Р Е Ш Е Н И Е
№ 260019
14.10.2020 г. гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Перник
В публично заседание на двадесет и шести
август две хиляди и двадесета година в следния състав:
Съдия: Роман Николов
секретар Катя
Станоева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 110 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от „Юробанк
България” АД, с ЕИК: *********, представлявано от М. В. - прокурист и П. Н. Д.
- изпълнителен директор, представлявано от Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“,
чрез адвокат Х.И., САК , със съдебен адрес:***, против С.В.Т., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, като молят съда да постанови Решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество, част от дължимите се
от него суми произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***
г. и сключените към него допълнителни споразумения в размер както следва: Главница за
периода от 10.11.2014 г. до 07.11.2019 г. в размер на 27536.85
лв. (двадесет и седем
хиляди петстотин тридесет и шест лв. и осемдесет и пет стотинки);
Възнаградителна лихва за периода от 10.11.2016 г.
до 07.11.2019 г. в размер на 7612.19 лв. (седем хиляди шестстотин
и дванадесет лв. и деветнадесет стотинки); Наказателна лихва за периода от 10.11.2016 г.
до 07.11.2019 г. в размер на 1742.75 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и два лв. и седемдесет и
пет стотинки); Такси за периода от 10.05.2017 г.
до 07.11.2019 г. в размер на 75.31 лв. (седемдесет и пет лв. и тридесет и една стотинки); Застраховки за периода от 18.05.2017 г. до 07.11.2019 г. в размер на 97.60 лв. (деветдесет и седем лв. и шестдесет стотинки); Нотариални разноски в размер на 184.20 лв. (сто осемдесет и четири лв. и двадесет стотинки) и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 11.11.2019 г. до окончателно погасяване на задължението, както
и направените по делото разноски.
Ответникът С.В.Т. не е открит на посочените адреси – постоянен и настоящ, поради
което на същият на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е назначен особен
представител, който е депозирал отговор на исковата молба и на допълнителната
искова молба,
с които оспорва исковете.
Предявените в условията на
обективно съединяване искове са с правно основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл.
430 ТЗ.
По делото са събрани писмени доказателства,
назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, счита за установено
от фактическа страна следното:
В исковата молба се твърди,
че на *** г. в *** е сключен Договор за кредит за покупка
на недвижим имот № *** г. между „Българска
Пощенска Банка” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** като
кредитодател и С.В.Т. като кредитополучател по силата, на който банката е отпуснала сума в
размер на 23000 лв. за покупка на недвижим имот, както и за други разплащания. С банково бордеро № ***г. банката е превела по банкова сметка на С.В.Т. сумата от 23000 лв., с
което банката е изпълнила задължението си по така сключения договор.
Съгласно
чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Договора, страните договорили задълженията на кредитополучателя
да се погасяват на равни месечни вноски, включващи лихва и главница. Договорили
се погасителните вноски да са дължими ежемесечно. Съгласно чл. 5 от договора
крайният срок за погасяване на кредита е опреден на 300 месеца, считано от
датата на откриване на заемната сметка. По силата на чл. 3 от Договора за
кредит, за усвоения кредит кредитополучателят се задължил да заплаща на банката
годишна лихва върху отпуснатата сума, като за първата година от срока на
издължаване на кредита не се е дължала лихва, а за всяка следваща година до
края на издължаване на кредита дължимата лихва е договорена в размер равен на
сбора на БЛП на „Българска Пощенска Банка“АД за жилищни кредити в лв., валиден
за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0.9
(нула цяло и девет) пункта.
Ищецът твърди, че с договора вземането по банковата
сделка е обезпечено с договорна ипотека на недвижим имот, съгласно нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № ***, том *, рег. № ***, дело № 153 от 2006 г. на следния
недвижим имот: Апартамент № ***, ***,
65,51 кв.м., заедно с избено помещение – мазе № **, с полезна площ 3,20 кв.м.,
ведно с 0,78 % ид.ч. от общите части на сградата и съответно от правото на
строеж върху мястото, като
таксите по учредяване, подновяване и заличаване на същата са за сметка на
кредитополучателя. За
учреденото обезпечение е сключен договор за застраховка, като в случай, че по
обслужващата банковата сделка сметка не е налична сума за покриване на
дължимата се застраховка, то банката заплаща от името на кредитополучателите
дължимата застраховка, като с платената сума се увеличава задължението на
кредитополучателя. С договора ответникът е поел и задължението да поеме изцяло разноските по организиране принудителното
събиране на вземането в случай на предсрочна изискуемост на същото.
Кредитополучателят
се е съгласил, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, ще дължи лихва в размер на сбора от лихвата
за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 (десет) пункта, по силата
на чл. 3, ал. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № *** г.
По
силата на чл. 4 от Договора, страните са се договорили кредитополучателят да
заплаща на Банката годишна такса за управление на кредита, платима годишно
размер на 0,1% (нула цяло и една десета) процента върху размера на непогасената
главница по кредита, считано към същата дата.
На
основание чл. 10, т. 3 от договора кредитополучателят се е задължил да отговаря
за разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване,
застраховане на обезпечението, както и разноските по организиране и провеждане
на принудително изпълнение за събиране на задължението. В чл. 13, ал. 2
страните са постигнали съгласие разходите за оценка на кредитния обект, както и
всички такси за учредяване/вписване, подновяване и заличаване на ипотеката са
за сметка на кредитополучателя.
Към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № *** г. са сключени Допълнително
споразумение от *** г., Допълнително споразумение от *** г., Допълнително
споразумение от *** г., Допълнително споразумение от *** г., Допълнително
споразумение от *** г., Допълнително споразумение от *** г., Допълнително
споразумение от *** г. и Допълнително споразумение от *** г., които са
неразделна част от договора за кредит.
По
силата на чл. IV от Допълнително споразумение от *** г., чл. 4, ал. 1 и чл. 6
от Допълнително споразумение от *** г., чл. 2 от Допълнително споразумение от ***
г., чл. 4 и чл. 7 от Допълнително споразумение от *** г., чл. 3, ал. 1 и чл. 4,
ал. 2 от Допълнително споразумение от *** г., чл. 2 от Допълнително
споразумение от *** г., чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 2 от Допълнително
споразумение от *** г. и чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от Допълнително
споразумение от *** г. страните са се съгласили съществуващите и непогасени
просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат
реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница, за което
кредитополучателя е дал своето съгласие, упълномощил и оправомощил кредитора. В
следствие на така извършените капитализации размерът на задължението е в размер
на 29271.75 лв. (двадесет и девет хиляди двеста седемдесет и един лв. и
седемдесет и пет стотинки). За усвояването на така реструктурираните суми са
приложени банкови бордера, установяващи извършените във връзка с преоформянето
усвоявания.
Поради
неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от чл. 6, ал. 1 и чл. 7,
ал. 1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № *** г. за заплащане на
дължимите погасителни вноски по кредита, кредитополучателят е изпаднал в забава
относно погасяването му, с което е нарушил сключения Договор за кредит.
Поради
неиздължаване на погасителна вноска с падеж *** г., на основание чл. 18, ал. 1
от Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** г. и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции „Юробанк
България“ АД обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо и дължимо преди крайния срок без да се прекратява действието на
договора. Ответникът е уведомен за това с нотариална
покана от 02.09.2019 г. с рег. № 4179/2019 г., том 2, № 132, връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 1 от ГПК на 04.10.2019 г., като с оглед разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ГПК
срокът за получаване на поканата е изтекъл на 18.10.2019 г.
Предвид всичко
изложено на основание чл. 124, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ ищцовата
банка предявила настоящият частичен иск осъдителен иск за следните суми:
Главница за периода от 10.11.2014 г.
до 07.11.2019 г. в размер на 27536.85 лв. (двадесет и седем хиляди петстотин тридесет и шест
лв. и осемдесет и пет стотинки); Възнаградителна лихва за периода от 10.11.2016 г.
до 07.11.2019 г. в размер на 7612.19 лв. (седем хиляди шестстотин
и дванадесет лв. и деветнадесет стотинки); Наказателна лихва за периода от 10.11.2016 г.
до 07.11.2019 г. в размер на 1742.75 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и два лв. и седемдесет и
пет стотинки); Такси за периода от 10.05.2017 г. до 07.11.2019 г. в размер на 75.31 лв. (седемдесет и
пет лв. и тридесет и една стотинки); Застраховки за периода от 18.05.2017 г. до 07.11.2019 г. в размер на 97.60 лв. (деветдесет и седем лв. и шестдесет стотинки); Нотариални разноски в размер на 184.20 лв. (сто осемдесет и четири лв. и двадесет стотинки) и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 11.11.2019 г. до окончателно погасяване на задължението, както
и направените по делото разноски.
Назначеният особен
представител на ответника С.В.Т. в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковите претенции.
Според изложеното в
отговора е
безспорно, че ответника през тези години е погасил доста голяма част от полученият
от него кредит, като не става ясно в какви размери е погасената част, с оглед
факта, че исковата молба никъде не е посочено има ли погасяване на част от
кредита и ако има, каква е тя.
С отговора е направено
възражение,
че неизвестно как към момента на подаване на исковата претенция, главницата
се е увеличила на 27536,85 лв. Особеният представител на ответника твърди, че
липсва представен документ от който да е видно, че са давани някакви
допълнителни суми на ответника така, че главницата да се увеличи с 4536.85 лв..
Счита, че не е ясно по какъв начин банката е определила, че ответникът дължи
възнаградителна лихва в размер на 7612.19 лв., отделно от наказателната такава
в размер на 1742.75 лв.
С депозираната допълнителна
искова молба се поддържат предявените искове.
Във връзка с възраженията на особения представител се посочва, че чрез сключените към договора за кредит
допълнителни споразумения кредитополучателят е усвоявал допълнително суми,
различни от първоначално усвоените, поради което и задължението за главница е
нараснало. Тези суми са били поискани изрично от кредитополучателя, за да може същият
да погаси натрупани и просрочени задължения по договора за кредит, тъй като
същият е имал финансови затруднения, които не са му позволявали да погасява
редовно задължението си към кредитора. Всички допълнителни споразумения са
уговорени след изрично искане на клиента, поради неговото влошено финансово
състояние и затруднения. Исканите от клиента реструктурирания на задължението,
произтичащо от Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** са правени изцяло в полза на кредитополучателя, така че същият да не изпадне в забава за
изплащане на задължението и да се избегнат всички произтичащи от тази забава
негативни последици. Условията в сключените към договора за банков кредит
допълнителни споразумения са съобразени с посочените
в исканията параметри, а предоговарянето е имало за цел да се даде на кредитополучателя възможност да изплаща точно и правилно задължението си. Посочено е, че
чрез взаимни отстъпки от двете страни. В допълнителната искова молба е обърнато
внимание, че допълнителните споразумения са сключени само и единствено по
искане на кредитополучателя,
който е
изпитвал финансови затруднения и не е успявал да погасява задължението по
първоначално уговорения погасителен план. Уточнено е, че „Преоформянето” по
банковата сделка се е осъществило, не чрез прибавяне на просрочени задължения
към главницата, а чрез погасяването им посредством усвояването на допълнителни
суми по банковата сделка. Това означава, че към датите на подписване на
допълнителните споразумения кредитополучателя е получавал от кредитора нови
суми, с които е погасявал падежиралите, но неплатени до тогава суми. Така
реално ответникът е получавал допълнителни суми, които да служат за погасяване на
просрочени задължения и за да може да се подпомогне кредитополучателя при финансови затруднения да не изпадне в
забава относно погасяването на кредита и да настъпят и съответните последици от
това.
Изложено
е в допълнителната искова молба, че банката-кредитор няма интерес нейният
длъжник да изпадне в забава и да събира задължението си принудително, което
влече след себе си редица разноски и отнема време, поради което и са сключвани
допълнителните споразумения. В подкрепа на изложеното, че допълнителните
споразумения са сключвани по изрично искане на С.Т., поради настъпили финансови затруднения и за да не изпадне
същият в забава, са приложени молби, с които
кредитополучателят е поискал сключването на допълнителните споразумения.
Изрично
е отбелязано, че в сключените допълнителни споразумения са договорени клаузи
според изискванията и възможностите на кредитополучателя инкорпорирани в неговите искания. Отбелязан е факта, че кредиторът
не е бил длъжен да се съобрази с тези
искания, а е можел да иска изпълнение съгласно първоначално уговореното между
страните в Договора. Въпреки това с ответника
са сключени няколко допълнителни споразумения, с които
са уговаряни период на облекчено погасяване при намален лихвен процент и
фиксирана вноска, съобразена с неговите
изисквания, така че да не се стига до забава на изплащането на месечните
вноски. Изложено е, че тези клаузи не са уговорени във вреда на кредитополучателя, а напротив – същите са го ползвали, така
че да не се стигне до изпадане в забава, относно погасяването на кредита.
С депозирания отговор на допълнителната искова
молба се поддържат възраженията в първоначалния отговор. Твърди, че
липсват доказателства, че са били давали допълнителни сродства за
да може ответника да обслужва кредита си.
От представените по делото писмени доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Съгласно представения
Заверен препис от Договор за потребителски кредит № *** г. страни по същия са „Българска Пощенска Банка” АД, като
кредитор и ответникът С.В.Т., като кредитополучател. Страните са постигнали съгласие банката да
отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 23000 лв. (двадесет и три хиляди лв.).
Разрешеният кредит се усвоява по сметка на С.В.Т..
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за усвоения кредит кредитополучателят не дължи лихва за първата година от срока за
издължаване на кредита, а съгласно ал. 2 за всяка следваща година до крайния
срок на издължаване на кредита дължи годишна
лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити
в лв., валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка от 0.9 пункта. Изрично е отразено, че към момента на сключване на договора
БЛП на „Българска
Пощенска Банка” АД за жилищни
кредити в лв. е в размер на 7 %. Чл. 3, ал. 4 предвижда при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи
лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна
надбавка от 10 пункта. Съгласно чл. 13 от договора за обезпечаване на
вземанията на банката по предоставения кредит, в това число, главница, лихви,
такси и комисионни и други разноски кредитополучателят се задължава да осигури
учредяване на договорна ипотека на конкретно посочен в чл. 1, ал. 1
от договора имот, находящ се в ***.
От представеното Приложение
от *** г. към Договор за банков кредит № *** г. страните по
договора са удостоверили, че заемната сметка с титуляр С.Т. е открита на *** г.
От представеното банково
бордеро № *** г., е видно, че банката е превела по банковата
сметка на кредитополучателя С.В.Т. сумата от 23000 лв., с което банката е изпълнила задължението си по така сключения
договор.
С
решение от *** г. е вписана промяна на наименованието на „Българска Пощенска
Банка” АД на „Юробанк и Еф Джи България”АД. На *** г. се вписва друга промяна
на наименованието от „Юробанк и Еф Джи България“АД на „Юробанк България“ АД.
Видно от приложените по делото документи
в следващите години към Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № *** г. са сключени няколко допълнителни
споразумения, а именно: Допълнително споразумение от *** г., Допълнително
споразумение от *** г., Допълнително споразумение от *** г., Допълнително
споразумение от *** г., Допълнително споразумение от *** г., Допълнително
споразумение от *** г., Допълнително споразумение от *** г. и Допълнително
споразумение от *** г. Всички допълнителни споразумения са неразделна част от
договора за кредит № *** г.
Видно
от приложените към исковата молба банкови бордера се установява, че: с банково бордеро № *** г., банката е превела по банковата сметка на кредитополучателя С.В.Т. сумата от 491.68
лв., с основание „Автоматично усвояване на кредит след увеличение на договори“;
с банково бордеро № *** г., банката е превела по банковата сметка на кредитополучателя С.В.Т. сумата от 1167.76
лв., с основание „Погасяване на лихви от главницата“; с банково
бордеро № *** г., банката е превела по банковата сметка на
кредитополучателя С.В.Т. сумата от 239.01 лв., с основание „Автоматично
усвояване на кредит след увеличение на договори“; с банково
бордеро № *** г., банката е превела по банковата сметка на
кредитополучателя С.В.Т. сумата от 98.97 лв., с основание „Автоматично
усвояване на кредит след увеличение на договори“; с банково
бордеро № *** г., банката е превела по банковата сметка на
кредитополучателя С.В.Т. сумата от 396.52 лв., с основание „Автоматично
усвояване на кредит след увеличение на договори“; с банково
бордеро № *** г., банката е превела по банковата сметка на
кредитополучателя С.В.Т. сумата от 76.40 лв., с основание „Погасяване на
лихви от главницата“; с банково бордеро № *** г., банката е превела по банковата сметка на кредитополучателя С.В.Т. сумата от 937.65
лв., с основание „Автоматично усвояване на кредит след увеличение на договори“;
с банково бордеро № *** г., банката е превела по банковата сметка на кредитополучателя С.В.Т. сумата от 137.31
лв., с основание „Автоматично усвояване на кредит след увеличение на договори“,
с банково бордеро № *** г., банката е превела по банковата сметка на кредитополучателя С.В.Т. сумата от 622.10
лв., с основание „Автоматично усвояване на кредит след увеличение на договори“;
с банково бордеро № *** г., банката е превела по банковата сметка на кредитополучателя С.В.Т. сумата от 131.80
лв., с основание „Погасяване на лихви от главницата“ и с банково
бордеро № *** г., банката е превела по банковата сметка на
кредитополучателя С.В.Т. сумата от 1854.48 лв., с основание „Автоматично
усвояване на кредит след увеличение на договори“.
По
делото е приложен и подписания от страните
погасителен план, съгласно който първата погасителна вноска е на *** г., а последната на *** г.
Към исковата молба е
приложена подробна справка, изготвена от ищцовото дружество по Договора за
потребителски кредит № *** г. с детайлно
отразяване на дължимите и извършените от кредитополучателите погасявания на
главница, лихви и други задължения. От същата е видно, че към 07.11.2019
г. платената главница по договора е 1717.69 лв. от
общо усвоената 29271.75 лв. Общо
начислената договорна лихва за редовна главница е 28686.09 лв., погасената договорена лихва е 15637.15 лв. или дължимата договорена лихва е 13048.94 лв. Общо начислената наказателна лихва е 1954 лв., погасената такава е 18.31 лв. или
дължимата наказателна лихва е 1936.53 лв.
Общо начислените просрочени такси са в размер на 1327.99
лв., от които са погасени 1061.55
лв. или дължимите такси са в размер на 266.44 лв. Общо начислените
имуществени застраховки са в размер на 595.32 лв., от които са погасени 336.30
лв. или дължимата сума за имуществени застраховки е в
размер на 259.02 лв. Общо начислените нотариални такси са в размер на 184.20
лв., като от тях не е погасено нищо и са дължими в
посочения размер.
Към
исковата молба е приложен и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот с № ***, т. ***, рег. № ***, нот. дело № 153 от 2006 г. на
Нотариус Н. З., с рег. № *** на НК и район на действие Районен съд Перник.
С исковата молба е представена нотариална покана до С.В.Т.. Съгласно отразеното в нея поканата е връчена по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, като
лицето е уведомено чрез залепване на уведомление и на регистрираният от него към този момент адрес.
По искане на ищеца по
делото е изслушана Съдебно счетоводни експертизи. Вещото лице е дало отговор на
поставените въпроси.
В заключението вещото лице е посочило, че на *** г. по банковата сметка на С.В.Т. е постъпила сумата от 23000 лв., c което се приема, че е усвоена тази сума по предоставеният му ипотечен кредит № *** г. Уточнено е че, за периода от 12.05.2009 г. до
10.05.2015 г. чрез подписване на допълнителни споразумения е преструктуриран
кредата по взаимно съгласие между страните с 6271.75 лв. Общо усвоената сума по
Договора за кредит е в размер на 29271.75 лв.
Вещото лице е
установило, че внесените (погасени) суми
от ответника по договор за кредит за покупка на недвижим имот № *** г. до 20.05.2015 г. са в размер на 1717,69 лв., като
последните плащания са от 31.51 лв. на 29.04.2014 г. и на 20.05.2015 г. 0.07
лв. Според заключението дължимата главница по договора за периода от 10.11.2014
г. до 10.11.2019 г. е в размер на 27554.06 лв.
Вещото лице е посочило, че по процесия
договор начислената възнаградителна лихва за периода до 10.06.2007 г. до
18.10.2019 г. е в размер на 28686.09 лв., а погасените (внесените) суми за
възнаградителна лихва до 10.06.2007 г. до 28.05.2015 г. са в размер на 15637.15 лв., като размерът на дължимата възнаградителна
лихва от ответника е в размер на
13048.94 лв.
Експертът е установил, че начислените
наказателни лихви по процесния договор за периода от 11.09.2006 г. до
06.11.2019 г. са в размер на
1954.84 лв.,
а платените наказателни лихви за периода от 11.09.2006 г. до 29.04.2014 г. са в
размер на 18.31 лв., като дължимата наказателна лихва от ответника за периода
от 11.09.2006 г. до 29.04.2014 г. е в размер на 1936.53 лв.
В заключението е посочено, че за периода
от 10.11.2016 г. до 07.11.2019 година начислените и неплатени лихви съгласно
погасителния план по кредита са както следва: Възнаградителна лихва в размер на
7612.19 лв. и Наказателна лихва в размер на 1742.75 лв.
На следващо място вещото лице е
посочило, че начислените просрочени такси от С.Т. за периода от 10.05.2009
г. до 10.05.2019 г. са за 1327.99 лв., от които за периода от 12.05.2009 г. до
20.05.2015 г. са внесени 1061.55 лв. Неплатените суми за такси за периода 10.05.2009
г. до 20.05.2015 г. са в размер на 266.44 лв.
В заключението е отразено, че за периода
от 10.05.2017 г. до 07.11.2019 г. просрочените такси по договора са в размер на 75.31 лв.
Според вещото лице размерът на дължимата
от ответника имуществена застраховка по договора е в размер на 259.02 лв., а застраховките за
периода от 18.05.2017 г. до 07.11.2019 г. са в размер на 97,60 лв.
Отразено е че, размерът на дължимите и
незаплатени от ответника нотариални такси по договора са в размер на 184.20 лв.
След като анализира и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за
установено следното:
Предявените обективно и
субективно съединени искови претенции са процесуално допустими. Съдът е сезиран
с осъдителни искове основани на чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ.
Правният интерес е обоснован от вида на
търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на страните. Искът е
предявен от активно
легитимирана страна против надлежна страна.
Съгласно легалното определение, съдържащо се в
чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с договора за банков кредит, банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за
банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който
целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор.
Установи се от
представените доказателства, че на *** г. между „Българска Пощенска Банка” АД, (каквото е било наименованието на ищеца към момента
на сключване на договора), като кредитор и С.В.Т., като кредитополучател, е сключен договор за ипотечен кредит № *** в размер на 23000 лв. (двадесет
и три хиляди лева). За обезпечение вземанията на банката по договора, по силата на чл.
13 от договора, кредитополучателят е учредил договорна ипотека в полза на
Банката върху подробно описан недвижимия имот.
За да настъпят правните последици на едно
договорно правоотношение, то същото следва да отговаря на условията за
валидност. Съществените и задължително изискуеми елементи на договора за банков
кредит са: страните, паричната сума предмет на договора, целта, за която е отпусната, условията при които е
отпусната заемната сума с оглед възмездния характер на договора-възнаградителна
и санкционна лихва, срок на ползване, съответно-връщане на отпуснатия и усвоен
кредит.
В настоящият правен спор с
отговора на исковата молба, депозиран от назначения особен представител на
ответника са въведени възражения, с които се позовава на
наличието на неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно.
Кредитополучателят е физическо лице, на което
по силата на договора за кредит е предоставен обезпечен кредит, който не е
предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради
което той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
тъй като предоставената и ползвана услуга не е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност. В този смисъл в правоотношенията си с
банката ответникът се ползват от закрилата на ЗЗП.
Според изложеното в отговора неравноправни са
клаузите в договора, регламентиращи заплащане на неустойка и за които съдът
следва служебно да извърши самостоятелна преценка за действителността им. Съдът
приема възражението за неоснователно. Чл. 3, ал. 4 от договора предвижда при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят да дължи
лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена в ал. 1,
плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Последната е в съответствие с
разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, според която обезщетението за забава на парични
вземания е в размер на законната лихва. Поради това съдът намира възражението
за неоснователно.
В случая съдът при съпоставяне на
представените погасителен план и справка по Договора за потребителски кредит № *** г. установи, че действително начислените от ищеца договорни лихви
значително надвишават дължимите такива по погасителния план. Това надвишаване
ищецът не е обосновал на какво обстоятелство се дължи. В случая в чл. 3.2 от договора предвижда възможност за изменение на
дължимата договорна лихва, която е сбор от базовия лихвен процент (БЛП) на банката,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка
от 0.9 пункта, а в чл. 3.6 е предвидено, че БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни между страните.
Банката уведомява за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез
обявяването му на видно място. Чл. 12.1 от договора предвижда, че Банката
запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата на
условията, лихвите, таксите и комисионните, които „Българска
Пощенска Банка” АД прилага при
операциите си, Измененията
в Тарифата влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови
органи и са задължителни за страните по договора.
Съдът намира клаузите на чл. 3.6 и чл. 12.1 от Договора за неравноправни.
Възможността банката да уговори промяна на лихвения процент по конкретен кредит
е предвидена в чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ. Разпоредбата е съобразена с
обстоятелството, че обикновено банковият кредит е с дълъг срок на погасяване и
последващи промени в икономическите условия, включително и протичащите инфлационни
процеси могат в дългосрочна перспектива, да доведат до положение банката да е
поставена в неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва, неподлежаща
на изменение. Целта на разпоредбата е да избегнат на неблагоприятните последици
при дългосрочното кредитиране. Но същевременно за да се гарантира
равнопоставеността на субектите в гражданския оборот, с чл. 58, ал. 2 от ЗКИ е
въведено изискването за изрично и изчерпателно определяне на разходите с
договора за кредит т.е. те трябва да бъдат посочени в самия текст на
договора, а не чрез препращане към други банкови документи, тарифа или общи
условия.
Липсата на указана в
договора конкретна методика за промяна на базовия лихвен процент, доведена до
знанието на кредитополучателя към момента на сключване на договора, създава
възможност банката – кредитор да променя лихвата по своя субективна преценка
съобразно собствените си вътрешни правила и нарушава изискването за
добросъвестност, както и равновесието между правата и задълженията на кредитора
(търговеца) и кредитополучателя (потребителя). Както се установи по делото от
представената Справка на „Българска Пощенска Банка” АД, е повишила БЛП, тъй като съгласно изр. последно от чл. 3.6 договорените надбавки не се променят. С оглед на изложеното съдът
приема, че чл. 3.6 и чл. 12.1 от договора за кредит са неравноправни
клаузи по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП, което е основание за квалифицирането им като
нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП в каквато насока е практиката на ВКС, отразена
в Решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на
ВКС, ІІ т.о. и в Решение № 205/07.11.2016 г. по т.д. № 154/2016 г. на ВКС, І т.о.,
Решение № 92/ 09.09.2019 г. по т.д. №
2481/2017 г. на ВКС.
Съгласно чл. 146, ал. 5 ЗЗП наличието на
отделни неравноправни клаузи в потребителски договор не води до нищожност на
целия договор, ако той може да се прилага и без тези клаузи.
В случая нищожността на чл. 3.6 и чл. 12.1 от договора не е основание за
прогласяване нищожност на цялото кредитно правоотношение и не освобождава
кредитополучателите от задължението за заплащане на лихва по кредита като кредитополучателя не е обвързан от последвалите сключването на договора
промени (увеличения) в размера на лихвата, които са резултат от едностранна
промяна на договорената лихва, извършена на основание признатите за
неравноправни, респективно нищожни договорни клаузи т.е. страните са във валидно кредитно правоотношение,
възникнало въз основа на сключен между тях договор за банков кредит, сключен в
писмена форма и отговарящ на изискванията за съдържание по отношение на
условията на кредита, предвидени в чл. 58 от ЗКИ с изключение на горепосочените
клаузи от договора, които съдът прие за нищожни.
В случая от
представеното бордеро и от заключението на вещото лице се установи, че
кредитната сума 23000 лв., е
преведена по сметка, с титуляр С.В.Т.. Неоснователно е възражението на назначения особен
представител на ответника, че липсват документи, от които да е видно,
че са давани някакви допълнителни суми на ответника така, че главницата да се
увеличи с 4536.85 лв. В случая след
сключване на договора същият е изменян няколко
пъти с допълнителни споразумения, с приложени към тях банкови бордера, от които
е установява, че кредитополучателят е получил допълнително след първоначалното
усвояване на кредита още 6271.75 лв., като общо усвоената сума по Договора е в
размер на 29271.75 лв.
Съгласно събраните по
делото доказателства кредитополучателят в определен период от време е извършвал плащания на погасителни вноски. Съгласно заключението на
вещото лице последните
плащания по заема са от 31.51 лв. на 29.04.2014 г. и от 0.07
лв. на 20.05.2015 г. Съгласно чл. 18.1 от договора при непогасяването, на която и да е вноска по кредита, както и при
неизпълнение от кредитополучателя, на което й да е задължение по договора банката може да направи кредита
изцяло или частично предсрочно изискуем.
Съгласно чл. 18.2 При неиздължаване на три
месечни погасителни вноски изцяло или частично целият остатък от кредита се
превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната
вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление
на страните.
Съгласно задължителната
практика на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл. 20а от ЗЗД настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. В конкретния случай са налице и двете предпоставки за
настъпване на предсрочна изискуемост – съгласно заключението на вещото лице
кредитополучателя е спрял плащанията от
20.05.2015 г., както и волеизявление на кредитора за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, което се удостоверява от приложената нотариална покана.
Законодателят не предписва конкретен способ за
връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения.
Начинът за удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от
избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен
и в договора между страните.
В случая в чл. 23 от договора е посочено, че ако кредитополучателят промени адреса си, посочен в началото на договора, той е длъжен да уведоми банката
за промяната, в противен случай, всички
съобщения достигнали до стария адрес се считат за точно и валидно
изпратени т.е. връчен
редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му
е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от
нотариус
(чл. 50 ЗННД) или от частен съдебен изпълнител. При връчване по възлагане в
посочените случаи се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК, като отказът за
получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се
удостоверяват от длъжностно лице, а съобщенията се считат за връчени.
В процесния случай, ищецът е възложил на
нотариус връчването на нотариалната покана за уведомяване на кредитополучателя, че кредитът е обявен изцяло за предсрочно изискуем.
Съгласно отразеното в нотариалната покана на 02.09.2019 г. от нотариус В. Я., извършващ връчването на поканата,
същата е връчена на адресата С.В.Т. на основание чл. 47, ал. 1 ГПК – лицето е уведомено чрез залепване на уведомление на адреса на
21.10.2019 г. В случая по официален начин е удостоверено
връчването на поканата за доброволно изпълнение, включително и чрез конкретно
извършени отделни действия от процедурата по връчването по реда на чл. 569, т. 3 ГПК. Същата е извършена в цялост на посочения в
договора за кредит адрес на ответника, на регистрирания адрес, (който адрес, между другото не е
променен и в хода на настоящото производство и служебно установен от съда съгласно справката НБД „Население“
във връзка с призоваването на ответника), поради което следва да се приеме, че поканата е надлежно връчена. При
тези
данни настоящият състав на съда счита, че е налице редовно връчена нотариална покана с уведомление за предсрочна
изискуемост, тъй като в случая ответникът сам се е поставил в това положение, неявявайки се да получи
нотариалната покана без да сочи причини довели до това.
С оглед на така
установеното съдът приема, че в случая е налице валидно кредитно
правоотношение, възникнало въз основа на сключен между „Българска Пощенска
Банка” АД
и С.В.Т. договор за банков кредит № *** г. Договорената
кредитна сума от 23000 лв., е преведена по сметка, с титуляр С.В.Т.. Съгласно заключението на вещото лице кредитополучателят не обслужва кредита съгласно договореното от *** г., т. е. налице
е неизпълнение от страна на последния, поради което кредита е обявен за предсрочно изискуем, като
изявлението на банката за това е достигнало до кредитополучателя. Всичко това дава основание на съда да приема
предявените искове за доказани по основание.
За доказване вземанията по размер е допусната
и изслушана съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е посочило, че
размерът на непогасената главница по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот е 27554.06
лв. Тъй като искът за главница е предявен за сумата от 27536.85 лв., то и
искът в тази му част следва да бъде уважен до претендирания размер, в противен
случай би имало произнасяне свръх петитум.
Въпреки, че съдът приема, че клаузите на чл. 3.6 и чл. 12.1 от договора са нищожни, с оглед няколкото сключени допълнителни
споразумения, приема че не налице
едностранна промяна на условията по договора от страна на банката и ответниците дължат заплащане на договорна лихва по
кредита, така както е по заключението
на вещото лице. Съгласно посоченото от
експерта начислените възнаградителни лихви за периода от 10.06.2007 г. до
18.10.2019 г. са в размер на 28686.09 лв.,
погасените (внесените) суми за възнаградителна лихва от 10.06.2007 г. до
28.05.2015 г. са в размер на 15 637.15
лв. или неизплатените задължения за периода от
10.06.2007 г. до 28.05.2015 г. за договорна лихва възлиза на 13048.94 лв. Предвид факта,
че искът за възнаградителна лихва е предявен за периода от 10.11.2016 г. до 07.11.2019 г. в заключението си вещото
лице е посочило, че за този период неплатената възнаградителна лихва е в размер
на 7612.19 лв., до който размер следва да бъде уважен иска.
Според заключението на вещото лице дължимата и
незаплатена наказателна (мораторна) лихва за
периода от 10.11.2016 г. до 07.11.2019 г. е в размер на 1742.75
лв. и с оглед претендираната от ищцовата банка сума за
наказателна лихва за посочения период от 1742.75 лв., то и искът в тази му част
следва да бъде уважен изцяло.
Основателни и доказани по размер са претенциите за заплащане на непогасени
договорени такси, застраховки и нотариални такси, предвид констатациите на
вещото лице. За процесния период непогасени са договорни такси в размер на 75.31 лв., разходи за застраховка в размер на 97.60 лв. и нотариални
такси в
размер на 184.20 лв.
При този изход на делото на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените деловодни разноски. От представения списък на разноските се установява,
че общия размер на направените разноските възлиза на сумата от 5053.92 лв., включваща 1489.96 лв. държавна такса, 1976.96 лв. адвокатско
възнаграждение, 587 лв. депозит за експертиза и 1000 лв. възнаграждение на особения представител на
ответника, поради което и С.В.Т.
следва да заплати дължимите на
ищеца разноски в
посочения размер.
С оглед горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.В.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от М. В. – Прокурист и П. Н.
Д. – Изпълнителен директор, следните задълженията по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № *** г.:
Главница в размер на 27536.85 лв. (двадесет и седем хиляди петстотин тридесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки), ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 11.11.2019 г.
(датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното й изплащане.
Договорна лихва за редовна главница за периода от 10.11.2016 г. до 07.11.2019 г.в размер на 7612.19 лв. (седем хиляди шестстотин
и дванадесет лева и деветнадесет стотинки);
Мораторна лихва за периода от 10.11.2016 г. до 07.11.2019 г. в размер на 1742.75 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и два лева и седемдесет и
пет стотинки);
Просрочени такси за периода от 10.05.2017 г. до
07.11.2019 г. в размер на 75.31 лв. (седемдесет и пет лева и тридесет и една стотинки);
Просрочени застраховки за периода от 18.05.2017 г. до 07.11.2019 г. в размер на 97.60 лв. (деветдесет и седем лева и шестдесет
стотинки);
Нотариални разноски в размер на 184.20 лв. (сто осемдесет и четири
лева и двадесет стотинки).
ОСЪЖДА С.В.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от М. В. – Прокурист и П. Н.
Д. – Изпълнителен директор, сумата от 5053.92 лв. (пет хиляди петдесет и три лева и
деветдесет и две стотинки),
представляваща деловодни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:_______________________