Решение по дело №1525/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „ Ф.-М. “ ЕООД, представлявано от управителя Е.Т.А. , против Решение № 859/6.06.2023 г., постановено по НАХД № 20223110201689/2023 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което потвърдено издаденото от директора на дирекция „ИТ“-Варна наказателно постановление /НП/ № 03-013947/21.07.2021 год. и дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 80 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на оспореното решение в нарушение на материалния закон, поради неприлагане от въззивния съд на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и игнориране на фактите свързани с действителните причини за неизпълнение на даденото предписание, се иска неговата отмяна и присъждане на разноски за адвокатски хонорар. В съдебно заседание не се явява представител на касатора.

Ответникът – директорът на дирекция „ИТ“-Варна , чрез представената от упълномощения юрисконсулт О. молба с.д. 14372/11.10.2023 г. отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение , а в условията на евентуалност прави възражение адвокатското възнаграждение на противната страна да бъде редуцирано до минималния размер.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на решението на ВРС.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното НП, на основание чл. 415, ал.1 от КТ е наложена на дружеството-касатор имуществена санкция в размер на 2500 лв. за следното нарушение : затова, че в качеството си на работодател не е изпълнило на 7.07.2021 г. в цех за закуски и сладки изделия, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ зад бл. 219, даденото с т.8 от протокол № ПР2110814/28.04.2021 г. задължително предписание да се възстанови в срок до 20.05.2021 г. блокировката за изключване на двигателя при отваряне на предпазната решетка за осуетяване на достъпа до движещите се части на експлоатираната тестомесачна машина Матекаisn-50T с № *********, съгласно чл. 173, ал.1 във вр. с чл. 186, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, което е установено при последващо извършена проверка.

За да потвърди обжалваното пред него НП, районният съд е приел, че спазването на конкретната норма от трудовото законодателство е от изключително значение и извършеното нарушение по нищо не се отличава от други нарушения от същия вид, поради което е приел, че случаят не е маловажен, а по отношение размера на наложената имуществена санкция е приел, че при определянето й са съобразени всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което адм. наказание е справедливо определено и ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН.

Касационният съд намира, че въззивното решение е постановено при наличието на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон.

В хода на въззивното производство описаните в обжалваното НП факти не са били спорни – с подадената жалба е направено признание за неизпълнение на даденото от контролните органи задължително предписание, като се твърди, че това не се дължало на виновно поведение на търговеца. Същите съображения са изложени и в касационната жалба, в която е посочено, че причината за наличието на още неотстранена повреда е свързана с наличието и осигуряването на резервни части. Касационният съд намира, че правилно въззивният съд не е споделил тези възражения на наказаното дружество – от една страна , доказателства за съществуването на такава причина изобщо не са били представяни пред районния съд , въпреки че установяването на положителния факт за търсене на резервна част обективно е бил установим. От друга страна, определеният с предписанието срок за изпълнението му от 28.04.2021 г. до 20.05.2021 г., съдът намира за достатъчен за предприемане на необходимите действия за доставка на съответната резервна част. Неоснователно е и другото възражение за неизследване от решаващия съд на фактите дали машината е работила и използвана по предназначение към моментите на двете извършени от контролните органи проверки – правилно тези факти са преценени от ВРС като ирелевантни, доколкото безспорно е бил установен факта за позиционирането на процесната машина в действащ и работещ цех. Изцяло се споделят от касационния съд мотивите на въззивния съд за липсата на маловажност на нарушението, като следва да бъде добавено, че в случая не са налице предвидените в специалната разпоредба на чл. 415в, ал.1 от КТ условия за маловажност на нарушението – нарушението не е отстранено както към момента на издаване на НП, така и към момента на постановяване на обжалваното решение. Що се касае до правната квалификация на деянието като осъществен състав на адм. нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ , касационната жалба не съдържа точно и мотивирано изложение на такива пороци в обжалваното решение, като при служебно извършената проверка за правилното приложение на материалния закон, касационния съд споделя изложените от въззивния съд правни изводи, с които не се приемат възражението на наказаното дружество за липсата на виновно поведение – отговорността на ЮЛ е обективна.

Независимо от гореизложеното за съставомерността на деянието и потвърдената с обжалваното решение негова правна квалификация, касационния съд намира, че в нарушение на материалния закон е извършената от ВРС преценка за законосъобразното определяне на размера на наложената имуществена санкция. Както НП, така и обжалваното решение не съдържат конкретно изложение за наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, съответно при липсата на такива неправилно въззивният съд е приел, че наложената в размер на 2500 лв. имуществена санкция ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН. Предвиденият в приложената разпоредба на чл. 415, ал.1 от КТ минимален размер на санкция е 1500 лв. , именно който при липсата на установени отегчаващи отговорността обстоятелства съответства на целите по чл. 12 от ЗАНН. С оглед последното, правилното приложение на материалния закон е предполагало изменение на НП с намаляване размера на наложената имуществена санкция от 2500 лв. на 1500 лв. Така, като е потвърдил обжалваното НП вместо да измени същото, ВРС е допуснал нарушение на материалния закон налагащо отмяна на постановеното от него решение, включително в частта му за разноските.

След отмяната и при решаване на спора по същество от касационния съд съгласно чл. 222, ал.1 от АПК, обжалваното НП следва съобразно гореизложените съображения да бъде изменено, като наложената имуществена санкция се намали от 2500 лв. на 1500 лв.

Въпреки този изход на правния спор, разноски на касатора не се дължат, поради липсата на доказателства за сторени такива от негова страна – както във въззивното, така и по касационното производство липсват доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от жалбата /за материален интерес от 1000 лв./ и отхвърлената част /за материален интерес от 1500 лв./ , претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение определено в обжалваното решение в размер на 80 лв. съгласно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ , следва да бъде присъдено на ЮЛ на наказващия орган в размер на 48 лв.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 859/6.06.2023 г., постановено по НАХД № 20233110201689/2023 г. по описа на Районен съд – Варна и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ИЗМЕНЯ издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда“- Варна НП № 03-013947/21.07.2021 г. , като намалява наложена на основание чл. 415, ал.1 от КТ на „Ф.-М. “ ЕООД имуществена санкция от 2500 лв. на 1500 лв.

ОСЪЖДА „ Ф.-М. “ ЕООД, ЕИК ***да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за разноски по делото сумата от 48 лв.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: