Решение по дело №1901/2021 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер        1719                             05.11.2021 г.                                        гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, XVI-ти състав, в открито заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                  Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА                                                                                         Членове:    ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

                                                                                        ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

 

Секретар: Г. С.

Прокурор: Христо Колев

като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 1901 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от АПК.

       Образувано е по касационна жалба на „Колев–2017“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Несебър, улица „Г.С.Раковски“ № 39, против Решение № 42 от 10.06.2021 г., по АНД № 229 от 2021 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 535495-F565295/28.09.2020г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

         С касационната жалба се оспорва изводът на районния съд за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Тези възражения се мотивират с ниския размер на сумата, която била установена като разлика в касовата наличност на проверявания обект. Сочи се още, че нарушената разпоредба не предвижда срок за извършване на операцията „служебно въведени“, респективно „служебно изведени“, което също следва да се приеме за предпоставка относно приложение на чл.28 от ЗАНН. В случаят, е налице кратковременна, незначителна промяна на наличните средства в касата към ФУ. Търговецът оказал пълно съдействие на проверяващите и не били установени други нарушения. Санкцията била непропорционална на установената сума, като я надвишава приблизително 10 пъти. Иска се съдът да отмени оспореното решение, както и потвърденото с него наказателно постановление.

         В съдебно заседание, касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител.

Ответникът, редовно уведомен, не изпраща представител. Не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на НРС да бъде оставено в сила.

         Административен съд – Бургас, като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства и въз основа разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

          При разглеждането й по същество, съдът намира следното:

         Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по жалба на „Колев–2017“ ЕООД, против наказателно постановление № 535495-F565295/28.09.2020г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на търговското дружество, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

С оспореният съдебен акт, решаващият състав е потвърдил наказателното постановление, а за да постанови това решение, съдът взел предвид, че АУАН и НП били издадени от компетентни органи в указаните срокове. Не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е прието за доказано по категоричен начин. В съдебният акт са изложени мотиви за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, както и за правилно индивидуализиран размер на имуществената санкция.

         Настоящият касационен състав счита, че решението на РС е ПРАВИЛНО.

         Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

         Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

         Съдебното решение е изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия касационен състав.

         От приетите по делото доказателства, се установява, че при извършена проверка на 14.08.2020 г., в 16,55 ч., в търговски обект – автомивка, находяща се в гр.Несебър, местност „Кокалу”, стопанисван от жалбоподателя, се установило, че в обекта имало монтиран, въведен в експлоатация, работещ ЕКАФП, който притежавал операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Разчетената касова наличност на фискалното устройство е била в размер на 147,00 лв., а фактическа наличност – 93,80 лв. Установена била отрицателна разлика в размер на 53,20 лв., която представлявала извеждане на пари от касата, и която не била отразена във фискалното устройство. За това нарушение бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП.

По същество, касационният жалбоподател не отрича формално извършеното нарушение и така описаната по размер отрицателна касова разлика. Дори тези факти са безспорни. Различна е само позицията на касатора относно  наличието на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, но всички възражения в касационната жалба са неоснователни.

Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ предвижда задължение за търговците да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. За неизпълнение на това задължение чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС предвижда налагане на имуществена санкция за търговеца в размер от 500 до 2000 лв.

Анализът на посочените разпоредби налага извод, че спрямо търговците императивно е вменено задължение да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби, като са указани операциите на фискалното устройство, посредством които става това. При това положение, когато търговецът извършва промяна в касовата наличност (извеждане или въвеждане на суми) следва да бъдат изпълнени указанията на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ., тъй като отразяване на промяната в касовата наличност е задължително. Следва да се подчертае, че промяната в касовата наличност според нормативните изисквания трябва да бъде отразена незабавно, в момента на нейното фактическото извършване – извеждане или въвеждане на сумата. Именно в този смисъл разпоредбата не указва срок – отразяването следва да е едновременно с промяната на наличността, т.е. незабавно. Отразяването става чрез една от операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Действието по отразяване на промяната не може да бъде извършено в по-ранен или по-късен момент, а единствено в момента на промяната. Тези изисквания не са обусловени и от размера на сумата, като количествен критерий указващ необходимостта от отразяване. Самият размер на сумата, която е изведена от касовата наличност е ирелевантен, както за изпълнение на задължението на търговеца, така и във връзка с осъществяване състав на административното нарушение. Нормата императивно вменява задължение за отразяване на всяка сума, без значение от размера. Неизпълнението на това задължение се санкционира по реда на чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС.

         В конкретният случай е констатирано, че фискалното устройство разполага с опциите „служебно въведени” и “служебно изведени” суми, поради което изведената парична сума е следвало да бъде въведена коректно, но отразяване по указания ред не се и твърди да е извършено.

         Не се установяват съществени нарушения на производствените правила, които да обосноват отмяна нито на съдебния акт, нито на НП. Не е ограничено правото на дружеството да оспори издаденото НП и да реализира в пълен обем правото си на защита, поради което и липсват факти, които да опорочат законосъобразното протичане на настоящото административнонаказателно производство. Размерът на санкцията е определен в законоустановения минимум именно като са взети предвид фактите каква е разликата и нейният размер. Последният може да се приеме единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство, което очевидно е сторено, предвид факта, че е наложена санкция в минимален размер.

Релевираните от касатора възражения, обсъдени по-горе не сочат основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, а имат отношение към индивидуализацията на наложената санкция, т.е. към определяне на нейния размер. Правилно районният съд е преценил, че предвид значимостта на обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, нарушението не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Не са налице обстоятелства, които да окачествяват нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. Липсата на предходни нарушения на дружеството също е взета предвид, както вече бе отбелязано, с оглед определяне размера на наложената имуществена санкция.

Разноски не се претендират от ответника по касация и съдът не ги присъжда при този изход на спора.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл.1, вр. с чл.218 от АПК, вр. с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, XVI-ти състав,

Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42 от 10.06.2021 г., постановено по АНД № 229 от 2021 г. по описа на Районен съд – Несебър.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                           2.