Определение по дело №53/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Настоящото производство е с правно основание чл.423 от ГПК.

Образувано е по предявено от Ф. Н. С. от Г.М., възражение срещу издадената Заповед № 434/17.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.Г.д. № 555/2012 г. по описа на Районен съд, Г. М., с молба същото да бъде прието за разглеждане, защото в производството били налице предпоставките на чл.423,ал.1,т.1 от ГПК, защото процесната заповед не му била надлежно връчена. Алтернативно в случай, че съдът намери, че при връчването са спазени процесуалните правила, да приеме, че са налице предпоставките на чл. 423, ал.1, т.З от ГПК, защото не е могъл да узнае своевременно за издадената заповед и за нейното връчване поради особени непредвидени обстоятелства. Жалбодателят твърди, че това е така, тъй като работи като строителен работник във фирма „А. -К." ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: - Г. П., У. «К. В.» №, представлявано от управителя Е. А. И, и се налага често да пътува във връзка с изпълнение на служебните си задължения по строителни обекти в страната. На основание чл.423, ал.1,предл.2, във вр. с чл.413, ал.1 от ГПК, във възражението е инкорпорирана и частна жалба, насочена срещу присъдените в полза на „Е. Б. Е.” Е. разноски по заповедното производство, с молба като прекомерно завишени същите да бъдат намалени .

Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От прочита на приложеното ч.Г.д.№ 555/2012 г.се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 434/17.12.2012 г., Момчилградският районен съд е разпоредил длъжникът Ф. Н. С. да заплати на „Е. Б. Е.” Е., Г.П., сумата в размер на 770.27 лв., представляваща стойността на електрическа енергия, доставена по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в Г.М., У. „Г.” №, и сумата в размер на 122.12 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 11.02.2011 г. до 13.12.2012 г., ведно и със законна лихва върху главницата от 770.27 лв.,считано от датата на постъпване на заявлението в съда-14.12.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 125 лв.-разноски по делото, от които 25 лв.-държавна такса и 100 лв. –адвокатско възнаграждение.

От прочита на приложеното дело се установява и че съобщението до длъжника Ф. Н. С. с посочен в заповедта адрес - Г.М., У.”. №, е върнато в съда с направена от служителя забележка на 18.12.2012 г., че лицето не живее на посочения адрес. В изпълнение на разпореждане от 21.12.2012 г., на същата дата е било залепено на входната врата на посочения адрес уведомление за издадената заповед. От извършената от служителя забележка на 07.01.2013 г.се установява, че същият е констатирал, че в двуседмичен срок никой не се е явил да получи съдебните книжа. След съответно дадените от съда указания, кредиторът „Е. Б. Е.” Е., Г.П. е представил удостоверение за постоянен адрес на длъжника, съвпадащ с посочения вече по делото в Г.М., У.”. № и удостоверение за настоящ адрес в Г.М., У.”Г. Б” № . По посочения настоящ адрес е било предприето на 05.02.2013 г.връчване, като обаче връчителят е констатирал, че лицето не живее и на този адрес. На входната врата на така посочения настоящ адрес на длъжника е било залепено уведомление за издадената заповед. От извършената на 19.02.2013 г. от служителя – връчител на съдебни книжа при МРС забележка, се установява,че в двуседмичен срок никой не се е явил да получи съдебните книжа. На 20.02.2013 г. МРС е издал на кредитора изпълнителен лист за присъдените със заповедта суми.

От представените от жалбодателя писмени доказателства се установява, че по силата на трудов договор от 18.01.2012 г.,сключен за неопределено време, длъжникът С. изпълнява в „А. к” ЕООД,Г.П., длъжността- „работник изграждане и ремонт на покривни покрития”, и че от датата на сключване на договора до 13.06.2013 г., датата на издаване на приложеното по делото удостоверение,изходящо от работодателя, длъжникът С. работи на обекти на фирмата, находящи се във ваканционно селище „Е.” , община Н..

Съдът не обсъжда приложеното към жалбата писмено доказателство-договор за наем от 28.12.2005 г. и изложените, с оглед на неговото представяне доводи, тъй като твърдяната недължимост на присъденото с процесната заповед за изпълнение парично задължение не е предмет на разискване в настоящото производство.

В хода на тези констатации въззивният съд изгради своето становище: Разпоредбата на чл. 423 от ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение при лимитативно изброени от законодателя четири предпоставки. В производството подалият възражението С. изтъква при условията на алтернативност наличие на две от тях, а именно посочените в чл.423 , ал.1,предл.1, т.1 и т. 3 от ГПК - заповедта не му е била връчена надлежно и не е могъл да узнае своевременно за нейното връчване поради особени непредвидени обстоятелства. Настоящата инстанция в качеството си на компетентния въззивен съд, след прочита на приложените по делото писмени доказателства, подробно цитирани в предходни абзаци, намира, че не са налице предпоставките на чл.423, ал.1,предл.1, т.1 от ГПК,т.е. процедурата по връчване е надлежно изпълнена от съответния първоинстанционен съд. При условията на алтернативно разглеждане обаче намира за основателни доводите на жалбодателя, че са налице предпоставките по т.3 на цитираната разпоредба. Безспорно полагането, макар и извън рамките на постоянния и настоящ адрес, на конституционно признатото право на труд, предопределено от естеството на извършваната работа и характера на трудовото правоотношение досежно мястото на осъществяване на уговорената трудова функция, в казуса може и следва да бъде прието като обстоятелство от характера на посочените в разпоредбата на т.3 на чл.423, ал.1, предл.1 от ГПК. Изложеното прави депозираното възражение основателно. Законодателят обвързва с този извод възможността същото да бъде прието. Фактът на приемането пък води по силата на закона, в частност по силата на ал.3, предл.2 на чл.423 от ГПК, до спиране на издадената на основание чл.410 от ГПК, заповед. Прочие следва на основание ал.4 на цитирания член, делото да бъде изпратено на първоинстанционния съд, което да продължи с указанията по чл.415, ал.1 от ГПК.

Съдът обаче намира за неоснователна инкорпорираната по силата на чл.423, ал.1, предл.2, във вр. с чл.413, ал.1 от ГПК, частна жалба против присъдените в полза на „Е. Б. Е.” Е. разноски по заповедното производство, в която се твърди, че същите са прекомерно завишени. Присъдените разноски в заповедното производство като съобразени с действащите в този смисъл разпоредби на чл.78, ал.8, във вр. с ал.1 от ГПК, във вр. с чл.7, ал.5, във вр. с 2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определено не ся явяват прекомерно завишени. Напротив същите са определение към абсолютния им минимум.

Водим от горното и на основание чл.423, ал.1, предл.1, т.1 и т.3, и ал.1, предл.2, във вр. с чл.413, ал.1 и чл.423, ал.3, предл.1 и предл.2 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА депозираното от Ф. Н. С. от Г.М. срещу издадената Заповед № 434/17.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.Г.д. № 555/2012 г. по описа на Районен съд, Г. М., възражение като основателно.

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Заповед № 434/17.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.Г.д. № 555/2012 г. по описа на Районен съд, Г. М.

ИЗПРАЩА делото на компетентния първоинстанционен съд – РАЙОНЕН СЪД, Г. М., за продължаване на съдопроизводствените действия с указанията по чл.415,ал.1 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от Ф. Н. С. от Г.М. срещу издадената Заповед № 434/17.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.Г.д. № 555/2012 г. по описа на Районен съд, Г. М., в частта й за разноските, частна жалба с правно основание чл.413, ал.1 от ГПК,като неоснователна.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.