№ 172
гр. гр.Велинград, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело №
20235210100252 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 50 от Семейния
кодекс /СК/ за развод по взаимно съгласие, подадена от Т. С. Б. и К. С. Б., с искане съдът да
прекрати брака им поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това и да утвърди
постигнатото от тях споразумение. Посочват, че са сключили споразумение относно
въпросите по чл. 51 от СК. В молбата и споразумението твърдят, че нямат непълнолетни
деца от брака си.
В съдебно заседание всеки от двамата молители се явява лично. Заявяват изрично
волята си да прекратят брака помежду си при сериозно, непоколебимо и взаимно съгласие,
като посочват, че са наясно с последиците от утвърждаване на представеното споразумение
по чл. 51 от СК, което са подписали лично и доброволно.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа следното:
От представеното Удостоверение за граждански брак сер. ГБ-84 № 036150 от
24.04.1987г., издадено от общ. Сърница въз основа на Акт за граждански брак № 5 от
24.04.1987г., се установява, че молителите са сключили граждански брак на 24.04.1987г.,
като преди брака съпругата е била с фамилно име К., а след брака е приела да носи
фамилното име Б..
Представено е споразумение от 13.03.2023г., с което молителите са уредили
въпросите относно ползването на семейното жилище, издръжка помежду си, фамилното
име, както и други имуществени последици на прекратяването на брака им, като предвид
липсата на непълнолетни деца - споразумението им по чл. 51 от СК отговаря на изискуемото
1
от закона съдържание.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Подадената молба с правно основание чл. 50 от СК е процесуално допустима,
доколкото е подадена от надлежно легитимирани лица, с правен интерес, пред компетентния
да разгледа делото съд съобразно правилата за определяне на родовата и местната
подсъдност. Към нея е приложено споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. Разгледана по същество
молбата се явява основателна.
Налице е сериозно и непоколебимо съгласие между молителите за прекратяване на
брака им. Решението им в тази насока е категорично установено в представеното писмено
споразумение и потвърдено лично в съдебно заседание. Мотивите за развода са
ирелевантни, доколкото съгласно чл. 50, ал. 1 СК съдът не следва да ги издирва. С оглед на
това, съдът намира, че бракът на молителите съществува само формално и запазването му не
е в интерес нито на страните, нито на обществото, поради което следва да се постанови
решение, с което да се допусне прекратяването му. Постигнатото от двамата съпрузи
споразумение е пълно и урежда всички визирани в чл. 51, ал. 1 СК отношения, по които
страните следва да постигнат съгласие, не противоречи на закона и морала. По изложените
съображения то следва да бъде утвърдено изцяло.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развод по взаимно
съгласие в размер на 40,00 лв., която се явява предварително платена, ведно с тази за
завеждане на исковата молба – по чл. 6, т.1 от Тарифата - предвид представената от
молителят Б. още с входиране на молбата разписка за внесени 70 лв. като държавни такси по
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 50, ал. 1 от СК, сключения на 24.04.1987г. в град гр.
Сърница граждански брак между Т. С. Б. с ЕГН ********** и Д.С. К. с ЕГН: **********,
поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, както следва:
1. Относно местоживеенето на децата – молителите нямат деца под 18 години.
2. Относно упражняването на родителските права – молителите нямат
ненавършили пълнолетие деца от брака си.
3. Относно дължимата издръжка между съпрузите – молителите се споразумяват,
че след прекратяване на брака няма да си дължат издръжка помежду си.
4. Относно ползването на семейното жилище – молителите заявяват, че нямат
2
семейно жилище по смисъла на §1 от ДР на Семейния кодекс.
5. Относно фамилното име – след развода съпругата Д.С. Б. ще запази фамилното
си име от брака - Б..
6. Други отношения:
6.1 Т. С. Б. има регистрирани следните юридически дружества: ТСБ-95“ ЕООД, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Самоков, ул. „Граф Игнатиев“ № 20, и
„ТСБ-95Т“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сърница,
Стопански двор № 1, към които дружества К. С. Б. заявява, че няма участие в тях и не
претендира никакви претенции относно търговските дружества.
6.2 К. С. Б. има регистрирани следните юридически дружества: „ЕКо ГРУП 66“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Самоков, ул. „Авксентий
Вележки“ № 42, и „ЕДЕЛВАЙС 66“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. Сърница, ул. „Любен Каравелов“ № 16, към които дружества Т. С. Б.
заявява, че няма участие в тях и не претендира никакви претенции относно търговските
дружества.
7. Страните се споразумяват, че ако някой от тях има открита фирма, като
едноличен търговец по време на брака, или дялове или акции в капитала на търговски
дружества, то или те да останат в изключителен дял и собственост на титуляря й,
който я е регистрирал като едноличен търговец, или който участва като съдружник,
едноличен собственик на капитала или акционер. В негов дял ще остане и имуществото,
ако има такова, като всяка от страните изразява съгласие, че няма и няма да има и в
бъдеще никакви претенции към тези права, вземания и имущества.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 330, ал. 5 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
3