Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Враца, 03.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Враца, първи граждански състав, в
публично съдебно заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при участието на секретаря Цветелина Банинска, като
разгледа гр.д. №5161 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи от
ГПК.
Производството е образувано е по
постъпила искова молба от С.И.Г. срещу И.Й.С.
за връщане на сумата от 1100 лева, представляваща паричен заем, и сумата от
216,15 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 01.01.2017г. до
06.12.2018г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
06.12.2018г. до изплащане на вземането. Предявени са за разглеждане два
обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че възложила на ответницата да закупи
от нейно име поземлен имот с № 985.171, собственост на Н.А.Й.. Предоставила й в
брой сумата от 1700 лева, от които 1500 лева – цена на имота, и 200 лева –
разходи по прехвърлителната сделка. Собственикът на имота предлагал за продажба
и съседен имот на цена 1100 лева, който ответницата искала да закупи. Твърди,
че предоставила на ответницата заем от 1100 лева, за да може тя да закупи на
свое име съседния имот, на този който била упълномощена да закупи от името на
ищцата. Уговорено било сумата да бъде върната в тримесечен срок, но не по-късно
от края на 2016г. Сумата била предадена на 04.04.2016г., когато било подписано
и нотариално заверено пълномощно, с което ищцата упълномощила ответницата да
закупи искания от нея имот. На 31.05.2016г. ответницата закупила като пълномощник
на ищцата на нейно име имот с № 985.171, а за себе си придобила съседния имот
за сумата от 1100 лева. Ответницата била продала този имот впоследствие, но
въпреки това не била изпълнила задължението си да върне заетата от ищцата сума
от 1100 лева. В края на м. септември 2017г. ищцата поискала от ответницата да й
бъда върната заетата сума, но ответницата казала, че не разполага с толкова
средства в момента. През месец юни 2018г. ищцата отново поискала връщане на
заема, но ответницата вече твърдяла, че е върнала сумата и не дължи нищо. Ищцата твърди, че това не отговаря на
истината и сумата е все още дължима, поради което отправила нотариална покана
до ответницата за връщане на заетата сума. Въпреки отправената покана, плащане
не последвало, поради което ищцата предявила настоящата искова молба. Твърди,
че ответницата дължи и заплащане на лихва за забава от 01.01.2017г. Моли
ответницата да бъде осъдена да заплати претендираните суми и сторените по
делото разноски.
В подадения по делото отговор по чл.131 ГПК
ответницата оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че е била
упълномощена от ищцата да закупи от нейно име и за нейна сметка имот с №
985.171 от Н.А.Й.. Същият предлагал по-добри условия в случай, че бъде закупен
и съседния имот, който също бил негова собственост - №985.170, който
ответницата решила да го закупи. На 04.04.2016г. ответницата и ищцата сключили
предварителни договори със собственика на имотите, като всяка от тях изплатила
по 500 лева капаро. Ищцата действително я упълномощила да сключи от нейно име
окончателния договор за покупка на имота, за което й предоставила само 1000
лева. На 31.05.2016г. били изповядани и двете сделки, като ответницата
заплатила и разноските за прехвърляне на собствеността и за двата имота в
размер на 118,51 лева и 120 лева за имот № 985.171 и 108 лева и 156.72 лева за
имот № 985.170. Твърди, че за заплащане
на продажната цена на имота, който придобила за себе си и разноските по
прехвърлянето сключила договор за банков кредит на 20.04.2016г. с банка
„Експресбанк” за сумата от 2000 лева. Твърди, че не е получавала заем от
ищцата, поради което претендираните суми са недължими. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
РАЙОНЕН СЪД
- ВРАЦА, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Представен е по
делото НА №81, том I, рег. №2347,
дело № 41/2016г. при нотариус Евгени Спасов – рег. №598 при НК на РБ, от който
се установява, че на 31.05.2016г. Н.А.Й. е продал на С.И.Г. чрез нейния
пълномощник И.Й.С. свой имот, представляващ новообразуван имот № 985.171 в
местността „Големо Краище“ гр. Враца с площ от 1733 кв.м. ведно с построената в
имота сграда с площ от 46 кв.м. за сумата от 1500 лева.
Представен е по
делото НА №80, том I, рег. №2358, дело № 40/2016г. при нотариус Евгени Спасов –
рег. №598 при НК на РБ, от който се установява, че на 31.05.2016г. Н.А.Й. е
продал на И.Й.С. свой имот, представляващ новообразуван имот № 985.170 в
местността „Големо Краище“ гр. Враца с площ от 1809 кв.м. ведно с построената в
имота сграда с площ от 47 кв.м. за сумата от 1500 лева.
Представено е
пълномощно с нотариално заверено съдържание и подпис от 04.04.2016г., с което
ищцета С.Г. е упълномощила И.С. да закупи от нейно име и за нейна сметка имот №
985.171 в местността „Големо Краище“ гр. Враца с площ от 1733 кв.м. ведно с
построената в имота сграда с площ от 46 кв.м. за сумата от 1500 лева. Заверката
е с № 1411 и №1412 от 04.04.2016г. на нотариус Евгени Спасов – рег. №598 при НК
на РБ.
Видно от
представената справка по лице за И.Й.С. от Служба по вписванията – Враца,
същата е придобила имот №985.170 в местността „Големо Краище“ гр. Враца с площ
от 1809 кв.м. ведно с построената в имота сграда с площ от 47 кв.м. на
31.05.2016г., като е продала същия на 20.09.2017г.
Видно от
представената справка по лице за С.Г. от Служба по вписванията – Враца, същата
е придобила имот №985.171 в местността „Големо Краище“ гр. Враца с площ от 1733
кв.м. ведно с построената в имота сграда с площ от 46 кв.м. на 31.05.2016г.
Представена е
покана за доброволно изпълнение с дата 11.07.2018г., с която С.Г. кани И.С. да
й върне сумата от 1100 лева, която й е дала в заем през м. април 2016г., което
не била сторила в уговорения тримесечен срок, но не по-късно от края на 2016г.
Изложено е в поканата, че пред г-н Д. през 2018г. ответницата е заявиля, че
вече е върнала заетата сума от 1100 лева. Представена е разписка за получаване
на пратката от И.С. на 12.07.2018г.
Представен е
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 04.04.2016г. между Н.А.Й.
и И.Й.С. за имот №985.170 в местността „Големо Краище“ гр. Враца с площ от 1809
кв.м. ведно с построената в имота сграда с площ от 47 кв.м., в който е
уговорено платежната цена от 1500 лева да бъде заплатена, като при подписване
на предварителния договор бъде платена сумата от 500 лева, а при сключване на
окончателната сделка бъде доплатена сумата от 1000 лева. Отбелязано е, че
купувачът И.С. е заплатила сумата от 500 лева при подписване на предварителния
договор, като същият има характер на разписка за това обстоятелство.
Видно от
представени разписки №№ 02000448923707 и 02000448925144 се установява, че на
31.05.2016г. И.С. е заплатила 2 процента местни данъчи и такси придобиване на
недвижим имот и такса вписване за Агенция по вписванията, в общ размер от 72
лева със задължено лице С.Г..
Установява се от
сметка/фактура № 9092 и 9089, че И.С. е заплатила на нотариус Евгени Спасов
нотариална такси от свое име в размер на 264,72 лева.
Установявав се от
сметка/фактура № 9091 и 9088, че И. Статкове е заплатила на нотариус Евгени
Спасов нотариални такси от името на С.Г.
в размер на 238,56 лева.
От представена
справка от Експерсбанк се установява, че И.С. е получила заем от 2000 лева на
20.04.2016г., като е изтеглила от сметката си на 31.05.2016г. сумата от 1903
лева, както и сумата от 300 лева.
По делото е било
представено извлечение от банкова сметка *** С.Г., което не е било прието по
делото, тъй като възможността за представянето му е била преклудирана, както и
съобразно характера на документа – липсва посочване на издател, не е посочена
банката, за която се отнася информацията, не подписан. Същият не следва да бъде обсъждан
като доказателство по делото.
По делото са
изслушани четирима свидетели. Свидетелите
Й. и И. са посочили, че според споделеното от ответницата И.С. при закупуване
на имота, представляващ лозе във Врачанските лозя, тя е заплатила цената с взет
от нея заем от банката. Посоченото се подкрепя от представената по делото
справка от Експресбанк, от която е видно, че ответницата е получила заем от
2000 лева през 20.04. 2016г., както и че е изтеглила сумата от 1900 лева на
31.05.2016г. – денят, в който е сключен окончателния договор за продажба.
Свидетелят Й. е посочила, че И. е закупила
имота, тъй като нейна роднина – ищцата С.Г., я потърсила във връзка с имот,
който искала да закупи. И. й съдействала и когато се свързали със собственика
на имота, той предложил да продаде освен него и съседния имот, който И. решила
да закупи. При подписване на предварителните договори присъствали лично и
ищцата и ответницата, като за окончателния договор ищцата С. дала пълномощно на
И. и пари, с които да заплати остатъка от цената. При подписване на
предварителните договори всяка от тях била заплатила лично капарото.
Свидетелят Д. е
посочил, че с ищцата С.Г. са потърсили И.С., която да й съдейства при покупката
на имот във Врачанските лозя. По думите на ищцата същата била дала на
ответницата сумата от 2000 лева, за да плати окончателната цена на имота, който
я упълномощила да закупи за нея, както и да заплати цената на имота, който И.
закупила за себе си, с уговорката парите да бъдат върнати по банкова сметка ***.
Посочил е, че С. му е споделила, че е платила капаро за двата имота от 800
лева. Сумата от 2000 лева била предадена през м. април 2016г. И. трябвало да
върне 1100 лева от дадените й 2000 лева. Изложил е, че през м. 06.2018г. той и С.
били отишли на работното място на ответницата И. – в общината, като когато
попитал И. дали са й дадени парите от С., тя потвърдила.
Свидетелят С. е
изложила, че всичко което е посочила в показанията си са обстоятелства,
споделени й от С.. Посочила е че през м. 04.2016г. С. отишла в общината, защото
искала да закупи имот, на който нейните родители са били ползватели, там
срещнала случайно своя роднина, която й предложила да й съдейства. С. била дала през м. 04.2016г. на И. сумата
от 2000 лева за окончателното изповядване на сделката, като И. имала да й връща
1100 лева от тези пари, уговорено било, че това ще се случи до края на 2016г.
Капарото при подписването на предварителните договори било платено от С. и било
в размер на 800 лева. И. дължала 1100
лева, защото окончателната цена на имота на С. била 1500 лева, 200 лева били
разноските по прехвърлянето на имотите.
Съдът намира, че
показанията на двамата свидетели са противоречиви по отношение на уговорката за
връщане на парите – единият свидетел сочи, че срокът е бил тримесечен от
получаването и през м. април 2016г., а другият – до края на 2016г. Също така следва да се има предвид, че нито
един от свидетелите не е присъствал лично на предаване на сумата, а единствено
препредава споделеното му от С. Г.. Съдът намира, че не може да бъде взето
предвид и изявлението на свидетеля Д., че ответницата е признала пред него, че
е получила сумата от 2000 лева и следва да я върне, тъй като същото противоречи
с изложеното от ищцата в изпратената от нея покана за изпълнение, в която е
посочено, че според Д. ответницата И.С. е заявила, че вече е върнала сумата от
1100 лева при срещата им през 2018г. в кабинета й заедно със С.. Следва да се
има предвид и че в исковата молба се твърди, че на ответницата е била предадена
сумата от 1700 лева за заплащане на цената на имота от 1500 лева и 200 лева за
нотариални такси, като отделно от това е била предадена сума от 1100 лева,
представляваща заем. За това
обстоятелство не говори нито един от свидетелите. При никаква комбинация от
сумите, така както са твърдяни от ищцата не се установява именно претендираната
от нея за връщане от ответницата. Показатията на свидетелите са противоречиви и
относно обстоятелството как се е осъществила първата среща между страните –
според Д. ищцата е потърсила съдействие от ответницата, като я е издирила,
докато С. е посочила, че срещата между тях е била случайна и ответницата е предложила
своята помощ на С..
Също така
показанията на свидетелите се разколебават и от представените по делото писмени
доказателства. И двете страни твърдят и не спорят, че и С.Г. и И.С. са
присъствали при подписването на предварителните договори за имотите, които
всяка от тях е искала да закупи. Твърденията на доведените от ищцата свидетели
са че същата е заплатила капаро по всеки от двата предварителни договора в
размер от общо 800 лева. Видно обаче от представения по делото предварителен
договор между Н.Й.и И.С. е било заплатено капаро в размер на 500 лева, а според
твърденията и на двете страни цената на имотите е била еднаква. Договорът е с
нотариално заверени подписи, поради което съдът намира същият за достоверен и
разколебаващ достоверността на показанията на двамата свидетели Д. и С..
Разколебават ги и представените доказателства за размера на дължимите такси за
извършеване на окончателната покупко-продажба на имота, закупен за сметка и от
името на ищцата С.Г., които съобразно представените писмени доказателства
възлизат общо на 310,56 лева, която надхвърля сочената от свидетелите и от
ищцата сума от 200 лева, която била предоставена на отвентицата за тази цел.
С оглед изложеното
съдът намира, че от показанията на свидетелите не може да се установят
релевантните за спора факти – получаването на сумата от 1100 лева от И.С. със
задължението да я върне, както и срокът или падежът, на който същата следва да
бъде върната.
При така
установените факти от значение за спора, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за обезщетение за
забава.
Не се установи от
събраните по делото доказателства ищцата С.Г. да е предала процесната сума от 1100
лева на ответницата И.С., която да се е задължила да й я върне, нито срок в
който това да се случи, поради което между страните не се установи наличие на
облигационна връзка по договор за заем. Съдът вече изложи наличие на
противоречие в показанията на свидетелите относно това обстоятелство, поради
което същото не може да бъде прието за безспорно установено при условията на
пълно и главно доказване. В случаите, в които страната носи доказателствена тежест
за дадено обстоятелство, то следва да се установява безспорно от събраните
доказателства, без да има такива доказателства, които разколебават неговата
истинност. В доказателствена тежест на ищеца е установяване на тези
обстоятелства, което в случая не бе проведено успешно. Договорът за заем е
реален договор и следва да бъде установено по безспорен начин предаване на сума,
момент на нейното предаване, нейния размер, както и задължение на получателя да
върне сумата. Показанията на двамата свидетели са противоречиви по отношение на
съществени обстоятелства и тяхната достоверност е разколебана и от
представените по делото писмени доказателства. Дори и недоказаните твърдения,
че ищцата е изтеглила от своя сметка сумата от 2000 лева не могат да доведат до
извод, че същата е дала на ответницата в заем сума, достатъчна да закупи
посочения имот, след като общата цена на имотите е 3000 лева, а видно от
представените доказателства за заплатени такси за двата имота същите надхвърлят
600 лева. Нито един от свидетелите няма непосредствени впечатления за предаване
на сумата, като пресъздава единствено предадени му от ищеца обстоятелства.
Неоснователен е и предявения акцесорен иск за присъждане на обезщетение за
забава в размер от 216,15 лева за периода от 01.01.2017г. до 06.12.2018г.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него
разноски. Представен е списък с разноски по чл.80 ГПК, съгласно който се
претендират разноски в размер на 330 лева – 300 лева заплатено адвокатско
възнаграждение и 30 лева заплатен депозит за призоваване на свидетели. Представен
е договор за правна помощ, в който изрично е упоменато, че същият служи за
разписка за получаване на договорената сума от 300 лева в брой. Представени са
и доказателства за внесения по делото депозит за призоваване на свидетелите.
Следва да бъде присъдена пълната претендирана сума.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.И.Г., ЕГН **********,
с адрес *** срещу И.Й.С., ЕГН **********,
с адрес *** искове на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата от 1100 лева /
хиляда и сто лева/, представляваща задължение по договор за заем, и по чл.86 ЗЗД за сумата от 216,15 лева /двеста
и шестнадесет лева и 15 ст./, представляваща обезщетение за забава върху сумата
от 1100 лева за периода от 01.01.2017г. до 06.12.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С.И.Г.,
ЕГН **********, да заплати на И.Й.С., ЕГН **********, сумата от 330 лева /триста и тридесет лева/,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: