Р Е Ш Е Н И Е № 23
гр. Търговище, 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, в открито съдебно заседание на девети
март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
АЛБЕНА СТЕФАНОВА
при секретаря Стоянка Иванова и с
участието на прокурор Васил Ангелов, като разгледа докладваното от председателя
КНАХД № 25 по описа на Административен съд –
Търговище за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
процесуален представител на ЦУ на НАП против решение № 29 от 26.01.2021г. на
Търговищкия районен съд, постановено по НАХД № 867/2020г. Касационното
основание, което се сочи, е нарушение на
закона. Поддържа се, че районният съд неправилно е приложил закона, като е
счел, че е извършено нарушение, което не води до неотразяване на приходи и респ.
е по-леко наказуемо. По тези съображения се прави искане съдът да отмени
решението на първоинстанционния съд и да потвърди наказателното постановление.
Ответникът “ЕЙ ЕНД ВИ” ООД, редовно
призован, чрез процесуален представител а.. А. оспорва основателността на
жалбата. Обосновава, че решението е съобразено с материалния закон и следва да
бъде оставено в сила.
Представителят на ТОП дава
заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на ТРС следва да бъде
потвърдено.
Административен съд – Търговище, при
преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на
обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и
правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
С обжалваното решение ТРС е изменил наказателното
постановление № 536972 – F564810 от 15.09.2020г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ - Варна към ЦУ на НАП, с което на „ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД –
гр.Търговище, ул.“Шипка“ № 4, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, като на основание чл.185,
ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС е намалил размера на имуществената
санкция от 3000 на 500 лв.
Установената от районния съд
фактическа обстановка е следната: На 02.08.2020 г. контролни органи от ЦУ на
НАП извършили проверка в търговски обект, включващ автомивка и пункт за ГТП,
находящ се в гр. Търговище, ул.“….“ № .., стопанисван от „ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД. При
проверката било установено, че в клетка за измиване № 1 в автомивката е
поставен автомат за измиване на самообслужване, включен в ел. захранване и
оборудван с механизъм за приемане на монети, като в него липсвало ФУВАС. От
управителя на дружеството било извършено преброяване на наличните монети в
автомата, за което бил съставен опис. Установената сума била в размер на 127 лева.
При справка в системата на НАП било установено, че към датата на проверката на
адреса имало регистрирано ФУВАС само за автомата в клетка № 2. Резултатите от
извършената проверка били отразени в ПИП № 0386523/ 02.08.2020г. С оглед така
установените обстоятелства, инспектор по приходите в ЦУ на НАП съставил на „ЕЙ
ЕНД ВИ“ ООД АУАН № F 564810 /13.08.2020 г. за нарушение на чл. 7, ал.1 във вр.
с чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н18 /13.12.2006г. на МФ. Въз основа на акта
Началникът на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП издал Наказателно
постановление № 536972 – F564810 от 15.09.2020г. Посредством същото, за
нарушение на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18
/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал. 2 от ЗДДС наложил на търговеца
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Въз основа на тези факти ТРС е
обосновал извод, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, в предвидената от закона форма и при липса на процесуално нарушение,
като е изложил мотиви по направените в тази връзка възражения от името на
оспорващото дружество. При преценка на материалната законосъобразност на
оспореното наказателно постановление, съдът е аргументирал, че безспорно е
извършено нарушение на чл.7, ал.1 във вр. с чл.3, ал. 8 от Наредба № Н-18
/13.12.2006г. на МФ, което е наказуемо на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Съдът
е приел, че в хода на административно-наказателното производство не е
установено, че нарушението е довело до неотразяване на приходи, което
обстоятелство е квалифицирано като елемент от състава на нарушението, поради
което е обосновал, че наказанието следва да бъде определено в размерите по ал.1
на чл. 185 от ЗДДС на основание чл. 185, ал.2, изр. 2 от същия закон и е
изменил наказателното постановление в частта на наложената санкция.
Тези изводи по приложението на
материалния закон не могат да бъдат споделени. Редакцията на нормата на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС сочи на извод, че при констатирано нарушение на изискванията
на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, административно-наказващият орган
не е длъжен да установи някакъв конкретен размер на неотразените доходи, за да
приложи нормата на чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС. Нарушението по чл. 7,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., изразяващо се в липсата на въведено в
експлоатация фискално устройство за търговския обект с изградена дистанционна връзка
с НАП, е от такова естество, че по дефиниция води до неотчитане на приходи и
само по изключение – няма такава последица. Приложението на чл. 185, ал. 2,
изр. първо от ЗДДС не изисква в НП и АУАН да се сочи и респ. установява, че
нарушението е довело до неотразяване на приходи, тъй като това не е елемент от
състава на нарушението. В този смисъл и решение от 26.08.2020 г. на АдмС - Русе
по к. а. н. д. № 228/2020 г. По тези съображения съдът приема, че правилната
правна квалификация на нарушението, както е приел и наказващият орган, е по чл.
185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС.
По изложените съображения съдът
приема, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН. При осъществяване
на правомощията си по чл. 222, ал.1 от АПК и въз основа на фактите, установени
от районния съд, настоящият съдебен състав съобрази следното: От формална
страна наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изпълнение на функциите му и в него се
съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като наказателното постановление съответства на
материалния закон, по изложените по-горе съображения. Наложеното наказание е в
законоустановения минимален размер. Липсата на основания за приложението на чл.
28 от ЗАНН е подробно аргументирана от РС и затова съображенията в тази насока
не следва да се преповтарят.
Оглед изхода на делото следва да се
постави претенцията за присъждане на разноски на касационния жалбоподател в
минимален размер за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. При тази правна рамка съдът приема, че
претенцията за заплащане на разноски за юрисконсулт в размер на 80лв. е
основателна и следва да бъде уважена. По тези съображения „ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД –
гр.Търговище, ул.“Шипка“ № 4, следва да бъде осъдено да плати на ЦУ на НАП разноски
по делото в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 29 от 26.01.2021г.
на Търговищкия районен съд, постановено по НАХД № 867/2020г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление № 536972 – F564810 от 15.09.2020г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ - Варна към ЦУ на НАП, с което на „ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД –
гр.Търговище, ул.“Шипка“ № 4, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА „ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД –
гр.Търговище, ул.“Шипка“ № 4, представлявано от В. И. С., да плати на ЦУ на НАП
разноски по делото в размер на 80 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.