№ 7702
гр. С., 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.А
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110168033 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 366022/14.11.2024г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед № 27764/02.09.2024г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 48923/2024г. на СРС.
Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу ответника В. Н.
Ф. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на
„Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в
град С., ж.к. „*********“ 1, бл. 100, вх. А, ет. 3, ап. 5, аб. № *******, както следва:
148,22 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.07.2020г.-м.04.2021г. и м.05.2022г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва
от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(14.08.2024г.) до окончателното им изплащане;
20,68 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.10.2021г.-02.08.2024г.;
1,61 лева за главница за дялово разпределение за периода
01.12.2022г.31.12.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.08.2022г.) до окончателното им
изплащане;
32 стотинки за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.02.2023г.-02.08.2024г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
1
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото
публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Т.Т., който поддържа
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Н. Ф. е депозирал Писмен отговор, вх. №
41603/06.02.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави
възражение, че задълженията са погасени по давност. Сочи, че ищецът не е доказал да му е
връчвал покана за заплащане на сумите за дялово разпределение. В счетоводството на
ищеца не били отразени извършените от ответника плащания, за които представя
доказателства. Заявява, че не оспорва отчетите, дяловото разпределение, общите фактури и
изравнителните сметки, както и техническата годност на измервателните уреди, както и че
измерването и начисляването на сумите е в съответствие с нормативната уредба. В
насроченото по делото публично съдебно заседание се явява лично, като оспорва
предявените искове съобразно заявените възражения, включително в хода на устните
състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището на ответницата, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително суми за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното
всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
Страните по делото не спорят относно количествата доставена топлинна енергия,
нейното редовно и правилно отчитане, разпределяне и остойностяване, наличието на
облигационно отношение за доставка на топлинна енергия между страните, основанието и
размера на сумите – предмет на делото.
Спорът по делото се концентрира в това, дали ответникът е заплатил задълженията
си към топлоснабдителното предприятие, съответно, ако не е, дали задължението му е
погасено по давност.
Съдът намира в тази връзка, че ищецът не успя да проведе пълно и главно доказване
относно съществуване на неплатени задължения в посочените в исковата молба размери.
Представените по делото от страна на ответника разписки установяват относими към
периода м.07.2020г.-м.04.2021г. плащания за главница в размер на 953,42 лева, а към периода
2
м.05.2022г.-м.04.2023г. – 1418,05 лева. В тази връзка съдът не приема заключението на
вещото лице, че платени са само 215,38 лева, тъй като представените разписки според съда
са относими към процесните вземания и установяват наличие на плащания в друг размер.
Ищецът не е представил никакви доказателства, от които да се установи стойността
на реално доставената топлинна енергия за периода м.07.2020г.-м.04.2021г., съответно, след
приспадане на платените 953,42 лева, да се установи дали са останали неразплатени
задължения.
По отношение на периода м.05.2022г.-м.04.2023г. е налице издадена Фактура /обща/
№ **********/30.06.2023г., в която е посочено, че абонатът дължи за отоплителния сезон
сумата от 1469,36 лева, от които са заплатени 1400,44 лева /според представените разписки –
1418,05 лева/. Така остават за плащане 68,92 лева. От представената индивидуална
изравнителна сметка за топлинна енергия, издадена на 02.10.2023г. след допълнителен отчет
на аб. № 85622, дължимата сума за реално доставена топлинна енергия е 1402,02 лева без
ДДС /1682,42 лева с ДДС/. При това положение, ако са платени 1400,44 лева, трябва да
останат за плащане 281,98 лева. Посочените суми обаче не кореспондират от своя страна с
тези, установени от вещото лице и по счетоводни данни на „Топлофикация С.“ ЕАД.
За да бъдат приети за основателни предявените искове, те следва да бъдат пълно и
главно доказани – да бъде установено по несъмнен начин съществуването на
претендираните вземания, в частност като размер, като не е достатъчно това да е при
условията на вероятност или предположения. И, тъй като не се доказва по несъмнен начин,
че заплатените от ответника суми не покриват стойността на реално потребената от него
топлинна енергия, то предявените искове са недоказани по основание и размер и поради
това следва да бъдат отхвърлени.
Останалите доводи на страните не променят този извод и е безпредметно да бъдат
обсъждани.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ответникът, но същият не е доказал да е сторил такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в град С., срещу В. Н. Ф., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град
С., искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на
„Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в
град С., ж.к. „*********“ 1, бл. 100, вх. А, ет. 3, ап. 5, аб. № *******, както следва:
148,22 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.07.2020г.-м.04.2021г. и м.05.2022г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва
от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(14.08.2024г.) до окончателното им изплащане;
20,68 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.10.2021г.-02.08.2024г.;
1,61 лева за главница за дялово разпределение за периода
01.12.2022г.31.12.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.08.2022г.) до окончателното им
3
изплащане;
32 стотинки за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.02.2023г.-02.08.2024г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4