№ 138
гр. С., 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20232200500181 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 23/12.01.2023г.
по гр.д. № 2158/21 г. на СлРС, с което е прието за установено на осн. чл.422
ал.1 и чл.415 ал.1 от ГПК, че „ФОРЕСТ 2000“ ООД, с ЕИК *********; със
седалище гр.С. и адрес на управление на дейността ул.“Г.Т.“№ ** дължи на
„МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД с ЕИК *********; със седалище гр.С. и адрес
на управление на дейността: бул.“А. П.Ч.“, № **, партер, офис 4, чрез адв.Р.
М. от САК сумата 1 501.17лв. - главница, ведно със законната лихва,
считано от 15.02.2021г. до окончателното й изплащане, за която на
второто от тези дружества е издадена, в производството по ч.гр.д.№
681/2021г. от С.ски районен съд, заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение №
260424/ 18.02.2021г.; отхвърлен е като недоказан искът на „МУЛТИПЪЛ
ПЛЮС” ЕООД с ЕИК ********* да бъде прието за установено, че
„ФОРЕСТ 2000“ ООД, с ЕИК ********* му дължи и друга сума по
цитираната заповед за изпълнение- 450.40лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата, изчислена за периода от 14.01.2018г. до датата на
подаване на заявлението, по което е образувано ч.гр.д.№ 681/2021г. на СлРС
и са присъдени на ищеца разноскипо заповедното и исковото производство
съразмерно на уважената част от исковете в размер на по287, 77 лв. за
всяко от тях.
1
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство.
Въззивникът обжалва частично цитираното решение, само в
уважителната установителна част, като твърди, че в нея то е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи, че първостепенният
съд е приел, че на 29.03.2017г. между „Фючър Енерджи"ООД /в
несъстоятелност/ и „Форест 2000"ООД, в качеството им на продавач и
купувач, е сключен договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги. Приел е
също, че „Фючър Енерджи"ООД, изпълнявало задълженията си, като
доставяло, съгласно прогнозните графици за снабдяването ответника с
ел.енергия, включително и за месеците Ноември и Декември на 2017г., като
тази ел.енергия била измерена със средства за измерване в точките на
присъединяване и била надлежно фактурирана по реда, предвиден в
договора. Фактурите били изпращани на клиента, като в тях освен
стойността на ел.енергията, били включени акциз, ДДС, такса „задължение
към обществото". Плащането купувача трябвало да извърши, съгласно
уговореното, до 14- то число на месеца, следващ месеца на доставката.
Това той обаче не сторил и по тази причина дължал на ищеца сумата 1
501.17лева, ведно със законната лихва, считано от датата 15.02.2021г., до
окончателното й изплащане, за която на второто от тези дружества е
издадена в производството по ч.гр.д.№ 681/2021г. от СлРС, заповед по
чл.410 от ГПК за изпълнение № 260424/ 18.02.2021г.
Въззивникът изцяло оспорва тези факти и обстоятелства, като
заявява, че исковата претенция не е доказана по силата на пълното и главно
доказване както по основание, така и по размер. Ищецът е направил искане с
исковата молба да се задължи ответника да представи фактурите,
издадени от „Фючър Енерджи"ООД, относно извършената доставка на
ел.енергия за месеците Ноември и Декември на 2017г. и с определение
№1377/27.05.2022г., съдът го е задължил да ги представи и с уточнителна
молба последният изрично заявил, че не разполага с фактури, издадени от
„Фючер Енерджи"ООД, за доставка на ел.енергия за процесния период, тъй
като за него фактури за такава доставка ищецът не е издавал.
По-нататък във въззивната жалба се твърди, че съдът е изискал от
трети лица информация относно извършени доставки на ел.енергия, като
от представената информация „Електроразпределителни мрежи Запад"АД
-вх.№ 11880/ 25.07.2022г., се установява, че точка на доставка с
регистриран клиент „Форест 2000"ООД за периода м.11.2017г. и
м.12.2017г., не е била при доставчик на ел.енергия „Фючър Енерджи"ООД, а
от справката от „Електроразпределение - Север"АД, Варна, представена с
писмо вх.№ 11603/19.07.22г.- Сетълмент на клиент ФОРЕСТ 2000 ООД, се
установява, че ответното дружество е клиент с клиентски номер
********** и с абонатен номер **********, а координатор е „Фючър
2
Енерджи"ООД- сетълмент м. Ноември 2017г. - 5109 и сетълмент м.
Декември 2021 г.-106. Така, въз основа на тези справки и на
обстоятелството, че преди „Фючър Енерджи"ООД да изпадне в
несъстоятелност, страните са сключили договор за доставка на „Форест
2000"ООД на ел.енергия и други услуги, съдът е приел, че по делото
безспорно се установява, че „Фючър Енерджи" ООД е доставил ел.енергия
на ответника, която не е заплатена.
Въззивникът оспорва тези заключения като необосновани, твърди, че
представените от трети лица сетълмент за процесиите месец не
представлява доказателство за количеството доставена ел.енегия, това не
е пряко доказателство, относно извършената доставка и съответното,
количеството на доставената ел.енергия., като дори съдът е посочил, че
това е само индиция, а не безспорно доказателство за доставена ел.енергия.
Съгласно чл.11 от подписания от страните комбиниран договор,
търговецът издава на клиента фактура в електронен вид или на хартиен
носител, относно дължимото плащане за доставената електрическа
енергия за периода от първото до последното число на всеки месец, в
следствие на което възниква задължението за плащане. Така, в случая,
въззивникът заявява, че фактури за доставена ел.енергия „ФОРЕСТ 2000"
ООД не е получавало, поради което не е възникнало задължение за плащане.
Също така заявява, че това твърдение са доказва и от факта, че след
обявяването на „Фючър Енерджи" ООД в несъстоятелност, захранването с
електроенергия на обекта на „ФОРЕСТ 2000" ООД не е прекъснато, като за
смяната на доставчика ответника разбира, едва в края на м.Февруари на
2018г., след като автоматично е преминал към доставчик на ел.енергия от
последна инстанция. „Фючър Енерджи" ООД, в качеството си на доставчик
на ел. енергия, не е уведомило „ФОРЕСТ 2000" ООД, че срещу него е
открито производство по несъстоятелност, за да може ответното
дружество своевременно да смени доставчика на ел.енергия, както и да
уреди финансовите си отношения с „Фючър Енерджи" , ако такива са
налице. Тнърди още, че по делото не са представени счетоводни данни
относно извършените доставки. Ищецът е заявил, че е придобил процесното
вземане в производство по несъстоятелност на „Фючър Енерджи" ООД и не
разполага с фактурите за доставената електрическа енергия, посочил е, че
ответникът, съгласно ЗС, е длъжен да ги съхранява 11 години, но той не е
провел пълно и главно доказване относно факта на извършените доставки и
издаване на твърдените фактури, тъй като не е поискал установяването на
тези факти с провеждането на съответната съдебно-икономическа
експертиза, а твърденията му не могат да се доказват с предположения.
С оглед всичко изложено въззивникът иска да бъде отменено като
неправилно атакуваното решение в обжалваната част и вместо това искът
бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
3
Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба
страна е подала писмен отговор, с който заявява, че атакуваната част от
решението на РС е правилна и законосъобразна и иска тя да бъде
потвърдена, а жалбата – оставена без уважение. Въззиваемият развива
подробни доводи относно това, че е безспорно доказано, че вземанията на
обявения в несъстоятелност търговец, са установени в производството по
несъстоятелност чрез извършване на СТИ, включително и чрез провелки в
НАП и ЕСО. Изготвена е пазарна оценка за вземанията, която е
задължителна в процедурата по продажбата, в която ищецът е участвал, а
и постановлението има характер на официален документ с
доказателствена сила, която го легитимира като кредитор на „Форест
2000“ ООД. Въззиваемият заявява, че са неправилни твърденията на
въззивника, че вземането не е доказано по основание и размер. Правилни и
верни са съжденията му, че за процесния период е доставяна
електроенергията, предмет на валидно сключения и неоспорван от
въззивника, договор за доставка на електрическа енергия от 29.03.2017 г.,
съгласно който „Фючър Енерджи“ продава на ответника активна нетна
електрическа енергия на цена в размер на 79 лева за МВ/час., предоставя и
услугата „прогнозиране на потреблението", като изготвя прогнозни
графици за доставка на електрическа енергия до обектите на ответника,
като в изпълнение на тези си задължения дружеството е продавало и
доставяло електрическа енергия съгласно прогнозните графици за
снабдяване. За месеците ноември и декември 2017 г. „Фючър Енерджи“ /сега
в несъстоятелност/ е доставило на клиента договореното количество
електрическа енергия, тя е измерена съгласно средствата за измерване в
точките на присъединяване и е надлежно фактурирана по реда, предвиден в
договора. Въззиваемият счита, че първостепенният съд правилно е взел
предвид и депозирания отговор от третите лица - „Електроразпределение
Север" АД и „Електроразпределение ЮГ“ АД, от които става ясно, че
„Форест 2000" ООД е изразходило електрическа енергия. От това следва, че
по процесното вземане е доставена и потребена електрическа енергия, а
въззивникът не е представил доказателства за заплащане на дължимите
суми за м. ноември и декември 2017 г.
Поради всичко това иска атакуваната част на обжалваното решение
да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а въззивната жалба
против нея да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски за тази инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 450, 12лв., представя пълномощно и договор за
правна защита и съдействие. Прави евентуално възражение за
4
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника, ако
надвишава установения с наредбата минимум, респективно – оспорва
евентуално такова възражение от последния, като заявява, че
адвокатското възнаграждение на пълномощника му е съобразено с този
минимум.
В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални
искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон, с писмено становище, подадено чрез
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа
жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски за настоящата
инстанция за държавна такса, заявява, че не са направени разноски за
адвокатско възнаграждение, представя списък по чл. 80 от ГПК.
В с.з. за въззиваемото търговско дружество, редовно призовано, не се
явява процесуален представител по законс писмено становище
процесуалният му представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК
оспорва жалбата, поддържа отговора, заявява, че счита обжалваното
решение за правилно и законосъобразно и моли въззивната инстанция да го
потвърди. Претендира разноски за тази инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 450, 12 лв. Представя пълномощно за тази
инстанция и договор-разписка. Прави евентуално възражение за
прекомерност н аадвокатското възнаграждение на противната страна и
иска то да се съобрази с размерите по Наредба №1/2004г.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
5
пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от атакуваното
решение е и правилна, поради което следва да бъде потвърдено в нея.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също
така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са
обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор.
Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща
мотивите си към тези на първоинстанционния съд и въвежда съдебното
решение на първоинстанционния съд по подразбиране.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Доколкото по въпросите относно правилностат на обжалванот
орешение въззивният съд е обвързан с изложеното в жалбата, то
настоящият съдебен състав приема, че няма спор относно фактите на
сключване между „Фючър Енерджи“ООД, като търговец и „Форест
2000“ООД, като клиент на договор от 29.03.2017г. за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги; че „Фючър Енерджи“ООД е обявено в
несъстоятелност; че с постановление № 260 000/ 06.01.2021г. по търг.дело
№ 3343/2017г. по описа на СГС, влязло в сила на 29.01.2021г., на „Мултипъл
плюс“ЕООД са възложени, срещу продажна цена от 26 700 лв., имуществени
права от масата на несъстоятелността на „Фючър Енерджи“ООД /в
несъстоятелност/ - вземания към клиенти за доставена ел.енергия и
допълнителни услуги, от които спрямо „Форест 2000“ООД такива в размер
на 1 501.17лв.; че по заявление на „Мултипъл плюс“ ЕООД, гр. С. по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д.№ 681/2021г. на СлРС е издадена заповед за изпълнение №
260424/ 18.02.2021г., за тази сума, ведно със законната лихва, считано от
15.02.2021г., както и мораторна лихва, начислена върху главницата, в размер
450.40лв.
Основните отменителни основания на въззивника са за недоказаност
на доставката на електроенергия за м. 11 и м. 12 .2017г., като ключовите
доводи в тяхна подкрепа се изразяват в липса на представени фактури,
издадени от доставчика „Фючър Енерджи“ООД.
Действително, по делото не са представени фактури за доставената
електроенергия за месеци ноември и декември 2017г., но само по себе си това
не води еднозначно до извод за неоснователност на иска. От една страна
фактурата е счетоводен документ, който представлява основание за
плащане, но не е източник на облигационното задължение. Такъв е
6
договорът между страните, за сключването на който не се спори.
Изпълнението на задълженията на всяка страна по него може да се доказва
с всякакви допустими доказателствени средства, като фактурата е едно
от тях. Липсата на такава, респективно – несъответствието й с
изискванията на ЗСч, може да представлява административно или данъчно
нарушение, влечащо съответни последици, но от облигационноправна гледна
точка не отрича осъществяването на доставката. В случая издаването на
фактура е било закрепено в договора с чл. 11 - трябва да бъде извършено до
10-то число на месеца, следващ месеца на консумация на ел.енергията,
уговорени са били цената и сроковете за заплащането й, но фактури за
процесните месеци не са представени. От друга страна обаче, предвид
обявяването след сключването на договора на дружеството доставчик
„Фючър Енерджи“ООД в несъстоятелност и провеждането на
съответното производство, предвидено в ТЗ, настоящият съд следва да се
съобрази с актовете на съда по несъстоятелност, издадени с оглед
правомощията, дадени му от специалния закон. С постановлението за
възлагане от 06.01.2021г. по търг.дело № 3343/2017г. на СГС на
дружеството ищец „Мултипъл плюс“ ЕООД, гр. С. са възложени срещу
обща продажна цена от 26 700 лв. вземания на обявеното в
несъстоятелност дружество-доставчик „Фючър Енерджи“ООД и в него е
посочено вземане от клиент „Форест 2000“ООД, с произход доставена
ел.енергия и допълнителни услуги в размер на 1 501, 17 лв. Постановлението
е издадено въз основа на събрана документация, направени справки и
извършена СТЕ, и констатациите, макар да нямат задължаваща
гражданския съд сила, не са опровергани в настоящото производство.
Обратното, твърдяната доставка на електрическа енергия за м. 11 и 12
2017г. се доказва посредством пряко събраните от първостепенния съд
писмени доказателствени средства - справки от „Електроразпределение -
Север"АД, Варна и от „Електроразпределение Юг"АД, касаещи сетълмънт
на клиент „Форест 2000“ООД, от които е видно, че дружеството се води с
клиентски номер ********** и с абонатен номер **********, координатор е
било „Фючър Енерджи"ООД, посочен е сетълмент /система за индивидуално
изчисляване на отклоненията на реално потребената или произведена
електрическа енергия от договорените количества за даден период/ за
месеците и се установяват измервателните точки - ИТН на обектите и
размера на доставеното количество ел.енергия по процесния договор за
месеците ноември и декември на 2017г. Тези справки представляват частни
свидетелстващи документи и те нямат обвързваща материална
доказателствена сила, но съдът ги е ценил с оглед другите събрани
доказателства, по вътрешно убеждение и във връзка с всички останали
обстоятелства по делото, поради което счита, че съдържанието им
отразява вярно посочените в тях факти.
Всичко това в съвкупност е достатъчно за да се приеме, че е налице
пълно изпълнение на основното договорно задължение от страна на
7
търговеца-доставчик за спорния период, но ответникът-клиент по договора
не е изпълнил своевременно главното си насрещно задължение да плати
уговорената цена. Вземането към този клиент, като част от
имуществените права от масата на несъстоятелността на доставчика
„Фючър Енерджи“ООД в несъстоятелност, е надлежно възложено срещу
определена продажна цена от съда по несъстоятелността на заявителя в
заповедното производство и ищец в настоящото - „Мултипъл плюс“ ЕООД,
гр. С..
Други правоизключващи, правопогасяващи или правопрепятстващи
възражения ответната страна не е правила нито с отговора на исковата
молба, нито във въззивната жалба, включително за извършвани плащания,
поради което въззивният съд счита, че искът за признаване за установено,
че се дължи сумата от 1 501, 17 лв. - главница, представляваща стойността
на продадена и доставена електроенергия за м. ноември и м. декември 2017г.
от „Фючър Енерджи“ООД в несъстоятелност на „Форест 2000“ООД, гр.
С., за която е издадена на „Мултипъл плюс“ ЕООД, гр. С. заповед по чл. 410
от ГПК за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 681/21. на СлРС, е
основателен и следва да се уважи, заедно с обезщетение за забава в размер
на законовата лихва от датата на подаване на заявлението – 15.02.2021г. до
окончателното изплащане.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да
бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната уважителна част. Районният съд е провел
надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз
основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно
ги е привел към съответстващаите им правни норми, като по този начин е
достигнал до законосъобразни правни изводи.
В необжалваната, отхвърлителна част, решението е влязло в сила.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху
въззивника, който следва да понесе своите както са направени и заплати
тези на въззиваемия за тази инстанция в размер на 450, 12лв. за адвокатско
възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 23/12.01.2023г. по
гр.д. № 2158/21 г. на СлРС в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Форест 2000“ООД, гр. С. да заплати на „Мултипъл плюс“
ЕООД, гр. С. направените разноски по делото за въззивното производство в
размер на 450, 12 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9