Решение по дело №847/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба на Е. Й. А.-Х., против Решение № 346/08.03.2024г., постановено по АНД № 6028/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) № серия К № 4243403, съгласно който на касатора е наложена „глоба“ в размер на 400 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Оспорват се констатациите на РС Пловдив в обжалвания съдебен акт като неправилни. Иска отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него ЕФ. Претендират се разноски по списък.

Ответникът по касационната жалба - ОДМВР гр.Пловдив, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай на присъждане на такова в полза на жалбоподателя.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставена без уважение.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания и доказателствата по делото, в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд Пловдив установи:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е ЕФ серия К № 4243403, с който на Е. Й. А.-Х. (собственик на МПС) е наложена „глоба“ в размер на 400 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 20.11.2020г. в 13:29 часа в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе – пътен възел Скобелева майка“ , северно платно на надлеза, посока „запад“, с МПС с регистрационен номер [рег. номер], е извършила нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, при отчетен приспаднат толеранс минус 3% в полза на водача, е установена стойност на скоростта 88 км/ч или превишена стойност на скоростта - 38 км/ч.

За да потвърди ЕФ, Районен съд Пловдив е приел, че са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на санкционираното лице административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд правилно е установил, че ЕФ съдържа всички законоустановени реквизити и не са допуснати процесуални нарушения при издаването му, както и правилно е подведено под хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Описаното в ЕФ административно нарушение – управление на МПС със скорост над разрешената в населено място, се потвърждава от писмените доказателства по делото. Обоснован е изводът, че извършеното нарушение е заснето с годно АТСС. В протокола за използване на АТСС с рег. № 1030р-36521/23.11.2020г. е посочено, че използваното АТСС е Cordon-M2, за чиято изправност за процесния период е представен Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г. Възраженията от касационната жалба са неоснователни в тази насока. РС Пловдив е установил обстоятелствата и по делото е наличен този протокол. Представеното по делото писмо с рег. № 20-00-24/10.03.2021г. касае техническата изправност на АТСС за следващата годината от нарушението и е ирелевантно, доколкото за процесния период е приет горецитираният протокол. Тоест по делото е установено несъмнено, че нарушението е установено с одобрен тип техническо средство. По делото е представена фотоснимка на АТСС, като мястото на разположението на устройството е посочено в Протокола с рег. № 1030р-36521/23.11.2020г. В протокола са надлежно попълнени номер и вид устройство, с което е установено процесното нарушение, начало и край на работа, като часът на заснемане на нарушението е в рамките на отразения в протокола режим на работа на АТСС 08.00ч.-20.00ч., адреса на разположение на устройството.

Административният адрес, посочен в ЕФ, с уточнение на северното платно, и посока на движение „запад“, ведно с посочените GPS координати, са достатъчни да определят мястото на нарушението, съответно мястото на контрол.

Възраженията, че не е посочен най-близкият административен адрес, също са неоснователни. GPS координатите, на които е разположено съответното АТСС, биха съвпадали с GPS координатите на поземления имот, за който е отреден даденият административен адрес, само ако АТСС е разположено в границите на самия поземлен имот. Това изискване обаче само по себе си няма как да бъде изпълнено, тъй като АТСС следва да се разполагат в близост до пътното платно, на място от където има максимално благоприятни условия за следене на пътната обстановка, при спазване на правилото дейността на техническото средство да не се затруднява от естествени препятствия, каквито се явяват дървета, огради, знаци и др. Напълно достатъчно е GPS координатите на разположеното АТСС да са в близост до границите на поземления имот.

Настоящата инстанция изцяло споделя и изводите на районния съд за законосъобразност на процесния електронен фиш. В случая безспорно се касае за осъществен състав на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Касационните възражения са изцяло неоснователни.

При постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Съдебният акт е мотивиран. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства. Правилно е приложен материалният закон. Отговорено е на възраженията в жалбата.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв., на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение № 346/08.03.2024г., постановено по АНД № 6028/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Е. Й. А.-Х., с адрес гр. Пловдив, [улица], ап. 10, да заплати на Областна дирекция на МВР-град Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.