№ 495
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20211100901540 по описа за 2021 година
В исковата молба се твърди, че между ищеца „М.“АД и ответника „А.“ЕООД е
бил сключен Договор за строителство от 09.07.2019 г., по силата на който ищцовото
дружество се задължило да извърши ремонтни работи на обект „Цех производство на
алуминиева и ПВЦ дограма и офиси“, находящ се в УПИ ХІІ-1126, м. Факултета, гр.
София, като видовете работи, проектните им количества с единични цени и общи
стойности, както и срок на изпълнение, били вписани в двустранно подписано
приложение, съставляващо неразделна част от договора. Съгласно т. 3 от договора,
срокът му на изпълнение бил до 30.09.2019г. Ищецът сочи, че на 25.09.2019г. бил
подписан Протокол обр. 19 и от двете страни за изпълнените СМР. Освен това, сочи, че
не е направено възражение от управителя на ответното дружество по приетата работа,
както и по издадената и връчена Фактура № **********/30.09.2019г. за стойността на
СМР от 204 000.13 лв., с вкл. ДДС. Съгласно т. 10.1. от договора, плащане по
фактурата в размер на 51 500 лв. следвало да бъде извършено на 30.09.2019г., като
ответникът платил със закъснение, съответно на 04.10.2019г. в размер на сумата от 26
650 лв. и на 09.10.2019г. в размер на сумата от 29 900 лв. Съгласно т. 10.2 от договора,
плащане в размер на сумата от 70 000 лв. било дължимо до 31.10.2019г., като било
извършено само частично такова в срока за това, а именно в размер на сумата от 29 000
лв. на 18.10.2019г., като следващите плащания били на 05.11.2019г. – за сумата от 20
000 лв., на 11.11.2019г. – за сумата от 10 000 лв., на 10.12.2019г. – за сумата от 20 000
лв., на 30.01.2020 г. – за сумата от 20 000 лв. При така извършените плащания била
погасена част от дължимата сума по фактурата в размер на 165 550.31 лв., като
останала дължима сумата от 38 449.82 лв., в която е включена и задържаната гаранция,
1
съгласно т. 10.4 от договора, според която връщането на гаранцията на изпълнителя е в
срок до 01.03.2020 г. Сочи се, че поради забава в плащането, ответникът дължи и
лихва в размер на основния лихвен процент плюс надбавка от 3 пункта на годишна
база, съгласно т. 59 от договора, като съобразно падежа на отделните плащания, дължи
се начислена такава в общ размер на 8 735.50 лв.
Ищецът твърди, че се явява изправна страна по договора, като е изпълнил и
предал възложената му работа, като за това били издадени и необходимите документи,
съгласно т. 11 от договора, а именно двустранен приемо-предавателен протокол;
декларации за съответствие на вложените материали; сертификати за вложените
материали и извършени работи и фактура по ДДС за съответната етапна сума, които са
връчена на възложителя.
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 38 449.82
лв. – цена на изпълнените и приети СМР по Договор за строителство от 09.07.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и 8 735.50 лв. – законна лихва за забава върху главницата,
начислена за периода от падежа по всяко от дължимите плащания и посочен съответно
за отделните дължими плащания в приложена към исковата молба счетоводна справка.
По делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за
това срок, както и не е депозирана допълнителна искова молба и отговор по нея.
Предявени са от „М.“АД против „А.“ЕООД при условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
1-во ЗЗД вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като разгледа материалите по делото и събраните доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК е предвидена възможността за
постановяване на неприсъствено решение по искане на ищеца при наличието на
определени процесуални предпоставки, а именно – ответникът да не е депозирал в срок
отговор на исковата молба, да не се яви в първото по делото открито заседание, като
същевременно от негова страна да не е направено искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
В настоящия случай, налице са предвидените в цитираната по-горе
процесуалноправна норма предпоставки, доколкото видно от материалите по делото,
ответникът не е взел становище по допустимостта и основателността на предявените
срещу него искове, като не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил в
първото по делото редовно проведено открито съдебно заседание от 07.04.2021г. За
последиците от това му процесуално поведение ответникът е бил уведомен с връчване
на определението с проекто-доклада по делото по чл. 140 ГПК, в което са посочени
неблагоприятните последици при пропускане възможността за това и последващо
процесуално бездействие в хода на производството, и което е в приложение нормата на
чл. 239, ал. 1 ГПК. Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства и обсъди
изложените в исковата молба твърдения, намира, че предявените искове се явяват
вероятно основателни. Същевременно ищецът, чрез процесуалния си представител, в
2
докладвана молба в проведеното по делото открито съдебно заседание е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238
ГПК и чл. 239 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение,
без да бъдат излагани допълнителни мотиви по същество /чл. 239, ал. 2 ГПК/.
По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени направените в производството разноски, които съобразно
представените доказателства в тази насока възлизат в общ размер на 4321.41 лв. /в това
число 1887.41 лв. – държавна такса и 2 434 лв. – адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.“ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. “*******, да заплати на „М.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. Пловдив, ул. „*******, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр.
с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 38 449.82 лв. – цена на изпълнените и
приети СМР по Договор за строителство от 09.07.2019г. за обект „Цех производство на
алуминиева и ПВЦ дограма и офиси“, находящ се в УПИ ХІІ-1126, м. Факултета, гр.
София, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 8 735.50 лв. – законна лихва за забава върху
главницата, начислена за периода от падежа по всяко от дължимите плащания до
09.07.2019г.
ОСЪЖДА „А.“ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. “*******, да заплати на „М.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. Пловдив, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4
321.41 лв. – съдебни разноски за производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. /чл. 239, ал. 4 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3