Решение по дело №15218/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 893
Дата: 3 февруари 2020 г. (в сила от 3 февруари 2020 г.)
Съдия: Елена Тодорова Иванова
Дело: 20191100515218
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                                      РЕШЕНИЕ

                                     

                                                гр.София, 03.02.2020 г.

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в закритото заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Александрова                       ЧЛЕНОВЕ: Е.Иванова

                                                                                                                      Зл.Чолева

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.№ 15 218 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

              Същото е образувано по жалба с вх.№ 8366/12.11.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД, *** – действащ чрез пълномощника му юрисконсулт К., срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ А.П.с рег.№ 849 на КЧСИ по изп.дело № 20198490401432, обективирани в постановление от 05.11.2019 г., с което е отказал да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя  от 230,00 лева на 200,00 ле-ва, съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатс-ките възнаграждения на ВАдС – за образуване на изпълнително дело.  

              В жалбата се излагат доводи, че адвокатският хонорар на взискателя е прекомерно завишен; че приетият хонорар е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200,00 лева за образуване на делото и включва и сума по чл.10, ал.2 от цитираната Наредба, въпреки че в случая не са налице кумулативните предпоставки за това, тъй като действия с цел удовлетворяване на паричното вземане от името и за сметка на взискателя не са извърш-вани. Поддържа се и че размерът на адвокатския хонорар е прекомерен, тъй като изпълнител-ното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, както и че едноличен собственик на капитала на дружеството е Столична община, а общините са „сигурни плат-ци“. Моли въззивния съд да отмени атакуваните действия на ЧСИ А.П.с рег.№ 849 на КЧСИ по изп.дело № 20198490401432 по отношение на разноските за адвокатско възнаг-раждение и да реши спора по същество. Претендира присъждането на разноски по делото.

              Ответникът по жалбата – А.Д.Ч.в определения от закона срок по чл.436, ал.3 ГПК е депозирала възражение чрез процесуалния й представител адв. Георгиев, в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата и е заявено искане съща-та да бъде отхвърлена като неоснователна. Навежда съображения, че видно от договора за правна защита и съдействие в същия процесуалният представител е поел ангажимент да образува изпълнително дело и да наложи запор на банковите сметки на длъжника, което и е направено, като вземането е събрано вследствие на поискания изпълнителен способ. Претен-дира присъждането на разноски по делото.   

              В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ .№ 849 – А.П.по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че твърденията на жалбоподателя относно липсата на проце-суални действия на пълномощника на взискателя по смисъла на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09. 07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения не отговаря на реалната фактическа и правна обстановка по делото, тъй като наредените суми от „Об-щинска банка“ АД, които погасяват задължението в цялост са вследствие на посочен ефекти-вен изпълнителен способ от пълномощника на взискателя.

              Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изисква-нията на закона, намира за установено следното:

              Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подле-жащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.             

              Съгласно общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното дело имат право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,  във връзка със същото.

              Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минимал-ните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи

адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, а по силата на чл.10, т.2 от същия акт за

процесуално представителство, защита и съдействие  на страните по изпълнителното произ-водство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500,00 лева – 1/10 от съответното възнаграждение, посочени в чл.7, ал.2, т.1  от този акт. В дадения казус от процесуалния представител на взискателя са били осъществени единствено действия по образуване на изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, касаещи удовлетворяване на паричното вземане, с оглед на което на взискателя се дължат само предвидените в чл.10, т.1 от Наредбата разноски в посочения размер от 200,00 лева. Поради липсата на доказателства, че пълномощникът на взискателя е регистри-ран по ЗДДС, такъв не следва да се начислява върху дължимото се на същия възнаграж-дение. Посоченият в молбата за образуване на изпълнителното производство изпълнителен способ – запор върху банковите сметки на длъжника, не са действия по смисъла на чл.10, т.2 от взираната Наредбата, а част от задължителното съдържание на молбата съгласно чл.426 ал.2 ГПК, поради което за същият не се дължи отделно възнаграждение.

              Предвид изложено настоящият съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител за определянето на разноски по изпълнението за адвокатски хонорар на взиска-теля с атакуваното постановление следва да бъдат отменени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на Анка Чифлиджанова – да се намали до размера на сумата от 200,00 лева по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатс-ките възнаграждения.              

               Съобразно приетия изход на спора – на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК във връзка с и чл.27 от Наредбата за заплащането на правната помощ на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски по производството в размер на 75,00 лева – държавна такса /25,00 лева/ и юрисконсултско възнаграждение /50,00 лева/.

              На ответника по жалбата не се дължат разноски по чл.78, ал.3 ГПК.  

              Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът

 

                                                          Р   Е   Ш   И:

 

             ОТМЕНЯ действията на ЧСИ А.П.с рег.№ 849 на КЧСИ по постановление от 05.11.2019 г., с което е отказано да се намали по възражение на длъжника „Т.С.” ЕАД с вх.№ 7713/2019 г., размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя по изп.дело № 20198490401432 от 230,00 лева на 200,00 лева като незаконосъобразни, и вместо което постановява:

 

              НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощ-ника на взискателката А.Д.Ч.изп.дело № 20198490401432 по описа на ЧСИ А.П.с рег.№ 849 на КЧСИ от 230,00 лева до размера на сумата 200,00 лева.

 

              ОСЪЖДА А.Д.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.С.Г., да ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** сумата 75,00  /седемдесет и пет/ лева – разноски по делото.

 

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.