СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
02.03.18г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 01.02.18г. /с
участието на секретаря М. Димитрова/
гражданско дело № 3899/15г.
и констатира следното:
Предявен е иск от Л. М. против З. „Б.и.“ АД с правно основание
чл. 226 от КЗ за сумата 160 000 лева – частична претенция от цяла такава в
размер на 200 000 лева/обезщетение за неимуществени вреди – следствие от
ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочената сума,
считано от 02.02.14г.
Предмет на делото /за същите суми/ е и обратен иск /с
правно основание чл. 274 от КЗ/ на З.
„Б.и.“ АД против И. Х..
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват,
че:
На 02.02.14г. е настъпило ПТП-е в резултат на което е
загинал Н. М. /син на ищеца/. Произшествието е причинено от И. Х..
Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на
делинквента, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената
връзка между деянието и резултата и вината на И. Х./ са удостоверени със
събраният по делото писмен, гласен и експертен доказателствен материал
/преценен в съвкупност/, съответно и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен
съд, който акт е задължителен за настоящия граждански съд на основание чл. 300
от ГПК. Към датата на ПТП-е – И. Х. е имал действаща застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника.
Горните обстоятелства /относими към фактическия и правен
състав на иска по чл. 226 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният
доказателствен материал. Тези обстоятелства свидетелстват, че в процесната
хипотеза са налице предпоставките на цитирания законов текст за присъждане на
търсеното обезщетение.
Главният иск е основателен до размера на сумата 50 000
лева:
Председателят на настоящия съдебен състав намира, че
във всички случаи, когато е налице физическо увреждане на дадено лице /или
когато е налице смъртен случай/ наличието на неимуществени вреди следва да се
презумира, т.е. обезщетение принципно се следва във всички случаи на причинено
телесно увреждане, или смърт. От друга страна - по делото е разпитан и свидетел
/Д. Флоров/, който очертава конкретното измерение на процесните неимуществени
вреди /преценени в контекста на отношенията между ищеца и пострадалия приживе и
в контекста на психическото състояние на ищеца след настъпване на инцидента/.
Тези показания не се явяват опровергани изцяло /напълно/ от показанията на другият
разпитан по делото свидетел /Л.В./.
Процесното обезщетение се определя в контекста на
правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна –
съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и
конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени
вреди /свидетелски показания/. Съдът отчита също и възрастта на пострадалия,
възрастта на ищеца и наличието на доказателства за съпричиняване на вредоносния
резултат /приетата по делото наказателна присъда установява еднозначно, че в
момента на инцидента Н. М. се е движил неправилно по пътното платно, че същият
е могъл да предприеме действия за избягване на инцидента или за намаляване на
вредоносните последици от същия, че пешеходецът е бил и алкохолно повлиян/.
Всички тези обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на конкретният
механизъм на инцидента – очертан подробно по наказателното дело, от приетата в
настоящия процес техническа експертиза, съответно установени косвено и от
показанията на свидетеля Л.В./ могат да се окачествят като допринасящи за
настъпване на вредоносния резултат /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ГПК/ и
следва да бъдат съобразени при условията на чл. 300 от ГПК.
Основателен е и акцесорният иск:
На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва
върху горната главница за периода след 02.02.14г. /датата произшествието/
доколкото застрахователят покрива изцяло отговорността на делинквента, а
последният дължи лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Основателен е и обратният иск:
В рамките на наказателното производство е установено
еднозначно, че делинквентът е причинил ПТП-е в алкохолно повлияно състояние /с
концентрация на алкохол – над законово допустимата/. С оглед това – имуществената
отговорност на И. Х. следва да ангажирана /при условията на чл. 274 от КЗ/ до
размера на сумите, възложени в тежест на застрахователя.
Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
основателно /претендираният от застрахователя адвокатски хонорар превишава
минимума по Наредба № 1, поради което – заявената сума следва да бъде
редуцирана до размера на 5 330 лева – изчислена в контекста на цената на
иска и присъдена в хипотезата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, заедно с останалите
съдебни разноски – съразмерно на отхвърлените искове/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Б.и.“ АД да плати на Л. Н. М. ЕГН ********** сумата 50 000 лева
/обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ - на основание чл. 226
от КЗ; законната лихва върху тази сума от 02.02.14г. до цялостното й изплащане
и 94 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ главният иск за сумата над 50 000 лева.
ОСЪЖДА Л. Н. М. да плати на З. „Б.и.“ АД – 3 867 лева
съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове и при приложение на
правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
ОСЪЖДА З.
„Б.и.“ АД да плати на адвокат К. – 2 030 лева адвокатски хонорар
на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА З.
„Б.и.“ АД да плати на СГС – 2 000 лева държавна такса на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА И.В.Х. ЕГН ********** да плати на З. „Б.и.“ АД сумата 50 000 лева - на
основание чл. 274 от КЗ; законната лихва върху тази сума от 02.02.14г. до
цялостното й изплащане и: 94 лева, 2 000 лева, 2 030 лева – съдебни
разноски /възложени в тежест на дружеството по главният иск/, както и
1 250 лева /държавна такса по обратният иск, съразмерно на уважената част
от същия/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: