№ 931
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100503704 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 306/06.01.2023 г. по гр. д. № 18329/2022 г. по описа на СРС, 33
състав е отхвърлен предявеният от С. А. А. против „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД (с предишно наименование „Чез Разпределение България“ АД) иск с правно
основание по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1566,78 лева, представляваща
заплатена сума по издадена фактура № 3392222/17.11.2021 г. за корекция на сметки
при неточно измерване на електрическа енергия на потребител с клиентски №
530001891375 за периода от 16.08.2021 г. до 15.11.2021 г. и на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК С. А. А. да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД сумата от
490 лева – разноски по делото.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 47414/21.02.2023 г.,
подадена от С.ов А. А., в която са изложени съображения за неговата неправилност.
Въззивникът поддържа, че не се установява, че са налице облигационни отношения,
тъй като ищецът не е битов клиент. Оспорването било направено с т. 2 на исковата
молба. Посочва, че процесната фактура била издадена в противоречие с чл. 28, ал. 2 от
Правилата за търговия с електрическа енергия, издадени от ДКЕВР, в който било
посечено, че крайния снабдител доставчика от последна инстанция, събира и плаща на
оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп и други мрежови
услуги, за цялото фактуриране от крайния снабдител/доставчик количество ел. енергия.
1
Посочва, че материално правно легитимиран бил доставчика на договор за продажба на
ел. енергия, а не ответното дружество. Поддържа, че от събраните по делото
доказателства не се установявало, че проверяваното СТИ не отчита точно
консумираната ел. енергия. Не било установено и виновно поведение на ищеца.
Неправилно било извършено и изчислението на сумата. Освен това, посочва, че
фактурата на била представена по делото, а освен това в ПИКЕЕ липсвал ред за
уведомяване на потребителите при извършване на корекция на сметката. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 18329/2022 г. по описа на СРС, 33 състав е
образувано по искова молба, подадена от С. А. А. против „Чез Разпределение
България“ АД (с ново наименование „Елекроразпределителни мрежи Запад“ АД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите.
В исковата молба се твърди, че в средата на м. декември 2021 г. от ответното
дружество е изпратило уведомително писмо, в което се сочи, че към 01.12.2021 г. има
просрочено задължение по фактура № **********/17.11.2021 г. на стойност 1566,78
лева за клиентски № 5300018911375, като твърди, че няма неплатени фактури към „Чез
Електро България“ АД. Посочва, че начисляването на тази сума няма основание, тъй
като между страните няма облигационно правоотношение, фактурата е издадена въз
основа на чл. 56 от ПИКЕЕ, в която не е посочена методика за конкретно изчисление.
Посочва, че не е възможно да се доначислява сума за достъп до разпределенителна
мрежа и пренос през нея, ако няма осигурен достъп до нея. Посочва, че отевтникът не е
легитимиран да претендира посочената сума. Липсвал и ред за уведомяване на
потребителя. Оспорва, че е доставяна електрическа енергия в посочения обем. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати платената по фактурата сума като платена без
основание.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Чез Разпределение
България“ АД (с ново наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД), с
който процесуалният му представител заявява, че оспорва предявения иск. Твърди, че
ищецът е потребител на електрическа енергия Като потребител ищецът бил обвързан с
Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи.
Приложими били и нови правила за измерване на количеството електрическата енергия
(ПИКЕЕ), издадени от КЕВР. Въвежда твърдения, че на 15.11.2021 г. служители на
2
отдел „Нетехнически загуби“ към „Чез Разпределение България“ АД са извършили
техническа проверка на средство за търговско измерване с фабричен № 18386394,
обслужващ обект в гр. София, бул. България и бул. Черни връх, за което било
уведомено МВР. В момента на проверката бил съставен Констативен протокол №
1026689/18.11.2021 г. в присъствието на М. А.К. – независим свидетел, която не била
служител на дружеството. При проверката било установено, че липсвала пломба на
щита на ел. таблото, поставен бил допълнителен проводник мост (шунт) между
входящата и изходящата фазови линии на електромера и бил прикрит с допълнително
поставена ПВЦ лента (свинска опашка). По този начин консумираната енергия в
момента на проверката не се измервала коректно от електромера и не се заплащала.
Установявала се промяна в схемата на свързване на средството за търговско измерване.
Отразено било, че служителите на ЕРМ Запад АД са отстранили нарушението и бил
съставен КП № 1026776/15.11.2021 г. Посочва, че въз основа на КП и на основание чл.
83, ал.1, т. 6 и чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ била преизчислена сметката за доставена,
неизмерена и незаплатена електрическа енергия за периода от 16.08.2021 г. до датата на
извършената проверка, т.е. за период, съответстващ на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от
ПИКЕЕ и била издадена фактура. Поддържа, че КЕВР е преценил, че
разпределителното дружество следва да фактурира сумите след извършена корекция,
тъй като тази сума компенсира мрежовия оператор за понесените от него вреди, поради
което корекцията се извършва по цена на ел. енергията за покриване на технологични
разходи на самия мрежови оператор. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и е прието заключение на съдебно техническа експертиза, въз основа на
които първоинстанционният съд, в мотивите на обжалваното решение, е приел, че въз
основа на приложимите правни норми – Закон за енергетиката, ПИКЕЕ и общите
условия на дружеството, ответното дружество е легитимирано да извърши корекция на
сметка и да издаде фактура за дължимата сума. Приема, че е установено по
предвидения ред констатиранато въздействие върху средството за търговско
измерване.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, поради което и на основание
чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
3
Съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установи, че ищецът е платил
исковата сума в изпълнение на задължение, както и че основанието за
плащане не е съществувало.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест
(чл.154, ал.1 от ГПК), ответникът е този, който следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване фактите, от които произтича
оспореното от ищеца вземане – че за него е възникнало право да извърши
едностранно корекция в сметката за потребена електрическа енергия на
ищеца, т.е. съществува ли такова право и възникнали ли са предпоставките за
неговото упражняване, както и дали са приложени правилата за неговото
изчисляване, а за ищеца, че е извършил плащане на исковата сума.
Преценката на основателността на иска следва да се основава на
действащата към момента на възникване на твърдяното от ответника право
едностранно да коригира сметката на ищеца. Приложим закон към исковия
период е Законът за енергетиката, Правила за търговия с електрическа
енергия, Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране,
обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 88 от Закона за енергетиката
разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на
електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на
електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на
обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на
електрическа енергия за съответната територия. Съгласно разпоредбата на
чл. 25, ал.1, т.1 от Закона за енергетиката Комисията за енергийно и водно
регулиране води публични регистри издаваните лицензии, в които се вписват
всички лицензианти, издадените лицензии и други обстоятелства. Дейността
по разпределение на електрическа енергия или природен газ подлежи на
лицензиране (чл. 39, ал.1, т. 3 от Закона за енергетиката). Видно от публично
достъпните данни в регистъра на лицензиите на КЕВР (ред 249), както и от
представената към отговора на исковата молба лиценция „Чез Разпределение
4
България“ АД притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия
на територията на административни области – София, Софийска,
Благоевград, Перник, Кюстендил, Монтана, Враца, Видин, Плевен за срок от
35 години№ Л-135-07/13.08.2004 г., изменена с решение № И2-Л-
135/09.12.2013 г. на ДКЕВР.
В разпоредбата на чл. 89 от Закона за енергетиката е предвидено, че за
лицензионната територия, обхваната от електроразпределителната мрежа,
операторът на електроразпределителната мрежа, какъвто е „Чез
Разпределение България“ АД осигурява разпределение на електрическата
енергия, постъпваща в електроразпределителната мрежа; непрекъснатост на
електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия;
управление на електроразпределителната мрежа; поддържане на
електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на
спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания;
разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителната
мрежа и на спомагателните мрежи, съобразено с изискванията за опазване на
околната среда, енергийна ефективност и ефективно използване на енергията;
измерване на електрическата енергия в електроразпределителната
мрежа; други услуги, свързани с лицензионната дейност. Във връзка с
осъществяваната дейност по разпределение на електрическа енергия се
сключват сделки, по които страна е електроразпределителното дружество при
спазване на разпоредбите на Раздел V от Закона за енергетиката и Правила за
търговия с електрическа енергия (чл. 91, ал. 3 от Закона за енергетиката).
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия
предмет на договорите договори за достъп и пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа (чл.11, ал. 3) е предоставянето на
услугите „достъп до електроразпределителната мрежа“ и „пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа“, като тези
договори се сключват между оператора на електроразпределителна мрежа, от
една страна крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа при общи условия.
От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно, че
имотът в гр. София, ул. „******* е присъединен към
електроразпределителната мрежа и му е открита партида за доставка на
електрическа енергия с № **********, поради което и крайният клиент има
5
достъп до електроразпределителната мрежа, чийто оператор е ответника. В
съдържанието на това правоотношение е включено правото на
елекроразпределителното дружество да извърши преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия – чл. 83, ал. 2, т. 6
от Закона за енергетиката и при спазване на приетите Правила за измерване
на електрическа енергия (ДВ, бр. 35/2019 г.) и чл. 25 от действащите към
момента на проверката – 16.12.2020 г. общи условия за ползване на
електроразпределителните мрежи на „Чез Разпределение България“ АД.
С Решение № ОУ-056/07.11.2007 г. и Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г.
на ДКЕВР са одобрени Общи условия за договорите за ползване на
електроразпределителните мрежи на „Чез Разпределение България“ АД, с
които се уреждат условията, при които потребителите се присъединяват към
електроразпределителните мрежи на дружеството. Съгласно чл. 1, ал. 2
ползвател на електроразпределителната мрежа е всяко лице, чийто обект е
присъединен към тази мрежа по реда на действащото законодателство. В чл. 2
е предвидено, че „Чез Разпределение България“ АД извършва експлоатацията
и поддръжката на електроразпределителната мрежа и осигурява пренос през
електроразпределителните мрежи на електрическа енергия, която крайният
снабдител „Чез Електро България“ АД продава на потребителите,
присъединени към тези мрежи. Чл. 9, ал. 1 урежда правилото, че
потребителите дължат на електроразпределителното предприятие цена на
електрическата енергия, пренесена през разпределителната мрежа, утвърдена
от ДЕКЕВР, като тази цена се заплаща от потребителите на крайния
снабдител. Разпределеното количество се счита количеството електрическа
енергия, което е отчетено със средство за търговско измерване (чл. 9, ал. 3 от
ОУ). В общите условия е предвидено задължение за потребителя да не
променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не
преустроива, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско
измерване, да не снема самоволно или поврежда средство за търговско
измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено от
представител на електроразпределителното предприятие или овластен орган,
както и да не използва електрическа енергия, без тя да се отчита от средства
за търговско измерване, монтирани и пломбирани от
електроразпределителното предприятие (чл. 15, т. 4 и т. 5). Съгласно чл. 25,
6
ал. 1 в случаи на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата
енергия, установено при проверка, електроразпределителното предприятие
съставя констативен протокол и уведомява потребителя за сумите, които тои
дължи или ще му бъдат възстановени, като уведомяването се извършва в срок
от 7 (седем) дни, отчетени от първия работен ден следващ датата на съставяне
на протокола. В чл. 29 е предвидено, че потребителят заплаща дължимите
суми за пренос през разпределителната мрежа веднъж месечно като те се
съобщават на потребителя от краиния снабдител на електрическа енергия по
начин, регламентиран в общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия.
Съгласно чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката електрическата енергия,
доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване –
собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на съответната
електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, разположени
до или на границата на имота на клиента, като в правомощията на
електроразпределителното дружество е включено и измерване на електрическата
енергия в електроразпределителната мрежа (чл. 89 от ЗЕ). В разпоредбата на чл. 83,
ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката е делегирано на КЕВР да приеме правила за
измерване на електрическата енергия, като в Раздел ІХ от тях е уреден Редът и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа извършва
проверки на измервателните уреди за съответствие с изискванията на правилата, при
извършването на които се съставя констативен протокол (чл. 49, ал. 1). При
съставянето на констативния протокол при извършената на 15.11.2021 г. проверка на
електромер за имот, за който е открита партида на ищеца, са спазени правилата на чл.
49, ал. 3 от ПИКЕЕ, което се установява и от събраните по делото гласни
доказателства. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
преизчислението на електрическата енергия е извършено при спазване на
нормативните изисквания и чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Съгласно тази разпоредба при
промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-
краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и
периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата
на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения
7
(кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при
ежедневно 8-часово натоварване. Без правно значение при определяне на корекцията е
дали електромерът е отчитал или не, тъй като при преизчислението не се държи сметка
за отчетеното количество електрическа енергия, а стойността се определя на база на
пропускателната способност на присъединените съоръжения. В този смисъл, без
значение е дали през процесния период е имало отчет на измервателните уреди и дали
е заплащана стойност на доставена електрическа енергия, тъй като базата за
определяне на корекцията не свързана с доставката, а с неизправност на
измервателното средство. Отчитането на средствата за измерване не представлява
проверка по смисъла на Раздел VІІІ от ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната
мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените
количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“,
като преизчислените количества електрическа енергия по ал. 1 се фактурират по
действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от
Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови оператор (ал. 3). В
ал. 2 е предвидено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната
мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа. Съгласно
дадената в § 1, т. 41а от ДР към ЗЕ, дефиниция, „ползвател на мрежата“ това е
физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа, доставящо електрическа енергия в
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдявано от такава
мрежа. Следователно ползвател на мрежата е и крайният потребител, в случая ищецът,
доколкото като потребител на електрическа енергия, притежавания от него имот е
снабдяван от електроразпределителната мрежа, която той ползва, за да получава
електроенергия.
Въз основа на анализ на нормативната уредба и съдържанието на договорните
отношения между страните, настоящият съдебен състав намира, че сумата,
представляваща преизчисление на количествата електрическа енергия по смисъла на
чл. 50 от ПИКЕЕ не представлява стойност на доставена електрическа енергия, чието
заплащане е предмет на договор на крайния потребител и снабдителя с електрическа
енергия, а представлява сума, която е дължима за мрежови услуги, които служат за
покриване на технологични разходи по смисъла на §64 от ЗР на Закона за
енергетиката. Сумата, дължима при констатиране на неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на количествата електрическа енергия, се определя независимо от
8
сумата дължима за доставка на електрическа енергия на доставчика, доколкото тя е
свързана с технологичен разход при ползване на електроразпределителната мрежа.
По изложените съображения и поради съвпадане на фактическите и правни
изводи, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на С. А. А. да бъде осъден да заплати
на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата от 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на предявения иск
решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 306/06.01.2023 г. по гр. д. № 18329/2022
г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК С. А. А., ЕГН-
**********, гр. София, ж.к. ******* да заплати на „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
*******, Бенч Марк Бизнес център сумата от 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9