Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, .........................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XII въззивен състав, в открито
заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ПАВЕЛ
ПАНОВ
При участието на секретаря Виктория И.а и прокурора Севдалин Цанков, като разгледа
докладваното от съдия Кехайова ВНОХД
№ 1952 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по протест и допълнение
към него от СРП срещу Присъда от 19.04.2017 г. на СРС, НО, 102 състав по НОХД №10585
от 2015 година, с която подсъдимият Г.М.Г. е признат за невиновен в това, че на
09.10.2014г., в гр. София, чрез използване на техническо средство (неустановено
по делото), е отнел чужда движима вещ – техническо средство за задържане на
автомобил – „скоба”, тип тръбна, на стойност 91.50 (деветдесет и един и 0.50)
лева (собственост на „ЦГМ” ЕАД), от владението на Б.М.А., без негово съгласие,
с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на осн. чл.304 от НПК е
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, предл.2 вр. чл.194, ал.1 от НК.
В протеста на СРП и допълнението към
него се излагат аргументи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочи се,
че същият не съответства на събраните по делото доказателства. Критикува се
изводът на районния съд, че деянието е останало недоказано. Приема се, че в
хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства за виновността
на подсъдимия Г., които се съдържат в показанията на свидетелите – служители на
ЦГМ. Счита, че макар косвени доказателствата са достатъчни за осъждането на
подсъдимия. При наличие на достатъчно доказателства за осъществяване на
деянието, както от обективна, така и от субективна страна, включително и за
неговото авторство приема, че са налице предпоставките на чл. 336, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 334, т. 2 от НПК за отмяна на постановената присъда и признаване на
подсъдимия Г.М.Г. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.2 вр. чл.194, ал.1 от НК.
В разпоредително
заседание на 16.05.2019 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия, събиране на нови гласни и писмени доказателства, както и изслушване
на експертизи.
В открито
съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият Г.Г., нередовно призован, не се явява. Поради неговото
отсъствие и при наличие на предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК е
даден ход на делото.
Представителят
на държавното обвинение не поддържа протеста. Изразява становище относно
недоказаност поради липса както на преки, така и на косвени доказателства
относно авторството на инкриминираното деяние и относно съществени елементи на
изпълнителното деяние. Счита, че от наличния доказателствен материал не може да
се установи категорично по какъв начин и с какви средства е била отстранена
процесната скоба. Отбелязва, че свидетелите И.и Д.от ЦГМ единствено са
констатирали липсата на лекия автомобил, но не са били преки очевидци на
процеса по премахване на скобата и напускане на местопроизшествието на
автомобила. Твърди, че не са събрани доказателства, подкрепящи обвинителната
теза, въпреки твърденията за използване на флекс
машина, която нямало как да не бъде чута от лицата, работещи и живеещи наблизо.
Изтъква, че липсват и записи от камери за видео наблюдение от обекти, намиращи
се в близост. Предвид посочените аргументи представителят на СГП намира
първоинстанционния акт за правилен, поради което моли същият да бъде потвърден,
а протестът на СРП да бъде отхвърлен като неоснователен.
Процесуалният
представител на подсъдимия – адв. С.З., поддържа изцяло изразеното становище на
представителя на СГП и се присъединява към него. Моли присъдата да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
Софийският
градски съд, след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него,
както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314
от НПК служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира,
че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са
следните:
Протестът е
депозиран в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК от надлежно
легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустим. Ето защо изложените
възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от настоящия съдебен
състав по същество.
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по несъмнен
начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както и от приетите по делото експертизи. Съдът от
първата инстанция е обсъдил всички доказателства по делото и мотивирано е приел
кои доказателства цени и кои - не. Доказателственият анализ на районния съд не
страда от твърдените от прокурора при СРП пороци, като същият е точен, логичен
и пълен.
При преценката
на доказателства, обсъждани от районния съд, въззивната инстанция не намери
основания за съществени промени във възприетата фактическата обстановка по
делото, която е следната:
Подсъдимият Г.М.Г.
е роден на ***г. в гр. Пазарджик, българин, с българско гражданство, с висше
образование, неженен, неосъждан, пенсионер, с адрес: гр. София, ж.к. „********,
с ЕГН: **********. За същия не са събрани характеристични данни.
На 09.10.2014г.
свидетелите Й.Д., изпълняващ длъжността ръководител сектор „Принудително
задържане” (контрол платено паркиране) към „ЦГМ” ЕАД, и А.И., изпълняващ длъжността
„шофьор” на лекотоварен служебен автомобил с рег. № ******към „ЦГМ” ЕАД - гр.
София, осъществявали служебните си задължения да следят за неправилно паркирали
– с неплатена такса, автомобили в обозначените като „синя” и „зелена” зони в
гр. София. Около 11:48 ч. при проверка на ул. „Манол Тошев” те установили лек автомобил модел „Форд Ка” с рег. № ******,
паркиран в „синята зона”. Свидетелят Д.извършил проверка в електронната система
на „ЦГМ” ЕАД и констатирал, че за автомобила не била заплатена такса за
паркиране в „синята зона”, поради което по установения ред констатирал нарушението. Той направил снимки
на л.а модел „Форд Ка” с рег. № ******, като доказателство за това, че същият е
бил паркиран на ул. „Манол Тошев” в „синята зона”, без да има поставен стикер
на живущ в района на зоната, нито стикер за платена такса. След това заедно със
свидетеля И.поставили „скоба”, тип тръбна, на предното ляво колело на лекия
автомобил. Отново направил снимки на лекия автомобил след поставянето на скобата
и отбелязал в протокола за блокирани автомобили часа и мястото на поставяне. В
този момент се приближил възрастен мъж, отказвайки да плати глобата, като
вместо това заявил, че сам ще махне скобата. След блокиране на превозното
средство свидетелите Д.и И.напуснали района на „синята зона” на ул. „Манол
Тошев”.
Около 15:00ч. на
същата дата те отново се върнали на ул.”Манол Тошев”, за да проверят
„заскобения” лек автомобил, тъй като все още не била платена глобата и не било
освободено техническото средство. Установили, че липсвали както л.а модел „Форд
Ка” с рег. № ******, така и скобата, която свидетелите били поставили по-рано.
Според
заключението на съдебно-оценителната експертиза общата стойност на
инкриминираната вещ – техническо средство за задържане на автомобил „скоба” тип
тръбна е 91.50 лева (деветдесет и един лева и петдесет стотинки).
Изложената
фактическа обстановка въззивната инстанция приема за установена въз основа на
събраните по делото гласни доказателства, а именно: показанията на свидетели Д.П.(вкл.
приобщените от досъдебното производство на осн.
чл. 281, ал.4 вр.ал.1,т.1 и т.2 от НПК), Антон И.(вкл. приобщените от
досъдебното производство на осн. чл.281, ал.4 вр.ал.1,т.1 и т.2 от НПК), показанията
на свидетелите Й.Д.и Б.А., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени
на осн. чл. 281, ал.1, т.5 вр. ал.5 от НПК, както и от събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства: свидетелство за регистрация
на МПС- част I (л.15 от ДП); пълномощно, издадено от изпълнителния директор на
„ЦГМ” ЕАД (л.19 от ДП), протокол за блокирани автомобили (л. 26-27 от ДП); от
веществените доказателства – 5 броя снимки на л.а модел „Форд Ка” с per. № ****** преди и след заскобяването
(л. 28-32 от ДП), както и изготвените по делото експертизи: съдебно-оценителната
експертиза (л. 22 от ДП).
При осъществения въззивен контрол не
се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на присъдата на процесуално основание. Настоящата инстанция не
констатира твърдяното противоречие в мотивите, тъй като при обсъждане на
доказателствената съвкупност контролираният съд ясно и конкретно е посочил, въз
основа на кои доказателства е изградил вътрешното си убеждение. Разглеждайки първоинстанцинния акт в неговата цялост, той не буди
никакви съмнения относно това, каква е била волята на съда при постановяване на
оправдателната присъда.
Настоящият
състав споделя доказателствените изводи на контролирания съд. Следва да се
отбележи още, че доказателствата по делото са еднопосочни, като не се констатираха
съществени противоречия между тях. Предвид съвпадение на доказателствените
изводи на двете инстанции и липса на противоречиви доказателства въззивният съд
не счита за необходимо да преповтаря доказателствения анализ на контролирания
съд. В тази връзка настоящата инстанция е задължена да даде пълни и
изчерпателни отговори на възраженията на представителя на СРП, изложени в
протеста и допълнението към него.
Основните аргументи
относно неправилност на атакувания съдебен акт са свързани с твърдението, че макар и косвени, доказателствата са
достатъчни за осъждането на подсъдимия. Съдебната практика е константа, че
осъдителна присъда може да бъде постановена въз основа на верига от косвени
доказателства, от които може да бъде направен единствен, непротиворечив и
категоричен извод относно виновността на дееца и неговата съпричастност към
вмененото му престъпление. В настоящият случай подобна верига от косвени доказателства
липсва. Възраженията на районната прокуратура се основават върху една
непроверена и недоказана версия за осъщественото деяние, като не са извършени в
необходимия обем процесуално-следствени действия за разкриване на обективната
истина. Не е проведено всестранно и пълно изследване на обстоятелства от
главния факт на доказване, поради което прокурорът, повдигнал обвинението, не е
формирал вътрешното си убеждение след изчерпване на всички възможни следствени
действия. Както и представителят на СГП заявява, не са били извършени
необходимите действия за разкриване на обективната истина, а именно – не са
иззети записи от охранителни камери от близките офиси, не са разпитани
свидетели – служители на офисите, които биха могли да забележат евентуално неправомерното
действие или най-малко да чуят използването на флекс
машината. Всички тези обстоятелства водят до непълнота на доказателствената
съвкупност по делото, която не би могла да се попълни в хода на съдебното
следствие предвид изминалия период от извършване на деянието и разглеждане на
делото пред районния съд.
На следващо място, от показанията на
свидетелите Д.и И.се извежда информация единствено относно часа, мястото и
начина на блокиране на инкриминирания автомобил, както и на часа, когато са
констатирали липсата на същия и на техническото средство за блокиране –
„скоба“, тип тръбна. В тази част показанията се подкрепят от писмените
доказателства – протокол
за блокирани автомобили, и от веществените доказателства – 5 броя снимки на л.а
модел „Форд Ка” с per. № ****** преди и след блокирането
му, поради което настоящата инстанция им се довери в посочената част и ги
използва при формиране на вътрешното си убеждение. Следва да се отбележи, че правилно
контролираният съд е кредитирал показанията на свидетелите И.и Д.частично,
недавайки вяра на твърденията относно случайната среща на бензиностанция срещу
УМБАЛСМ „Пирогов“. В тази част показанията не намират опора в останалия
доказателствен материал. Тук е мястото настоящата инстанция да констатира, че е
допусната грешка в мотивите на съда, която обаче не води до съществени
противоречия в тях, обуславящи невъзможност да се проследи въз основа на кои
доказателства и доказателствени средства контролираният съд е изградил
вътрешното си убеждение. Настоящата инстанция констатира, че вместо имената на Й.Д.са
изписани тези на свидетеля Борислав Антонов в доказателствения анализ.
Информацията от показанията на Антонов се свежда единствено до установяване на
обстоятелството, че свидетелят е упълномощеното лице от името на „ЦГМ“ ЕАД да
представлява дружеството. Той не е присъствал при поставяне на скоба, тип
„тръбна“, на инкриминирания автомобил. При обсъждане на показанията контролираният
съд е установил, че от тях се извежда подробна информация относно часа, мястото
и реда на установяване на нарушението. Впоследствие при анализа от правна
страна съдът подробно е анализирал отново показанията на И.и Дудовски, поради което за настоящата инстанция е ясно, че
именно това са свидетелските показания, върху които главно първоинстанционният съд
е изградил своето вътрешно убеждение, а не на свидетеля Антонов.
От показанията на свидетелите И.и Д.се
установява присъствието на възрастен човек, дошъл след блокирането на
автомобила. Същият излязъл от близък офис, който заявил, че няма да плати
глобата, а сам щял да премахне поставената скоба. Не е проведено разпознаване
на лица в хода на досъдебното производство, поради което не може с
категоричност от тази част на показанията на свидетелите да се установи, че
именно подсъдимият е бил на инкриминираното място и в инкриминираното време.
Същите само индикират за подобна възможност. От друга
страна, те не могат да бъдат източник както на преки, така и на косвени
доказателства относно начина на премахване на скобата, кой я е премахнал, кога
точно се е случило това и дали подсъдимият е взел със себе си липсващата скоба.
Самият свидетел И.в открито заседание пред първоинстанционния съд заявява, че
не е виждал подсъдимият да сваля скобата. Следователно, както правилно е
отбелязал и контролираният съд, от показанията на свидетелите И.и Д.е
невъзможно да бъдат изведен по категоричен начин необходимият обем от
доказателства за постановяване на осъдителна присъда.
Не може да бъде
споделена тезата на представителя на СРП, че освен чрез показанията на
служителите на „ЦГМ“ ЕАД деянието се доказва косвено от обстоятелството, че
подсъдимият Г. не е бил обявил автомобила за откраднат. В тази връзка развива версията,
че той сам е премахнал скобата с неустановено по делото техническо средство,
което действие е прикрил с дейност по самия автомобил, сложил същата в
автомобила, тъй като евентуалното ѝ оставяне на местопроизшествието би го
уличила в извършване на неправомерни действия, и напуснал мястото. Както бе
посочено по-горе, изложеното е непроверена и недоказана версия на държавното
обвинение, за което няма никакви доказателства, а единствено предположения. На
първо място, не може с категоричност да се установи, че подсъдимият сам е
премахнал техническото средство за блокиране на инкриминирания автомобил –
„скоба“, тип тръбна. Това е така, тъй като не е установено, дали именно
подсъдимият е бил на инкриминираното място в инкриминирания час.
Обстоятелството, че лекият автомобил е негова собственост, не доказва, че той
го е управлявал в този ден. Не може да се установи, дали подсъдимият е бил сам
или е бил придружаван от някого, който евентуално да му е помогнал и да е
премахнал блокиращото средство. И не на последно място, не е изследвана
версията, в която случайно преминаващ му е помогнал и е взел със себе си
скобата. На следващо място, твърдението, че премахването на скобата би могло да
се прикрие като дейност по личния му автомобил, не намира подкрепа в останалия
доказателствен материал по делото. Блокиращото средство – „скоба“, тип тръбна,
видно и от приложения снимков материал, е лесно забележимо. Следователно и
случайно преминаващо лице би могло да констатира основния проблем на
автомобила, а именно, че той не може да бъде приведен в движение поради
поставеното блокиращо средство. След като това е главният проблем, то логичен
въпрос се явява, с какви други действия по автомобила си би се занимавал
собственикът му. От друга страна, по твърдение на прокурора при СРП, е и
използвано техническо средство за освобождаване на гумата. Такова може да бъде флекс машина, ножовка и т.н., но каквото и да е то чрез
него се оказва физическо въздействие върху самата скоба, което няма как да бъде
прикрито чрез действия по собствения автомобил. Съществено в случая е, че използването
на каквото и да е техническо средство за освобождаване на гумата, особено на флекс машина, би означавало създаване на шум. В този контекст
не са потърсени свидетели, които да бъдат разпитани, дали са чули някакъв
смущаваш шум, дали са видели нещо подозрително, което би могло да помогне на
разследването.
На следващо
място, настоящата инстанция констатира, че не може да се установи с
категоричност използвал ли е деецът техническо средство. От показанията на свидетелите
служители в „Център за градска мобилност“ ЕАД – И., Д.и П., се установява, че
освобождаването на блокиран по такъв начин автомобил може да се осъществи чрез
разнообразни начини – ако тръбичката се отреже или бъде счупен заключващия
механизъм; чрез отрязване на самата скоба чрез флекс
машина или ножовка; чрез изпускане на въздух от гумата. По делото не е намерена
инкриминираната вещ, предмет на престъплението, за да се установи, дали има
върху нея следи от физическо въздействие, индикиращи
употребата на техническо средство, или не, което би могло да означава, че е бил
изпуснат въздух от гумата, за да се освободи тя.
Последната част
от версията на прокуратурата също остава недоказана – подсъдимият да е взел
скобата със себе си, тъй като евентуалното ѝ изоставяне би го уличило.
Отново подобно твърдение не намира подкрепа в доказателствената съвкупност, а е
единствено предположение. И този извод е верен, тъй като от блокиране на
автомобила до установяване на неговата липса, както и на липсата на скобата, е
изминал период от 3 часа. По делото не са налични каквито и да е било
доказателства, които да са свързани с този интервал от време и да дадат някаква
яснота относно извършителя на деянието и механизма на извършването му. Дали
подсъдимият е срязал скобата или някой друг му е помогнал, дали той е натоварил
скобата в автомобила или човекът, който му е помогнал, я е взел, или пък след
премахването ѝ от гумата на автомобила я е захвърлил и случайно преминаващо
лице я е взело. Това са обстоятелства, на които не може да се даде един
категоричен и безпротиворечив отговор, а посочената от представителя на СРП теза
за извършеното деяние остава единствено и само непроверена и недоказана версия,
за която е невъзможно съдът да постанови осъдителна присъда.
Предвид
изложеното настоящата инстанция намира, че не е налице еднопосочна и
безпротиворечива верига от косвени доказателства, от които би могъл да се
направи единствен и категоричен извод относно виновността и съпричастността на
подсъдимия към извършеното деяние.
Въззивната
инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, първоинстанционният съд е
направил и правилни правни изводи досежно липса на достатъчно доказателства
относно авторството и изпълнителното деяние, вследствие на което подсъдимият е
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4, предл. 2 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна
страна, за да бъде осъществен съставът на кражбата, е необходимо деецът да
отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие. Самото изпълнително
деяние се изразява в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещта и
установяване от страна на дееца на своя собствена. Кражбата е резултатно
престъпление, като престъпният резултат се изразява в промяна на фактическата
власт върху вещта. От субективна страна деянието може да бъде извършено
единствено при пряк умисъл и с намерение противозаконно да се присвои вещта.
В конкретния
случай от доказателствения материал по делото не може да бъде направен
единствен и безпротиворечив извод относно авторството на деянието. От
показанията на свидетелите И.и Д.би могло да се направи единствено
предположение относно съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние.
Липсват други косвени или преки доказателства, от които да се извлече
информация относно извършителя на инкриминираното деяние. От друга страна, предвид
по-горе изложените съображения не е налице верига от косвени доказателства – свидетелски
показания на служителите на „ЦГМ“ ЕАД не са достатъчни, за да бъде изградена
подобна верига.
На следващо
място остава недоказано и изпълнителното деяние на престъплението кражба. Резонно
първоинстанционният съд е отбелязал, че не е установено по какъв начин е
премахната скобата. Представителят на СРП възразява, че не е задължително
техническото средство да бъде конкретизирано по вид и модел, но използването на
такова е безспорно необходимо за освобождаване на гумата на автомобила. Този
извод би могъл да бъде верен, ако инкриминираната вещ по делото е била намерена
и върху нея е установено техническо въздействие, за каквото се твърди в
обвинителния акт и протеста на държавното обвинение. Както свидетелите отбелязват
освобождаването на блокиран по такъв начин автомобил може да бъде направено
чрез най-разнообразни средства – ако тръбичката се отреже или бъде счупен
заключващия механизъм; чрез отрязване на самата скоба чрез флекс
машина или ножовка; чрез изпускане на въздух от гумата. Следователно не може да
се докаже безпротиворечиво и категорично по какъв
начин е освободен инкриминирания автомобил и дали е използвано техническо
средство.
Предвид
изложеното настоящата инстанция намира извода на контролирания съд, че по
делото не са налице преки или косвени доказателства установяващи по
безпротиворечив и категоричен начин, че именно подсъдимият Г. е осъществил
вмененото му деяние. Съгласно чл. 303, ал. 2 НПК съдът признава подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Както бе обсъдено,
обвинителната теза е изградена около една версия на държавното обвинение, за
която не се събра необходимия обем от доказателства, за да се обезпечи
постановяване на осъдителна присъда. Разследващите органи не са положили
достатъчно усилия да проведат пълно и всестранно разследване, въз основа на
което да бъде достигнат до единствен и непротиворечив извод относно
осъщественото деяние и неговия извършител. С оглед изложеното въззивната
инстанция намира за правилен изводът за постановяване на оправдателна присъда.
Предвид изхода
на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК разноските
по настоящото дело са оставени за сметка на държавата.
При извършената
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда и
съобразявайки изложеното дотук, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи изменението или отмяната й, поради което и въззивният
протест следва да бъде оставен без уважение като неоснователен, а
първоинстанционната присъда – потвърдена като законосъобразна и обоснована.
Воден от
изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.04.2017 г. на СРС, НО, 102 състав по
НОХД № 10585/2015г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.