ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38
гр. ХАСКОВО, 19.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20215600500772 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна
жалба на „Био - Лидер 8“ ЕООД – с. Стамболово, област Хасково, подадена
чрез упълномощен адвокат М.Д. от АК-Варна. Обжалва се Определение №
261002/02.09.2021 година, постановено по гр.д. № 2318/2020 година по описа
на РС-Хасково за прекратяване производството по делото. Втората частна
жалба е против определение № 261075/28.10.2021 година, постановено по
същото дело, в частта на произнасянето по чл. 248 от ГПК.
Частният жалбоподател прави множество оплаквания - за
нищожност, недопустимост и неправилност поради допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон на атакуваното определение, с което
производството по делото е прекратено. На първо място конкретизира
оплакването за нищожност, като счита, че е извършено нарушение на
правилата за случаен избор на докладчика по делото. Промяната на съдебния
състав била извършена в разрез с правилата, уредени в ЗСВ, а освен това не
им била съобщена. При това положение, делото било разгледано и решено от
ненадлежен състав и това обуславяло недопустимостта на атакувания съдебен
акт. Освен това, ищцовата страна била лишена от възможността да оспори
представения от ответника договор за правна защита и съдействие, сключен с
представляващия ги адвокат. С това се стигнало до недопустимост на
1
атакуваното определение в частта, в която сторените от ответника деловодни
разноски са възложени на „Био-Лидер 8“ ЕООД. Освен това, обжалваното
определение за прекратяване на делото било неправилно поради неговата
необоснованост. Настоява, че в настоящото производство „Био Лидер 8“
ЕООД претендира собствени права върху имота и неоспорвано поддържа, че
го владее. А поддържаната теза, че „Агрофин“ ЕООД е привиден кредитор и
че е придобил имота при недействителна публична продан, обуславя правния
интерес от предприетата от ищеца защита с установителен иск за
собственост. С уточняваща молба частният жалбоподател заявява, че
обжалваното определение е постановено и при липса на мотиви. Прави
искане да прогласи нищожността или да обезсили или да отмени атакувания
акт и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Едновременно с това прави искане за
спиране на изпълнителното производство по изп.дело № 526/2015 година на
ЧСИ Самуил Пеев и идп. дело № 1422/2016 година на ЧСИ Николета
Кавакова.
С частна жалба против определението по чл. 248 от ГПК се въвеждат
оплакванията за неправилност. Бил налице положен адвокатски труд от
страна на пълномощника на „Био Лидер 8“ ЕООД и този труд следвало да
бъде заплатен. Прави искане за отмяна на определението и за присъждане на
претендираните разноски.
В срока по чл. 276 от ГПК ответникът по частната жалба „Агрофин“
ЕООД - Сливен подава писмени отговори по двете частни жалби, чрез
упълномощен адвокат Яна Серафимова. Изразява становище за частична
недопустимост и неоснователност на жалбата, както и за правилност
законосъобразност, валидност и допустимост на определенията на РС-
Хасково. Акцентува, че „Агрофин“ ЕООД притежава изпълнителен титул
срещу ищеца „Био Лидер 8“ ЕООД, издаден по силата на влязло в законна
сила съдебно решение, формиращо сила на присъдено нещо, за осъждане на
дружеството-ищец да заплати на дружеството-ответник на парична сума –
предмет на изпълнение по изп.дело № 526/2015 година по описа на ЧСИ
Самуил Пеев. Поради това твърдения, че „Агрофин“ ЕООД било само
привиден кредитор, било несъстоятелно. Моли за потвърждаване на
определението за прекратяване на производството по делото, както и това,
обективиращо произнасянето по чл. 247 и 248 от ГПК. Претендира
2
деловодни разноски за производството пред ХОС.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 2318/2020 година по описа на РС-
Хасково е образувано по подадена искова молба от „Вини Фера Бг“ ЕООД –
Асеновград и „Био Лидер 8“ ЕООД – с. Стамболово. Срещу ответника
„Агрофин“ ЕООД – Сливен са предявени субективно съединени отрицателни
установителни искове, с които ищецът иска да бъде признато за установено
по отношение на ответното дружество, че то не е собственик на имот № ****
в землището на *****, местност ***. Фактическите твърдения, изложени в
исковата молба, могат да бъдат обобщени както следва: На 15.10.2018 година
първият ответник придобил собствеността на процесния поземлен имот, след
което апортирал същия в собственото си дружество „Био Лидер 8“ ЕООД. С
постановление за възлагане от 01.07.2019 година по изп.дело № 526/2015
година по описа на ЧСИ Самуил Пеев, след проведена публична продан този
имот бил възложен на дружеството-ответник. Но възлагателното
постановление било порочно: към момента на произнасянето на ЧСИ
длъжникът по изпълнителното производство не бил притежавал правата,
които да придобие купувачът по проданта (правото на собственост): По
силата на влязло в законна сила решение по гр.д. № 792/2018 година по описа
на РС-Хасково имотът вече не бил притежание на длъжника Г.
С влязло в законна сила определение № 260497/24.11.2020 година,
производството по гр.д. № 2318/2020 година на РС-Хасково е прекратено в
частта на иска, предявен от „Вини Фера Бг“ ЕООД.
Ответникът „Агрофин“ ЕООД е оспорил иска с доводи за
недопустимост и неоснователност. На първо място е застъпил позиция за
недопустимост на предявения срещу него собственически иск. Заявил е, че
между двете страни не са налице каквито и да било правоотношения досежно
процесния недвижим имот. Освен това, дружеството-ищец не било и страна в
изпълнителното производство: „Агрофин“ ЕООД било присъединен
взискател, а длъжник бил Т. Й. Г., а не „Био Лидер 8 „ ЕООД.
В хода на делото и по указание на съда, ищецът е дал допълнителни
пояснения, като е поддържал, че „Био Лидер 8“ ЕООД е във владение на
3
процесния имот. Потвърждава, че „Био Лидер 8“ ЕООД е трето спрямо
изпълнението лице, което е собственик на процесния недвижим имот,
продаден за задълженията на Г.
С атакуваното определение РС-Хасково е приел, че в предоставения
му срок ищецът не обосновава правния си интерес от провеждане на
предявения отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за
собственост и е прекратил производството по делото. ХОС в настоящия си
състав е съгласен както с този краен извод, така и с изложените от
първоинстанционния съд мотиви, поради което препраща към тях.
Пространният преразказ на Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 година на
ВКС по тълкувателно дело № 8/2012 година, ОСГТК, не съставлява нито
мотивиране, нито дължимо доказване на фактите, от които да произтича
правният интерес на ищеца, който е абсолютна положителна предпоставка за
допустимост, в това число на иск за установяване на правото за собственост.
ХОС приема, че няма основание да се квалифицира предявеният иск като
такъв по чл. 440 от ГПК – нито с оглед посочените от ищеца страни, нито с
оглед заявените факти. На следващо място, изрично поканен от районния съд,
ищецът отказва да представи доказателства за влизане в сила на
постановлението за възлагане на процесния имот, както и относно настъпване
на произтичащите от това последици, респ.извършване на съответните
изпълнителни действия. По този начин той сам се лишава от възможността да
докаже факти, релевантни за преценка на допустимостта на иска с оглед
наличието на правен интерес. Впрочем, ХОС намира, че събраните дори и до
настоящия момент доказателства на база на които да бъде извършена
преценка за наличието или не на правен интерес, са напълно достатъчни и
това мотивира съда да не уважи направеното с частната жалба
доказателствено искане за изискване на двете изпълнителни дела.
Съображенията в тази насока са следните: Въпреки изричното
отричане в уточняващата молба вх. № 269180/12.08.2021 година, от всички
останали твърдения и доводи на ответника прозира ясно, че целта на
провеждане на настоящия спор е да се преодолее стабилитетът на публичната
продажба и то по инициатива на лице, на което законодателят не е признал
правото да оспорва постановлението за възлагане, както и в съдебна
процедура, която не е предвидена в закона за целта. Това в още по-голяма
степен илюстрира липсата на правен интерес у ищеца от провеждане на
4
предявения иск и обосновава извода за неговата недопустимост.
С частната жалба не се въвеждат нови и различни доводи, нито се
представят доказателства, които да водят до изводи, различни от тези на РС-
Хасково. Напротив, жалбоподателят сам настоява, че нито владението му е
нарушено, нито правото му на собственост се отрича от ответника (и
първоинстанционния съд). Конкретните му аргументи в подкрепа на
твърдението за неправилност под формата на необоснованост на атакуваното
определение се свеждат само до оплаквания, свързани с действителността на
проведената публична продан и спазване на правилата в изпълнителния
процес.
Не почиват на доказателствата доводите на частния жалбоподател за
нищожност и недействителност на обжалваното определение. Действително,
в хода на делото е извършена промяна на съдебния състав, но не произволно,
а чрез процедура по избор на съдия-докладчик (л.117), проведена на
основание заповед на председателя на РС-Хасково (л.118). Както заповедта,
така и протоколът за избор на нов докладчик са приложени към материалите
на гр.д. № 2318/2020 година на РС-Хасково. По този начин те са били на
разположение на страните, които имат достъпа до всички материали по
делото и персонално съобщаване на страните за извършената процедура не е
било дължимо.
Поради гореизложеното, като е прекратил производството по делото,
РС-Хасково е постановил валидно, допустимо и правилно определение, което
следва да бъде потвърдено.
Искането на частния жалбоподател за спиране на производството по
изпълнително дело № 1422/2016 година на ЧСИ Кавакова и № 526/2015
година на ЧСИ Самуил Пеев е мотивирано с аргумент за нужда да бъдат
обезпечени правата на ищеца, черпещ правата чрез оспорване на
изпълняемото право на ответника и от оспорване на валидността на
постановлението за публична продан. Следователно, то следва да се
квалифицира като искане за допускане на обезпечение на предявен иск по чл.
389 от ГПК. С оглед изхода на делото и извода на съда за неоснователност на
частната жалба, искането за прилагане на обезпечителни мерки – спиране на
изпълнението, се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Частната жалба срещу определение № 261075/28.10.2021 година
5
също се явява неоснователна. Последното е постановено след сезиране от
страна на процесуалния представител на дружеството-ищец с искане за
изменение в частта за разноските – редуциране на присъденото на ответника
адвокатско възнаграждение с оглед извършения обем на процесуалните
действия. В условията на евентуалност е направено искане за отмяна на
прекратителното постановление в частта за разноските, с цел да се даде
възможност на ищеца да провери валидността на договора за правна помощ и
да въведе възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С
атакуваното определение РС-Хасково е оставил и главното и евентуалното
искания без уважение. ХОС намира така дадения отговор за правилен –
законосъобразен и обоснован. С определението за прекратяване на делото РС-
Хасково е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата 300 лева –
заплатеното адвокатско възнаграждение. За доказване на така понесените
разноски ответникът е представил договор, сключен с представляващия го
адвокат. Този договор и обективираното в него съдържание за заплащане в
брой на сумата 300 лева има значение на разписка и доказва размера на
действително понесените от страната разноски. Така определеното
възнаграждение е под минимален размер, установен с Тарифа за размера на
адвокатските възнаграждения и не е прекомерен спрямо правната и
фактическа сложност на делото и обема на положен адвокатски труд. С оглед
правилото по чл. 71 ал. 4 от ГПК, така направените от ответника деловодни
разноски правилно са възложени на ищеца. От друга страна, на ищеца не се
дължи присъждане на разноски конкретно във връзка със защита срещу
искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка,
направено от ответника. Заплатеното от ищеца на неговия адвокат
възнаграждение се отнася за цялостната защита по делото и възлагането на
тези разноски е в зависимост от изхода на делото като цяло, а не на изолирано
произнасяне. Още повече, че по реда на чл. 78 ал. 1-4 от ГПК се присъждат
реално понесени разноски. И само претенцията на ищеца да се изплати
възнаграждение за защита срещу искането за поправка на фактическа грешка,
в размер който съдът определи, е напълно недостатъчно.
Ето защо и двете частни жалби, като неоснователни, следва да бъдат
оставени без уважения, а определенията – потвърдени.
Мотивиран така, съдът
6
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261002/02.09.2021 година и
определение № 261075/28.10.2021 годиа, постановени по гр.д. № 2318/2020
година по описа на Районен съд – Хасково.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на частния жалбоподател за
допускане на обезпечение на иска чрез прилагане на обезпечителни мерки -
спиране на изпълнението по изп.дело № 1422/2016 година на ЧСИ Николета
Кавакова и № 526/2015 година на ЧСИ Самуил Пеев.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на
РБългария в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7