Р Е Ш Е Н И Е
260254/27.5.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На единадесети
май две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1563 описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД за главницата
по договор за заем, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението в
съда до окончателното плащане на вземането.
Производството по
делото е образувано по повод искова молба от С.В.С. с ЕГН **********, с адрес ***
срещу З.И.Д. с ЕГН ********** ***. В молбата се твърди, че по силата на сключен
между страните договор за заем от 16.07.2019г. ищецът предоставил заем на
ответницата в размер на 4 200 лв. Реалното предаване на сумата било извършено
на същата дата, за което била съставена разписка. Предвид, че задължението не
било изпълнено от ответницата, то по инициатива на ищеца било учредено
заповедно производство и образувано ч.гр.д. № 1153/2020г. по описа на ШРС, по
което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената заповед длъжникът депозирал възражение в срок,
поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма
на искова защита. В заключение се моли за постановяване на съдебно решение, че
в полза на ищеца съществува вземане от
ответницата произтичащо от Договор за заем от 16.07.2019г. в размер на
4 200 лева, представляваща дължима и непогасена главница по цитирания
договор, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 02.07.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, както и да бъдат присъдени разноските в производствата.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения едномесечен срок
от нейна страна е депозиран писмен
отговор. В него се сочи, че тя никога не е заемала пари от ищеца. Ищецът, като
представляващ на „Технотранс плюс“ ЕООД, бил бивш работодател на ответницата за
периода от 07.03.2019г. – 01.09.2019г. Дейността на фирмата била учебен център
за шофьорски курсове, като помещението било общо с още една фирма с дейност
„продажба и ремонт на мобилни телефони“.
Твърди се, че страните били във влошени отношения, като бившия ѝ
работодател разполагал с множество образци на подписа ѝ. Предвид, че подписа под документа не бил неин,
се иска откриване на производство по
чл.193 от ГПК. В заключение се моли за отхвърляне на иска.
В съдебно
заседание за ищеца не се явява представител, депозирано е становище по хода на
делото, с което се иска уважаване на иска.
В съдебно
заседание за ответницата се явява адв. В.П. от ШАК, като се оспорва изложеното
в исковата молба и се моли за отхвърлянето на иска.
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д.№ 1153/2020г. на ШРС по заявление по чл.410 от ГПК подадено
от ищеца, била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 496/03.07.2020г. за сумата от 4 200
лв., представляваща главница по предоставен заем на 16.07.2019г. въз основа на
Разписка от 16.07.2019г. със срок за възстановяване до 22.12.2019г. и законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 02.07.2020г.
до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на 464
лв. Срещу заповедта било депозирано възражение от длъжника, в което сочи, че не
е получавало сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение. В
законоустановения месечен срок е предявен иск за вземането и образувано настоящото
исково производство.
Видно от
представената по делото Разписка за получена сума от 16.07.2019г., между страните бил сключен договор, по силата
на който заемодателят се задължавал да предаде на заемателя сума в размер на 4
200 лв., като заетата сума следвало да се върне до 22.12.2019г. Разписката носела
подписа на двете страни. Към момента сумата не била върната на заемателя –
ищец.
В настоящото
производство ответницата е оспорила своевременно автентичността на подписа си,
положен под „получил сумата“ в
разписката от 16.07.2019г., като съдът е допуснал производство по чл.193 от ГПК
за оспорване истинността на документа. Счел е, че тежестта за доказване
автентичността на подписа е върху ответника, съобразно чл. 193, ал.3 от ГПК.
Заключението на изслушаната по делото съдебно-графическа експертиза, приета от
съда като компетентно и пълно дадено и неоспорено от страните доказва, че
почеркът, с който е положен подписа под „получил сумата“ принадлежи на лицето З.И.Д..
Съдът като взе предвид
представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта
на исковете: Предявеният иск е допустим. Налице е правен интерес от
водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно
производство, по което срещу заповедта е входирано възражение и съдът е дал
указания на заявителя да предяви иск за
вземането си по заповедта.
По основателността на иска по чл.422 от ГПК, във връзка с
ч.240 от ЗЗД: Съдът намира, че
между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, основаващите
се на сключения договор за заем от 16.07.2019г. Съгласно трайната съдебна
практика, договорът за заем е реален, като задължението се поражда от
постигнатото съгласие между страните и реалното предаване на сумата, посочена в
договора. Този фактически състав на чл.240 от ЗЗД в случая е осъществен, тъй
като са доказани и двата правопораждащи юридически факта. По отношение на
възражението на ответницата, че не е получила сумата, посочена в разписката,
съдът намира същото за неоснователно,
доколкото по делото безспорно се доказа, че подписа положен под „получил
сумата“ принадлежи именно на ответницата З.И.Д.. Затова в тежест на оспорващия
реалното предаване на парите ответник, е да установи отрицателния факт на
неполучаването. В този смисъл са Решение № 478 от 11.02.2014г. на ВКС по
гр.д. № 2670/2013г., IV г.о. и
Решение № 379 от 06.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 171/2012г., IV г.о.
Ответницата не
е доказала
този факт, като не е доказала и въведеното твърдение, че подписа е бил
използван от бившия ѝ работодател и бил нанесен в последствие върху разписката.
Така при валидно съществуващо облигационно отношение между страните в тежест на
ответницата е да докаже, че е платила задължението си на падежа, като
при недоказване настъпват неблагоприятните за него последици, а именно
основателността на претенцията.
Поради
гореизложеното установителния иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен
в пълния си размер.
Предвид
изхода на делото и искането за присъждане на разноски в заповедното и в
исковото производство, съдът намира, че такива се дължат от ответника. По
заповедното производство те са в общ размер на 4648 лв., от които 84 лв. за
заплатена държавна такса и 380 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. По
исковото разходите са в размер на 84 лв. за заплатена държавна такса. По
отношение на искането за заплащане на адвокатско възнаграждение от 548 лв.,
съдът намира същото за неоснователно, доколкото по делото не са представени
доказателства за реално платено такова.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в
отношенията между страните, че З.И.Д. с ЕГН ********** с адрес *** дължи
на С.В.С. с ЕГН ********** с адрес ***, сума в размер на 4 200 лв. (четири хиляди и двеста лева), представляваща главница по предоставен заем на
16.07.2019г., въз основа на Разписка за получена сума от 16.07.2019г., със срок
за плащане до 22.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.07.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 496 от 03.07.2020г. по ч.гр.д. № 1153/2020г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК З.И.Д. с ЕГН ********** да заплати на С.В.С. с ЕГН **********
сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на 464 лв. (четиристотин
шестдесет и четири лева), както и разноските в настоящото производство в размер
на 84 лв.(осемдесет и четири лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: