решение е видно,че цената без пренос е 266,87лв за 1000 nm3. С Решение № Ц-
16/01.07.2017г. на КЕВР (представено като доказателство от ищеца) цената на природния газ
е променена на 370,21 лева за 1000 nm3 без акциз и ДДС . От съдържанието на самото
решение е видно,че цената без включена компонента за пренос е 343,22лв./ 1000 nm3. Тази
цена е такава на входа на газопреносната мрежа.
От съвпадащите изявления на страните става ясно, че до приключване на устните
състезания пред първата инстанция между тях не е била проведена процедурата предвидена
в договора за индексиране на цената по чл.5,ал.4,т.2 от договора. Ищецът застъпва тезата, че
такава процедура е необходима само ако повишаването на цената е различно от
предвиденото в договора, а посочената индексация настъпвала автоматично. Същият обаче е
поканил възложителя да бъдат проведени такива преговори /Видно от приложените
предложения вх. № 8504/СОА17-КЦ01-23361/28.09.2017г, вх. № 8668/СОА17-КЦ01-
24610/10.10.2017г. и вх. № 9568/СОА17-КЦ01-31941/21.12.2017г./ като няма доказателства
последният да е отговорил на отправените покани.
От представеното от ищеца писмо от НСИ с изх. № УП-7011/07.12.2017 г. се
установява, че отдел “Сметки в околната среда и енергетиката” на НСИ не разполага с
информация за цената на природен газ, утвърдена за “Булгаргаз” ЕАД. В писмо с изх. №
УП-1210/02.04.2021 г. на НСИ е посочено,че НСИ осъществява наблюдение на цените на
природния газ до крайни небитови клиенти и отчита същите два пъти годишно. Резултат от
тези наблюдения е включен в Националната статистическа програма . По делото е налична
разпечатка от същата от сайта на НСИ. Видно от нея е налице увеличение на цената на
природния газ за второто шестмесечие на 2017г. спрямо второто шестмесечие за 2016г. и
това увеличение е повече от 20%.
По дело е постъпило писмо изх.№07-07-22/09.07.2021г. от НСИ, към което е
приложена таблица за цените на природния газ за периода 2016г. -2018г. Освен това със
6
същото писмо се предоставят данни за инфлацията, измерена с ИПЦ, на група „Моторни и
смазочни масла“.
По делото са приложени издадените от ищеца фактури № **********/15.01.2018 г., с
която е осчетоводен аванс за м. 01.2018 г., на стойност от 548 799,45 лева с ДДС и №
**********/12.02.2018 г., на стойност 1 279 956,54 лева с ДДС, с основание – пакет наети
линии пробег м. 01.2018 г.,
Представено е от ищеца и писмо от “Булгаргаз” ЕАД с рег. № 26-00-2406/1 от
19.12.2018 г., в което е посочена цената на природния газ по решението на КЕВР от
30.09.2016 г. като същата е в размер на 286,60 лева/хм³ или 30,80 лева/MWh(без акциз и
ДДС), както и че по Решение № Ц-14 от 28.09.2018 г. на КЕВР цената е в размер на 456,65
лева/хм³ или 43,28 лева/MWh (без акциз и ДДС).
Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице А. Т. Б., изчисленият процент на увеличение на цената на природния газ първото
шестмесечие на 2018г. спрямо второто шестмесечие на 2016г. е 35,29%. Експертът е
направил проверка и е установил, че дружеството-ищеца попада в Група И4 по критериите
на НСИ „годишно потребление на природен газ от крайни небитови клиенти
100 000<1 000 000 ГДж“. Направена е съпоставка на цената на природния газ в MWh и в
гигаджаули.
Вещото лице е изчислило индексираната цена с 2,5% за 1 километър пробег на 3,075
лева без ДДС или 3,69 лева с ДДС. Получената разлика, представляваща размера на
индексацията от 2,5% над базовата цена от 3,60 лева с ДДС по договора за фактурираните
507 987,774 км пробег за м. 01.2018 г. е 45 718,90лв.
При извършената проверка в счетоводствата на страните е констатирано, че сумите
по издадените и описани по-горе фактури са заплатени. Не е установено да има плащане на
допълнително възнаграждение от 45 718,90лв.
По отношение на ГСМ е посочено,че НСИ не води статистика за увеличението на
тези стоки за небитови потребители. Направено е изчисление на база цените за битови
потребители и е установено, че има намаление на цената на ГСМ, което е в размер на -
6,36%.
Съдът счита,че следва да кредитира експертизата въпреки,че е оспорена от страна на
ответника. Направеното от същия възражение касае обстоятелството, че не са представени
фактурите за закупен природен газ от ищеца. Вещото лице обаче е направило проверка в
счетоводството на дружеството и е взело предвид тази документи, а страната не е заявила
искане за тяхното прилагане каквато процесуална възможност е съществувала.
По делото са представени и писмени доказателства, от които се установява, че между
страните са подписани споразумения във връзка с индексиране на цената по процесния
Договор № СОА16-ДГ56-1196/ 02.12.2016г. По делото са приети като доказателства
споразумение № СОА16-ДГ56-3734 от 05.10.2021г. за уреждане на отношенията между
страните, касаещи Договор № СОА16-ДГ56-1196/ 02.12.2016г., сключен между Столична
7
община като възложител и МТК Гроуп“ ООД като изпълнител, протокол от 02.11.2021г. от
проведена среща между представители на ищеца и Столична община, платежно нареждане
за заплащане на сумата от 160 000 и основание за плащане фактура
00000000303/01.04.2021г. индексация. Налице е документ за заплащане на сумата от
1 712 739,99 447,47лв., но същият не е приет като доказателство по делото.
От последните доказателства се установява, между страните са проведени преговори
и е постигнато съгласие за индексиране на цената за километър пробег по процесния
договор на основание чл.5,ал.4,т.1 от същия до 31 декември 2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът с оглед правомощията се по
чл.269 от ГПК от правна страна приема следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл в
рамките на своите правомощия и по индивидуализираното в исковата молба чрез
твърдените от ищеца факти и обстоятелства право. Същото е правилно и съдът на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед направените оплаквания във въззивната жалба следва да бъде добавено
следното:
Основният спорен въпрос по делото е дали са налице предпоставките уговорената
цена за километър пробег да бъде увеличена на основание чл.5,ал.4,т.2 от договора и дали
предвидените в чл.5,ал.4,т.1 и чл.5,ал.4,т.2 от договора основания за увеличаване на цената
могат да се прилагат кумулативно или ако цената бъде увеличена поради осъществяване на
условията по едното от тях, то не може да се иска увеличение на второто основание. Спорно
е също дали увеличението става автоматично или задължително трябва да са проведени
проговори между страните, за да има такова увеличение.
В предмета на първия спорен въпрос се включва и изясняването на обстоятелството
спрямо кой момент следва да се преценява увеличението на цената на ГСМ- дали датата на
подписване на договора или тази, на която е започнало неговото изпълнение.
Настоящият състав намира, че с оглед редакцията на текста на чл.5,ал.4 от договора,
а именно че „цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключване на
този договор, се променя когато: ...“ не може да бъде прието, че се има предвид, че
предпоставките за промяна на тази цена следва да се преценяват съобразно момента, в който
е започнало изпълнението на договора. Формулировката е ясна и съдържанието на други
клаузи в договора не навежда на извод, че е страните са имали предвид нещо различно от
записаното. Необходимо е да се отбележи,че в текста на договора страните са използвали и
други понятия като „дата на въвеждане в експлоатация на първата линия“ и „дата на влизане
в сила“, но за този случай изрично е посочено, че отправният момент, с който се извършва
сравнението е този на подписване на договора. Това съответства и на икономическата
логика, тъй като именно към датата на подписване на договора страните са могли да отчетат
актуалните икономически условия и на тяхна база да формират съгласие за посоченото в
договора възнаграждение.
8
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че промяната в цената не настъпва
автоматично, а е необходимо да бъде подписано писмено споразумение за това.
Съдържанието на чл.5,ал.1 не предвижда като условие за промяна на цената провеждането
на преговори. Напротив - посочено е, че „цената на километър маршрутен пробег се променя
когато :“ и са изброени хипотезите, при които тази промяна се осъществява. Точка 3 от
посочената алинея предвижда възможност за проговори, но не и задължение за
провеждането им и изрично регламентира хипотезата, при която не се постигнато съгласие,
а именно – настъпват последиците, посочени в т.1 и т.2.
В случая от представените писмени доказателства (приложените към исковата молба
предложения, отправени до Столична община) се установява, че ищцовото дружество е
инициирало провеждане на преговори, но няма данни предложението му да е била прието.
Това означава, че на практика липсва съгласие за промяна на цената и настъпва последицата
на изр.последно от чл.5,ал.4, т.3 от договора.
Следва да се посочи също, че в останалата част от договора не е предвидена
задължителна процедура или срок за сключване на анекс при настъпилата промяна на цената
на ГСМ. Това води до извода, че съобразно волята на страните за да настъпи промяната в
условията на договора допълнително споразумение не е необходимо.
По отношение на оплакването, че изпълнителят не може да се позовава едновременно
на клаузите на чл.5,ал.4 ,т.1 и чл.5,ал.4,т.2 от договора: настоящата инстанция счита, че
същото е неоснователно. При тълкуване на договора, съдът следва да изхожда от
действителната воля на страните, която се извежда както от конкретните формулировка на
клаузите в същия, така и от общото съдържание на договора, неговата цел, обичаите в
практиката и добросъвестността. В случая двата различни критерия за увеличение на цената
са формулирани в две различни точки на текста на договора като липсва уговорка,че при
извършване на индексация по единия текст, не следва да се извършва индексация по
другия. Не може да се приеме и че прилагането на двата критерия ще доведе до
прекомерност на цената. От представеното по делото писмо изх.№УП-5267/20.12.2021г. на
НСИ се установява, че в инфлационния индекс, който се определя ежемесечно се вземат
предвид само цените на стоките и услугите /включително ГСМ/ за домакинствата за лично /
непроизводствено/ потребление, а не тези за небитовите потребители. Това означава, че
цената на природния газ за небитовите потребите не е включена в него и няма основание да
се приеме, че с постигането на представеното пред настоящата инстанция споразумение за
компенсиране на цената по реда на чл.5,ал.4,т.1 от договора изпълнителят вече е
компенсиран изцяло за изменението на икономическите условия в страната.
Въззивният съд намира, че не следва да обсъжда възражението за нищожност на
клаузата на чл.5,ал.4,т.2 от договора поради противоречие със закона,тъй като същото е
заявено за първи път с въззивната жалба. Макар в съдебната практика да има спор дали
съдът е длъжен служебно да следи за нищожност на правни сделки, настоящият състав
споделя становището, че това задължение съществува само когато нищожността на сделката
се установява пряко от самата нея или от релевираните по делото факти и обстоятелства. В
9
случая не се извежда такава нищожност, поради което се налага направеният извод.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че са налице
предпоставките на чл.5,ал.4,т.2 от договора за увеличаване на цената на километър пробег-
спрямо данните на НСИ да има увлечение на ГСМ с повече от 20% /в случая увеличението
е средно с 33,65%/.
С оглед на височко изложено предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата
от 45 718,90лв., представляваща неплатената разлика за индексирана цена на извършената
транспортна дейност по градски автобусни линии № 12, 18, 20, 21/22, 23 , 24/24А , 25, 26, 28,
29, 31, 81 ,86, 117, 118 и 119 от общинската схема на Столична община през месец януари
2018г. по чл.5, ал.4, т.2 от Договор № СОА16-ДГ56-1196/ 02.12.2016г. се явява основателен.
първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, поради което решението в тази му
част следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за забава за периода от
15.02.2018г. до 12.02.2021г.: Както беше посочено по-горе заплащането на извършената по
договора работа е следвало да става ежемесечно като 30% от сумата е била дължима
авансово, а в последствие- до 14 число на п следващия месец се извършва изравняване на
възнаграждението съобразно отчетените реални километри пробег. Това означава, че
възложителят по договора е в забава, считано от 15.02. 2018г. до подаване на исковата
молба. Следователно искът е доказан по отношение на периода, а с оглед заключението на
съдебно -икономическата експертиза и за сумата от 13878,41лв. Неоснователни са
оплакванията в жалбата, че посоченият падеж не касае индексацията на цената, тъй като
вече беше прието, че тази индексация настъпва автоматично. Това означава, че същата
става изискуема заедно с основната чат от цената. Първоинстанционното решение е в същия
смисъл и следва да бъде потвърдено и в тази му част.
За пълнота следва да се посочи, че са неоснователни оплакванията,че лихва не следва
да се начислява върху ДДС. В случая се касае за парично задължение, което включва в себе
си главница- доп. възнаграждение по чл.5, ал.4, т.2 от договора и дължим ДДС, който е част
от стойността на сделката и е платимо от възложителя заедно с останалата част от цената. За
същото възложителят отговоря както и за останалата част от възнаграждението. Ето защо
върху него също се дължи законна лихва при допусната забава.
С оглед изхода на делото на „МТК Гроуп“ ООД следва да се присъдят направените
по делото разноски,които са в размер на 2200 лв.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261584 от 10.12.2021г., постановено по т.д.№
10
277/2021г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ********* да заплати на „МТК Гроуп“
ООД, ЕИК ********* сумата от 2220 лв. разноски,направени в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България
при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11