Протокол по дело №2443/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4551
Дата: 30 март 2022 г. (в сила от 11 юли 2022 г.)
Съдия: Христина Бориславова Николова
Дело: 20221110202443
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 4551
гр. София, 23.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
СъдебниД. Г. Х.

заседатели:Р. Б.Ф.Х.
при участието на секретаря Б. В. И. П
и прокурора Зл. Хр. К.
Сложи за разглеждане докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА Частно
наказателно дело № 20221110202443 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ – АТ. К. Б. – редовно уведомен, не се явява. За него се
явява АДВ. Н.Б. – упълномощен защитник.
СЪДЪТ докладва постъпила молба от Б. да не бъде конвоиран за
днешното съдебно заседание, като не желае да взима лично участие в
производството.

СЪДЪТ докладва постъпила справка от ГДИН относно осъдения Б.,
както и копие на материалите по НОХД № 11867/2021 г. по описа на СРС,
НО, 23 състав.

По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на
1
делото в днешното съдебно заседание, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие.

АДВ. Н.Б.: Нямам искания по реда на съдебното следствие.

СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на молбата от осъдения А.Б. и на
предложението на Софийска районна прокуратура на основание чл. 306, ал. 1,
т. 1 от НПК, вр. чл. 27, ал. 1 от НК.
Прочете се!

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението. Нямам доказателствени
искания.

АДВ. Н.Б.: Поддържам молбата и доказателствата към нея, и
представям поредно доказателство - заповед, с която подзащитният ми е
награден с три денонощия отпуск извън затвора. Считам, че е относима с
оглед неговата обществена опасност и самия факт, че присъдата се изпълнява
стриктно на общ режим.

ПРОКУРОРЪТ /становище/: Да се приложат по делото.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото
както приложените към молбата, така и представената в днешното съдебно
заседание заповед, тъй като същите касаят предмета на доказване по делото.
2
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заповеди на началника на Затвора-гр.София и
началника на ЗОЗСТ „Кремиковци“, приложени към молба на осъдения и
заповед № 96/02.03.2022 г. на началника на Затвора - гр. София.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.

На основание чл. 283 от НПК
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства.

СЪДЪТ като прецени, че делото е изяснено от правна и фактическа
страна
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

АДВ. Н.Б.: Моля да уважите така подадената молба на А.Б. с искане
да бъде определено едно общо наказание по двете му осъждания в общ
размер на 20 години „лишаване от свобода“ при първоначален общ режим.
Считам, че от изложените убедителни доказателства безспорно се установява,
че разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС е приложима в случая, тъй като
вече повече от 8 г. лишения от свобода дава убедителни доказателства по
посока неговото поправяне, с оглед на което неговата обществена опасност с
времето намалява и към настоящия момент интензитетът е такъв, че да
позволи прилагането на съответната разпоредба от ЗИНЗС. Режимът в
местата за лишаване от свобода способства изпълнение на целите на
3
наказанието и след като за такъв дълъг период от време режимът му е сменен
на общ, лишеният от свобода е периодично пускан в „домашен отпуск“ извън
затвора, работи, дава убедителни доказателства за неговото поправяне и
считам, че искането на СРП. режимът да бъде „строг“ противоречи изцяло на
целите, поради които се налага изтърпяване на наложено наказание.
Практиката на ВКС, която съм приложил към искането, считам, че е
релевантна, като Върховният съд по сходно от към деяния дело, а именно
престъпление по чл. 116 и по чл. 339 от НК е определил първоначален общ
режим, с оглед на което моля и в настоящия случая съдът да определи
първоначален общ режим, така че този процес на поправяне и
ресоциализация на лишения от свобода да не бъде прекъснат.

ПРОКУРОРЪТ: Слушах с внимание изложението на процесуалния
представител на осъдения Б.. Аргументите, които изтъква относно режима,
всъщност от негова гледна точка са верни, тъй като началото на изпълнението
на наказанието по НОХД № 557/2004 г. на ОС-Б. е през 2008 г., а деянието,
което към настоящия момент е предмет дали да бъде групирано или
присъединено е извършено на 09.11.2016 г. по време на изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ по предходната присъда, която е 20 години
за тежко умишлено престъпление. Разпоредбата на чл. 27 на НК предвижда с
оглед интересите на осъдения включително присъединяване към търпяното в
момента наказание на новото осъждане с оглед възможността осъдения да се
възползва от правото на условно предсрочно освобождаване, когато настане
времето за това, а не както би се получило, ако не бъде присъединено и
трябва да се изчака да се изтърпи едното наказание, за да стартира другото.
Би се получило изтърпяване на наказанието, ползване на възможността на
предсрочно освобождаване от изтърпяването на някаква част от него по
първата присъда /двадесетгодишната/ и след това да стартира отново другото
наказание, което е десет месеца при строг режим, както е определил
настоящият състав. Затова в негов интерес е да бъде приложено при
определяне на общо наказание разпоредбата на чл. 27, тъй като не може да
бъде приложена разпоредбата на чл. 25 и чл. 23 от НК, като наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, което е наложено по НОХД №
11867/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 23 състав, да бъде
присъединено изцяло към неизтърпяната част от наказанието по НОХД №
4
557/2004 г. по описа на ОС-Б., като предвид факта, че по време на изтърпяване
на това наказание е извършено деянието, за което е бил осъден - правилно
съдът е определил строг режим. Затова искаме отново при присъединяване на
това наказание, режимът да бъде определен като строг. Добрите му
характеристични данни и всичките награди, които са приложени и имат
донякъде отношение към неговото досие за пред настоящия съдебен състав,
макар и да бъдат взети предвид, не могат да неглижират факта, че става
въпрос за престъпление, което е тежко умишлено.
Моля съдът предвид изложеното от мен да приложи разпоредбата на
чл. 27 от НК, като присъедини изцяло настоящото наказание на съда по
предходната му присъда към неизтърпяната част на наказанието, да
определени строг режим при условията на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС и
да зачете изтърпяното до момента наказание, считано от изпълнение на акта
на ОС-Б..

АДВ. Н.Б. /реплика/: Категорично не съм съгласен със заявеното от
представителя на Софийска районна прокуратура, че по време на изтърпяване
на първата присъда, наложена по НОХД № 557/2004 г. по описа на ОС – Б.,
доверителят ми е извършил друго престъпление, тъй като видно от
представената справка, която съм посочил в молбата, подзащитният ми е
постъпил в затвора на 09.11.2016 г. за изтърпяване на присъдата по НОХД №
557/2004 г. по описа на ОС – Благоевград, с оглед на което не би следвало да
се тълкува в негов ущърб и да се изопачава действителността, като се твърди,
че по време на изтърпяване на наказанието по първата присъда той е
извършил друго деяние. Със сигурност, до момента, в който спрямо
подзащитния ми е започнала държавната репресия по отношение на
изтърпяване на наказанието, се наблюдава един процес на поправяне, който е
започнал 2016 г. и съм на мнение, че положението му не следва да бъде
влошавано.

ПРОКУРОРЪТ /дуплика/: Може да е влязъл на 09.11.2016 г., но е
бил задържан преди това и за старт на наказанието се приема началото от
момента на задържането, затова се пише, че е стартирано от 2008 г.

5
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ след съвещание намира следното:
Производство е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК вр чл. 27, ал. 1
от НК.
Образувано е от една страна по молба на осъдения Б. за определяне
на едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 г. на основание
чл. 27 НК измежду осъжданията по НОХД № 557/2004 г. по описа на ОС-Б. и
НОХД № 11867/2021 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, като бъде наложен
общ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС. От друга
страна е депозирано и предложение от Софийска районна прокуратура за
присъединяване на наложеното от настоящия състав по НОХД № 11867/2021
г. наказание изцяло към наложеното наказание „лишаване от свобода“ по
НОХД № 557/2004 г. на ОС-Благоевград, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. Настоящият съдебен състав е обединил двете
производства за общо разглеждане.
Съдът намира, че преди изобщо да е започнало изтърпяването на
наложеното по присъдата по НОХД № 557/2004 г. на ОС- Благоевград, влязла
в сила на 12.05.2008 г., осъденият Б. е извършил ново престъпление по чл.
339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което с определение за
одобряване на споразумение от 31.01.2022 г., влязло в закона сила на същата
дата, му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца
при първоначален строг режим. Следователно налице са предпоставките на
чл. 27, ал. 1 от НК, като съдът намира, че с оглед характера на извършените
престъпления, разнородните непосредствени обекти на защита и размера на
наложените наказания особено на първото такова, то адекватно и
пропорционално на преследваните от наказателния закон цели е да се
присъдени второто наказание в размер на 10 месеца „лишаване от свобода“
изцяло. Не следва да бъде вземано като обстоятелство в полза на осъденото
лице, че същият е извършил деянието преди да бъде приведено в изпълнение
първото наказание „лишаване от свобода“, тъй като същото е резултат от
негово дългогодишно укриване и от собственото си неправомерно поведение
същият не следва да извежда благоприятни последици. Първото деяние е
насочено срещу личността и то на две лица, а второто е общоопасно такова и
касае държането на огнестрелно оръжие, което само по себе си е с висока
6
степен на обществена опасност на деянието предвид конкретните
обстоятелства, при които е извършено, а именно по време на укриване от
органите на реда за привеждане в изпълнение на наложено наказание
„лишаване от свобода“ от ОС-Благоевград. След като е извършил второто
деяние на същата дата, на която е приведена в изпълнение и първата присъда,
то следва да се вземе предвид цялото наложено наказание от 20 години
„лишаване от свобода“ с оглед липсата на изтърпяна част към момента на
извършване на второто деяние.
С оглед на гореизложеното и при присъединяване изцяло на второто
наказание, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде определено
на основание чл. 27, ал. 1 от НК едно общо наказание в размер на 20 години и
10 месеца „лишаване от свобода“ .
По отношение на режима на изтърпяване на така определеното общо
най-тежко наказание, съдът намира, че са налице условията на чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „а“ от ЗИНЗС, същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
В тази връзка съдът прецени съдебното минало на осъждания, цялостната
преценка за отношението му към извършените престъпни посегателства,
съответно укриването му, което сочи на висока степен на обществена
опасност, като настоящият случай съществено се различава от този, обект на
производство пред ВКС по цитираното от защитата в молбата решение, тъй
като Б. не е съдействал на органите на реда, същият е установен след
специализирана полицейска операция видно от материалите по НОХД №
11867/2021 г., приобщени от настоящия съдебен състав по делото, и при
провеждане на претърсване и изземване при условията на неотложност се
установява извършване и на второ престъпление, т.е. късното привеждане в
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ се дължи изцяло на
незаконосъобразното поведение на лицето. Същият не се е предал
доброволно, а напротив – при установяването му е извършил и второ деяние,
а именно държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Съдът намира, че последващото поведение на Б. в условията на
пенитенциарните заведения има отношение към евентуално производство по
условно предсрочно освобождаване, но не може да обуслови ниска степен на
обществена опасност на дееца, която не се взема предвид само към настоящия
момент, а с оглед цялостното му поведение във връзка и с двете осъществени
7
от него деяния. Неговото изрядно поведение в рамките на затвора следва да
се вземе предвид от началника на затвора, който съгласно чл. 66 от ЗИНЗС и
параграф 1, ал. 3 от ЗИНЗС има възможност при определени предпоставки да
изменя режима, първоначално определен от съда. Именно той има
възможност предвид вече изтърпяна голяма част от наказанието и при
съобразяване на поведението в условията на пенитенциарното заведение да
измени режима в общ такъв. Съдът намира, че не влошава положението на
осъдения към настоящия момент, тъй като последните обстоятелства не
неутрализират високата му степен на обществена опасност, а касаят
евентуално осъществено поправително и превъзпитателно въздействие, което
не е предмет на разглеждане в настоящото производство /в този смисъл
решение № 108/21.05.2019 г. на ВКС по н.д. № 381/2019 г., II НО/. Касае се за
законодателно решение и законодателна преценка, като в рамките на
настоящото производство разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС е едно
изключение от общото правило на чл 57, ал. 1 от ЗИНЗС, при което следва да
се вземат предвид същите обстоятелства, но те да обусловят по-ниска степен
на обществена опасност, а не по-различни такива, именно с оглед последващо
негово поведение в затвора породено от забавяне на производството по
второто дело, приключило почти осем години след образуването си.
С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да остави без
уважение молбата на осъдения Б. и да бъде уважено предложението на
Софийска районна прокуратура.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 27, ал. 1 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло
наложеното наказание в размер на 10 /десет/ месеца „лишаване от свобода“
по НОХД № 11867/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 23 състав
към неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено по
НОХД № 557/2004 г. по описа на ОС-Благоевград в размер на 20 /двадесет/ г.
„лишаване от свобода“, като определя общо най-тежко наказание в размер на
ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ и ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
8
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б „а“ от ЗИНЗС определя
първоначален „СТРОГ“ режим за изтърпяване на така определеното общо
наказание в размер на 20 години и 10 месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен
срок от днес пред СГС.

Съдебното заседание приключи в 16:10 часа.
Протоколът от съдебното заседание е изготвен на 28.03.2022 г.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9