Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 536
22.10.2021 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
адм. дело № 700 по описа на съда за
2021 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 38 от Закона
за висшето образование (ЗВО), във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на К.Г.Х., ЕГН: **********,***, подадена чрез адв.С.М.Н., срещу
Заповед № 1651 от 01.07.2021 г. на Заместник-Ректора на Университета за
национално и световно стопанство (УНСС).
Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед
е постановена при липса на компетентност, неспазване на установената от закона
форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалноправни разпоредби, както и при несъответствие с целта
на закона по смисъла на чл. 146, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Посочва,
че в периода 2014 г. - 2020 г. бил студент в УНСС, специалност „Право”. През
2020 г. се дипломирал с отличен успех в същия университет като „юрист”. През февруари
2020 г., спечелил с пълно отличие обявения конкурс в катедра „Наказателноправни
науки“ към ЮФ на УНСС, докторантски конкурс. През същата година с оглед
настъпилото дипломиране наемното правоотношение между него и „Студентски
столове и общежития” към УНСС било прекратено.
В периода от м. 04.2020 г. до м. 09.2020 г. жалбоподателят живял в общежитие,
заплащайки свободен наем като трето за университета лице. В този период
възникнал разрив в отношенията му с университетската администрация, отговаряща
за столовете и общежитията в УНСС. На 01.09.2020 г. била издадена Настанителна
заповед № 260006/01.09.2020 г., съгласно която жалбоподателят бил настанен да
живее като редовен докторант в Студентски град, блок 61, вх. А. Още в началото
на неговото пребиваване там му било дадено да разбере, че не е желан и ще бъде
преследван, докато сам не напусне общежитието, по думи на управителя на блок 6**-
Г.П. Л.. В следващите месеци същата многократно пишела доклади срещу него, като
му давала възможност да представя обяснения, но без да му предоставя достъп до
изготвените доклади и съответно до обстоятелствата относно твърдените нарушения
на Правилника за вътрешния ред. Междувременно на жалбоподателя била връчена
заповед за налагане на административно наказание „предупреждение за
отстраняване от общежитие”, във връзка с която същият предпочел да не упражнява
правото си на съдебна защита.
На
02.07.2021 г. му била връчена процесната заповед за „отстраняване от
общежитие”. В заповедта обаче липсвали обстоятелства относно съществени
елементи на претендираното административно нарушение. Не ставало ясно какво,
кога, къде и от кого е извършено. На жалбоподателя не били предявявани
документи, от които да се информира за какво нарушение е наказан. Поискани му
били писмени обяснения, но същият не получил препис от доклада, нито информация
какво се съдържа в него и какви са претенциите за допуснати административни
нарушения, което правело обясненията безпредметни.
Оспорва се и
компетентността на издателя на заповедта, като се посочва, че съгласно чл. 34,
ал. 1, т. 3 от Наредба за ползване на студентските общежития и столове, приета
с ПМС № 235 от 25.09.2008 г., ректорът бил компетентният орган за налагане на
наказание за нарушаване на правилника за ползване на студентските общежития и
столове. Оспорената заповед била издадена от заместник-ректора на УНСС.
В оспорения
индивидуален административен акт било посочено, че основание за издаването му е
нарушение на чл. 27, чл. 28, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за условията и реда за
настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските столове на УНСС. Цитираният
административен нормативен акт не фигурирал никъде в интернет пространството.
Същият не бил посочен в сайта на университета, нито на страницата на ССО ЕАД. Жалбоподателят
счита посочения Правилник за нормативен административен акт, като липсата на
обнародването му обуславяла невалидността му.
От
съдържанието на атакуваната заповед ставало ясно, че въпросът за приложението
на института за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН не бил третиран. Не
ставало ясно налице ли са предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН и
съответно, в хипотеза на неприложимост, какви са мотивите за това.
Липсвало и
становище на председателя на домовия съвет при налагане на посоченото в
оспорената заповед наказание, съгласно чл. 40, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
ползване на студентските общежития и столове.
Поради
гореизложените обстоятелства, касаещи влошени междуличностни отношения между
жалбоподателя и управителя на общежитието, същият твърди, че е налице превратно
упражняване на власт от действащия при условията на оперативна самостоятелност
административен орган, тоест несъответствие на оспорената заповед с целта на
закона.
Твърди и нарушение
на чл. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека, на чл. 14 от
Хартата на основните права на гражданите на Европейския съюз, които установявали
право на образование за всяко лице, както и право на професионално и
продължаващо обучение.
С оглед на
така изложеното, жалбоподателят моли да бъде отменена оспорената Заповед № 1651
от 01.07.2021 г. на Зам. Ректора на Университета за национално и световно
стопанство, като постановена при нарушение на установената от закона форма,
съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с
материалноправни разпоредби, както и при несъответствие с целта на закона по
смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Моли за присъждане на
разноски.
Ответникът –
Заместник-ректор на Университета за национално и световно стопанство гр.София,
в депозиран по делото писмен отговор и чрез процесуалния си представител в
съдебно заседание, посочва, че видно от представената по делото документация
(Писмо с вх. № в АССГ 24317/09.07.2021 г.) за периода, през който К. Г.Х. бил
настанен в стая 302 на блок 61, вх. А в Студентски град, срещу него били
подадени многократни сигнали за нарушаване Правилника за условията и реда за
настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на
УНСС, с който същият бил запознат още от периода на обитаване на общежитие в
качеството му на редовен студент. Жалбоподателят сериозно засягал спокойствието
на живущите в блока. Оплакванията изхождали от различни субекти и не били плод
на лично отношение на управителя на блока - Г.П. Л..
По отношение
компетентността на издателя на заповедта се посочва, че със Заповед № 261/08.02.2021
г., допълнена със Заповед № 989/06.04.2021 г., била възложено на проф. д-р ц.
С. - заместник-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски
политики, да подписва всички документи, свързани с дейността на направленията и
структурите, за които отговаря. Видно от Заповед № 989/06.04.2021 г. в това
число влизало и направление „студентски общежития“. Компетентността в случая
била упражнена не по заместване, а по делегация и от тази гледна точка
административният акт бил напълно легитимен.
Противно на
твърдението на жалбоподателя, Правилникът фигурирал в Списъка с вътрешни
правила, публикувани на страницата на университета в раздел Обществена
информация - Вътрешни актове. Същият не представлявал нормативен акт, съответно
не подлежал на обнародване, съгласно чл. 78, ал. 2 от
Административно-процесуалния кодекс.
Във връзка
със становището на председателя на домовия съвет се посочва, че в случая председателят
на съвета и председателят на Комисията по социално-битовите въпроси на учащите
се при УНСС, която комисия вземала решение за налагане на наказанията, бил едно
и също лице – И.Ч.,
Моли се за
постановяване на решение, с което жалбата да бъде отхвърлена, и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди
същите поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
страна следното:
С
Настанителна заповед № 260006/01.09.2020 г. К.Г.Х., факултетен номер: 670090,
студент/докторант шести курс, е бил настанен в Блок 61А, стая 211 за времето от
01.09.2020 г. до 30.06.2021 г., вид наем – студент – държавна поръчка.
Впоследствие същият е бил преместен в стая 302 на същото общежитие.
Със Заповед
№ 15/01.04.2021 г. на Изпълнителния директор на П „ССО“ Христо Шопов на основание чл. 27, чл. 28, ал. 2 и ал. 3 от
Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешен ред в
студентските общежития и столове на УНСС, във връзка с Решение на Комисията по
социално-битови въпроси на учащите се при УНСС - Протокол № 28/11.03.2021 г. К.Г.Х.
- докторант към катедра „Право“ и живущ в блок 61 А, стая 302 на студентско
общежитие на УНСС, е наказан с административно наказание: „предупреждение за отстраняване
от общежитие“. Изложени са следните мотиви за налагане нанаказанието:
Нарушаване на чл. 27, чл. 28, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за условията и реда
за настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските общежития и столове на
УНСС. По повод нарушението е изготвен и представен пред КСБВУ Доклад от Г.П. Л.
– управител на блок № 55Г и 61А и Протокол на КСБВУ с решение на наказанието №
28/11.03.2021 г. Върху заповедта е налице отбелязване „Получих препис“ без отбелязване
на дата на връчване.
Видно от
Протокол № 1/28.06.2021 г. е, че на посочената дата е проведено редовно
заседание на комисията по социално-битовите въпроси на учащите се при УНСС,
като в дневния ред под точка III е предвидено „разглеждане на
постъпили доклади до КСБВУ от управители на блокове“. В т. 2 е отбелязано във
връзка с постъпил доклад от Г. Л., управител на бл. № **, относно нарушение на
„Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в
студентските общежития и ползване на студентските столове на УНСС“, КСБВУ реши:
наказва с „Отстраняване от общежитие“ К.Г.Х. – редовен докторант.
Със Заповед
№ 1651, издадена на 01.07.2021 г. от заместник-ректор УНСС проф. д-р ц. С., на
основание чл. 27, чл. 28, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за условията и реда за
настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските общежития и столове на
УНСС, във връзка с Решение на Комисията по социално-битови въпроси на учащите
се при УНСС - Протокол № 1/28.06.2021 г. К.Г.Х. - докторант към катедра „Право“
и живущ в блок **, стая *** на студентско общежитие на УНСС, е наказан с
административно наказание: „отстраняване от общежитие“. Изложени са следните
мотиви: Нарушаване на чл. 27, чл. 28, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за условията
и реда за настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските общежития и
столове на УНСС, във връзка с Решение на Комисията по социално - битови въпроси
на учащите се при УНСС - Протокол № 1/28.06.2021 г. и доклад на домакина на блок
6**- Г.П. Л.. Заповедта е отбелязана като връчена на 02.07.2021 г. Жалбата
срещу същата е депозирана на 06.07.2021 г. в Административен съд – София-град.
Цитираният в
заповедта доклад от Г.П. Л. от дата 14.06.2021 г. е приобщен към
доказателствения материал. Видно от съдържанието му е, че в него се съдържа
молба комисията да реши конфликта между живущите в блока студенти М.-М. Х.а от ***
стая и К. Х. от *** стая.
Към
доказателствения материал по делото е приобщен Правилник за условията и реда за
настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските общежития и столове на УНСС,
чиито относими към настоящото производство текстове гласят следното: според чл.
27, ал. 1, в студентските общежития се осъществява денонощен пропускателен
режим от специализирана охранителна фирма. В ал. 2 на същия текст са визирани
правомощията на охранителите, сред които воденето на специална книга за
регистриране на гостите в общежитието и даването на ключове на технически и
други упълномощени лица за достъп до инсталации, ежедневния доклад за извършени
нарушения на вътрешния ред в сградата, отговорността за приемането и
съхраняването на пощата, воденето на специална книга за посещенията на органите
на реда, воденето на специална книга за отразяване на изнесеното от сградата
имущество.
Според чл.
28 ал. 2 и ал. 3 от същия правилник, живущите могат да приемат гости в стаите
си само със съгласието на съквартирантите си и носят отговорност за тяхното
поведение. Гостите се допускат, след като охраната запише в книгата за гости
необходимите данни на посетителите, часа на влизане, а след това и на излизане.
Лица в нетрезво състояние или без документ за самоличност не се допускат в общежитието.
При оставането на гости в общежитията след 24.00 часа те или приемащите ги
заплащат такса за хотелска нощувка.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Направеното
с жалбата оспорване, предмет на разглеждане в настоящото производство, е
допустимо, като подадено в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на
обжалване, съгласно чл. 38 от ЗВО. Жалбата е депозирана от лице, пряко
засегнато от действието на обжалвания административен акт, който е
неблагоприятен за него, поради което е налице правен интерес от обжалването му.
По същество,
настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, макар и не на всички
основания, посочени от жалбоподателя. На първо място, съдът приема, че оспорваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето
образование, Заместник-ректорът подпомага дейността на Ректора и има право да
го представлява в случаите, когато е упълномощен от него. Съгласно чл. 34, ал.
1, т. 3 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, приета с
ПМС № 235 от 25.09.2008 г., Ректорът е компетентен да налага наказания за
нарушаване условията и реда за ползване на студентските общежития и столове. В
алинея 2 на същия член е посочено, че правомощието по ал. 1, т. 3 може да се
възлага със заповед на определено от ректора длъжностно лице. Идентични са
разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 5 и чл. 3, ал. 2 от Правилника за условията и
реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и
столове на УНСС. В тази
връзка към доказателствения материал по делото е приобщена Заповед №
261/08.02.2021 г., допълнена със Заповед № 989/06.04.2021 г., и двете на проф.
д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, с които е възложено на проф. д-р ц. С. -
заместник-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски
политики, да отговаря за Поделение „Студентски общежития и столове“, като подписва
всички документи, свързани с дейността на направленията и структурите, за които
отговаря.
От друга
страна, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед страда от
съществен порок във формата, тъй като в същата не са посочени фактическите и
правни основания за постановяването й. С оглед действащата нормативна уредба задължението
за мотивировка представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта,
които законът е установил за защита на правата и законните интереси на
гражданите и организациите - страни в административното производство, в случая
- за осигуряване правото на защита на наказаното лице. С излагането на мотиви
се довеждат до знанието на адресатите съображенията, по които административният
орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт, което
подпомага страните в организирането на защитата им срещу такива актове.
Едновременно с това наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола
върху законосъобразността на акта, упражняван при обжалването му пред съда,
допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и
възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по свободна
преценка, включително дали не са надхвърлени рамките на предоставената на
административния орган оперативна самостоятелност.
В
съответствие с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на
гражданската колегия на Върховния съд, макар неизлагането на мотиви в самия
административен акт да не съставлява съществено нарушение, актът се приема за
мотивиран, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването
му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ
документ, тоест същите да могат да бъдат изведени от административната
преписка. Издаването на административния акт и излагането на съображенията, по
които административният орган е стигнал до едно или друго решение, не е
необходимо да съвпадат по време. Тоест възможно е мотивите да предхождат
издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото
издаване на административния акт. Ако административният акт е издаден на
основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са
такива и за издаването на самия акт.
За да се
приеме, че административният акт е мотивиран, е необходимо изложената обосновка
ясно да сочи какви са били съображенията на органа при постановяването му. В
процесния случай, като разгледа подробно съдържанието на обжалваната заповед и
цитираните в нея документи, както и на цялата придружаваща административна преписка,
настоящият съдебен състав намира, че не може да се направи извод какви са съображенията,
въз основа на които е бил наказан жалбоподателят. В обжалваната заповед е
посочено единствено, че същата се издава във връзка с Решение на Комисията по
социално - битови въпроси на учащите се при УНСС - Протокол № 1/28.06.2021 г. и
доклад на домакина на блок 6**- Г.П. Л., без обаче да са посочени конкретни факти,
свързани с поведение на жалбоподателя, обуславящо наложеното му наказание. В
цитираните решение и доклад отново не се съдържат конкретни мотиви, установяващи
нарушение на Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешен
ред в студентските общежития и столове на УНСС. Единствено отбелязването в
доклада за наличие на конфликт между живущи в блока студенти, като е цитирано и
името на жалбоподателя, води на предположение, че отстраняването му е свързано
с нарушаване на вътрешния ред в общежитието. Въпреки това налагането на наказание
не може да бъде обосновано с предположения, нито съдът може да допълва мотивите
на административния орган. Още повече, че видно от чл. 35 от цитирания
Правилник, наказанието „отстраняване от общежитие“ се налага за системно или
грубо нарушаване на вътрешния ред, твърдения за каквито обстоятелства, свързани
със системност или съответно грубо нарушение, не са изложени.
Нещо повече
- настоящата съдебна инстанция намира, че на практика органът, издал заповедта,
не само не е посочил конкретни фактически основания за издаване на оспорената
заповед, но и в заповедта липсват относими правни такива. Заповедта е издадена за
нарушения на чл. 27, чл. 28, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за условията и реда за
настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските общежития и столове на
УНСС, които, както вече се посочи, предвиждат съответно осъществяването на денонощен
пропускателен режим от специализирана охранителна фирма в студентските
общежития и правомощията на охранителите (чл. 27), както и приема на гости от
живущите в общежитието (чл. 28), като не става ясно как тези норми са относими към
конкретно поведение на жалбоподателя.
В този
смисъл и предвид пълната липса на мотиви контролът за законосъобразност на
административния акт е напълно невъзможен, което е достатъчно основание за
отмяната му.
При този
изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя се дължи
възстановяване на разноските, произтекли от производството. Установява се, че
такива са направени за държавна такса от 10 лева. Жалбоподателят е бил
представляван от адвокат, като е приложено пълномощно, но не и договор за
правна защита и съдействие с посочено уговорено и платено възнаграждение.
Поради това и разноски за адвокат не следва да се присъждат.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 1651 от 01.07.2021 г. на Заместник-ректора
на Университет за национално и световно стопанство гр.София, с която К.Г.Х.,
ЕГН: **********,*** - докторант към катедра „Право“ и живущ в блок 61 А, стая
302 на студентско общежитие на УНСС, е наказан с административно наказание:
„отстраняване от общежитие“.
ОСЪЖДА Университет
за национално и световно стопанство – гр.София, Студентски град „Х.Б.“, бул.“О.
де.“ да заплати на К.Г.Х., ЕГН: **********,***, сумата от 10 лв. (десет лева) - разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: