Р Е ШЕНИЕ
град София,
13.03.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в закрито заседание
на тринадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА ч. гр. д. № 15072 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.
2 и сл. вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба от Н.В.В. срещу
разпореждане на ЧСИ Т.В.-Н., с рег. № 791 на КЧСИ, от 04.06.2019 г., обективирано в съобщение с изх. №
5382/04.06.2019 г., по изпълнително дело № 20157910400466, с което е оставена
без уважение молба на частния жалбоподател и длъжник по делото за прекратяване
на същото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В частната жалба се излагат доводи за
неправилност на обжалваното разпореждане с твърдения, че ЧСИ неправилно е
отказал да прекрати делото, тъй като от материалите по същото се установява, че
от взискателя не са били предприети изпълнителни действия повече от две години.
Твърди се, че за да образува делото и да предприеме, каквито и да е действия,
ЧСИ е следвало да установи плащане от взискателя на таксата за образуване на
делото, която се сочи да е била платена едва на 18.04.2019 г. Поддържа се, че
единственото и последно изпълнително действие спрямо длъжника е налагането на
запор върху негови банкови сметки на 20.03.2017 г. Съобразно изложеното се иска
обжалваното разпореждане да бъде отменено и съдът да констатира настъпилото
прекратяване по силата на закона на изпълнителното дело, на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило писмено
възражение от взискателя по изпълнителното дело – „Т.С.” ЕАД.
Частен съдебен изпълнител Т.В.-Н., с рег. № 791 на
КЧСИ, е изложила мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства и изложените в жалбата съображения,
намира за установено от фактическа страна следното:
При служебна проверка съдът констатира, че жалбата е
подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване,
основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, акт на съдебния изпълнител – отказ за
прекратяване на производството, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна,
като съображенията за това са следните:
По молба на „Т.С.” ЕАД
от 11.06.2015 г. с приложен
изпълнителен лист от 05.03.2014 г., издаден по гр.д. № 7597/2010 г. по описа на
СРС, ГО, 82-ри състав, е образувано изпълнително дело № 20157910400466 по описа
на ЧСИ Т.В.-Н., с рег. № 791 на КЧСИ. В молбата, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител е възложено да проучи имущественото
състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи и да определи
изцяло начина на изпълнението. Направено е искане да бъдат предприети
изпълнителни действия за събиране на вземането.
Поканата за доброволно
изпълнение е получена от длъжника на 06.07.2015 г.
На 15.06.2015 г. ЧСИ е
разпоредил налагане на запори по банкови сметки на длъжника в дванадесет банки и
пълно проучване на имущественото му състояние.
На 18.06.2015 г. са
изпратени запорни съобщение до банки в страната, в това число „АлфаБанк – клон
България”, „Централна Кооперативна Банка”, „Юробанк България” АД, „Уникредит
Булбанк” АД и др., част от които са получени на 19.06.2015 г. и на 22.06.2015
г.
Извършени са справки за
недвижимо имущество и моторни превозни средства на длъжника, като е установено,
че не притежава МПС. Видно от справка в Служба по вписванията – град Ихтиман,
лицето притежава 777 ид. ч. от поземлен имот в Ихтиман.
На 19.06.2015 г. е изпратено
запорно съобщение до НОИ за наложен запор върху получаваната от длъжника
пенсия. Същото е връчено на 28.01.2016 г.
На 15.02.2016 г. е
получен отговор от 29.01.2016 г., с който НОИ уведомява ЧСИ, че размера на
пенсията на длъжника е под размера на минималната разботна заплата в страната,
поради което запор не може да бъде наложен.
С разпореждане на ЧСИ
от 07.03.2017 г. е наложен запор върху банкова сметка *** „Банка ДСК” АД.
На 01.03.2019 г. е
депозирана молба от взискателя да бъде направена справка в НАП с оглед налагане
на запор върху трудово възнаграждение на длъжника и да бъде насрочен опис на
движими вещи, негова собственост (л. 51 от делото).
С разпореждане от
06.03.2019 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи за 04.06.2019 г. от 11 до 17
часа на адрес на длъжниа. В мотивната част на разпореждането е посочено, че
длъжникът не работи, като вече е наложен запор върху вземането му за пенсия.
Видно от протокол от
04.06.2019 г., издаден от ЧСИ, поради неявяване на представител на „Т.С.” ЕАД и
невнасяне от взискателя на пропорционалната такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ за описа
на движим вещи, последният е отложен.
На 04.06.2019 г. е депозирана
молба от длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради непредприемане от взискателя на изпълнителни
действия в продължение на повече от две години.
С обжалваното разпореждане от
04.06.2019 г., обективирано върху молбата на длъжника, ЧСИ е оставил без
уважение направеното искане от частния жалбоподател.
Въз основа на горепосочената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Прекратяването на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона
с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително действие, насочено
към удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо дали това действие е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
негово възлагане. Въведеният от закона критерий е обективен, т. е. при всяко
положение, с изтичането на двугодишния срок настъпва прекратяване на
изпълнителното производство поради т. н. „перемпция", а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Съгласно разясненията, дадени в т. 10 от тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането –
чл. 116, б. „в" ЗЗД.
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени
лица. Прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/
- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
нови изпълнителни способи.
В конкретния случай въззивният съд намира,
че след налагането на запор върху вземания на длъжника в „Банка ДСК” ЕАД с
разпореждане на ЧСИ от 07.03.2017 г.,
запорното съобщение за което изпълнително действие е връчено на третото
задължено лице на 21.03.2017 г., е
прекъсната, както погасителната давност за вземането, предмет на принудителното
изпълнение, така и течението на срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По делото, обаче, не се установява след 21.03.2017
г. да са извършвани изпълнителни действия. С молбата от 01.03.2019 г. от
взискателя е поискано извършване на справка в НАП за длъжника с оглед
евентуално налагане на запор върху негови вземания, но не е направено изрично
искане в тази насока. Направено е искане за осъществяване на друг изпълнителен
способ – насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. Такъв е
насрочен за 04.06.2019 г., но видно от протокол на ЧСИ от 04.06.2019 г., не е
осъществен, независимо от редовното уведомяване на длъжника, поради невнасяне
от взискателя на дължими от него такси и неявяване на негов представител. Извършването
на опис на вещ е валидно изпълнително действие, както е посочено и в мотивите
към т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, но в конкретния случай такъв не се
установява да е извършен, като дори да бе осъществен на 04.06.2019 г., отново
срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК щеше да е изтекъл. Във връзка с извършеното
преди 21.03.2019 г. действие – насрочване на описа, следва да се посочи, че
същото е техническа дейност от страна на съдебния изпълнител по подготовка на
извършване на същинското изпълнително действие, поради което не представлява самостоятелно
валидно такова.
Ето защо, още на 22.03.2019 г. /първият ден след
изтичане на двугодишния срок по смисъла на т. 8 на чл. 433, ал. 1 ГПК/ по
силата на закона изпълнителното производство е прекратено, поради което ЧСИ е
следвало да констатира настъпилото ex lege прекратяване на изпълнителното
производство и да не предприема повече изпълнителни действия.
Съдът в настоящото производство няма правомощие да
прекрати изпълнителното дело по аргумент на чл. 433, ал. 1 и ал. 2 ГПК, тъй
само органът по изпълнението има компетентност да издаде постановление за
прекратяване.
Предвид изложените аргументи, настоящият съдебен
състав приема, че са налице всички законови предпоставки за прекратяване
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което
делото следва да се върне на ЧСИ Т.В.-Н., с рег. № 791 от РКЧСИ с указания да
издаде постановление за прекратяване на изпълнително дело.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на длъжника по изпълнителното дело Н.В.В. разпореждане от 04.06.2019
г. на ЧСИ Т.В.-Н., с рег. № 791 от РКЧСИ, с което е постановен отказ за
прекратяване на изпълнително дело № 20157910400466 на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
ВРЪЩА
делото на ЧСИ Т.В.-Н., с рег. № 791 от РКЧСИ, за издаване на постановление по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.