Решение по дело №15583/2016 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 13
Дата: 3 януари 2019 г. (в сила от 15 октомври 2019 г.)
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20165330115583
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 13

03.01.2019г., гр. Пловдив

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

            при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15583/2016г. по описа за съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Предмет на делото са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД.

            Ищец Л.Т.К. чрез а. Р.Н. и Е. К. твърди, че е м. на малолетните Т. С. Г. и П. С. Г. ученици в държавно училище НУМТИ „Д. П.“ гр. П. като по указание на училищното ръководство била заплащана на сдружение с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ „Училищно настоятелство Д. П.“ с ЕИК по Булстат ********* с п. И. М. със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. И. В.№ .. ежегодна такса дарение за записване от по 25 лева за което били оформени квитанции към приходни касови ордери както следва: под № ..., № ..., № ..., № ..., № ... Ищцата твърди, че сумите за които били съставяни приходните касови ордери били платени без основание, не били сключвани договори за дарение, нямало членствено правоотношение със сдружението, ищцата не е имало намерение да надарява сдружението. Ето защо се иска осъждането на ответник Сдружение с нестопанска цел „Училищно настоятелство Д. П.“ да заплати в полза на ищцата сумата от общо 125 лева по 5 броя приходни касови ордери, тъй като тази сума е получена от сдружението без основание, ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаването на исковата молба – 17.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

            Ответник Сдружение с нестопанска цел „Училищно настоятелство Д. П.“ чрез п. по закон И. М. оспорва претенцията като неоснователна. Заявява, че плащането на сумите по издадени касови ордери е било извършвано въз основа на правно основание – договор за дарение като сумите са изразходвани за дейността на настоятелството, която дейност била пряко свързана с учебната дейност на учениците в училище НУМТИ „Д. П.“ гр. П.. Такса за записване в училището не съществувала, нито пък съществувала задължителна такса за участие на родителите на децата, които се обучават в училището, която да бъде заплащана към училищното настоятелство. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

            Съдът като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

            С решение № ... по ф.д. № ...по описа на ПОС е вписано в регистъра за ЮЛНЦ промяна в обстоятелствата по партидата на сдружение „Училищно настоятелство Д. П.“, следователно и е налице годен правен субект, който притежава самостоятелна правосубектност да отговаря по предявени искове, какъвто е настоящия случай.

            От ищеца са представени и по делото са приети  в заверени преписи 6 бр. квитанции към приходни касови ордери като всички от тях са издадени от лице, което представлява ответника, носят негов печат и всеки един от тези ордери е за сумата от 25 лева. В ордер № ..., № ... и № ... е записано, че сумата е получена като дарение от ответника. В тази връзка правната характеристика на квитанцията към приходен касов ордер е идентична с разписката, която удостоверява извършено плащане на определена парична сума от едно лице към друго лице. В конкретния случай в разписката е посочено основанието въз основа на което сумите от тези три ордера са получени от ответника и това е дарение, което предвид неформалния му характер няма пречка да бъде уговорено в устна форма, но предвид реалния му характер настъпва от момента на предаването на парична сума. Следователно, ищцата с ордер № ..., № ... и № ... е надарила ответника, поради което и е доказано основанието за плащането на тези суми. До колкото претенцията за ордера от 05.05.2011г. е отеглена и делото в тази му част е прекратено, съдът не дължи произнасяне по този иск, а по отношение на ордерите от ... и ...  не се опровергава съдържанието на частния писмен документ, който обективира основанието за извършеното предаване на съответните парични суми. Ирелевантно е в настоящия исков процес дали това основание е законосъобразно, тъй като ищецът заявява единствено липса на основание, а не твърди изначална недействителност на основанието, за да е обвързан съдът от такова искане и да дължи такава преценка. Независимо от последното обаче и до колкото съгласно трайно установената практика на ВКС съдът във всеки случай е длъжен служебно да следи съответствието на правоотношенията с императивните норми, то няма никаква пречка ищеца да е извършил дарение в полза на ответника, като по делото се установи, че това дарение нито е обвързано със записване на децата в училището, нито е предпоставка затова, нито пък в устава на сдружението е регламентирано изискване за такова плащане, най-после такова дарение не може да се обвърже и с началото на съответната учебна година за децата на ищцата, за да може да се направи извод в насока, че основанието на това дарение е противоправно. Нещо повече, от разпитаните с.Ю. М., Д. А. М. и А. Г. В.категорично и несъмнено се установява, че всеки родител съобразно своите възможности и желания дарява парична сума в полза на настоятелството. Дарението не е обвързано със записването на детето в училището, което обстоятелство се потвърджава и от удостоверението издадено от самото училище на л. 147 от делото. Дарението е целево и е във връзка с извънкласните занимания на децата към училището като св. М. посочва, конкретен случай на разходване на набраните чрез дарение средства – за награждаване на абитуриентите отличници, за изграждането на спортна площадка в двора на училището. Следователно, няма основание да се приеме, че извършените от родителите дарения към ответника не са били използвани за нуждите на училището и в частност за нуждите на всички деца.

            По отношение на ордерите под № ..., № ..., № ... същите не съдържат основанието за извършеното плащане към ответника, като съдът възприема, че тези ордери са издавани за извършено дарение от ищцата към ответника, което основание се установява пряко и недвусмислено от свидетелските показания на Ю. М., Д. А. М. и А. Г. В., които заявяват, че всяка година класните ръководители свеждат информацията за осъществяване на дарение до знанието на родителите и всеки родител сам преценява каква сума пари да даде. с. Д. М.е категорична, че всички родители на деца, които се обучават в училището „Д. П.“ са били наясно, че се извършват дарения към училищното настоятелство като св. М. заявява, че даренията към настоятелството по никакъв начин не са свързани със записването на детето в училището за съответната учебна година. Записването за всяка учебна година е безплатно, като приемането в училището е след успешно полагане на приемни изпити. Следователно, твърденията на ищцата за „такса за записване“ се опровергават от събраните по делото гласни доказателствени източници.  Посочването в квитанции към приходни ордери № ... и № ..г. на „такса-дарение“ не променят извода на настоящата инстанция, че се касае до дарение, което ищцата е извършила, тъй като същата обективно в рамките на периода от 2012г. до 2016г. е могла да бъде наясно, че се касе именно до дарение и ако настоятелството е изисквало някаква такса ищцата е била в правото си да откаже да я заплати без за нея или за децата й да последват каквито и да е било неблагоприятни последици до колкото по делото не се установи нито настоятелството да е събирало такси за записване на децата в съответната учебна година, нито пък училището да е предвиждало такива. Ето и защо извършените плащания по тези ордери също се явяват с дарствено намерение до колкото всички родители в началото на всяка учебна година са били информирани за дейността на училищното настоятелство, което подпомага учебната дейност на децата. Класните ръководители са питали родителите дали желаят да направят дарение като св. А. В.посочва, че събирането на сумите е било винаги целево и след като родителите бъдат уведомени. Следователно, извършените плащания от ищцата към ответника съдържат характеристиките на договор за дарение като ищцата не ангажира гласни доказателства затова, че е тя или някой друг родител на друго дете е плащал суми към настоятелството без основание или с основание което да е форма на скрита „такса“ за нещо за което по закон не се събира такава. В тази връзка следва да се посочи, че от една страна се твърди липса на основание за извършеното плащане, а от друга страна се посочва че сумите са платени като „такса записване“. Следва да се приеме, че няма гласни доказателствени източници, които да са събрани по делото и да изясняват какво е съдържанието на „такса записване“, а разпитаните с.заявяват, че термин „такса“ не е бил използван, а се е разяснявала възможността за дарение.

            По делото е приета съдебно-графологична експертиза, която установява наличието на допълване и дописване ордери № 19, 23 и 24, но доколкото няма спор, че ответника е получил сумите по тези ордери, а ищцата ги е заплатила констатираните допълвания и дописвания нямат пряко отношение към предмета на доказване, най-малкото защото не касаят допълване или дописване на основанието, далия сумата и получилият сумата.

            Предвид на гореизложеното съдът намира, че предявените искове са неоснователни, тъй като се доказа основанието от ответника за получаване на сумите по приходните касови ордери.

            На основание чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора по делото следва да се присъдят в полза на ответника сторените от него разноски в размер на сумата от 300 лв.

            Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Т.К. с ЕГН ********** *** искове с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД против „Училищно настоятелство Д. П.“ с ЕИК по Булстат ********* с п. И. М. със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. И. В.№ .. за заплащане на сумата от общо 125 лева по 5 броя квитанции към приходни касови ордери № ..., № ..г., № ..., № ... и № ... като дадена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане като неоснователни и недоказани;

            ОСЪЖДА Л.Т.К. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на Училищно настоятелство Д. П.“ с ЕИК по Булстат ********* с п. И. М. със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. И. В.№ .. сумата от 300 лв., която представлява разноски за настоящата инстанция.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

                                                                                    СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов

Вярно с оригинала.

Е.Л.