О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1296
Гр. Сливен, 10.10.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито
заседание на десети октомври две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 325 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано
по жалба от М.Х.К., ЕГН **********, с адрес *** срещу мълчалив
отказ за издаване на индивидуален административен акт от компетенцията на Главния
архитект на Община К., получен въз основа на подадено заявление вх. №
94-00-3162/16.08.2023 г.
В жалбата си оспорващият
твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с предназначение – за
търговска дейност (м.), като на 16.08.2023 г. подал до Община К. заявление за
промяна на предназначението на обекта в Игрална зала за организиране на
хазартни игри. Позовава се на разпоредбата на чл. 57 ал. 7 от АПК, с твърдението,
че приемайки тази хипотеза, по никакъв начин не е уведомен от административния
орган за удължаване на срока, както повелявала нормата на чл. 57 ал. 8 от АПК.
Тъй като му били нарушени правата и законните интереси оспорвал в срок
индивидуален административен акт – мълчалив отказ, който получил от Община К.
по заявление вх. № 94-00-3162/16.08.2023 г. Моли съда да отмени този мълчалив
отказ.
Ответникът Главен
архитект на Община К. представя цялата преписка, относима към изложените в
жалбата доводи, аргументи и твърдения. От същата се установява следното от
фактическа страна:
На 16.08.2023 г.
настоящият оспорващ М.Х.К. подал до Община К. Заявление вх. № 94-00-3164, към
което приложил Договор за продажба на недвижим имот, легитимиращ го като
собственик на самостоятелен обект в сграда с предназначение за търговска
дейност (м.), като изразил молба на основание чл. 147а от ЗУТ да му бъде
издадено разрешение за промяна на предназначението от „За търговска дейност – м.“
в „Игрална зала за организиране на хазартни игри“.
С писмо изх. №
94-00-3438/29.08.2023 г. Главният архитект на Община К. уведомил молителя К.,
че съгласно чл. 9 от Закона за хазарта е необходимо нотариално заверено писмено
съгласие на всички съсобственици. Заявителят бил приканен да представи съгласие
на Община К., чрез Общински съвет К., в качеството им на съсобственик в
поземления имот и сграда. Писмото било връчено на 20.09.2023 г. на с. на К..
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд е подадена чрез Кмета на Община К. на 05.09.2023 г.
При преценка на
изложеното в жалбата, представените като съставляващи преписката писмени
доказателства и относимите правни норми настоящата съдебна инстанция намира, че
оспорването е недопустимо поради липса на предмет и следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати, като съображенията на
съда в тази насока са следните:
Оспореният акт не
съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК, според
която норма, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или
изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган
или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата,
осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени
услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат
права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както
и отказът да се издаде такъв акт.
С оглед очертания в
жалбата предмет на оспорване, съдът намира, че първо следва да се
индивидуализира ответния административен орган, който в случая не е Община К.,
както сочи жалбоподателя, а главният архитект на същата община, който по
законовата делегация на чл. 147а от Закона за устройство на територията ЗУТ) е
овластеният орган, притежаващ персоналната и материална компетентност да
постанови искания индивидуален административен акт – разрешение за промяна на
предназначението на самостоятелен обект в сграда. Съгласно цитираната норма, промяна
на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без
извършване на строителни и монтажни работи се извършва след издаване на
разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината, при
условие че са спазени изискванията на чл. 38 или 39, не се нарушават правилата
и нормативите за застрояване и са представени положителни становища от
съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с
нормативен акт за новото предназначение. Надлежната индивидуализация на
ответника е от значение с оглед преценка на конкретните обстоятелства и
представените по делото доказателства. Видно от същите, подаденото от К.
заявление е за издаване на разрешение за промяна на предназначението на
самостоятелен обект в сграда от м. в игрална зала за организиране на хазартни
игри и произнасянето по същото е от компетентността на главния архитект на
Община К.. Заявлението е постъпило пред Община К. на 16.08.2023 г., като на
29.08.2023 г. Главният архитект на общината с писмо изх. № 94-00-3438 е
уведомил заявителя, че за издаване на исканото разрешение е необходимо К. да
представи съгласие по чл. 9 от Закона за хазарта от Община К. като съсобственик
в поземления имот и сграда.
Съгласно
разпоредбата на чл. 214 от ЗУТ, индивидуални административни актове по смисъла
на този закон са: 1. актовете за устройство на територията по чл. 1, отказите
за издаване на такива актове и административните актове за отмяна или оставане
в сила на актове, издадени по административен ред, с които се създават права
или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически
или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати; 2.
актовете по т. 1, издадени от Дирекцията за национален строителен контрол, от
кметовете на райони и кметства, от главните архитекти и други овластени
длъжностни лица в областните, общинските и районните администрации; 3. актовете
за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи.
Нормата на чл. 5в ал. 1 от ЗУТ сочи, че административният орган, пред който е
подадено заявление за издаване на индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 214, може само еднократно да изисква отстраняване на нередовности
или представяне на допълнителни документи, за което органът уведомява писмено
заявителя и му предоставя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите
или за представяне на допълнителните документи, като съобразно ал. 2, срокът за
произнасяне на административния орган започва да тече от датата на отстраняване
на нередовностите или представяне на допълнителните
документи. В процесния случай заявлението за издаване на разрешение за промяна
предназначението на обекта е подадено на 16.08.2023 г., като 14 – дневният срок
за издаване на акта изтича на 30.08.2023 г. С горецитираното
писмо от 29.08.2023 г. компетентният ответен орган Главен архитект на Община К.
е уведомил заявителя К. за съществуващи нормативни изисквания, свързани с
издаване на претендирания индивидуален административен акт и съставляващи предпоставка
за неговата законосъобразност. Едновременно с това е изискал представяне на
нормативно изискуем документ, с посочване на задължаващата законова разпоредба.
В процесния случай, макар и да не е упоменато изрично в коментираното писмо, от
неговото съдържание се установява, че формираното волеизявление на главния
архитект съставлява разпореждане по движението на производството, съдържащо
указания към молителя за отстраняване на нередовности
по заявлението, чрез представяне на допълнителни доказателства. В това писмо не
се съдържат и никакви белези на административен отказ, а същото е съставено в
срока за произнасяне на органа. Следователно и при съобразяване с указаното в
чл. 5в, във вр. с чл. 214 от ЗУТ, няма как да се приеме, че срокът за
произнасяне на главния архитект по същество с издаване на искания
административен акт е изтекъл, което да обуслови извода за формиране на
мълчалив отказ, респ. за право на жалба срещу такъв.
При горните
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че твърдяният
в жалбата мълчалив отказ за издаване на административен акт – разрешение за
промяна предназначението на обект в сграда не е формиран и не е налице
хипотезата на чл. 58 ал. 1 от АПК, съгласно която процесуална норма, непроизнасянето
в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Оспорването, обективирано
в настоящата жалба се явява без предмет, а наличието на годен за съдебен
контрол административен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на съдебното производството. Жалбата се явява процесуално недопустима
като подадена срещу акт, който няма белезите на административен отказ по
смисъла на цитираните по – горе относими процесуални разпоредби, което е и
пречка за разглеждането й по същество с произнасяне по нейната основателност.
Тези обстоятелства налагат оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяване
на производството по делото.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 159 т. 1 от АПК, Административен съд
Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на М.Х.К., ЕГН **********, с
адрес *** срещу мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт
на Главния архитект на Община К., получен въз основа на подадено заявление вх.
№ 94-00-3164/16.08.2023 г.
ПРЕКРАТЯВА като
недопустимо образуваното съдебно производство по административно дело № 325/2023
година по описа на Административен съд Сливен.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването му.
Административен съдия: