Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
гр. Сливен, 01. 04. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на шестнадесети
март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и
на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА
касационно административнонаказателно дело № 61 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от С.Р.Р. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, подадена
против Решение № 352 от 17.12.2021 г., постановено по АНД № 811/ 2021 г. по
описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 11-01-83020 от 16.06.2021 г., издадено от Заместник-директора на Агенция за държавна
финансова инспекция /АДФИ/ - София, с което на С.Р.Р.,
за нарушение на чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 186, във връзка с чл. 20, ал. 3,
т. 2, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и
на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП, е наложена глоба в размер на 549,13 лева.
В жалбата касационният жалбоподател твърди, че
решението на Районния съд е незаконосъобразно, необосновано, постановено в
противоречие на материалния и процесуалния закон и доказателствата по делото. Моли
обжалваното решение да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с
което да се отмени процесното НП или делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява и не се представлява. В представено писмено становище
чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, моли да бъде
уважена, излага съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност на
решението на Районния съд, развива доводи за незаконосъобразност на процесното НП,
претендира присъждане на направените по делото разноски с представен списък на
разноските.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не
се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез
упълномощен процесуален представител оспорва жалбата, излага съображения в
подкрепа на твърденията си за законосъобразност на обжалваното решение и на НП,
моли решението да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Видно от
установената по делото фактическа обстановка, на 17.12.2020 г. на жалбоподателя
С.Р.Р. е съставен АУАН от служител на АДФИ, за това,
че към 19.01.2018 г. /датата на първа доставка с фактура № ********** от
19.01.2018 г., издадена от „Тритон“ ООД, гр. Сливен/ във „ВиК–Сливен“
ООД, гр. Сливен, С.Р.Р., в качеството си на у. на „ВиК – Сливен“ ООД, гр. Сливен и с. в. по смисъла на чл. 5,
ал. 4, т. 2 от ЗОП, не е приложил предвидения в закона ред за възлагане на
обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява или покана до определени
лица за доставка на водомерни части, въпреки наличието на законоустановените
основания за това /обект, субект и стойност на доставките/, а е възложил
поръчката по по-облекчен от предвидения за това ред, съобразно нейната
стойност, като за периода от 19.01.2018 г. до 31.12.2018 г. са осъществени
доставки на водомерни части, въз основа на фактури, издадени от различни
доставчици, за които са извършени и отчетени разходи в размер на 45 760,58
лева без ДДС, която стойност попада в стойностния праг по чл. 20, ал. 3, т. 2
от ЗОП и задължава възлагане на обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява или покана до
определени лица по реда на Глава двадесет и шеста от ЗОП. Актосъставителят е
приел, че е нарушен чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 186, във връзка с чл. 20,
ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП. В акта са изложени
обстоятелства, че: при проверката е установено, че доставките на водомерни
части са извършени директно, на основание издадени фактури, без да е провеждане
възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица по реда
на ЗОП; в отговор на запитване, в писмено обяснение от 05.11.2020 г. у. на „ВиК – Сливен“ ООД, гр. Сливен, С.Р. е посочил, че за
доставките на водомерни части през 2018 г. не е провеждана процедура за
възлагане на обществена поръчка. Въз основа на съставения АУАН, на 16.06.2021
г. е издадено процесното НП. В НП е възпроизведено съдържанието на АУАН.
Наказващият орган е приел, че е нарушен чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 186, във
връзка с чл. 20, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП, и на
основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП, е наложил на С.Р.Р. глоба
в размер на 549,13 лева.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, Районният
съд е направил извод за неоснователност на жалбата; приел е за установени по
делото обстоятелствата, посочени в АУАН; изложил е съображения, че нарушението
не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН; счел е, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП, и че наложената глоба е
определена правилно.
Решението
на Районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
В случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП /ред., ДВ,, бр. 13 от 2016 г., в сила от
15.04.2016 г./, съгласно която разпоредба, възложител, който възложи поръчката
при по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно нейната стойност, се
наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор с включен
ДДС, а когато няма писмен договор – глобата е 1 на сто от извършения разход или
от поетото задължение за извършване на разход, но във всички случаи не повече
от 10 000 лева. Нарушението, за което е приложена разпоредбата на чл. 256, ал.
1 от ЗОП в горепосочената редакция, е за непровеждане на процедура за възлагане
на обществена поръчка при наличие на основания за това. Следователно е налице
противоречие в НП – изложени са обстоятелства, че жалбоподателят не е провел процедура
за възлагане на обществена поръчка за доставка на водомерни части, а му е
наложена санкция за това, че е възложил поръчката по по-облекчен ред от
предвидения в закона.
Административните
нарушения се наказват с предвидената за тях административнонаказателна
отговорност, поради което е правно недопустимо да се прилага като основание за
нейното ангажиране административнонаказателна разпоредба, чийто състав не се
осъществява от приетите за установени от наказващия орган факти. Изложеното
обосновава извод за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление. С оглед приетите за установени от наказващия орган факти, е
следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 256, ал. 2 от ЗОП /ред., ДВ,,
бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, в която е предвидена отговорност
за възложител, който не проведе процедура за възлагане на обществена поръчка
при наличие на основания за това, като регламентираната в тази разпоредба глоба
е в по-големи размери спрямо глобата по чл. 256, ал. 1 от ЗОП /ред., ДВ,, бр.
13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г./. Неправилното приложение на административно-наказателна
разпоредба обуславя незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, което е основание за отмяна на същото, тъй като не е в правомощието
на съда да прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение.
Като е
стигнал до изводи, различни от изложените, първоинстанционният съд е постановил
решение при неправилно приложение на материалния закон– касационно основание за
отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от Наказателно-процесуалния
кодекс.
По
изложените съображения, решението следва да бъде отменено като неправилно и
вместо него се постанови друго по същество, с което да се отмени НП като
незаконосъобразно.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважена и ответникът по
касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на касационния жалбоподател
сумата от 200 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, което не
е прекомерно.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касационната
жалба за присъждане на разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 352 от 17.12.2021 г., постановено по АНД № 811/
2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-83020 от 16.06.2021 г.,
издадено от Заместник-директора на Агенция за държавна финансова инспекция–
София, с което на С.Р.Р. с ЕГН: **********, с адрес: ***, за нарушение
на чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 186, във връзка с чл. 20, ал. 3, т. 2, във
връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП и на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП, е
наложена глоба в размер на 549,13 лева.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция да
заплати на С.Р.Р. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: