№ 52
гр. Търговище, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500075 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба против решение № 89, от 27.02. 2023 г.,
по гр.д. № 269/ 2022 г. на РС – Търговище/макар в адресната част на жалбата
да е допусната грешка/. С него се отхвърля предявеният от Ф. Х. от с. Б.,
против Б. Х. от с.село, иск за признаване за установено, че ищцата е
собственик по давност на северната част на ПИ с пл.сн. № 86, в кв. 36, по
плана на с. Б., община Търговище, с площ от 2,747 дк., при описани граници.
Ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 600 лв. разноски по
делото.
Недоволна от това решение е останала ищцата, която го обжалва по
съображения за необоснованост и незаконосъобразност. Ищцата счита, че от
събраните по делото доказателства безспорно е установено нейното и на
праводателите й владение върху процесния имот, който е едно цяло с ПИ 84 и
между двата няма никакви прегради. На второ място счита, че са налице
предпоставките на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ, за присъединяване на тази част от
1
имота към нейния УПИ 84. Неправилно съдът е приел, че не е доказано
владение върху имота преди урегулирането на територията. Било изрично
посочено, че имотът е бил притежание на дядо й и неговото семейство и
преди това. Освен това, регулацията на имота в тази част не е била приложена
и това се установява от всички доказателства. От водените от ответника дела
против нея освен това се установявало, че той не владее процесния имот.
Въпреки това и докато текат делата, той се снабдява с нот. акт на 10.05. 2021
г., с който е признат за собственик на целия ПИ 86 – не на УПИ, а на ПИ,
именно защото регулацията не е приложена. Освен това, южната част на
имота се владее от друго лице, в нея има жилищна и стопанска сграда, които
се ползват. След приключване на делото на първа инстанция ищцата и този
съсед са разговаряли и той й предоставил собствения си нот. акт, издаден по
обстоятелствена проверка, с който е признат за собственик на тази част от ПИ
86. Жалбоподателката моли съдът да приеме този препис като ново
доказателство по делото, което е новооткрито. С оглед на всички изложени
съображения въззивника моли, решението да бъде отменено и съдът да уважи
предявения иск. Да се присъдят и направените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор на жалбата от адвоката на ответника – Т. Д..
В нея тя оспорва всички изложени доводи и моли решението да бъде
потвърдено като излага подробни съображения, изцяло споделяйки изводите
на първоинстанционния съд.
В съд.зас. представител на въззивника не се яви, но постъпиха писмени
бележки, в които жалбата се поддържа. За въззиваемия в съдебно заседание се
яви адвокат Т. Д., която поддържа становището си в отговора, моли
решението да бъде потвърдено и да се присъдят направените по делото
разноски.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество, като
краен резултат, е правилно.
Искът е заведен от Ф. Ю. Х. от с. Б., против Б. Х. от с. село, с когото са
съседи и притежават урегулирани поземлени имоти. В южната част на двата
имота имало парцел III-86, като едната част от него се владеела от ищцата, а
преди това от нейните баба и дядо още от 1936 г. насам. Тази част била с
площ от 2747 кв.м. и на практика била част от нейния имот. Тя станала
2
собственик, след като баба й го прехвърлила. Ответникът владеел другата
част от този парцел.
Между страните възникнал спор през 2019 г., когато ответникът завел
срещу нея иск, образувано е гр.д. № 2239/ 2019 г. на РС – Търговище. То било
прекратено поради неизправяне на нередовностите. По-късно било заведено
друго дело срещу нея, с което ответникът искал да се признае за установено,
че е собственик на парцел I-86, в кв. 36 по плана на с. Б.. С решение по гр.д. №
1573/2020 г., в сила от 03.08. 2021 г., този иск бил отхвърлен. Затова ищцата е
поискала да се признае за установено, че тя е собственик по давност на
процесната част от парцел III-86, с площ от 2747 кв.м.
Ответникът е оспорил иска, като е заявил, че имотът му е оставен в
наследство от баща му Б.И.А., който е починал през 1993 г., а майка му през
2014 г. Цялото дворище 86, в кв. 36 с площ от около 5000 кв.м. било
собственост на първоначалния собственик И.С., който го продал на бащата на
ответника. Една част от дворището било отстъпено на сестрата на Б. и леля на
ответника, като е образуван парцел I-86, с площ от 1415 кв.м. Останалата част
от 3940 кв.м. се обособява в парцел III-86. Този парцел бил владян
непрекъснато от родителите на ответника, а след смъртта им – от него, като
единствен наследник. Това се виждало и от разписните листи и регистри.
Ищцата никога не била владяла и стопанисвала този имот. Искът бил
неоснователен, защото не можело да се придобива по давност реална част от
поземлен имот.
От събраните по делото доказателства, въззивният съд установи
следното:
С нотариален акт за собственост по давност, вписан под вх.рег.№ 741,
акт № 125, том II, дело № 381 от 01.03.2006 г., по описа на СВп – Търговище,
Х.М.М., ЕГН ********** от с. Б., общ. Търговище, е призната за собственик
по давностно владение на дворно място от 1185 кв.м., с построена в него
стара паянтова къща, за което е отреден УПИ V-84, в кв. 36 по регулационния
план на с. Б., с неуредени регулационни отношения със съседните имоти, при
граници: улица, УПИ VI-83 на М.И.М., УПИ III-86 на Б. И. А., УПИ IV-85 на
Б. И. А.. Х.М.М. е баба на ищцата Ф. Ю. Х., както и че баба й и дядо й с
името Х.М. М. са сключили граждански брак през 1936 г., като за тези
обстоятелства са представени и писмени доказателства. Бабата – Х.М.
3
прехвърлила собствения си недвижим имот, описан по-горе, на внучката си –
ищцата, с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, вписан под вх.рег. № 791, акт № 161, том
II, дело № 422 от 07.03.2006 г. От приложената скица към нот.акт от 2006 г. и
от всички други скици, приложени по делото /напр. л. 30/ е видно, че за с. Б.
уличната регулация е утвърдена със заповед № 36/ 28.02.1934 г., а дворищната
регулация е утвърдена със заповед № 1056/21.03.1934 г. С нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност, вписан
под вх.рег. № 1786, акт № 165, том V, дело № 994 от 10.05.2021 година, по
описа на СВп – Търговище, Б. Б. Х. е признат за собственик на недвижим
имот, находящ се в с. Б., ул. „Камчия“ № 30, а именно: ПИ с пл.сн.№ 86 с
площ 5965 кв.м. в кв. 36 и 37, с построените в имота къща и стопански
постройки, при съседи: улица, ПИ № 59 на И.Х. Ю., ПИ № 87 на И.А.Х., ПИ
№ 90 на Й.Х.М. и Ю.Х., ПИ № 92 на А.И.Д., ПИ № 83 на М.И.М., ПИ № 84 на
Ф. Ю. Х., ПИ № 85 на Б.И.А..
Видно от представените от ответника копия на документи, най-вероятно
първият е разписен лист към РП на с. Б. /л. 48-49/, а вторият – със сигурност,
имот № 86, парцел III, в кв. 36 с площ 5000 кв.м. според емлячния регистър и
съответно 5960 кв.м. според плана, представляващ нива, без документ, е бил
на стопанина И.С.. Под името на И.С. е записано името на Б.И.А.. Двете
записвания по първия документ са направени по различно време, като е
видно, че името на Б. А. е изписано със съвременен почерк. Няма данни от
коя година са направени поправките и дописванията. Във втория документ, в
който няма заверка на датата, на която е съставен и представлява разписен
лист към проекта за дворищна регулация на с. Б., на името на Б.И.А. има
записан имот 86-IV, 86-III, 86-I. Няма положени подписи на собственик, няма
вписан акт за собственост, няма посочени площи.
Между страните е имало заведени две дела преди настоящото. На
17.12.2019 г., по предявен иск по чл. 108 от ЗС от ищеца Б. Б. Х., чрез адв.
А.Н., за целия имот – ПИ № 86 в кв. 36 по плана на с. Б., против ответниците
Ф. Ю. Х. и Е.Х.А. е било образувано гр.д. № 2239/2019 г. на РС – Търговище,
прекратено на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК. По-късно отново е предявен иск по
чл. 108 от ЗС от ищеца Б. Х., против ответниците Ф. Х. и Е.А.. Образувано е
гр.д. № 1573/2020 г. на РС – Търговище. С влязло в сила на 03.08.2021г.
решение № 320/13.07.2021 г. по посоченото дело, е отхвърлен предявеният
4
иск по чл. 108 ЗС за имот – УПИ I-86 с площ 1460 кв.м. в кв. 36 по плана на с.
Б.. Този имот е собственост и се владее от трето лице, за което бяха приети
доказателства пред втората инстанция.
От двете заключения по техническата експертиза се установи, че за с. Б.
има един план, който е от 1934 г. Същият е действащ и към настоящия
момент. По този план процесният имот е в регулация и е част от ПИ с пл. №
86. За ПИ с пл.№ 86 са отредени УПИ I- 86, в кв. 37, УПИ III-86 в кв. 36 и
улица, която ги разделя. Регулацията не е приложна. Северната част на ПИ с
пл.№ 86 е незастроено място, с лек наклон на запад, което е оградено от трите
страни с мрежа на дървени и бетонов колове. Оградата е стара. По трите
граници на северната част на ПИ с пл.№ 86 има дървета и храсти, които са се
вплели в оградата и са образували жив плет. От запад има скат, който отделя
имот от съседния, а по югоизточната граница, част оградата е стар каменен
зид. Процесната северна част от ПИ с пл.№ 86 от изток граничи с ПИ пл.№ 84
който е на ищцата. Между спорната част и имота на ищцата няма граница и те
се ползват общо. Оградата на процесната северна част на имот с пл.№ 86
започва от северозападния ъгъл на ПИ с пл. № 84, върви на север по
границата с ПИ с пл.№ 83, където има остатъци от стара каменна ограда
обрасла с треви и храсти. След около 11-12 метра чупи на запад и върви по
кадастралната граница с ПИ с пл.№ 92. Между имотите има синур и
границата е обрасла с храсти, салкъми и дрян. След около 20 метра границата
завива леко на югозапад и стига до северозападния ъгъл на имот с пл.№ 86.
От северозападния ъгъл на имот №86, границата на процесното място тръгва
на юг, като след 7-8 метра отново е обрасла с дървета и храсти. Процесният
имот – северната част на ПИ с пл.сн. № 86 е отделен от ПИ с пл.сн.№ 90 със
скат. Старата оградна мрежа се е вплела в дърветата и храстите. На места е
скъсана. След около 50 метра границата на процесната част от ПИ с пл. № 86
чупи под почти прав ъгъл и тръгва на изток. В тази си част границата е с
тел или с мрежа на колове. По нея има различни дървета и храсти.
Границата стига до тройна пресечна точка на ПИ с пл.№86, пл.№85 и пл.№84.
На около 15-16 метра преди тройната пресечна точка, границата е стар
каменен зид, който след това чупи под прав ъгъл и завършва до къщата на
ответника в ПИ с пл.№85. На място няма граница между процесното място и
имота на ищцата – с пл.№ 84. На място северната част от ПИ с пл.сн. № 86, в
кв. 36, с площ 2,747 дка, изглежда като част от имота на ищцата. Централната
5
и южната част от ПИ с пл. сн. № 86, в кв. 36 се владеят от ответника. Към
настоящия момент северната част от ПИ с пл.сн. № 86, в кв. 36, с площ 2,747
дка - представлява изоставена нива. Ползва се за паша на животните на
ищцата. Преди е било засято с люцерна, но след започване на делата старата
люцерна не е подновена. Изготвена е скица в мащаб 1:1000, приложена към
писменото заключение, на извадка от действащия план на с. Б., като в нея
границите на целия имот с пл.сн. № 86 са повдигнати в жълто. Границите на
спорната част от имота, представляваща северната част от ПИ с пл.сн № 86 в
кв. 36, са повдигнати в червено (лист 90). Северната част на ПИ с пл.№ 86,
като самостоятелен ПИ, не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, тъй
като няма лице към улица. Северната част на имот с пл. № 86, като
самостоятелен ПИ не отговаря на изискванията по чл. 200 от ЗУТ във връзка с
придобиване на реална част от имота по давност във връзка с чл. 17 и чл. 19
от ЗУТ. Ако спорната северна част на ПИ с пл.№86 се присъедини към ПИ пл.
№ 84 – на ищцата, полученият общ имот ще има необходимото лице към
улица и ще отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗУТ. Северната част на
имот с пл. №86, която от изток граничи с имот с пл.№84, който е на ищцата и
между спорните части и имота на ищцата няма граница – те се ползват общо
като един имот, който общ имот отговаря на изискванията по чл. 200 от ЗУТ.
По делото са разпитани две групи свидетели – по двама на страна. Най-
категорични са показанията на свидетелката Г.А. – сестра на ищцата. Тя обаче
е изключително близък роднина и може да се счита силно заинтересувана в
полза на сестра си, от изхода на делото. Същото се отнася и за свид. К. И.,
която е близък роднина по сватовство на ответника. Затова съдът не може да
даде изцяло вяра на тези свидетели, а само в онези части, които се покриват с
показанията на незаинтересуваните, на вещото лице и писмените
доказателства.
На първо място ищцата е получила дворното място с къщата и спорната
част от имот 86 от баба си и дядо си. Тази спорна част е едно цяло с парцел V-
84 и в момента се ползва от ищцата, в нейно владение е, като там пасат
животните. Ищцата и сестра й са израснали от деца със съзнанието, че този
имот е на баба им и дядо им. Ищцата живее в къщата и около нея, както и
баба й, сади зеленчуци, а спорното място е само пасище. Този имот е бил
косен от свид. И. и границата с имота на ответника е направена със стара
6
мрежа и оградата е влязла в старите дървета. Това е телена ограда. Този
свидетел знае, че откакто се помни имотът е на бабата и дядото на ищцата –
Х.Х., които вече не са живи. През цялото време в имота е имало люцерна и
после станал ливада. Този свидетел е на 47 г. към момента на разпита му през
месец юни 2022 г. Т.е. той е роден през 1975 година. Като се имат предвид
ноторно известните факти относно реалните спомени на децата, може да се
каже, че спомените на този свидетел от процесния имот могат да бъдат най-
рано в началото на 80-те години на 20-ти век или след 1980 г.
От показанията на свидетеля М. – на 84 години, се установява, че целия
имот – около 5 декара, е бил обработван от ТКЗС, като той лично през 1956 г.
е изорал този блок, също и жънал. След 1992-1993 г. ТКЗС е разтурено.
Бащата на ответника се казвал Б., с българско име Б. и именно той бил
собственик на мястото, което на свой ред го имал от баща си Х.. Спорното
място според свидетеля било отстъпено на бабата на ищцата да си пасе
животните. Според него имотът нямал граници, което влиза в противоречие с
установеното от вещото лице и другия свидетел. Това поставя под съмнение
доколко свидетелят е запознат с настоящото положение и за коя година
говори.
По отношение на показанията на този свидетел относно начина на
придобиване на имота, те влизат в противоречие с показанията на свид. И. –
доведена от ответника, че имотът е закупен от Б. – бащата на ответника, което
тя знаела пък от майка му – баба Ф.. Съдът не може да даде вяра на тази
свидетелка, но и няма как заради това, че са свидетели на една страна, да даде
вяра за това обстоятелство и на другия свидетел. Изобщо по отношение на
това, че записаният Б. А. и бащата на ответника са едно и също лице, няма
надлежни доказателства. Това се установява с писмени доказателства за
идентичност. Имената на българските граждани с турски етнически произход
бяха сменени през втората половина на 1984 г. Самите ищци в отговора си и в
писмените изявления от друга страна изобщо не споменават на какво правно
основание претендират за собствеността на процесния имот и от коя година
считат, че се упражнява владение върху него. Не се знае купили ли са го,
завладели ли са го и откога.
С оглед на така посочените противоречия и непълноти в свидетелските
показания, относно упражняването на фактическа власт върху спорното
7
място, съдът може да приеме с категоричност само следното: имотът е бил
във владение на бабата и дядото на ищцата най-рано от началото на 80-те
години на 20-ти век. ( Това – с оглед показанията на незаинтересувания
свидетел и изключвайки в тази част показанията на сестрата на ищцата).
Споровете за имота са започнали най-рано около 2014 г., като в нито един
момент ответникът не е бил във владение на целия ПИ III-86 и по- специално
на процесната част от него, с площ от 2747 кв.м. Т.е. имотът е държан от
бабата и дядото на ищцата като свой около 26 години, а след това и досега –
от нея. Т.е. има владение продължило повече от 40 години в полза на ищцата.
При така установените факти, съдът прави следните изводи: според
чл. 200 от ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на
населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез
правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за
минималните размери по чл. 19, като правилото на ал. 1 не се прилага в
случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен
имот, при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на
чл. 19 или се присъединява към съседен имот. Според чл. 17 от ЗУТ, извън
случаите по чл. 16 с подробен устройствен план за населено място или за част
от него се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти, като
вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните граници. А в ал. 2 е
посочено, че с плана по ал. 1, при спазване на правилата и нормативите,
определени в този закон, могат да се урегулират:
1. налични неурегулирани поземлени имоти с цел образуване на
повече на брой самостоятелни урегулирани поземлени имоти;
2. поземлени имоти, чиито размери не отговарят на изискванията на
чл. 19, с цел упълномеряването им с части от съседни имоти;
3. съседни неурегулирани поземлени имоти за създаване на
съсобствени урегулирани поземлени имоти.
Аналогични са разпоредбите на чл. 59 от ЗТСУ и чл. 28 от ЗТСУ, към
който се препраща.
Това са относимите норми, с които съдът следва да се съобрази при
преценката дали ищцата е станала собственик на процесната част от
урегулиран поземлен имот.
8
Безспорно съответните 2747 кв.м. от УПИ III-86, в кв. 36 по плана на
с. Б. имат съответната площ за обособяване в самостоятелен УПИ. Безспорно
е освен това, че този имот няма излаз на улица, чието изграждане да е
предвидено по плана. Оставащата част от имота също има съответната площ
да се обособи в самостоятелен УПИ. По тези въпроси няма спорове между
страните. Спорният правен въпрос е доколко може да се приложи нормата на
чл. 200, ал. 2 от ЗТСУ, респективно на чл. 59, ал. 2 от ЗТСУ и двете части,
които страните владеят, да се присъединят към техните парцели, които на
свой ред имат излаз на улица.
Това, по силата и на двете посочени правни норми, действащи по
време на упражняване на владението от ищцата и праводателите й, може да
стане само при определени условия. Като цяло те могат да бъдат обобщени с
това, че подобно присъединяване може да стане само при неурегулирани
поземлени имоти, т.е. на такива имоти, които не попадат до този момент в
урегулираните граници на населените места.
Действително, според заключението на вещото лице и според
събраните доказателства по делото, единственият и действащ регулационен
план на населеното място е от 1934 г. и той не е приложен по отношение на
УПИ III-86. Може ли тогава да се счита, че след като планът не е приложен,
имотите не са урегулирани. Според съда, подобно тълкуване не може да се
приеме и няма съдебна практика, която да му е известна в подобен смисъл.
Имотите са урегулирани, а неприлагането на плана може да бъде основание за
други действия, но не и да се счита, че регулация изобщо няма.
Съдебната практика като цяло е последователна в становището си, че
реална част от имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ,
може да бъде присъединена към съседен имот чрез придобиване на правото
на собственост чрез правна сделка или по давност, по реда на чл. 17 от ЗУТ,
само ако и двата имота не са урегулирани. Присъединяването на реални части
от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не
отговарят на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, може да се извърши само по реда
на чл. 15 от с.з. А той в случая също не може да се приложи.
На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд в тази част препраща
към мотивите на РС – Търговище, както и към цитираната съдебна практика
по множество дела на ВКС.
9
Неоснователно е оплакването в жалбата, че ищцата била доказала по
безспорен начин, че имотът се владее в същите граници още от 1934 г. Както
вече посочи и втората инстанция, доказателствата сочат друго и на сестрата
на ищцата, която единствено посочва този факт, не може да се даде вяра.
Налице са данни, че имотът е бил обработваема земеделска земя дълги
години, докато е имало ТКЗС. Това място и към момента се ползва именно
като земеделска земя. Посоченото от вещото лице, че оградата с имота на
ответника е стара, не може да определи и докаже колко стара е точно и че
датира от 1934 г. Както вече беше посочено, най-ранната дата на владение
върху имота от страна на праводателите на ищцата е от 1980 г. Няма други
безспорни доказателства, които да опровергават този извод на въззивния съд.
С оглед на това, искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Няма
как да бъде отменен и спорният нот. акт от 10.05. 2021 г., с който ответникът
е бил признат за собственик на процесното място по давностно владение и
наследство (независимо, че владението му беше опровергано безспорно),
защото предмет на спора е не собствеността на ответника, а тази на ищцата. А
отмяната на акта не е самостоятелен иск, а последица от уважаване на иска за
собственост, респективно на отрицателен установителен иск, какъвто не е
настоящият случай.
Обжалваното решение на РС – Търговище е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските. Предвид изхода от делото разноски следва да се
присъдят на въззиваемия. Те са в размер на 600 лв. за адвокатски хонорар.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 89, от 27.02. 2023 г., по гр.д. № 269/ 2022
г. на РС – Търговище, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Ф. Ю. Х. от с. Б., община Търговище, ЕГН **********, да
заплати на Б. Б. Х. от с. Б., община Търговище, ЕГН **********, сумата от
600 лв., направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на основания по чл. 280 от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11