ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№661
гр. Враца, 28.12.2018г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в закрито
заседание на 28.12.2018г. /двадесет и осми декември две хиляди и осемнадесета/ година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 649 по описа на АдмС – Враца за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета,
Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 49 от Закона
за гражданската регистрация (ЗГР).
Образувано по жалба на С.М.Г. ***, чрез адв. П.П. *** против отказ на Кмета
на Община Враца обективиран в Писмо рег. №7400-146(1)/05.09.2018г., да впише жалбоподателя като баща на детето Е.М.П. в
съставения Акт за раждане.
Твърди се, че оспореният отказ е неправилен и незаконосъобразен, издаден в
противоречие с административно производствените правила и целта на закона –
защита интереса на детето. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с
което преписката се върне на административния орган със задължителни указания
по приложението на закона.
В хода на проверката относно валидността на упражненото право на оспорване,
като прецени изложените в жалбата твърдения и представените доказателства,
Административен съд – Враца установи следното:
С нотариално заверена декларация рег. №6606/22.06.2018г. жалбоподателят С.М.Г.
е заявил, че детето Е., родено на ***г. в гр.Враца, от майка Ц.М.П. е негово
рождено дете и го припознава като свое. Декларирал е, че желае за в бъдеще
детето да носи името Е.С.Г. и е поискал от Община Враца съставянето на акт за
раждане на детето, в който да бъде вписан като негов баща.
Становище относно интереса на детето Е.Ц.П. да бъде установен произхода му
е ангажиран от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Берковица в
писмо изх.№СЛ/Д-М-БЦ/160-016/07.06.2018г.
С оспореното в настоящето производство писмо рег. №7400-146(1)/05.09.2018г., Кмета на
Община Враца е уведомил Д „СП“ гр.Берковица, а чрез нея и жалбоподателя, че
припознаването не може да бъде извършено. Изложени са мотиви, че припознаването
като способ за установяване на произход в случая не може да бъде реализирано
поради смъртта на другият родител на детето – неговата майка Ц.М.П., починала
на 04.05.2016г. На жалбоподателят е указана възможността за установяване на
бащинство по реда на СК.
Към административната преписка са приложени заверени
копия на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№181/18.03.2004г., видно от което детето Е.М.П. е с майка Ц.М.П. и графа „баща“
непопълнена и Препис-извлечение от акт за смърт, от което се установява, че Ц.М.П.
е починала на 04.05.2016г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира жалбата за недопустима, по съображенията, изложени в особеното мнение на
член от състава на съда, постановил Решение №10937 от 18.09.2018 г. на ВАС по
адм. дело №1617/2018г., които настоящият състав споделя изцяло, а именно:
Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗГР актовете за гражданско
състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината
или кметството, на чиято територия са станали събитията. Кметът на общината е
длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може
да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и
кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на
актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската
администрация.
По определението на чл. 2, ал. 2 от ЗГР, актовете за гражданско
състояние са официални писмени документи.
Поисканото от кмета на община Враца вписване в акта
за раждане на детето Е.М.П., според което жалбоподателят
С.М.Г. е баща на детето, не
представлява искане за издаване на индивидуален административен акт от вида на
уредените в чл. 21 от АПК. Длъжностното лице по
гражданското състояние не е административен орган или друг носител на
разпоредителни административни правомощия. То не издава актове, по силата на
които за лицата възникват права или задължения, а съставя официални
свидетелстващи документи, с които регистрира събитията раждане, брак и смърт
или извършва промени в данните, съдържащи се в документите, в предвидените от
закона случаи. При наличието на тези му белези следва да се направи извод, че
удостоверителното изявление на длъжностното лице, респективно отказът да се
направи такова, не представлява властническо волеизявление, с което се издава
индивидуален административен акт. Затова отказът на длъжностното лице по
гражданско състояние да извърши промяна в данните, съдържащи се в документите
за гражданско състояние, не може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В този смисъл са и
изложените мотиви в Тълкувателно решение №5 от
30.05.2017г. по тълкувателно дело №1/2016г. на Общото събрание на първа и втора колегия
на Върховния административен съд, според което „актовете за гражданско
състояние, съставени по реда на Закона за гражданската регистрация, не подлежат на оспорване
по реда на чл. 128, ал. 1 АПК. Истинността на акта за
гражданско състояние, законово определен като официален документ, подлежи на
установяване чрез предявяването на иск по чл. 124, ал. 4, изр. първо ГПК, а не
чрез оспорване на съдържащото се в него удостоверително изявление на длъжностното
лице по гражданското състояние или по пътя на исковата защита по реда на чл. 128, ал. 1, т. 9 АПК, касаеща установяване на
неистинността на административни актове по Административнопроцесуалния кодекс.“
След като актът за раждане е официален документ, не
може да се провежда оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс на отказа на кмета на
община Враца да впише в документа като баща припознаващото лице, тъй като този
ред е предвиден за оспорване на административни актове.
Искането на С.Г. е насочено към установяването на
произход по баща на детето Е., поради което при отказ на длъжностното лице да
впише припознаването, не е допустимо то да бъде задължено да го стори чрез
оспорването на отказа му пред административния съд. Семейният кодекс (чл. 66 и чл. 69) съдържа специални правила,
които легитимират като носители на права за установяване на произход ограничен
кръг лица и уреждат упражняването на тези права само по исков ред.
Припознаването представлява едно административно
производство за установяване произхода на едно лице от майката или от бащата.
Процедурата допуска вписване на припознаването в акта за раждане, само в
случай, че то не бъде оспорено от другия родител в тримесечен срок от
съобщението. Когато припознаването се оспори или не може да се осъществи,
изричната уредба в Семейния кодекс, уреждаща изчерпателно
материята относно тези обществени отношения, предвижда установяването и
оборването на наличния произход в акта за раждане да се осъществи по исков ред,
т.е. по реда на ГПК пред гражданския съд, което изключва възможността за
оспорване на акта за раждане по реда на АПК като индивидуален административен
акт.
В производството по АПК не може да се установи
произхода на едно лице, какъвто е по същество смисъла на гражданската
регистрация и издаването на актовете за раждане и това е в обхвата на
охраняваните от СК значими обществени отношения. Проверката за
законосъобразност дали е спазена конкретната административна процедура по
припознаването и вписването на произхода от бащата не може да доведе до
резултат установяването на действителния произход на детето. Това се установява
само в исковото производство. Затова и при наличието на спор в интерес на
детето е да се установи неговия произход или да се обори наличния такъв,
установен с акта за раждане, което е допустимо само по исков ред и едва след
това се извършва промяна в съставения акт за гражданско състояние в зависимост
и въз основа на решението на съда, с което произхода е установен.
По изложените съображения подадената жалба е
недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно
производство да се прекрати.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.М.Г. *** против отказ на Кмета на Община Враца обективиран в Писмо рег. №7400-146(1)/05.09.2018г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №649/2018г.
по описа на Административен съд Враца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в седмодневен срок от връчването му.
На основание чл. 138 от АПК препис от настоящото разпореждане да се изпрати
на жалбоподателя.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: