Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1 1 4 5
гр. Пловдив, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И. БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7953/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 19-1030-009096/11.10.2019 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на И.Г.М. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 179,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли
да се отмени НП като незаконосъобразно. Аргументите са свързани с мястото на
нарушението, за неосъществяване на нарушението от фактическа страна, липсата на
надлъжна маркировка на пътя, неправилно установяване на механизма на движение,
липсата на пострадали лица, освен самия жалбоподател, непълно описание на
нарушението. Правят се възражения и с адреса на жалбоподателя, както и с
нарушаване на процесуалните правила във връзка с връчването на жалбоподателя на
нечетливо копие от акта. В съдебно заседание поддържа възраженията си и ги
развива с посочване на механизъм на осъществяване на деянието.
Въззиваемата страна
не взема становище по жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима. Същата е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 17.09.2019 г. жалбоподателят
И.М. управлявал товарен автомобил марка „Шкода“ модел „Йети“ с рег. № ****,
който бил собственост на „ИБРМ“ ООД. Движел се по републикански път III клас № 8606 Пловдив – Брестник, като около 13:40 ч. в
близост до завой на пътя навлязъл в лентата за насрещно движение, където се
движил лек автомобил „Опел“ с рег. № ****. Между двата автомобила настъпил удар,
като автомобилът на жалбоподателя отскочил и ударил друг автомобил, а именно лек
автомобил „Дачия“ с рег. № ****. От ударите автомобила на жалбоподателя
застанал напречно на пътя. На място пристигнали два екипа на сектор „Пътна
полиция“, сред които и бил полицейският служител И.Н.. Тъй като било установено
водачът да е употребил алкохол, последният бил откаран от единия полицейски
екип за извършване на медицински изследвания. На място И.Н. възприел лично
ситуацията и провел разговори с останалите лица, участници в произшествието – Л.А.
и Н.Д.. Лично проверил следите, оставени на пътната настилка. Тъй като
движението било затруднено, полицейските служители предприели действия по
премахване на автомобилите от пътното платно, и оставили работата по преписката
за довършване в районното управление. По повод на нарушението бил съставен
протокол за ПТП с пострадали лица № 569 от 17.09.2019 г. от служител на сектор
„Пътна полиция“. В него била записана констатацията на полицейския служител, че
другите двама участници в пътнотранспортното произшествие са пострадали от него
и са с контузия на левите ръце.
За установеното
нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия АA бл. № 442192/17.09.2019
г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В акта нарушителят е отрази, че възразява и ще изложи възраженията си в писмен
вид в тридневен срок. Актът му бил предявен за запознаване с неговото
съдържание, за което го подписал. Било му връчено и факсимилно копие от него.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5,
пр. 5 от ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И.Н. – актосъставител,
както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал,
включително АУАН, констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
596/17.09.2019 г., справка за нарушител/водач, АУАН № 442407/17.09.2019 г.,
справка за преминалите измерване анализатори на алкохол, талон за медицинско изследване № 0015633,
копие на свидетелство за управление на жалбоподателя, регресна покана изх. №
Л-8603 от 26.11.2019 г., 7 броя снимков материал, два броя разпечатки от
интернет статии, лист за преглед на пациент
в КБД/СО № 079234 от 17.09.2019 г., протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и
техни аналози, справка от 17.09.2019 г., факсимилно копие на процесния АУАН, оправомощителна
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
Разпитан в съдебно
заседание свидетелят Н. потвърждава авторството на АУАН и посочва, че той лично
е присъствал в момента на констатиране на нарушението. В подробности разказва
за създалата се пътна обстановка. Споделя да е снел обясненията от другите
участници в ПТП лично, както и да е проследил по пътната настилка следите,
оставени от автомобилите. Възприел е последиците от произшествието, включително
върху автомобилите и тяхното местоположение на пътното платно.
Показанията на
свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви с останалите
доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация.
Те се потвърждават от приетите по делото снимки на разположението на автомобилите
на платното за движение и повредите по тях, както и от протокола за ПТП с
пострадали лица. Не се намериха данни показанията му да бъдат дискредитирани в
някоя област или изцяло.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на
актовете на административнонаказателното производство. Актът е съставен изцяло
в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на
свидетел при установяване на нарушението и нарушителя, който е направил своите
възражения, когато му е бил предявен за запознаване със съдържанието му, за
което се е и подписал.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно
представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени
са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните
реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита
на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е
извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение при
навлизане в лентата за насрещно движение.
Съдът намира за неоснователни възраженията за
непритежаваните от жалбоподателя на посочени в АУАН и НП свидетелства за
управление на МПС, притежаваните от него категории за правоспособност и къде се
води на отчет. Тези обстоятелства не подлежат на доказване в настоящото
производството, доколкото не са част от фактическия състав на нарушението по
чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Това представляват допълните информация от
масивите на МВР, която е свързана с индивидуализацията на нарушителя. По тази
причина същата не се проверява и установява в административнонаказателното
производство.
Не може да бъде възприето и възражението за мястото
на нарушение предвид обстоятелството, че в НП пътят е посочен като „път трети
клас № 8606 – Пловдив-Бристник“. Същото очевидно представлява досадна
техническа грешка, която обаче не нарушава правата на жалбоподателя, тъй като класът
път, номера му и общината, в който се намира, е ясно посочен. Установява се от
доказателствата по делото, че това е пътят Пловдив-Брестник. От друга страна
съдът счита, че това е достатъчно за посочване на мястото на извършване на нарушението
и не необходимо отразяването му с абсолютна точност. Поради горното съдът
счита, че не е допуснато съществено нарушение на правилата, което да е довело
до ограничаване на правата на нарушителя. В тази връзка не е необходимо да бъде
изписан и точният адрес на нарушителя, предвид че не е посочено в коя община и
област се намира населеното място, където живее. Той е необходим за
идентифицирането му, което е безспорно по делото.
За неоснователни се възприеха и възраженията за
непълно описание на НП. Напълно ясно и точно е посочено, че именно нарушителят
е субектът на нарушението и деецът, както се установява от твърденията на самия
жалбоподател и от доказателствата по делото, че има пострадали лица от пътнотранспортното
произшествие, чието ноторно съкращение е ПТП.
Във връзка с възражението, че на жалбоподателят е
връчен нечетливо копие от АУАН, съдът счита за необходимо да посочи, че
оригиналът е четлив и е връчен за запознаване от нарушителя. В тази връзка
същият се е подписал и е посочил, че ще направи своите възражения. Затова и
съдът намира, че той е запознат с фактите и нормите, за които му е ангажирана
административнонаказателна отговорност, а нечетливото факсимилно копие на АУАН
не нарушава правата му.
От правна
страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът
намира, че се установява авторството на деянието и виновното му извършване,
като с основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На базата на всички събрани и кредитирани по делото
писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както
съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на
жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че на пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено,
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. От
обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни
признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че И.М. като водач на МПС на 17.09.2019
г. около 13:40 часа в на републикански път Трети клас № 8606 –
Пловдив-Брестник, управлявал товарен автомобил марка „Шкода“ модел „Йети“ с ДК
№ ****, като при движението с него по двулентовия двупосочен път навлязъл в
лентата за насрещно движение и предизвикал ПТП с пострадали лица. Не се
установява жалбоподателят за е предприемал някаква маневра по изпреварване или
заобикаляне, а действията му се ограничават само с навлизане в лентата за
насрещно движение, поради което и изпълват състава на вмененото нарушение.
Констатациите на актосъставителя в АУАН съответстват на
показанията му и пред съда. След преценка на цялата доказателствена съвкупност
не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се установиха от съда
доказателства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на
АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл.
189, ал. 2 от ЗДвП. Именно преценката на доказателствата дава основание на съда
да прецени, че фактическата обстановка в АУАН се установява по безспорен начин,
а следователно и съпричастността на жалбоподателя в извършването на
нарушението. По настоящото дело се потвърдиха фактите от АУАН чрез показанията
на разпитания актосъставител. Нещо повече, твърденията в жалбата на нарушителя
не са свързани с липсата на извършване на нарушението и настъпването на ПТП, а
с детайли около начина на завъртане на автомобила му и поредността на ударите,
която не се различава от посоченото в АУАН. Затова и не се възприеха
възраженията му относно неустановяване на фактическата обстановка или
установяването на различна фактическа обстановка от възприетата в НП.
Нарушителят е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на
задължението му може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за
живота и здравето на самия него и другите участници в движението. Затова съдът
намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване.
За
размера на наложеното наказание:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която предвижда при нарушение на правилата за разминаване, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението и при това положение причини
пътнотранспортно произшествие нарушителят да се наказва с глоба в размер на 200
лв., ако деянието му непредставлява престъпление. Установи се по делото, че с
поведението си жалбоподателят е създал непосредствена опасност за движението,
която се е изразила в настъпилото ПТП, вследствие на което има и пострадали
лица.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият
орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по
чл. 27 от ЗАНН, особено като се има предвид, че санкцията е фиксирана.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за
прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай”
на административно нарушение. Размерите на наложената глоба са фиксирани от
законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда. Затова и се
приемат за правилно определени.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“.
Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този,
при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно
нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за резултатно
нарушение, поради което факторът вредни последици, определени като настъпване
на ПТП и настъпване на непосредствена опасност за движението, е взет от
законодателя при определяне на санкцията. Липсата на същите последици не може
да бъде взета предвид при преценката за маловажност на случая, доколкото би
имала отношение по несъставомерността на деянието или наказването му по
различна санкционна разпоредба. Самото деяние не разкрива и смекчаващи
обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което и
правилно не е приложена разпоредбата а чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното
постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание е
справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
По изложените
съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1030-009096/11.10.2019 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на И.Г.М. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 179,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 16, ал. 1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.