О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/……….06.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на …………………юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.търг.дело
№ 782 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „ГРАНД МОБИЛ“ ООД ЕИК ********* гр. Варна, чрез адв. М.Т. от ВАК, срещу Решение № 1153 от 19.03.2019г.,
постановено по гр.д.№ 10556/2018г. по описа на ВРС, 14-ти състав, с което приема за установено в
отношенията между страните, че „ГРАНД МОБИЛ” ООД ЕИК *********, със седалище и управление гр. Варна, ж.к.
„Победа” № 8, вх. А, ет. 3, ап. 27, представлявано от А.М.С., че съществува
вземането на „ДЖЕМИ” ООД ЕИК
********* със седалище и управление гр. Варна, ул. „Кестен” № 14, вх. Г,
партер, представлявано от З.А.О. по
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК 3691/28.5.2018 г., издадена по ч.гр.д.№
7731/18 г. за заплащане на сумата от
5968.93 лева, представляваща дължима главница по двустранно
подписани Диагностични листа за извършени периодични прегледи и подмяна на
консумативи на автобуси, за което са издадени следните фактури, а именно:
фактура № **********/23.08.2017 г. на стойност 2574,74 лв. с ДДС; фактура №
**********/05.09.2017 г. на стойност 1092,00 лв. с ДДС; фактура №
**********/26.09.2017 г. на стойност 90,00 лв. с ДДС; фактура №
**********/18.10.2017 г. на стойност 99,60 лв. с ДДС; фактура №
**********/17.01.2018 г. на стойност 714,00 лв. с ДДС; фактура №
**********/27.02.2018 г. на стойност 1242,59 лв. с ДДС; фактура № **********/27.03.2018
г. на стойност 156,00 лв. с ДДС, на осн.чл. 422 ГПК, вр.чл.258 и чл.
266, ал.1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно и необосновано. Жалбоподателят оспорва изводите на исковия съд за доказаност съществуването на обвързващ страните договор за
изработка, евентуално наличието на предпоставките на чл.301 от ТЗ. Сочи се, че
по делото липсва писмен договор за изработка, а от своя страна ищецът също не е
посочил конкретни факти и обстоятелства по сключване на неформални договори между
него и ответника, по силата на които последният му е възложил извършването на
описани в представените документи ремонти на процесния
автобус. Изтъква се, че по делото не е установено, съставените от ищеца
документи за извършени от него ремонтни дейности, да са подписани от лице,
представляващо дружеството ответник. Твърди се, че от свидетелските показания
не се установява по категоричен начин, че управителя на ответника или
упълномощено от него лице е възложил на ищеца извършването на всеки един от
ремонтите на автобуса. Счита се, че неправилно съдът е приел, че представените
от Община Варна документи, сочещи, че ответника в качеството си на изпълнител
по договора от 07.04.2017г. е извършил ремонти на процесния
автобус и съответно е получил плащане, кореспондират с твърдението на ищеца за
наличието на сключени между него и ответника договори за ремонт на същия
автобус. На следващо място се изтъква, че издадените от ищеца фактури не са
подписани от представляващия дружеството, а лице, представящо автобуса за
ремонт, който е служител на неговия собственик – Община Варна. Освен това
издадените от ищеца фактури не са включени в дневниците на ответника и по тях
не е ползван данъчен кредит. Изтъква се, че не са налице предпоставките за
приложение на презумпцията на чл.301 от ТЗ, доколкото ответното дружество се е
противопоставило на така извършените действия веднага след узнаването, а именно
– връчването на издадената заповед за изпълнение, съотв.
чрез подаденото в срок възражение. Поддържа се становище, че дори и да се
приеме, че ищецът е извършил описаните в представените документи ремонтни
дейности на автобуса, но не е установено при условията на пълно и главно
доказване наличието на действителна облигационна връзка между него и ответника,
чрез лице имащо право да задължава дружеството, нито пък е налице узнаване и
липса на противопоставяне от страна на такова лице след извършването им с оглед
прилагане на презумпцията по чл.301 от ТЗ.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на сторените разноски в
двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата
страна „ДЖЕМИ“ ООД ЕИК ********* гр. Варна, депозира
писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Конкретно сочи, че от събраните писмени доказателства, а именно
проверката в счетоводството на ответника не е установено той да е извършвал
ремонтни дейности на автобусите на общината и конкретно на автобус „Отойл“, както и че ответникът не е твърдял, че всяка едно
от ремонтните дейности по поддръжка и ремонт са извършвани от нето или друго
лице, различно от ищеца. Настоява се, че липсват доказателства, сочещи, че
ответникът със свои сили и средства е изпълнил ремонтните дейности на автобуса,
съгласно договора с Община Варна от 07.04.2017г. Моли за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски.
Страните
не са направили искания по доказателствата.
Постъпилата въззивна
жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „ГРАНД МОБИЛ“ ООД ЕИК ********* гр. Варна, чрез адв. М.Т. от ВАК,
срещу Решение № 1153 от 19.03.2019г., постановено по гр.д.№ 10556/2018г. по
описа на ВРС, 14-ти състав, с което приема за установено в отношенията между страните, че „ГРАНД
МОБИЛ” ООД ЕИК *********, със
седалище и управление гр. Варна, ж.к. „Победа” № 8, вх. А, ет. 3, ап. 27,
представлявано от А.М.С., че съществува вземането на „ДЖЕМИ” ООД ЕИК ********* със седалище и управление гр. Варна,
ул. „Кестен” № 14, вх. Г, партер, представлявано от З.А.О. по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
3691/28.5.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 7731/18 г. за заплащане на сумата
от 5968.93 лева, представляваща
дължима главница по двустранно подписани Диагностични листа за извършени
периодични прегледи и подмяна на консумативи на автобуси, за което са издадени
следните фактури, а именно: фактура № **********/23.08.2017 г. на стойност
2574,74 лв. с ДДС; фактура № **********/05.09.2017 г. на стойност 1092,00 лв. с
ДДС; фактура № **********/26.09.2017 г. на стойност 90,00 лв. с ДДС; фактура №
**********/18.10.2017 г. на стойност 99,60 лв. с ДДС; фактура №
**********/17.01.2018 г. на стойност 714,00 лв. с ДДС; фактура №
**********/27.02.2018 г. на стойност 1242,59 лв. с ДДС; фактура №
**********/27.03.2018 г. на стойност 156,00 лв. с ДДС, на осн.чл. 422 ГПК,
вр.чл.258 и чл. 266, ал.1 ЗЗД.
НАСРОЧВА
производството по възз.т.дело №782/2019 год. на ВОС за 18.09.2019г.
от 14.00часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.