РЕШЕНИЕ
№ 1417
гр. Пловдив, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ив. Андреева
Членове:Бранимир В. Василев
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300502473 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. Ч. К. против решение №
235/15.07.2022 г., постановено по гр.д. № 634/2022 г. по описа на Районен съд
- Асеновград, ІІ гр. състав, с което са отхвърлени предявените от него против
„Многопрофилна болница за активно лечение – Асеновград“ ЕООД искове за
отмяна на заповед № 35/17.01.2022 г. като незаконна, за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на С. К. на
заеманата преди уволнението длъжност „***“ в „МБАЛ-Асеновград“ ЕООД,
както и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа след
незаконното уволнение за срок от 6 месеца, за времето от 01.02.2022 г. до
01.08.2022 г. в размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Във въззивната жалба се
поддържа оплакването, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като се иска то да бъде отменено, а вместо него да се
постанови друго решение по същество, с което исковете да се уважат.
Претендират се разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна „Многопрофилна болница за активно лечение –
Асеновград“ ЕООД оспорва жалбата като неоснователна. Моли за
потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение като правилно
и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за
инстанцията.
1
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения в закона срок за
обжалване, изхождат от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При въззивната
проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при
постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в
жалбата оплаквания, Пловдивски окръжен съд намира следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание по
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ищецът е основал исковете си на твърдението, че е работил при
ответника „МБАЛ Асеновград“ ЕООД по безсрочен трудов договор, като е
заемал длъжността „***“, както и че трудовото му правоотношение е било
прекратено с обжалваната Заповед № 35/17.01.2022 г., на основание чл. 325,
ал. 1 от КТ – по взаимно съгласие, считано от 21.01.2022 г. поддържа, че така
издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като е депозирал молбата си з-а
прекратяване на трудовото правоотношение под натиск, по молбата не е
получен писмен отговор от работодателя в 7 дневен срок, заповедта не е
мотивирана. Иска се от съда постановено решение, с което да се признае
уволнителната заповед за незаконосъобразна, като същата да бъде отменена,
да бъде възстановен на предишната работа на длъжността „***“, както
ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за
оставането му без работа след незаконното уволнение, за периода от
01.02.2022 г. до 01.08.2022 г. в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на иска пред съда до окончателното изплащане.
Ответникът е оспорил предявените искове.
По делото е безспорно обстоятелството, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил
при ответника по безсрочен трудов договор, като е заемал длъжността „***“.
С оспорваната Заповед № 35/17.01.2022 г., е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ – по взаимно
съгласие, считано от 21.01.2022 г. Издадената заповед е ясна, като е посочено
основанието за прекратяването на трудовия договор – „взаимно съгласие“,
както и законният текст, въз основа на който същата се издава. Същата е
издадена от компетентен орган и носи подписа на управителя на ответника д-
р М.Д., която видно от вписванията в търговския регистър е вписана като
управител на „Многопрофилна болница за активно лечение Асеновград“
ЕООД на 03.12.2021 г.
Съгласно чл. 325, ал., т.1 КТ, трудовият договор се прекратява без
2
която и да е от страните да дължи предизвестие, по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението,
е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен
срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението
не е прието.
Или, за да е налице фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ,
всяка от страните по ТПО може да направи изрично писмено изявление за
прекратяването му. При отправено предложение насрещната страна е длъжна
в седемдневен срок от получаването му да вземе отношение по него и да
уведоми другата страна дали го приема, а ако не отговори в този срок, се
смята, че предложението не е прието. В момента на съвпадане на двете
насрещни волеизявление договорът се прекратява, а издаването на последващ
акт за прекратяването му има само констативно действие.
Установява се от събраните писмени доказателства по делото, че с
молба от 29.12.2021 г. адресирана до управителя „МБАЛ-Асеновград“ ЕООД
ищецът С. К. е поискал да бъде освободен от работа, считано от 21.01.2022 г.
на която молба е положен подпис от управителя и резолюция „съгласен“ на
същия ден. На 29.12.2021 г. ищецът е подал до работодателя и молба с искане
да му бъде разрешено ползване на платен отпуск 15 дни за 2021 г., считано от
30.12.2021 г., върху която също е положен подпис от управителя с резолюция
„съгласен“ на същия ден.
Представени са издадени от ответника заповед за отпуск на ищеца
считано от 30.12.2021 г. до 20.01.2022 г., заповед за прекратяване ползването
на отпуск, считано от 10.01.2022 г. до 16.01.2022 г. вкл. поради ползван от
ищеца отпуск по болест за същия период. Представена е и подадена от
ищеца молба за ползване на 4 дни отпуск, считано от 17.01.2022 г., върху
която е изпълнена резолюция от управителя и е издадена и заповед за
ползване на разрешения отпуск, за периода от 17.01.2022 г . до 20.01.2022 г.
Ответникът е оспорил оплакването на ищеца, че същият е подал
молба за прекратяване на трудовото му правоотношение под натиск. В
отговора на исковата молба се заявява, че ищецът е бил извикан от
ръководството на дружеството за провеждане на разговор и даване на
писмени обяснения във връзка с оплакване от колежка за системно
упражняван върху нея от ищеца психически тормоз и сексуален натиск. След
проведения разговор и без да му е оказван какъвто и да е било натиск,
ищецът е подал молбата за напускане по собствено желание.
Във връзка с тези твърдения ответникът е представил жалба от В.Н.
до РУП Асеновград, съдържаща оплаквания срещу С. Ч. К. за психически и
сексуален тормоз. По делото е приета и преписка от РУП Асеновград,
образувана по така подадената жалба.
В отговорите си по реда на чл.176 ГПК ищецът изрично е заявил, че е
бил извикан при ръководството във връзка с оплакване от колежка и
управителят Ч. му казал да подаде молба за напускане. Той нямал желание да
3
напуска, но подал молба, „как да не уважиш шефа“.
Установява се от показанията на разпитания пред РС свидетел
С.И.Щ., без родство, че на 29.12.2021 г. ищецът му споделил, че искали да го
гонят от работа, поради инцидент с колежка, за който бил натопен. Ищецът
подал молба за отпуска и молба за напускане, но поискал от свидетеля да
говори с управителя Ч. да го върнат на работа. От ищеца свидетелят знае, че
д-р Ч. го е извикал в кабинета си и го е накарал да подаде молби за отпуск и
напускане, тъй като случаят с колежката станал известен и имало подадена
жалба от нея в полицията.
Установява се от показанията на свидетелката Е.Щ.Н., разпитана пред
РС, че същата е работила като деловодител при ответника. Свидетелката
сочи, че на 29.12.2021 г. ищеца лично е подал в деловодството молби за
напускане и за отпуск. Свидетелката е занесла молбите на ищеца, заедно с
друга поща на управителя д-р Д. още на същия ден, след обяд. На същия ден
молбите на ищеца били резолирани, като му било разрешено ползването на
отпуск и било дадено съгласие за напускане, а резултатът от молбите бил
нанесен в дневника от свидетелката. Свидетелката е разпознала почерка си
върху дневника на ответника, представен на л.40 от първоинстанционното
дело, в който е била описана молбата на ищеца от 29.12.201 г. за напускане и
резолюцията на управителя на ответното дружество „да“ от същата дата.
Като свидетел е разпитана и Р.Х.П., без родство, също работеща при
ответника, която сочи, че през месец декември на 2021 г., след празниците С.
е взел от нея молба за отпуск, като и е казал, че е освободен от работа. Ден
или два след това С. се обадил на свидетелката по телефона, като поискал от
нея да му съдейства пред ръководството да го върнат на работа. От
управителя на болницата д-р Д. свидетелката разбрала, че същият е освободен
от работа, тъй като молбата му е вече подписана.
В същата насока са и показанията на свидетелката Т.Х.Щ., без
родство, работеща при ответника, която сочи, че след коледните празници С.
е отишъл при нея, като е поискал молба за отпуск и напускане. Свидетелката
му е пуснала от компютъра молби, които той си е взел от принтера на
колежката и Р.П.. С. споделил със свидетелката, че напуска и че ще си пусне
молба. Още на същия ден С. започнал да си събира багажа в пликове, а от
следващия ден бил в отпуск.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за
установено по делото, че е налице валидно подадена молба от ищеца с искане
за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие с
работодателя. Не се доказаха твърденията му молбата да е подадена въз
основа на упражнен спрямо него натиск от работодателя. Сам ищецът
признава, че е бил извикан на разговор при ръководството във връзка с
отправени оплаквания за упражняван тормоз от негова колежка, а след
разговора е подал молба за напускане „от уважение към шефа“. Разговорът
4
обаче не е бил проведен с управителя на дружеството д-р М.Д., а с д-р Ч.,
като не се установи по делото да е упражнявана принуда спрямо ищеца и от
негова страна, а само, че е бил проведен разговор, след който ищецът взел
решение да напусне.
Молбата за напускане е била подадена лично от ищеца в
деловодството на ответното дружество на 29.12.2021 г. и още на същия ден
управителят на ответника е изразил писмено съгласието си, като е поставил
върху молбата резолюция „Да“, а резолюцията е била отразена в дневника на
дружеството също на този ден. Установи се, че още на същия ден, в който е
била подадена и приета молбата на ищеца за прекратяване на трудовото му
правоотношение, същият е бил уведомен от управителя на дружеството за
изразеното от него писмено съгласие, като дори е събрал личните си вещи.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение
са неоснователни. Като такива исковете следва да се отхвърлят.
Като е достигнал до същия правен извод, районният съд е постановил
правилно решение, което ще потвърди.
Предвид изхода по спора, в тежест на жалбоподателя и в полза на
въззиваемата страна ще се поставят направените от последния разноски във
въззивното производство. Същите се констатираха на 1900 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат. Предвид възражението за
прекомерност на възнаграждението, направено от насрещната страна и
действителната правна и фактическа сложност по спора, съдът приема, че
следва да се присъдят разноски в размер на 1200 лв.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 235/15.07.2022 г., постановено по гр.д.
№ 634/2022 г. по описа на Районен съд - Асеновград, ІІ гр. състав.
ОСЪЖДА С. Ч. К. с ЕГН ********** от *** да заплати на
“Многопрофилна болница за активно лечение - Асеновград“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 1200 лева /хиляда и
двеста/ лв. - разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване, при условията на
чл.280, ал.1 ГПК, пред Върховния касационен съд в едномесечен срок,
считано от 16.11.2022 г.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6