Р Е
Ш Е Н
И Е
№
......................./19.11.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври
през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия
СТОЙЧО ПОПОВ
секретар Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 9155 по
описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 125357 от 18.06.2020
г., постановено по гр.д. № 50459/2019 г. на СРС, 78 състав, е осъдено З. „Б.И.”
АД да заплати на ищеца В.И.В. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 1
000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на ПТП - 28.10.2018 г. , до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен иска в останалата част до пълния предявен размер от 3 500 лв., и
етохвърлен изцяло иска по чл. 493, ал. 1, т. 4 от КЗ, предявен от ищеца В.И.В.,
срещу З. „Б.И.” АД, за заплащане на сумата от 300 лв. С решението съдът се епроизнесъл и относно разноските между
страните итези в полза на адв.М.Н. по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението
е обжалвано от ищеца В.И.В. А.С.Г.чрез пълномощник адв.М.Н., в частта, в която
искът за обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен над 1000лв. до 3500лв., с
оплаквания за неправилност поради занижаване размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Намира определеното обезщетение за несправедливо по
смисъла на чл.52 от ЗЗД и немотивирано, несъобразено със събраните по делото
доказателства и установените с тях причинени вреди на ищеца-изическа травма,
болки и страдания за дълъг период от време, приемане на обезболяващи да тях,
невъзможност свободно да се движи и обслужва сам, негативна промяна в начина му
на живот след инцидента, свързана със страх да пътува и преустановяване на
семейните пътувания. Моли да се отмени решението в обжалваната част и обусловената
от това отговорност за разноските, като се уважи иска за още 2500 лв. до размер
на 3500 лв. Претендират се и разноски .
Въззиваемата
страна-ответник З. „Б.И.” АД оспорва
жалбата с писмен отговор чрез адв.М.Г., и
моли решението в обжалваната част да се потвърди като правилно, и при определен
справедлив размер на обезщетението според претърпените вреди от ищеца. Претендира
разнокси за защита от юрисконсулт.
Страните
не са направили искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно,
а в обжалваната част и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция за
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени при ПТП.
При
произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно
чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на
ищцата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Решението
в частта, в която искът е бил уважен до 1000лв. обезщетение за
неимуществени вреди като необжалвано е
влязло в сила, което задължава въззивният съд, на основание чл.297 от ГПК да приеме,
че са се осъществили законоизискуемите предпоставки по чл. 432, ал. 1 КЗ за
ангажиране отговорността на ответното дружество , а именно: настъпване на
покрит застрахователен риск - ПТП на посочените дата и място с исковата молба,
противоправно поведение на водача на МПС, имащ сключена застраховка „гражданска
отговорност“ с ответника, настъпването на ПТП между това МПС, застраховано при
ответника и другото участвало в ПТП МПС-управлявано от ищеца и ответното дружество, причинени травми на
ищеца от това ПТП-контузия на гръдния кош и коляното с кръвонасядане, изпитвани
от ищеца болки и страдания поради тях, отшумели без последици до 20 дни, и стрес от
самото ПТП.
Предметът
на въззивна проверка за правилност относно фактите е очертан от заявеното оспорване
с въззивната жалба на ищеца за размера на паричното обезщетяване на тези травми
като несъответно на вида на уврежданията и несъобразяване и необосновано поради
несъобразяване и с другите причинени на
ищеца неимуществени вреди, за които се сочи да са събрани по делото
доказателства, при което се явявал и несправедлив определения размер на
обезщетението от 1000 лв. по критериите на чл.52 от ЗЗД
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по
делото писмени и гласни доказателства, и съдебно-медицинска експертиза и
автотехническа експертиза, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил
травматични увреждания: контузии на гръдния кош и дясното коляно с
кръвонасядания в последното, като болките са били с умерен интензитет в
продължение на 14 дни, а контузиите са възстановени напълно и перспективно в
рамките на 20 дни, като е претърпял и също така и стрес от ПТП . Предвид това,
съобразявайки претърпените травми по вид и местоположение, продължителност и степен
на възстановяване, и при липсата на претърпени интензивни лечебни намеси, липсата на
остатъчни здравословни проблеми, е приел размера от 1 000 лв. , като
имуществен еквивалент на претърпените болки и страдания, а за разликата до 3500 лв. искът за обезщетение за неимуществени вреди е приет за неоснователен и подлежащ на отхвърляне.
Тези констатации и правни
изводи въззивният съд споделя и на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение,
без да е нужно да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната
жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Въззивният
съд, при съвкупна преценка на същите събрани при първоинстанционното
разглеждане на делото доказателства, достигна до същите фактически и правни
изводи, като тези на първоинстанционния съд.
Намира също така, че с
обжалваното решение правилно е
преценена доказателствената стойност на приетото по делото заключение на
съдебно-медицинската експертиза, която сочи, че причинените травматични
увреждания са с характер на лека телесна повреда, причиняват болки и страдания
с умерен интензитет за период от 14-15 дни и отщумяват до 20 дни. Не са събрани
по делото доказателства, които да установяват, че ищецът е търпял болки и
страдания над сочените от вещото лице, нито че е получил медицинска помощ за
тях, нито че не е можел да се движи и да се обслужва сам. Показанията на
свидетеля Д.И.не установяват горните факти за затруднение да се придвижва сам,
нито могат да установят остатъчна
физическа травма, която да пречи на
ищеца да се движи, доколкото наличието на затруднение следва да се
установи с експертни знания, а такива по делото не са събрани. Не са събрани по
делото доказателства, от които да се установи, че на съпругата и детето на
ищеца са били причинени физически травми от процесното ПТП, вкл. и на сочените
в исковата молба наранявания с кръв по лицата на същите. Действително,
показанията на свидетеля Д.И.–съпруга на ищеца, сочат, че тя и детето й са били
прегледани в болница след ПТП-то и след това освободени още същия ден, но не се
установява от показанията й дали и какво е било констатирано при прегледа им,
не е представена и медицинска документация за това, особено след като с
исковата молба се сочи, че съпругата и детето на ищеца са били приети по
спешност в Института Пирогов-доказателство за това не са представени от ищеца,
при което съдът не може да приеме, че на съпругата и детето са били причинени
травми. Ето защо при определяне на размера на справедливото обезщетение не
следва да се съобразяват причинени на ищеца негативни емоции в повече от
обичайните от претърпяване на ПТП с
участие и на членовете на семейството му, доколкото не се установи да е причинена
допълнителна травма на ищеца от гледката на кръв по лицата на съпругата и
детето му.
По своя характер причинените травматични увреждания на
ищеца не са от такъв характер, че да предизвикват неудобства значително
надвишаващи обичайните, нито са от вид и местонахождение така, че да са
поставили здравето или живота на ищеца в опасност, дори и временна, нито се
установи те да са го затруднили да се придвижва и обслужва сам или да е в
невъзможност да се грижи за семейството си- както твърди в исковата молба, тъй
като доказателство за такива затруднение да се движи и обслужва ищеца сами или за
нужда от гледане на членове на семейството, няма събрани по делото. Възстановителния
процес от физическите травми също не се отличава с усложнения и продължителност
над обичайната, установена от съдебно-медицинската експертиза, като
продължителността на възстановяване е кратка. Не се доказа по делото ищецът да е
търсил и получил медицинска помощ за лечение, както твърди с исковата молба. В този смисъл оплакванията по въззивната жалба за
несправедлив размер, е неоснователно. Няма никакви доказателства по делото, че
ищецът при процесното ПТП е получил състояние на стрес, надхвърлящо обичайното,
което всеки човек, претърпял ПТП изживява, вкл. и такова с участие на членове
на семейството, нито такива, надхвърлящи обичайното напрежение и страх при
шофиране след претърпяно ПТП, нито продължителността на такова емоционално
състояние над обичайното. В тази насока съдът съобрази, че с исковата молба
ищецът не е включил като вреда за обезщетяване причинената му неимуществена
вреда от преустановяване на семейните пътувания, а сочи, че изпитва притеснение
да вози съпругата и детето си след инцидента. Ето защо въззивният съд намира
оплакването по жалбата за неустановяване на пълния обем на неимуществените
вреди за неоснователно, също и това за несправедливия размер на обезщетението,
определено от първоинстанционния съд, тъй като определеното от 1000 лв. е
съответно на установените причинени на ищеца неимуществени вреди, при
съобразяване, че не всички сочени с исковата молба вреди са и доказани по
делото. Причинени неудобства и негативни емоции, които не са били включени в
исковата молба, не се съобразяват от съда при определяне размера на
обезщетението, дори и да има доказателства за такива, тъй като предметът на
защита е очертан с исковата молба и съдът не може да го разширява.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции,
решението в обжалваната част следва да се потвърди, вкл. и в частта за
разноските, определени според изхода на спора, по отношение на които и няма
оплаквания с жалбата.
По разноските за въззивната инстанция: Предвид изхода на спора по въззивната жалба, ищецът няма
право на възстановяване на разноски пред въззивния съд.
Ответната
страна съгласно чл.78, ал.3 от ГПК има право на разноски в размер на 200 лв.,
заплатени за защита от адвокат съгласно доказателствената стойност на договора
за правна защита с адв.М.Г. към отговора на въззивната жалба, удостоверяващ и
плащане в брой на сумата. Възнаграждението на противната страна за прекомерност
се явява неоснователно, тъй като сумата не надвишава минималния размер на адв.
възнаграждения по НМРАВ / минимумът е 300 лв./ и не подлежи така на намаляване.
Решението
на въззивния съд е окончателно предвид цената на иска, не надвишаваща 5000 лв. според
предявения частичен размер .
Воден
от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение решение № 125357 от 18.06.2020
г., постановено по гр.д. № 50459/2019 г. на СРС, 78 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени
вреди над 1000 лв. до 3500 лв., и в частта за разноските.
ОСЪЖДА В.И.В., ЕГН: **********,***
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, ***, сумата 200 лв. разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно съгласно чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.