Решение по дело №29/2020 на Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 15.09.2020 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав, в публичното заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното гр.д. №29/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от Л.Л.С., чрез адв. Й.З., срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439  ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради погасяване по давност сумата по изп. дело №20197920400125/2019г. по описа на ЧСИ Г.  К            рег. №792, район на действие Софийски окръжен съд, в размер на общо 5114,13 лв., от които 919,83лв. главница, 75лв. неустойка, ведно със законната лихва върху тях, считано от 20.12.2007г. до окончателното изплащане, която към 22.10.2019г. възлиза на 1279,01лв., 817,88лв. главница, 70лв. неустойка, ведно със законната лихва върху тях, считано от 20.12.2007г. до окончателното изплащане, която към 22.10.2019г. възлиза на 1141,44лв., 75,31лв. присъдени разноски, 150лв. юрисконсултско възнаграждение, 126,90лв. разноски по изп. дело №20197920400125/2019г., както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Георги Каримов в размер на 458,76лв. към 22.10.2019г..

В исковата молба се твърди, че във връзка с издаден по гр.д. №31430/2007г. на СРС изпълнителен лист е било образувано изп. дело №20107920400059/2010г. по описа на ЧСИ Георги Каримов, което било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради неизвършване на на изпълнителни действия след 01.06.2010г. Поддържа се, че през 2016г. е извършено изпълнително действие- запор на банкова сметка, ***ка по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което не следва да бъде ценено като действие, прекъсващо давността. Твърди, че през 2019г. е образувано ново изп. д. №20197920400125/2019г. по описа на ЧСИ Георги Каримов, като към датата на образуването му (30.09.2019г.) 5-годишната давност е изтекла. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с което оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че за периода до 26.06.2015г. - датата на постановяване на ТР№2/26.06.2015г. давност не е текла. Посочва изпълнителните действия, с които счита, че давността е прекъсвана. Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

С влязло в сила определение по същото дело производството е прекратено в частта, в която се иска да се признае недължимостта на следните суми: 126,90лв. разноски по изп. дело №20197920400125/2019г., както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Г. К.  в размер на 458,76лв. към 22.10.2019г..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

При предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност процесните суми. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок. Ответникът следва да докаже също, че е надлежен кредитор по задължението, наличието на облигационно отношение между ищеца и цедента и прехвърлянето на вземането с договор за цесия.

От фактическа страна между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че между ищеца като кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл файненс” ЕАД /с предишно наименование „Джет Файненс интернешънъл“ АД/ като кредитор са сключени два договора за кредит за покупка на стоки. Въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д. №31430/2007г. по описа на СРС е издаден изпълнителен лист от 13.06.2008г. за следните суми: 919,83лв. главница, 75лв. неустойка,  817,88лв. главница, 70лв. неустойка, 75,31лв. присъдени разноски.

От приложена по делото молба с вх. № 00377/23.04.2010 г. се установява, че по искане на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано и.д. № 59/2010 г. по описа на ЧСИ Георги Каримов.

На следващо място по делото се установява, че процесните вземания по горепосочените договори, са прехвърлени от БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД чрез Договор за продажба и прехвърляне на вземания, като от приложеното пълномощно се установява, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. В тази връзка е безспорно между страните, че процесното вземане е прехвърлено на ответника с договор за цесия, което се установява и от приложения по делото договор за цесия, като длъжникът е уведомен за цесията в хода на исковото производство, от надлежно упълномощения за това цесионер, което уведомление следва да бъде съобразено по реда на чл.233, ал.2 ГПК.

От протокол от 19.07.2019г. по изп.д. №59/2919г. по описа на ЧСИ Георги Каримов се установява, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, считано от 01.06.2010г.

От книжата по и.д. № 125/2019 г. се установява, че същото е образувано по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от 30.09.2019г. въз основа на същия изпълнителен лист.  Установява се и че с молбата взискателят е поискал от съдебния изпълнител извършване на всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство на основание члч. 18 от ЗЧСИ.

Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Такъв друг срок, а именно – три години, е предвиден в чл. 111 от ЗЗД относно изброените в разпоредбата вземания. Доколкото в настоящия случай се касае за вземания по договор за кредит спрямо тях приложение следва да намери общата петгодишна погасителна давност, тъй като при кредита се касае за едно единно плащане, разсрочено по волята на страните, а не за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД (в този смисъл Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК, Определение № 214 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2017 г., IV г. о., ГК).

По аргумент от чл. 439, ал. 2 от ГПК искът, предмет на настоящото дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Въз основа на влязло в сила през 2008г. съдебно решение е издаден изпълнителния лист от 13.06.2008г., като като въз основа на тях по молба на дружеството „БНП Париба Пърсънъл файненс” ЕАД /с предишно наименование „Джет Файненс интернешънъл“ АД/ е образувано и.д. 59/2010г., т.е. в този период не са изминали 5 години.

Съгласно Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес.

Следователно давността за процесните вземания е била прекъсната през 2010г. с образуването на и.д. № 59/2010 г.. От доказателствата по делото се установява, че последното е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а датата на последното изпълнително действие е 01.06.2010 г., поради което настоящият съдебен състав приема, че изпълнителното производство е било висящо до 01.06.2012 г., когато ex lege (по закон) е настъпило прекратяване на същото. В този период по аргумент от цитираното постановление за процесните вземания не е текла давност. Новите разрешения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са неприложими спрямо производството по и.д. № 59/2010 г. Посоченият извод следва от обстоятелството, че същото е образувано и е приключило преди 26.06.2015 г., когато е постановено цитираното тълкувателно решение, с което именно Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС е обявено за изгубило своето действие. До постановяването на ТР № 2 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложима задължителна съдебна практика, с която правните субекти е следвало да се съобразяват, представлява Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. Именно такава е случаят с и.д. № 59/2010 г.. Тълкувателните решения на ВКС принципно имат обратно действие – от момента на приемане на тълкуваната разпоредба, но не и в случаите, когато спрямо последната вече е било постановено задължително тълкуване, а същото впоследствие се изменя с ново тълкувателно решение. Този извод следва именно от задължителния характер на тълкувателната практика, който изисква от правните субекти да се съобразяват с действащото към момента на извършване на съответните процесуални действия тълкуване. В тази връзка именно тълкуването, дадено с Постановление № 3 от 18.XI.1980 г., е относимо към и.д. № 59/2010 г., доколкото посоченото постановление е било единствена задължителна практика (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, Решение по гр.д. №2917/2018г. на IV г.о. на ВКС). С оглед гореизложеното съдът приема, че нова давност за процесните вземания е започнала да тече, считано от 02.06.2012 г..

С оглед възражението в отговора на исковата молба, че до датата на постановяване на  Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС- 26.06.2015г., не е текла давност следва да се посочи следното. Новата погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на изпълнителния лист е започнала да тече, считано от деня следващ датата на прекратяване на и.д. №59/2010г. – 02.06.2012г. (изпълнителното производство е прекратено по силата на закона- чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК) и е изтекла на 02.06.2017г., независимо, че съдебният изпълнител констатира настъпилата перемпция с издадено на 19.07.2019г. постановление. Датата на постановлението е ирелевантна по отношение на момента на прекратяване на изпълнителното производство. В горния смисъл е Решение №451/2015/29.03.2016 по дело №2306/2015 на ВКС, ГК, IV г.о., (касаещо случай преди действието на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС- 26.06.2015г.), като в него е прието, че „Без значение за извода за прекратяване на производството по изпълнителното дело по право е и постановлението на съдебния изпълнител от 12.01.2010 г., с което е прекратено производството по изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. С това постановление само е прогласено вече настъпилото прекратяване на производството по изпълнителното дело.“. В тази връзка следва да се посочи, че същевременно и съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС- 26.06.2015г. прекратяването на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпва по силата на закона, без да е необходимо издаването на нарочен акт от съдебния изпълнител. Постановлението за прекратяване в тази хипотеза има само декларативен, а не конститутивен характер.

Доколкото второто изпълнително производство – и.д. 125/2019 г. по описа на ЧСИ Г .К . е образувано след 26.06.2015 г., то вече спрямо него приложение намира т. 10 на ТР № 2 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. От молбата за образуване на второто изпълнително дело се установява, че е поискано извършване на конкретно изпълнително действие. Следователно с молбата за образуване на второто изпълнително давността е прекъсната. Междувременно обаче в периода от 01.06.2012г. до 30.09.2019г. е изтекъл необходимият петгодишен период.

С оглед всичко гореизложено съдът намира, че вземането е погасено по давност, респ. искът е основателен по отношение на следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 13.06.2008г. по гр.д. 31430/2007г. по описа на СРС, а именно: 919,83лв. главница, 75лв. неустойка, ведно със законната лихва върху тях, считано от 20.12.2007г. до окончателното изплащане, която към 22.10.2019г. възлиза на 1279,01лв., 817,88лв. главница, 70лв. неустойка, ведно със законната лихва върху тях, считано от 20.12.2007г. до окончателното изплащане, която към 22.10.2019г. възлиза на 1141,44лв., 75,31лв. присъдени разноски.

По отношение на иска в частта му за сумата от 150лв. юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че производството следва да бъде прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, въз основа на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Допустимостта на производството се обуславя от наличието на специални процесуални предпоставки – оспорване на вземане по изпълнителен титул и позоваване на новонастъпили правопогасяващи факти. Защитата по чл. 439 ГПК се разпростира единствено спрямо изпълняемото право, материализирано в изпълнителното основание и инкорпорирано в издадения въз основа на него изпълнителен лист, но не и спрямо отговорността на длъжника за разноските в изпълнителното производство. Отговорността за разноски е законна последица от успешно упражнени процесуални права на насрещната страна в съответния исков или изпълнителен процес, която възниква в зависимост от изхода на производството и не може да бъде упражнена в друго производство, различно от това, в което са направени. В изпълнителното производство по отговорността за разноски се произнася съдебният изпълнител с постановление, подлежащо на обжалване пред окръжния съд по мястото на изпълнението по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. Защитата на длъжника срещу разноските в изпълнението се реализира по реда на чл. 435, ал. 2 и сл. от ГПК чрез жалба срещу акта на съдебния изпълнител, а не по исков ред. Предвид наличието на специален ред за реализиране на отговорността за разноски в изпълнителното производство, респ. за ревизиране на определението на съдебния изпълнител за тяхната дължимост, съдът намира, че този въпрос не може да бъде пререшаван в друго, самостоятелно исково производство. В конкретния случай сумата от 150лв. за юрисконсултско възнаграждение е извън обхвата на изпълнителното основание, респ. на изпълнителния лист, поради което производството в тази му част следва да бъде прекратено.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на общо 431,99лв., от които 256,85 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 175,14 лв. държавнаа такса.

По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца. Съдът намира, същото за неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е под минималния размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение.

С оглед изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение присъждането на разноските, дължими на страната за заповедното и исковото производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото –от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа. Съдът намира, че извършената от юрисконсулта работа се състои в изготвяне на отговор на искова молба и молба за гледане на делото в отсъствие на страната, без явяване в открито съдебно заседание. Освен това настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност, поради което и съдът намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноските по делото съобразно неуважената част в размер на 14,38 лв..

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439  ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Л.Л.С., ЕГН **********, с адрес ***,  НЕ ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „. .“  . по изпълнителен лист от 13.06.2008 г., издаден в полза на „Джет Файненс Интернешънъл“ АД (чийто частен правоприемник е ответникът) по ч. гр. д. № 31430/2007 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело №20197920400125/2019г. по описа на ЧСИ Г.  К ., рег. №792, район на действие Софийски окръжен съд, следните суми: 919,83лв. главница, 75лв. неустойка, ведно със законната лихва върху тях, считано от 20.12.2007г. до окончателното изплащане, която към 22.10.2019г. възлиза на 1279,01лв., 817,88лв. главница, 70лв. неустойка, ведно със законната лихва върху тях, считано от 20.12.2007г. до окончателното изплащане, която към 22.10.2019г. възлиза на 1141,44лв., 75,31лв. присъдени разноски.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №29/2020г. по описа на РС- Ихтиман в частта, в която е предявен иск с правно основание чл. 439  ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 150лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК„Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК .      , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21 да заплати на Л.Л.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на общо 431,99лв. – разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Л.Л.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК……, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „. .“ № 21, сумата в размер на общо 14,38 лв. – разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната част- с частна жалба пред Софийски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: