Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 26.04.2023 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд втори
граждански състав
На двадесети
март две хиляди двадесет и трета
година В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело номер 1404 по описа за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск по чл.108 ЗС от Г.Я.А.,
ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. С.П. -
К. против 1/ С.С.Х., ЕГН: **********,***; 2/ С.И.Х., ЕГН:
**********,***. „Ш.“ №*; 3/ М.Х.К., ЕГН: **********,***, 4/ Н.Х.П., ЕГН: **********
***, ж. к. „Х.“ бл. ***, вх. *, ет. **, ап. ** и 5/ Г.П., ЕГН: ********** ***,
р-н К. с., ж. к. „Х.“ бл. ***, вх. *, ет. **, ап. **.
Ищецът твърди, че по силата на
покупко-продажба, извършена с нот. акт № 33, том V,
дело № 1355/11.11.1996 г. на К. р. с., придобил
правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: земеделска земя с
площ от 4358 кв. метра, находяща се в гр. К., община
К., област П., в местността „С. д.“, съставляваща парцел № 4. Праводателят му Н. Я.А. придобил собствеността върху имота
по силата на Договор за продажба на недвижим имот от 25.10.1996 г., сключен с
държавата на основание чл. 7 и чл. 18 от ЗС и чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ,
представлявана от Министъра на земеделието и хранителната промишленост, който е
вписан в Службата по вписвания - гр. К. на 25.10.1996 г., том II, стр. 24.
Цената на имота била заплатена, видно от приложеното уведомително писмо от
25.10.1996 г. на „Б. Д.“ ЕАД.
Твърди, че имотът е бил държавна
собственост, представляващ парцел № 4 от стопански двор в гр. К., община К.,
върху който е имало изграден метален навес /склад за груб фураж/, инв. № 1. Последният бил закупен от Н. Я.А. на основание
чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ с Договор от 14.06.1996 г., с нотариална
заверка на подписите под № 149/18.10.1996 г., въз основа на Протокол №
49/08.06.1996 г. за разпределение на дълготрайни материални активи на
заличената организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ - ПСП/л/ – гр. К., от
определените на Общото събрание по § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ лица. Заплащането на
цената на металния навес станало с фактура № 0427/14.06.1996 г. С Приемо-предавателен протокол от 14.06.1996 г. на праводателя на ищеца било предадено владението върху
закупената от него сграда.
Твърди, че в началото на 2020 г. подал
искане до Община К. за снабдяване със скица на имота, тъй като имал намерение
да го огради с трайна ограда. Било му отговорено, че същият не е нанесен в
кадастралната карта на града, което наложило извършване на геодезическо
заснемане на границите му с цел попълване на кадастралната основа на гр. К.,
извършено от „З. К.“ ЕООД, лицензирана фирма, извършваща дейности по геодезия и
кадастър, вписана в регистъра на правоспособните лица със заповед №
РА-15-59/29.07.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК. Видно от
обяснителната записка, протокол от 08.07.2020 г. за трасиране, означаване и
координиране поземлен имот с проектен № 37277.501.674 по КККР на гр. К.,
скица-проект към него, част от собствения на ищеца имот, с площ от 2.868 дка,
от южна страна, попадала в регулацията на града, за която е изготвена скица-проект
на поземлен проектен имот с проектен № 37277.501.674 по кадастралния план на
гр. К., одобрен със Заповед № 69/03.02.1995 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес: гр. К., местност „С. Д.“, трайно предназначение на територията:
Земеделска територия, начин на трайно ползване: За стопански двор, а останалата
част от имота в общ размер от 1682 кв. м., неправилно била заснета в КККР на
гр. К., одобрени със Заповед № РА-18-618/04.09.2019 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, в имоти, записани в кадастралния регистър като собственост на
ответниците, както следва:
- част от имота с площ от 657 кв. м.,
между точки 1, 2, 3, 4, 1 на скица от геодезическо заснемане, извършено от „З.
К.“ ЕООД, заснета към имот с идентификатор **********, собственост на Н.Х.П.;
- част от имота с площ от 755 кв. м.,
между точки 4, 5, 6, 7 на скица от геодезическо заснемане, извършено от „З. К.“
ЕООД, заснета към имот с идентификатор ***********, собственост на С.С.Х. и С.И.Х.;
- част от имота с площ от 270 кв. м.,
между точки 1, 7, 6, 8 на скица от геодезическо заснемане, извършено от „З. К.“
ЕООД, заснета към имот с идентификатор ************, собственост на С.С.Х. и М.Х.К..
Ищецът провел няколко разговора с ответниците за доброволно уреждане на отношенията им,
искайки тяхното съгласие за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, при което горепосочените части да бъдат заснети като един имот, който
да се запише в кадастралния регистър на негово име, но същите отказали,
претендирайки, че са собственици на тези части, позовавайки се на реституция по
ЗСПЗЗ. Понастоящем ответниците ползвали тези части,
били ги оградили, засаждали ги със земеделски култури.
С оглед горното, налице бил спор за
материално право, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
Моли съда да признае за установено по
отношение на ответниците, че е собственик на следния
недвижим имот, а именно: земеделска земя с обща площ от 1682 кв. м.,
представляваща част от поземлен имот /земелелска
земя/, цялата с площ от 4358 кв. м., находяща се в
гр. К., община К., област П., в местността „С. д.“ съставляващо парцел № 4,
съгласно нот. акт № 33, том V, дело № 1355/11.11.1996 г. на К. р. с., която неправилно е заснета в КККР
на гр. К., одобрени със Заповед № РД- 18-618/04.09.2019 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, в имоти, записани в кадастралния регистър като собственост на
ответниците, както следва:
- част от имота с площ от 657 кв. м.,
между точки 1, 2, 3, 4, 1 на скица от геодезическо заснемане, извършено от „З.
К.“ ЕООД, заснета към имот с идентификатор *************, собственост на Н.Х.П.;
- част от имота с площ от 755 кв. м.,
между точки 4, 5, 6, 7 на скица от геодезическо заснемане, извършено от „З. К.“
ЕООД, заснета към имот с идентификатор ***********, собственост на С.С.Х. и С.И.Х.;
- част от имота с площ от 270 кв. м.,
между точки 1, 7, 6, 8 на скица от геодезическо заснемане, извършено от „З. К.“
ЕООД, заснета към имот с идентификатор **************, собственост на С.С.Х. и М.Х.К..
Моли да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху имота, както
следва:
- Н.Х.П. и Г.П. – върху част от имота
с площ от 657 кв. м., между точки 1, 2, 3, 4, 1 на скица от геодезическо
заснемане, извършено от „З. К.“ ЕООД, заснета към имот с идентификатор ************;
- С.С.Х. и С.И.Х.
– върху част от имота с площ от 755 кв. м., между точки 4, 5, 6, 7 на скица от
геодезическо заснемане, извършено от „З. К.“ ЕООД, заснета към имот с
идентификатор ************ и
- С.С.Х. и М.Х.К.
– върху част от имота с площ от 270 кв. м., между точки 1, 7, 6, 8 на скица от
геодезическо заснемане, извършено от „З.К.“ ЕООД, заснета към имот с
идентификатор ************.
Ответниците С.С.Х. и С.И.Х., представлявани от пълномощника си адв. И.М., оспорват иска като недопустим и неоснователен.
Считат, че са ненадлежна страна. Не
била налице пасивната процесуална легитимация, обуславяща допустимостта на
иска, която била процесуална предпоставка от категорията на абсолютните. Ищецът
не бил влизал в каквито и да било правоотношения с ответниците.
Процесуалната легитимация следвала не от някакви обективни факти, които трябва
да се издирват и докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца относно
спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба, т.е заявеното от ищеца спорно
право предопределя кои са надлежните страни в процеса.
Ищецът не твърдял в исковата си молба
накърняване на правата му на собственик, което да е в резултат на тяхно
поведение или такова от страна на който и да е от съсобствениците и ответници в
производството. Такова твърдение щяло да е абсурдно и лишено от каквито и да е
основания, тъй като ответниците упражнявали
собственическите си права единствено и само в границите и обема на
притежаваното от тях недвижимо имущество. А границите им на собственост били
съгласно документите за собственост /нотариални актове/ и надлежно издадените
скици от държавен орган в кръга на неговата компетентност. В този смисъл било
недопустимо окачествяването на поведението им на собственици за
незаконосъобразно/вредоносно и ангажирането им като страна в настоящото
производство. Нещо повече – евентуално съдебно решение, което би уважило
подобни исковете, щяло да доведе до увреждането на законните им права и
интереси за сметка на обогатяването на собствеността на друго лице.
В исковата молба не се твърдяло и
увеличаване на площта на притежаваните от ответниците
недвижими имоти. Ищецът не твърдял за осъществявано незаконосъобразно поведение
от тяхна страна или на когото и да е от ответниците,
от което той да търпи неблагоприятни последици и да е увреден. Твърдял, че част
от имота му „...неправилно е заснет в КККР на гр. К., одобрени със Заповед
РД-18-618/04.09.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК...“ в имоти различни
от неговия собствен. Създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри за територията на цялата страна била една от основните и
присъщи функции единствено на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и
те й били възложени и регламентирани от Закона за кадастъра и имотния регистър
и Закона за геодезията и картографията. Оформянето, съставянето, попълването,
нанасянето на съществуващите и новообразуваните имоти с техните граници,
собственици, площ, форма и местонахождение, както и изменението им била строго
регламентирана дейност. Тя била в изключителната компетентност на Агенция по
геодезия, картография и кадастър, а в конкретния случай – на Служба по
геодезия, картография и кадастър - гр. П..
Искът бил недопустим. Дори и да имало
някакво основание в твърденията на ищеца за наличието на евентуално увреждане
на правото му на собственост от дейността на държавен орган /АГКК/, недопустимо
било попълването на имотите му да е за сметка на намаляването на други имоти,
собственост на трети физически лица. Недопустимо било в граждански процес,
какъвто е настоящия, да се твърдят имуществени вреди, настъпили в резултат на
дейността, която е в компетентността и правомощията на държавен орган и по-конкретно
от административен акт /Заповед РД-18-618/04.09.2019 г. на Изпълнителния
директор на АГКК/ и да се иска възстановяването им от физически лица, чрез
намаляване на законно придобитите и притежавани от тях имоти.
Според твърденията на ищеца за
наличието на евентуално увреждане на правото му на собственост, то било в
резултат от дейността на държавен орган /АГКК/ – неправилно заснемане. Налице
било недопустимо противоречие, тъй като в петитумната
част се искало от съда да бъде призната собствеността по отношение на лица
различни от административния орган – С. и С. Х., и още двама ответници, както и
те да бъдат осъдени да предадат владение на недвижим имот, т. е. да бъде
намалено имуществото им, без да се държи сметка дали то се е увеличило и как.
Недопустимо било искането на ищеца попълването
на имотите му да е за сметка на намаляването на други имоти, собственост на
други физически лица.
Искът освен недопустим, бил и
неоснователен. С исковата си молба ищецът твърдял, че част от негов собствен,
подробно описан недвижим имот, е неправилно заснет в КККР на град К.. По този
начин – също неправилно, част от имота му с площ от 755 кв. м., била заснета
към имот с идентификатор ************** като собственост на ответниците
С. и С. Х.. Друга част от имота с площ от 270 кв. м. била неправилно заснета
към имот с идентификатор *************, който е собственост на С. и С. Х. и на М.К..
Твърдяло се от ищеца, че е провел разговори, искайки да бъде извършено
изменение на кадастралната карта и посочените по-горе части да бъдат записани
като негови.
Ответниците твърдят, че с
поведението си не са дали повод за завеждане на настоящия иск. С нотариален акт
за доброволна делба на съсобствен недвижим имот № 84,
том II, peг. № 3333, дело № 277 от 13.06.2017 г. на
нотариус С. Р., peг. № 099 и с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 123, том II, peг.
№ 2502, дело № 281 от 30.06.2020 г. на нотариус Т. Р., peг.
№ 517 се легитимират като съсобственици на посочените и описани и от ищеца
недвижими имоти с идентификатори, съответно ************ и **********. Имотите
били придобити, чрез извършване на доброволна делба за единия и чрез закупуване
на идеални части от правото на собственост за втория. Към момента на
изповядване на всяка една от сделките с които двамата придобили тези имоти,
били безспорно ясни собствениците на имотите, площта им, местонахождението,
границите им, както и съседните им имоти. Сделките били извършени по надлежния
ред. Горните обстоятелства не представлявали самоцелно твърдение. Те били
установени и одобрени със Заповед РД-18-618/04.09.2019 г. за кадастралната
карта и кадастралните регистри. В издадената Скица на поземлен имот № 15-684876
от 30.07.2020 г. за ПИ с идентификатор ************* била цитирана тази
заповед, както и че няма данни за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащи поземления имот. Със същото съдържание била и
Скица на поземлен имот № 15-396357 от 16.05.2020 г., а именно – няма данни за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления
имот.
Двамата ответници молят съда да
отхвърли иска и да им присъди разноските по делото.
Ответниците Н.Х.П. и Г.П., представлявани
от пълномощника си адв. Е.П., оспорват
изцяло предявения срещу тях ревандикационен иск
с правно основание чл.108 от Закона за
собствеността.
Твърдят, че изложените в исковата
молба фактически обстоятелства сочат непълнота или грешка в кадастралния план,
което е основание за евентуалното му изменение по реда на чл. 134, ал. 1, т. 5
от ЗУТ или ал. 2, т. 4 от същия закон. Предвиденият в този специален закон
особен административен ред изисквал да се изпълни административната процедура
по изменение на подробния устройствен план и едва
след това да се решават въпросите за разместване правото на собственост. Преди
изпълнението на административната процедура било недопустимо да се предявяват ревандикационни претенции към съседните имоти.
Твърдят, че те са собственици
на претендирания имот с площ от
657 кв. м., представляващ част от принадлежащия
им имот
с идентификатор ********* по КККР на
гр. К., К. община .
Твърдят, че придобили процесния имот по силата на
нотариален акт № 161, том IV, рег. № 8546 ,
дело № 761/2006 год. на Нотариус Т. Р., с рег.№ 517 на НК и район на действие
- района на К. р. с., Акт
№ 12, том XVIII, дело № 3673/2006год. на СлВп при К. р. с.. След
като придобили имота,
го оградили с трайна
ограда и оттогава до есента на 2020 г. го владеели в границите, в които
го били придобили, явно
и напълно необезпокоявано.
Тоест в тяхна полза била изтекла и предвидената кратка
придобивна давност .
Между техния имот
и имота на ищеца по настоящото
дело имало голяма денивелация, която съвпадала с границата на
имота им. Преди известно време установили,
че ищецът по настоящото дело,
без тяхно
знание и съгласие, бил съборил
част от оградата
на собствения
им имот в спорната част. Същият бил навлезнал в имота им, като направил изкоп, посредством който изкоп променил естествената граница между имотите им. По същото време констатирали и това,
че ищецът е изградил – също без тяхно знание
и съгласие, ограда, с която
отграничил и приобщил към имота си
частта от техния имот,
за която същият претендира, и по отношение на
която все още нямало влязло в сила съдебно решение.
Ответниците считат, че предявеният срещу тях иск
е неоснователен и молят съда да го отхвърли, като
им присъди и направените
по делото разноски.
Ответникът М.Х.К. не е депозирал
отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
С писмена молба, приета в съдебно
заседание от 13.10.2022 г. (л.344), ищецът Г.Я.А. е поискал по реда на чл.214 ГПК и съдът е допуснал, изменение на иска, който се счита предявен, както
следва: да бъде признато за установено по отношение на ответниците,
че ищецът е собственик на следния недвижим имот, а именно: земеделска земя с обща площ от 1524 кв. м., представляваща
част от поземлен имот /земеделска
земя /, цялата с площ от 4358 кв.
м., находяща се в гр. К., община К., област П., в местността „С. д.“, съставляваща
парцел № 4, съгласно нот. акт
№ 33, том V, дело № 1355/11.11.1996 г. на К. р. . която неправилно
е заснета в КККР на гр. К.,
община К., област П., одобрени
със Заповед № РД-8-618/04.09.2019
г. на Изпълнителния директор на АГКК, в имоти, записани в
кадастралния регистър като
собственост на ответниците, както следва:
- част от имота с площ от 563 кв. м., между точки 66, 90,
22, 67 и 66 на комбинирана скица №1 от заключението на вещото лице Й.Б.Й.
по назначената съдебно-техническа експертиза,
заснета към поземлен имот с идентификатор ***********, собственост на Н.Х.П.;
- част от имота с площ от 756 кв. м., между точки 91, 21, 90, 36 и
91 на комбинирана скица №1 от заключението на вещото лице Й.Б.Й. по назначената
съдебно-техническа експертиза, заснета към имот с идентификатор ***********,
собственост на С.С.Х. и С.И.Х.;
- част от
имота с площ от 205 кв. м., между точки 91, 36, 66, 65 и 91 на
комбинирана скица №1 от заключението на вещото лице Й.Б.Й. по назначената
съдебно-техническа експертиза, заснета към имот с идентификатор *************,
собственост на С.С.Х. и М.Х.К..
Моли да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху имота, както
следва:
- Н.Х.П. и Г.П. –
върху част от имота с площ от 563 кв. м., между точки 66, 90, 22, 67 и
66 на комбинирана скица №1 от заключението на вещото лице Й.Б.Й. по назначената
съдебно-техническа експертиза, заснета към поземлен имот с идентификатор **********;
- С.С.Х. и С.И.Х. – върху част от имота с площ от 756 кв. м., между точки 91, 21,
90, 36 и 91 на комбинирана скица №1
от заключението на вещото лице Й.Б.Й. по назначената съдебно-техническа
експертиза, заснета към имот с идентификатор **************;
- С.С.Х., С.И.Х. и М.Х.К. – върху част от
имота с площ от 205 кв. м., между точки 91, 36, 66, 65 и 91 на
комбинирана скица №1 от заключението на вещото лице Й.Б.Й. по назначената съдебно-техническа
експертиза, заснета към имот с идентификатор **************.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения Договор
за продажба на недвижим имот от 25.10.1996 г., сключен с държавата на основание
чл. 7 и чл. 18 от ЗС и чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е видно, че Н. Я.А. е придобил
собствеността върху следния недвижим
имот: земеделска земя с площ от 4358 кв. метра, находяща
се в гр. К., община К., област П., в местността „С. д.“, съставляваща парцел №
4., Видно от приложеното уведомително писмо от 25.10.1996 г. на „Б. ДСК“ ЕАД, цената на имота е била заплатена.
От представените с
исковата молба писмени доказателства се установява, че Н. Я.А. е закупил и
намиращия се в имота метален навес /склад за груб фураж/, инв.
№ 1, на основание чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ с Договор от 14.06.1996 г.,
с нотариална заверка на подписите под № 149/18.10.1996 г., въз основа на
Протокол № 49/08.06.1996 г. за разпределение на дълготрайни материални активи
на заличената организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ - ПСП/л/ – гр. К., от
определените на Общото събрание по § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ лица. Заплащането на
закупената сграда е станало с фактура № 0427/14.06.1996 г., като владението
върху му е предадено с приемо-предавателен протокол
от същата дата.
От представения
нотариален акт № 33, том V, дело № 1355/11.11.1996 г.
на К. р. с. се установява, че по силата на покупко-продажба ищецът Г.Я.А. е придобил правото на собственост
върху недвижимия имот, представляващ земеделска земя с площ от 4358 кв. метра, находяща се в гр. К., в местността „С. д.“.
Приложена е в заверен
препис преписка за попълване на кадастралната основа на гр. К., изработена от
„З. К.“ ЕООД – лицензирана фирма, извършваща дейности по геодезия и кадастър. От
преписката е видно, че ищецът Г.Я.А. и Н. Я.А., са възложили извършване на
геодезическо заснемане на границите на имота с цел попълване на кадастралната
основа на гр. К.. При заснемането е установено, че част от собствения на ищеца
имот, с площ от 2.868 дка, от южна страна, попада в регулацията на града, а
останалата част от имота в общ размер от 1682 кв. м., е неправилно заснета в
КККР на гр. К., одобрени със Заповед № РА-18-618/04.09.2019 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, в имоти, записани в кадастралния регистър като собственост на
ответниците, както следва: част от имота с площ от
657 кв. м., заснета към имот с идентификатор *************, собственост на Н.Х.П.
и Г.П.; част от имота с площ от 755 кв. м., заснета към имот с идентификатор ***********,
собственост на С.С.Х. и С.И.Х.; част от имота с площ
от 270 кв. м., заснета към имот с идентификатор **********, собственост на С.С.Х., С.И.Х. и М.Х.К..
От представените в цялост нотариални дела по издаване на нотариален акт за доброволна делба
на съсобствен недвижим имот № 84, том II, peг. № 3333, дело № 277 от 13.06.2017 г. на нотариус С. Р., peг. № 099 и на нотариален
акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 123, том II, peг. № 2502, дело № 281 от 30.06.2020 г. на нотариус Т. Р.,
peг. № 517 се установява, че съпрузите С.С.Х.
и С.И.Х. са собственици на поземлен имот с идентификатор **********, по КККР на
гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-618/04.09.2019 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, а поземлен имот с идентификатор ***********, по КККР на гр. К.,
одобрени със Заповед № РД-18-618/04.09.2019 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, е собственост на С.С.Х., С.И.Х. и М.Х.К..
Представен е
нотариален акт № 161, том IV, рег.№ 8546 , дело № 761/2006 год. на нотариус Т.
Р., с рег.№ 517, Акт № 12, том XVIII, дело № 3673/2006год. на СлВп при К. р. с., от който се установява, че съпрузите Н.Х.П.
и Г.П. са придобили по силата на покупко-продажба поземлен имот с идентификатор ************** по ККР на
гр. К..
От заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, приложената към нея скица и след
изслушване на вещото лице в открито
съдебно заседание, се установява, че кадастралната карта на гр. К. обхваща само
земеделската територия, докато за населеното място няма изработена кадастрална
карта. Имотът, предмет на сделката по нот. акт 33,
том V, дело 1355/11.11.1996г., представляващ имот №
4, с площ от 4358 кв. м., е заснет само в одобрения кадастрален и парцелен план на стопански двор на бившите ТКЗС - гр.
К. /приет от комисия с Протокол от 26.12.1994г./. Кадастралният и парцеларният план на стопански двор попада в урбанизираната
територия на гр. К., кв.54 и представлява УПИ I обществено и жилищно
строителство. Липсва попълване на кадастралната основа в кв.54 по КРП на гр. К..
Налице е разминаване или „контактна зона“ между
кадастралната карта и КРП, одобрен
със Заповед № 676/1995г. на кмета
на Община К.. Кадастралната карта,
която е потвърдила границите от КВС, не следва границата
по КРП при точки 61, 64, 70, 72 и 74 от комбинираната
скица. Липсва съгласувателен протокол
между Община К. и О. .З „З.“ - гр. К.относно плана на стопански
двор, одобрен 1994г.
Също липсва
съгласувателен протокол между Областна дирекция по земеделие
и гори и Община К.. При тези обстоятелства
ПИ 4 от стопански двор е навлезнал в земеделска територия, а плащането е като имот в урбанизирана територия. Имоти № 4 и № 5 от стопански
двор не могат
към настоящия момент да бъдат
отразени в кадастралната карта на гр.
К.. Може само да
бъде попълнен КРП на гр. К. с имоти от плана
на стопански двор. За процесния случай
може само южната част от
ПИ 4 с площ от 2834 кв. м. да
бъде отразена в КРГП на гр. К.. Северозападната част от ПИ 4 на
стопански двор попада в земеделската територия, извън регулацията
на населеното място. ПИ 4 от стопански двор излиза извън регулационните
граници на гр. К. с площ от
1524 кв. м., а 2834 кв. м остават
вътре в регулацията на кв.54 при точки 27, 65, 66, 67, 23, 24, 25, 26 и 27.
Северозападната част
ПИ 4 от кадастрален план на стопански двор между точките 23, 24, 26, 27, 21, 22
и 23, с площ от 4358 кв. м., излиза извън регулацията и е засегнал ПИ 386.20,
ПИ 386.19 и ПИ 386.6, както следва:
1. ПИ 386.20 – с площ от 205 кв. м., между точките 91, 36, 66, 65 и 91;
2. ПИ 386.19 – с площ от 756 кв. м., при точките 91,
21, 90, 36 и 91;
3. ПИ 386.6 – с площ от 563 кв. м., при точки 66, 90,
22, 67 и 66.
Имот № 4 е закупен
като имот в урбанизираната територия и за процесния случай ПИ 4 е ощетен с 1524 кв.м, които са извън
регулация между точките 65, 21, 8, 22 и 67. Вътре в регулацията ще остане
южната част от ПИ 4 с площ от 2834 кв. м.
между точките 65, 67, 23, 24, 25, 26, 27 и 65.
От направените
справки в Община К. и О. д.по з. - гр. П.в, вещото лице е констатирало, че липсва
информация на хартиен и цифров вид за регистрация на собственост в парцел 4 и 5
от парцеларен план на стопански двор гр. К.. При
приемането на плана за земеразделяне /КВС/ на землище гр. К., одобрен с ДВ
бр.73/17.08.1999г., контурът на стопански двор гр. К. попада и е отразен с вид
територия – населени места.
В обобщение, вещото
лице посочва:
- налице е контактна
зона между границата по кадастралната карта на гр. К., одобрена със Заповед
РД-18-618/04.09.2019 г., при точки 84, 38, 88 и 85 и действащ КРП на гр. К.,
одобрен със Заповед № 676/1995 г., която граница трябва да тръгне по
регулационната граница при точки 61, 64, 70, 72 и 74;
- ПИ 4 от стопански
двор с площ от 4358 кв. м. е закупен като имот в урбанизирана територия. За
процесния случай ПИ 4 навлиза с 1524 кв. м. в земеделска територия при точки
65, 21, 22, 67, 66 и 65. С останалата площ от 2834 кв. м. при точки 65, 66, 67,
23, 24, 25, 26, 27 и 65 следва да бъде попълнена кадастралната основа с ПИ 4 в
урбанизираната територия на гр. К., кв. 54, УПИ I - обществено и жилищно
строителство;
- площта на ПИ 386.20
от 2999 кв. м. по КК, вследствие на явилата се контактна зона, се намаля с 30
кв. м и остава 2969 кв. м при точки 46, 35, 36, 66, 64, 81, 40, 44, 45 и 46;
- площта на ПИ 386.6
от 3000 кв. м. по КК вследствие на явилата се контактна зона, се намаля със 143
кв. м. и остава 2857 кв. м при точки 47, 54, 55, 56, 57, 69, 66 и 47.
- ПИ 386.19 по КК не
се засяга от явилата се контактна зона и площта
му от 5899 кв. м. остава същата, между точките 49, 48, 36, 35, 53, 52, 51,
50 и 49.
Във връзка с
предявените искове съдът е изслушал свидетели, доведени от страните.
От показанията на св. П. Д. Б. се установява,
че работи за ищеца, като пазач в негов
имот в м. „К.“, в землището на гр. К.. Мястото било оградено
с телена ограда, а вътре имало инструменти и
автомобили. Имотът бил собственост на ищеца от около две години и оттогава го
охранявал. Преди ищецът да стане собственик, имотът бил незаграден, празен и
пустеещ. Впоследствие той го подравнил, набил колчета и поставил ограда. Някога
там се намирало ТКЗС и се виждали каменните основи на разрушени вече сгради. От
северната страна имало празен имот, който бил разположен по-нависоко, с
денивелация около един метър. На изток
имотът на ищеца граничел с имот на Водното, заграден с телена ограда и с
някаква постройка в него. В съседство от запад се намирал имот, собственост на
ответника С.Х., когото свидетелят познавал. Този имот също бил заграден с
телена ограда, като ответникът отглеждал в него рози от много години. Границите
му не били променяни през годините и свидетелят не бил виждал там други хора,
освен С..
От показанията на св. Г. Н. К. се установява,
че познава ответника С.Х., който имал имот
в замелището на гр. К., засаден с рози.
Преди да бъдат засаден с рози, имотът бил пустеещ. Някога там се намирало бившето ТКЗС и все още се виждали основите на разрушени сгради. Свидетелят не познавал
лично ищеца Г.А., но от свой познат
на име И. М., знаел, че щял да закупува имот от ищеца в тази местност. Имотът бил заграден с мрежа и колове и граничел с имота на С.Х. и с имот на Водното. На север имало сколн с денивелация.
От показанията на св. Н. Н. Г.се установява, че познава страните по делото. С ответника Н.П. се запознал, когато бил нает от него да му прави
оградата в имот, в землището на гр. К., на 30-40 м. западно
от водоема. Имотът бил около 3 дка
и някога там се намирало бившето ТКЗС. Свидетелят го заградил с бетонни колове и бодлива тел, като преди това
се трасирали границите и
били набити колчета. Към този момент нямало никакви спорове за собственост между съседите. Западно от него имало цех за преработнка на лук. На
юг се намирал имот на Г. М.,
също заграден. Межу двата имота имало
склон, с денивелация от
около два метра. Над имота на Г. М. имало място, засадено с рози, собственост на С.Х.. В края
на 2022 г. Или началото на 2023 г. свидетелят минал покрай имота на Н.П. и забелязал, че южната му граница била нарушена. Оградата
била съборена и имало жълта линия, навлизаща в имота на ответника. Свидетелят не познавал собственика
на съседния имот. Не бил виждал автомобили
там, но имало постройка, подобна на
вила.
От показанията на св. Д.Р.М. се установява,
че познава Н.П. повече от
50 години. Преди повече от 15 години ответникът го завел да му покаже
парцел в землището на гр. К..
Споделил му, че това е наследствен имот и можел да го придобие. Поискал съвети от свидетеля, който се занимавал с градинарство. Имотът бил хоризонтален, с южно изложение и подходящ за овощна градина и отглеждане на зеленчуци. От юг на този имот имало
синур, който слизал надолу по пътя. Западно от него се строяла
фабрика за сушен лук. Впоследствие, 3-4 пъти в годината свидетелят придружавал Н.П. до имота, като му
помагал в култивирането,
подарил му овощни дръвчета. През 2006-2007 г. ответникът ангажирал специализирана фирма, която му посочила границите
на имота и поставили маркери.
След това Н.П. наел хора и заградил имота си с бетонови колове и оградна мрежа. След няколко години, обаче колците били изпочупени, влизали животни. През годините
ответникът отглеждал в него
праскови, ябълки, круши, грозде, къпини, моркови и
др. Свидетелят
му гостувал и със семействата си правели пикник
там.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.108 ЗС, т. е. за иск, с който невладеещият собственик
претендира от владеещия несобственик отстъпване на собствеността и предаване на
владението на процесната вещ /имот/. Собственикът на една вещ, наред с
останалите правомощия от съдържанието на правото на собственост, притежава
правото да владее вещта – лично или чрез избрано от него лице, упражнявайки
фактическата власт върху нея, която изключва упражняването на непосредствена
фактическа власт от всяко трето лице.
По допустимостта на
иска:
Ищецът твърди, че се
оспорва правото му на собственост върху части от негов имот, които неправилно
били заснети в КККР на гр. К., одобрени със Заповед РД-18-618/04.09.2019 г. на
Изпълнителния директор на АГКК,
като
части от имоти на ответниците. Когато се предявява
иск за ревандикация на недвижим имот, ищецът винаги
има правен интерес да ревандикира частта от
собствения си имот, която се владее без основание от ответника, независимо от
това дали тази част е заснета неправилно в кадастралната карта или не. В този
смисъл са задължителните указания към съдилищата, съдържащи се в Тълкувателно
Решение № 8/2014 от 23.02.2016 г. по тълкувателно дело № 8 по описа за 2014 г.
на ОСГК на ВКС. При произнасянето по предявен иск за собственост съдът следва
да вземе предвид всички факти, които пораждат, изменят или прекратяват правото
на собственост. Заснемането на имотите в кадастралната карта не според
границите на правото на собственост няма за последица промени в правото на
собственост. Затова, ако в производството по иск за собственост се констатира
непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при
произнасянето на съда, въпреки че претендираната от
ищеца част представлява по плана реална част от поземлен имот на ответника,
като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на
имота. Ръководен от тези съображения
съдът намира, че е допустимо в производството по иск с правно основание чл.108
ЗС да бъдат разгледани изложените от ищеца доводи за неточност, непълнота или
грешка в кадастралната карта от 2019 г.
По основателността на
иска:
За да бъде искът
основателен, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване,
че е собственик или носител на ограничено вещно право върху вещта, и че
ответникът владее, респ. държи вещта. Качеството собственик се доказва според
твърдяното от ищеца придобивно основание, което
обуславя правнорелевантните факти, подлежащи на
установяване в процеса, а също и допустимите доказателства и доказателствени
средства, чрез които се провежда доказването. Ответникът носи доказателствената
тежест за установяване наличието на правно основание за упражняване на
фактическата власт върху вещта, ако твърди, че такова съществува.
В конкретния случай ищецът
се легитимира като собственик на процесния недвижим имот – земеделска земя с
обща площ от 1524 кв. м., представляваща част от поземлен имот, целият с площ
от 4358 кв. м., находяща се в гр. К., обл. П., в местността „С. д.“, съставляваща парцел № 4,
съгласно нотариален акт № 33, том V, дело № 1355/11.11.1996
г. на К. р. с..
Ответниците С.С.Х. и С.И.Х. доказват правото си на собственост върху
поземлен имот с идентификатор ***********
по КККР на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-618/04.09.2019 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с нотариален акт за доброволна делба на съсобствен недвижим имот № 84, том II, peг.
№ 3333, дело № 277 от 13.06.2017 г. на нотариус С. Р., peг.
№ 099.
Поземлен имот с
идентификатор ************, по КККР
на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-618/04.09.2019 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, е собственост на ответниците С.С.Х., С.И.Х. и М.Х.К., видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 123, том II, peг.
№ 2502, дело № 281 от 30.06.2020 г. на нотариус Т. Р., peг.
№ 517
Н.Х.П. и Г.П. са
придобили поземлен имот с идентификатор *********
по КККР на гр. К. по силата на покупко-продажба, обективирана
в нотариален акт № 161, том IV, рег.№ 8546 , дело № 761/2006 год. на нотариус Т.Р.
с рег.№ 517, Акт № 12, том XVIII, дело № 3673/2006год. на СлВп
при К.районен съд.
В първото съдебно
заседание по делото ищецът е оспорил законосъобразността на извършената
реституция, с която е възстановена земеделска земя на праводателите
на ответниците.
Трайната съдебна
практика на В. к. с. и на съдилищата приема, че по влезлия в сила
административен акт, респективно по заместващото го съдебно решение, издадено
по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, в исковото производство за собственост
решаващият спора съд следва да упражни косвен контрол за законосъобразност, ако
страната, която не е взела участие в административното производство, възразява
за липса на предпоставки за възстановяване на собствеността. Провеждането му в
исковия процес е единствената защита на тази страна да релевира
възраженията си за материална незаконосъобразност на акта за възстановяване –
например, защото имотът е застроен или са проведени други мероприятия, които
съставляват пречка за възстановяване на собствеността /така Решение №
289/06.03.2001 г. по дело № 30/2000 г. на ВКС, ІV г.о., Решение №407/13.07.2010
по дело №289/2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., Решение №365/15.10.2010 по дело
№1493/2009 на ВКС, ГК, II г.о. Решение № 250 от 08.05.2014 г. по дело 3215/2013
г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 451/2012г. по дело 3/2012 г. на ВКС, ІV г. о. и
др. /. В този смисъл са и принципните съображения в ТР 6/2005г. на ВКС, ОСГК за
защита правата на третите лица, засегнати от административен реституционен акт.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства
намира, че реституционната процедура, касаеща възстановяването на собствеността
на ответниците по настоящото дело върху процесния
имот, е проведена правилно и законосъобразно.
Според чл. 10б, ал.1
ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи,
притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства
(ТКЗС), държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били
включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански
организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени
места), определени с подробен устройствен план или с
околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни
изисквания са построени сгради трети лица или ако е отстъпено право на строеж и
законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г., е започнал. Според ал. 12 на
същия член, се възстановяват и правата на собствениците върху земите във и
извън границите на урбанизираните територии (населени места), включени в
стопански дворове на трудовокооперативни земеделски стопанска, държавни
земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански
организации, които не са застроени или не представляват прилежащи площи към
сгради. Тоест и от двата текста е видно, че за да се проведе успешно
реституционно мероприятие, трябва върху собствената на реститутите
земя да няма извършено строителство. В противен случай следва да се приложи
разпоредбата на чл. 10б от ЗСПЗЗ и тези собственици да бъдат обезщетени по
тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд
и/или с поименни компенсационни бонове. Релевантната дата за определяне на
правото на възстановяване на собственост в зависимост от наличието на постройки
е 01.03.1991 г. – датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Тоест преценката дали
даден имот е възстановен или не на предишните му собственици, следва да се
направи към 01.03.1991 г. Ако към тази дата е имало построени сгради или е
започнало строителство, имотите не могат да бъдат възстановени. Ако към тази
дата не е имало сгради, имотите се считат възстановени по силата на закона. В
случая от свидетелските показания се установява, че на територията на бившето
ТКЗС е имало постройки, чиито основи и останки са видни и понастоящем. Не се
събраха обаче категорични доказателства, че към 01.03.1991 г. върху имотите на
ищците е имало сгради или осъществено друго мероприятие на държавата, което да
се явява пречка за възстановяването на собствеността.
От заключението на
приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установи, че имотът на ищеца е неправилно
заснет в КККР на гр. К., одобрени със Заповед № РД-8-618/04.09.2019 г. на
Изпълнителния директор на АГКК област П.. Имотът е закупен като имот в
урбанизираната територия и е ощетен с 1524 кв. м, които са извън регулация
между точките 65, 21, 8, 22 и 67 от комбинираната скица. Вътре в регулацията ще
остане южната част от ПИ 4 с площ от 2834 кв. м. между точки 65, 67, 23, 24,
25, 26, 27 и 65. Тези 1524 кв. м. неправилно са заснети в имотите на ответниците, както следва:
1. 205 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ********** –
между точки 91, 36, 66, 65 и 91;
2. 756 кв. м от поземлен имот с идентификатор *********** –
между точки 91, 21, 90, 36 и 91;
3. 563 кв. м. от
поземлен имот с идентификатор ************ – между точки 66, 90, 22, 67 и 66.
Вещото лице е
стигнало до извод, че несъответствията са се получили поради липса на
съгласуване между ОСЗ – гр. К. и О. д. „З.“ - гр. П., която е одобрила план на
стопански двор при граници, които излизат от границите на населеното място и
навлизат в земеделските земи.
С оглед горното,
настоящият съдебен състав приема за безспорно доказано неправилното заснемане в
КККР на гр. К., одобрени със Заповед № РД-8-618/04.09.2019 г. на Изпълнителния
директор на АГКК на 1524 кв.м, от имота на ищеца. Искът обаче следва да се
уважи частично, тъй като по отношение на 563 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор **************,
с обща
площ от 657 кв. м. – между точки 66, 90, 22, 67 и 66, ответниците
Н.Х.П. и Г.П. доказаха възраженията си за изтекла 5-годишната придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС. Свидетелите Н. Г. и Д.М.потвърждават,
че от закупуването на имота през 2006 г. до датата на подаване на исковата
молба – 02.11.2020 г., Н.П. добросъвестно е полагал грижи за имота и го е
владял в границите, в които го е придобил, явно, необезпокоявано и непрекъснато
– оградил го с оградна мрежа и бетонни колове,
обработвал го и отглеждал в него праскови, ябълки круши и др. Тоест и искът по
чл.108 ЗС в тази му част следва да се отхвърли. В останалата част искът се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, тъй като ответниците С.С.Х., С.И.Х. и М.Х.К.
владеят без правно основание 961 кв. м. от имота на ищеца – тримата владеят 205
кв. м. между точки 91, 36, 66, 65 и 91 от комбинираната скица на вещото
лице, а С.С.Х.
и С.И.Х. – 756 кв. м. между точки 91, 21, 90, 36 и 91.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците С.С.Х.,
С.И.Х. и М.Х.К. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноските по
делото в размер на общо 1148.80 лева, от които: 58.80 лева – държавна такса,
890.00 лева – адвокатски хонорар и 200 лева – депозит за вещо лице.
На основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците Н.Х.П. и Г.П. сторените от тях деловодни
разноски от общо 1100 лева, от които 650.00 лева – адвокатско възнаграждение и
450.00 лева – депозит за вещо лице.
Допълнителният
депозит от 250.00 лева, дължим от ищеца за възнаграждение на вещо лице не е
внесен, поради което следва да се присъди с настоящото решение. С оглед
отговорността за разноски, тази сума следва да се заплати от ответниците С.С.Х., С.И.Х. и М.Х.К.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.Х.,
ЕГН: **********,***, С.И.Х., ЕГН: **********,***. „Ш.“ №* и М.Х.К., ЕГН: **********,***,
че Г.Я.А., ЕГН: **********,***, е собственик следния недвижим имот, а именно:
земеделска земя с обща площ от 961
кв. м., представляваща част от поземлен имот, целият с площ от 4358 кв. м., находяща се в гр. К., община К., област П., в
местността „С. д“, съставляваща парцел
№ 4, съгласно нот. акт № 33, том V, дело № 1355/11.11.1996 г.
на К р с, която неправилно е заснета в КККР на гр. К, община К, област П, одобрени със Заповед № РД-8-618/04.09.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в имоти, записани в
кадастралния регистър като
собственост на ответниците, както следва:
- част от имота с площ от 756
кв. м., между точки 91, 21, 90, 36 и 91 на комбинирана скица №1 от
заключението на вещото лице Й.Б.Й. по назначената съдебно-техническа
експертиза, заснета към имот с идентификатор ***********, собственост на
С.С.Х. и С.И.Х.;
- част от имота с площ от 205 кв. м.,
между точки 91, 36, 66, 65 и 91 на комбинирана скица №1 от заключението на
вещото лице Й.Б.Й. по назначената съдебно-техническа експертиза, заснета към
имот с идентификатор ***********, собственост на С.С.Х.
и М.Х.К..
ОСЪЖДА С.С.Х., ЕГН: **********,***, С.И.Х., ЕГН: **********,***.
„Ш.“ №* и М.Х.К., ЕГН: **********,***, ДА ПРЕДАДАТ на Г.Я.А., ЕГН: **********,***,
владението върху имота, както следва:
- С.С.Х. и С.И.Х. – върху част от
имота с площ от 756 кв. м., между точки 91, 21, 90, 36 и 91 на
комбинирана скица №1 от заключението на вещото лице Й.Б.Й. по
назначената съдебно-техническа експертиза, заснета към имот с идентификатор **************;
- С.С.Х., С.И.Х. и М.Х.К.
– върху част от
имота с площ от 205 кв. м., между точки 91, 36, 66, 65 и 91 на
комбинирана скица №1 от заключението на вещото лице Й.Б.Й. по назначената
съдебно-техническа експертиза, заснета към имот с идентификатор ***********.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от Г.Я.А., ЕГН: **********,****
против Н.Х.П., ЕГН: ********** ***, ж. к. „Х.“ бл. ***, вх. *, ет. **, ап. ** и
Г.П., ЕГН: ********** ***, р-н К. село, ж. к. „Х.“ бл. ***, вх. *, ет. **, ап. **
иск за признаване на устамовено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на земеделска земя с обща площ от 563 кв. м.,
представляваща част от поземлен имот целият
с площ от 4358 кв. м., находяща се в гр. К.,
община К., област П., в местността „С. д.“, съставляваща парцел № 4, съгласно нот. акт № 33, том V, дело № 1355/11.11.1996
г. на К. р. с., която част е разположена между точки 66, 90, 22, 67 и 66 на
комбинирана скица №1 от заключението на
вещото лице Й.Б.Й. по
назначената съдебно-техническа експертиза.
Комбинирана скица №1 към заключение с вх. № 261770/05.07.2022 г. на вещото
лице Й.Й., приподписана от
съда, съставлява неразделна част от съдебното решение.
ОСЪЖДА С.С.Х., ЕГН: **********,***, С.И.Х., ЕГН: **********,***.
„Ш.“ №* и М.Х.К., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.Я.А., ЕГН: **********,***
сумата от общо 1148.80 лв. (хиляда сто четиридесет и осем лева и осемдесет
стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Я.А., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.П., ЕГН: ********** ***,
ж. к. „Х.“ бл. ***, вх. *, ет. **, ап. ** и Г.П., ЕГН: ********** ***, р-н К. с.,
ж. к. „Х.“ бл. ***, вх. *, ет. **, ап. ** сумата от 1100.00 лв. (хиляда и сто
лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С.С.Х., ЕГН: **********,***, С.И.Х., ЕГН: **********,***.
„Ш.“ №* и М.Х.К., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Й. Б. Й., ЕГН: **********,***, сумата от 250.00 лв. (двеста и
петдесет лева), представляваща допълнителен депозит за изготвена в качеството й
на вещо лице съдебно-техническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с. в двуседмичен срок от
връчване на съобщението.
ЦЧ
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: