Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260609
гр.Русе, 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на двадесет и трети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при секретаря
Василена Жекова
в присъствието
на прокурора ………................................
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 753 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и чл.92 от ЗЗД и чл. 342 ал.1 вр. чл. 347 от ТЗ.
Ищецът твърди,
че се е снабдил срещу ответницата със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №
6346/2019г. по описа на РРС за сумата от 615,69 лв.-цена за незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 08.03.2018 г. и 244,29
лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на контракта.Актът бил връчен на
длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявяват иск
за установяване на присъденото в тяхна полза вземане за цена на потребени и
незаплатени мобилни услуги и за неустойка до размер общо на 490,59 лв.
Твърдят, че
въз основа на подписан Договор за мобилни услуги от 08.03.2018 г., ответницата
е техен абонат, клиентски номер № 0061 17001 и титуляр по предпочетен мобилен
номер 0899/845744 с избрана абонаментна програма Тотал 24.99 лв. с неограничени национални минути и роуминг в ЕС, с уговорен
срок на действие 24 месеца до 08.03.2020 г.
При
възползване от преференциални услови на оператора, потребителят сключил на
същата дата и Договор за лизинг, по силата па който получил мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 2017 Black на изплащане
по уговорен погасителен план посредством 23 месечни лизингови вноски от по
17,59 лв.
Сочат, че
дружеството е изправна страна по облигационните връзки.
Съгласно чл.26
от Общите условия на мобилния оператор,
при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя.При сключване на индивидуален договор всеки потребител,
страна по договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде
издаван такъв счетоводен документ.Неполучаването на фактура не освобождава
абоната от задължението му за плащане на дължимите суми.Твърдят, че за
ползваните от ответницата услуги през периода 08.03.- 14.06.2018 г. дружеството
е издало:
- фактура
№**********/15.03.2018 г. за отчетен период
08.03.-14.03.2018 г. с дължима за разговори и месечни абонаменти в
размер на 48,60лв. /с ДДС/, от които 25,52 лв./без ДДС/ за месечен абонаментен
план Тотал, 17,59лв. лизингова вноска и потребление извън месечния пакет в
размер на 0,32 лв., генерирано за кратки текстови съобщения (SMS).
Дължимата сума
била платима в срок 30.03.2018 г.
-фактура
№**********/15.04.2018г. за отчетен период
15.03.-14.04.2018г. с дължима за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 185,94лв. /с ДДС/, от които: 20,82лв./без ДДС/за месечен
абонаментен план Тотал, 17,59лв.
лизингова вноска и потребление извън месечния пакет в размер на 118,72 лв., генерирано за
други услуги с добавена стойност- 25 лв., Кратки текстови съобщения (SMS) - 5.70лв.,
разговори към “Грижа за
клиента”-0.02лв.,
услуги с добавена стойност (8М8) - 88.00лв.Цената била платима в срок
30.04.2018г.
Сочат, че
абонатът потребил, но не заплатил мобилни услуги на обща стойност 234,54 лв.,
фактурирани за отчетни
месеци март и април
2018 г.С Кредитно известие №**********/15.05.2018г. била извършена корекция по
дълга, като била сторнирана сумата от -5,83 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, включена била месечна лизингова вноска
от 17,59 лв. и отразен незаплатения баланс от 234,54 лв. за предходния отчетен
период.Така задължението за плащане възлязло на 246,30 лв.
Неизпълнението
на потребителя да престира тази сума, ангажирало отговорността му по т.11 от
процесния договор, като във връзка с
чл.75, чл.19б,в от ОУ на мобилния оператор, ищецът прекратил едностранно
облигационните връзки на 15.06.2018 г.Процесният абонамент бил деактивиран
автоматично по вградената електронна система на оператора на 08.05.2018 г.В
тази връзка била издадена крайна фактура № **********.В нея били начислени
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на
244,29 лева, цената, дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски според
уговорения погасителен план-369,39лв., както и сумата за потребените мобилни
услуги от предходните два отчетни периода от 246,30 лв.
Сочат, че
абонатът не спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 34,99 лв. за
мобилен номер 0899/845744 до уговорения в контракта срок-08.03.2020 г.Това
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на
клиента, според предвиденото по т.11 от индивидуалния договор за мобилни
услуги, като начисли неустойка за предсрочно прекратяване на сключения
абонамент, съобразена по размер с
постигната Спогодба между дружеството и КЗП-244,29 лв., представляваща
стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки
ползван номер.
Считат, че
имат право в случай, че към абонаментен план е предоставено устройство за
ползване на услуги, то абонатът да дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/ съгласно ценова листа
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена.Твърдят, че в случая
абонатът е ползвал следните абонаментни планове, за които е начислена
неустойка, както следва:
-Абонаментен
план Тотал 24.99лв. /с номер 0899/845744/ и съответно начислена неустойка в
размер на 62,46 лв., където стойността на месечния абонамент в взета без ДДС
или три пъти стойността от 20,82 лв.
-към Абонаментен
план Тотал 24,99 лв. била начислена и неустойка за устройство за ползване на
услуги в размер на 181,83 лева, представляваща разликата между стандартната
цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена, която абонатът е
следвало да заплати по уговорен погасителен план за ползване на устройството.
Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите
договори, дължимите месечните вноски за предоставените на абоната мобилно
устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 Black били обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно
чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер
0899/845744, месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и
заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане
на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, според сключения между страните договор за предоставяне на такива
услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД“.
При сключване
на процесния договор била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите
15-то число от месеца.Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните
срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното
прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания
мобилен номер, на основание чл.12 ал.2 от Общите условия към договора за
лизинг, месечните вноски, дължими от м.юни 2018 г. станали предсрочно
изискуеми.Твърдят, че за устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 Black. взето във
връзка с мобилен номер 0899/845744, се дължи цена в размер на 369,39 лв. за
периода до м.февруари 2020 г.
Искат да се
признае за установено по отношение на ответницата, че им дължи сумата от 246,30
лв., представляваща цена за потребени мобилни услуги по Договори за мобилни
услуги от 08.03.2018 г., със законната лихва от датата на подаване па
заявлението по чл.410 от ГПК, и 244,29 лв.-неустойка за предсрочно прекратяване
на Договор за мобилни услуги от
08.03.2018 г., представляваща
трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти
на ползвания абонаментен пакет.
Искат
ответницата да бъде осъдена да им заплати сумата от 369,39 лв., представляваща дължими лизингови
вноски за периода м.юни 2018 г.-м.февруари 2020 г. по Договор за лизинг от
08.03.2018 г. за мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 Black.Претендират
се разноски по настоящото дело.
Ответницата И.В.В.
не се явява в съдебно заседание.Назначеният й процесуален представител признава
иска за незаплатени месечни абонаментни такси, но оспорва предявените искове за
неустойка и за лизингови вноски.Счита, че клаузата за неустойка е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело №
6346/ 2019 г. по описа на РРС в полза на ищеца в настоящото производство е била издадена заповед за
изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за дължими от И.В.В. суми от 615,69 лв.-главница по
Договор за мобилни услуги от 08.03.2018 г., със законната лихва върху нея от
22.10.2019 г., 244,29 лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на контракта,
както и обезщетение за забава от 77,46 лв.Актът бил връчен на длъжницата в
хипотеза на чл.47 ал.5 от ГПК.На 07.01.2020 г. на дружеството било указано да
заявят претенците си по общия исков ред.Исковата молба,
въз основа на която е образувано настоящото дело,е постъпила по пощата на 10.02.2020 г., като датата на клеймото е от 07.02.2020 г.Присъденото със
заповедта по чл.410 от ГПК обезщетението за забава, не е предмет на настоящия
спор, както и главница над 246,30 до 615,69 лв.Заявителят е спазил преклузивния 1-месечен срок да предяви претенциите си по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и чл.92 от ЗЗД.
По делото няма спор и са ангажирани доказателства, че на
08.03.2018 г. между дружеството и ответницата е бил подписан Договор за
мобилни услуги за предпочетен мобилен номер 0899/845744 с избрана абонаментна
програма Тотал 24.99 лв. с неограничени национални минути и роуминг в ЕС, с
уговорен срок на действие от 24 месеца до 08.03.2020 г.Абонатът е удостоверил с
подписа си, че са му били връчени Общите условия на оператора.Последните са
представени по настоящото дело (л.20-л.26).Съгласно чл.26 от тях, при ползване
на услуги чрез индивидуален договор, заплащането към доставчика се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя.При
сключване на индивидуален договор всеки потребител, страна по договора, бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издаван такъв счетоводен
документ.Неполучаването на фактура не освобождава абоната от задължението му за
плащане на дължимите суми.По делото няма спор, че мобилният оператор е бил
изправна страна по облигационната връзка.Ищецът е приложил издадените на
клиента фактури, касаещи процесния период.Ответната страна не оспорва, че не е
заплатила цената на предоставените й мобилни услуги в общ размер на 246,30 лв.
В процесния
договор за ползване на мобилни услуги е предвидено, че при предсрочно
прекратяване на правоотношенията по вина на абоната, последният ще дължи на
насрещната страна неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
срока.
Ищецът се е
позовал на постигнато споразумение с КЗП (л.18), съгласно което е редуцирал
вземането за неустойка до три стандартни за ползваната програма месечни
абонаментни такси-244,29 лв.
На 08.03.2018
г. между страните бил сключен и Договор за лизинг, по силата па който ответницата
получила мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 2017 Black на изплащане по уговорен погасителен план посредством
23 месечни лизингови вноски от по 17,59 лв., съгласно уговорен погасителен план (л.15).На клиента
били предоставени и Общи условия към този контракт.Според чл.3 ал.2 от договора
за лизинг, месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат
от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията
на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги.В
представените по делото фактури се съдържат и задължения по договора за лизинг.Ответната
страна не твърди да е погасила тези
вземания на оператора в сроковете и при условията, визирани в чл.49 и чл.71 от ОУ.В
тази връзка ищецът се е възползвал от предвидената възможност в чл.75 от ОУ и
прекратил едностранно всички договорни отношения.По делото няма спор, че това е
станало на 08.05.2018 г.На основание т.12 ал.2 от ОУ, приложени към лизинговите
договори, дължимите месечните вноски за
предоставеното на абоната устройство били
обявени за предсрочно изискуеми за времето след м.май 2018 г.
Назначеното по
делото вещо лице, след запознаване с представените в производството доказателства
и извършена проверка при ищеца, се е произнесло, че задълженията на ответницата
за вноски по договора за лизинг възлиза на 404,57 лева.В процесната фактура по
този контракт има включена и неустойка от 17,59 лв., която не е предмет на
настоящото дело. Експертът е пояснил, че във връзка с другия договор,
дружеството се е съобразило с постигнатото споразумение с КЗП от 11.01.2018 г.
Претендираната неустойка по него контракт от 244,29 лв. не надвишава допустимия
уговорен размер.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и чл.92 ал.1 от ЗЗД са подадени в предвидения в закона
преклузивен срок, предвид което се явяват допустими.Първата
претенция следва да се уважи изцяло.По делото няма спор относно възникналите между страните взаимоотношения по договора от 08.03.2018 г., по силата на който
ответницата се задължила, срещу предоставените й от мобилния оператор
далекосъобщителни услуги, да заплаща месечна цена.Няма разногласие по въпроса, че за м.март и
м.април 2018 г. абонатът останал задължен към дружеството със сумата от 246,30 лв.Вземането
не е погасено нито към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, нито
до приключване на устните състезания по настоящото дело.Искът трябва да се уважи
до посочената стойност.Сумата се следва със
законната лихва от датата на подаване на заявлението.
По делото безспорно се
установява, че на 08.03.2018 г. между страните е бил сключен и договор за лизинг на движима вещ, по който
ответницата не е изпълнила задължението си да плати уговорените лизингови
вноски, като вземанията са станали предсрочно изискуеми.Абонатът е бил в
известност, че след изтичане на срока за плащане на
дължимите лизингови вноски, оставащите до края на договора ще се считат обявени
за изцяло предсрочно изискуеми. Реално, тази клауза има характер на неустоечна
такава.Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна
свобода на основание чл.9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат
клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на
която и да е от страните или на една определена от тях.Допустимо е също така
уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на
срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.Иначе клаузата за неустойка би била нищожна,
поради накърняване на добрите нрави. Доколкото в случая вредата на
лизингодателя се съизмерява с дължимата до края на договора лизингова цена и
предвид липсващи твърдения лизинговата вещ да е била върната на лизингодателя,
то следва да се приеме, че този вид неустойка не излиза извън присъщата й
обезщетителна функция, поради което клаузата е действителна.Според заключението на вещото лице, вземането на
ищеца по това перо е на по-висока стойност от заявеното по исковата молба.Претенцията трябва да се уважи така, както е предявена за сумата от 369,39 лв.
Ищецът е претендирал и неустойки във връзка с предсрочното прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя, съгласно постигнатите между тях уговорки.Ответната
страна е направила възражение, че клаузата е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустойка са визирани в Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълг.дело № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС-такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението.В процесния случай мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя
ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят–да я
заплати, но само срещу предоставената му услуга.От друга страна, ако е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер
на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз
основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално
договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън
по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата мобилен
оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. В
този смисъл е константната практика на ВКС-Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о.,
Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о.Тъй като противоречието между клаузите за неустойка и добрите нрави е
налице още при сключването на договорите, то следва извода, че не е налице
валидно неустоечно съглашение.В тази си част контрактът не е породил правно
действие.
Оспорените от ответната страна клаузи имат характеристики и на
неравноправни по смисъла на ЗЗП. В случая
абонатът безспорно притежава качеството на потребител по смисъла на § 13 т.1 от
ДР на ЗЗП.Разпоредбата чл.143 ЗЗП дава легално определение на понятието
”неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като
неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е
предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да
влияе върху съдържанието ѝ, същата да не отговаря на изискванията за
добросъвестност уговорката да води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – съществено
несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до
тяхната нееквивалентност.В случая процесният договор е сключен при предварително определени
условия от единия съконтрахент–доставчика на мобилни услуги.Видно е, че
контрактът е бланков, поради което клаузите му не са били предмет на
предварително договаряне между страните, респ. ответницата не е имала
възможност да влияе върху съдържанието им.Не се установява уговорката за
неустойка да е била индивидуално договаряна с абоната.Според чл. 146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал.2 от
същата разпоредба е казано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им.Съдът намира, че в процесния случай ответницата не е имала възможност да изрази воля по
отношение на клаузата за неустойка.Претенцията в тази част се явява неоснователна
и трябва да се отхвърли.
В тежест на ответницата са разноските по делото, съразмерно
с уважената част от исковете.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.В.В.,
ЕГН **********,***, че дължи на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София,
район Младост, ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***,
чрез адв.В.П.Г. ***, сумата от 246,30 лв.,
представляваща задължения по Договор за мобилни услуги от 08.03.2018 г., със законната
лихва върху нея от 22.10.2019 г., за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 3085
от 24.10.2019 г. по ч.гр.дело № 6346/2019 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ иска да се признае за установено по отношение на И.В.В., ЕГН **********,***, че дължи на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД-София, ЕИК
*********, сумата от 244,29 лв.-неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 08.03.2018 г., за
което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 3085 от 24.10.2019 г. по ч.гр.дело
№ 6346/2019 г. по описа на РРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА
И.В.В., ЕГН **********,***, да
заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Младост,
ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.П.Г.
***, по банкова сметка ***: ***, сумата
от 369,39 лв.-дължими лизингови
вноски за периода м.юни 2018 г.-м.февруари 2020 г. по Договор за лизинг от
08.03.2018 г. за мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 Black, както и 397,28
лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/