РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Бургас , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА Х. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20202120104954 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД против А. П. Г., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ за сумата от 2676,61 лева, представляваща регресна
претенция, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок не постъпва отговор на исковата молба.
С определение № 6376/29.10.2020 г. съдът назначи тълковник на ответника, тъй като
Г. страда от загуба на слуха.
В съдебно заседание, проведено на 12.11.2020 г., ответникът, чрез тълковника,
упълномощи майка си да го представлява като процесуален представител по делото.
В съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява. Преди
първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на застрахователя
депозира писмено становище, с което моли съда да уважи иска, като присъди на страната
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли иска.
Ответникът, чрез тълковника, заявява, че не е виновен и че друг е управлявал
автомобила.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
1
На 21.06.2016 г. около 01.00 часа в гр. Несебър, ул. Еделвайс, № 8, ответникът
управлява лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, като предизвиква ПТП с
паркиран автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, собственост на М. Н. М.. На
място пристига свидетелят Х., който е интимен приятел на сестра на ответника, който се
обажда на полицията.
На същата дата, в 03.30 часа, служители от РУ – Несебър към ОДМВР – Бургас
съставят протокол за ПТП № ***, с който приемат, че ответникът, който е неправоспособен
водач, се движи с несъобразена с пътните условия скорост, губи управление над автомобила
и блъска паркиран автомобил, след което напуска местопроизшествието.
Протоколът е подписан от Г., който към същия момент е непълнолетен – на 16
години. Спрямо него е съставен и АУАН за това, че: управлява МПС, без да е
правоспособен водач; не представя автомобила за технически преглед в срок; движи се с
несъобразена скорост и допуска ПТП; напуска произшествието преди да дойдат
контролните органи. Ответникът също полага подпис в АУАН. Въз основа на този АУАН
спрямо Г. е издадено и наказателно постановление.
Към датата на произшествието за лек автомобил „***“ има сключен договор за
имуществена застраховка „Каско“ в ищцовото дружество, обективиран в застрахователна
полица № ***/20.10.2015 г. На 21.06.2016 г. при застрахователя постъпва уведомление от М.
М. М.-М., която е упълномощена от собственика да управлява автомобила и да го
представлява пред застрахователи, за щети по лек автомобил „***“ с претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, като е образувана преписка по щета № ***.
Увредените части на автомобила са: задна броня, калобран в задна броня, калник (заден,
ляв), вежда калник (заден, ляв), врата (задна, лява), лайсна на задна, лява врата, врата
(предна, лява), лайсна на предна, лява врата, подкалник (заден, ляв), джанта (задна, лява).
За отстраняване на вредите застрахованото лице представя фактура от автосервиз
„***“ ЕООД на стойност 2676,61 лева, ведно с доказателства, че тази сума реално е
заплатена на сервиза. Изготвен е доклад по щета и на М. Н. М. на 24.08.2016 г. е заплатена
сумата от 2676,61 лева с преводно нареждане.
На 16.12.2016 г. застрахователят изпраща покана до ответника да заплати доброволно
сумата, но няма доказателства тази покана да е получена, нито пък да е налице плащане.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, и на свидетелските
показания на свидетеля И. Х..
По отношение на показанията на свидетеля И. Г. Х.:
Според експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания към „УМБАЛ-БУРГАС“
АД от 18.02.2009 г. А. Г. страда от загуба на слуха (практическа глухота на двете уши, не
може да говори и не е слухопротезиран), като заболяването има невъзвратим характер и е
налично още от раждането му, поради което срокът на инвалидността е пожизнен.
По делото е прието и удостоверение от Специализирано училище за ученици с
увреден слух „Проф. д-р Ст. Белинов“ – гр. Пловдив, от което е видно, че Г. е бил ученик в
девети клас в това училище през учебната 2018/2019 г. и редовно е посещавал училище, т.е.
той има завършено основно образование – в противен случай не би могъл да бъде ученик в
девети клас – аргумент от чл.130, ал.1 от Закон за предучилищното и училищното
образование.
Цитираното училище е приравнено към масовите училища. На децата се дават
знания, умения и навици, каквито се придобиват в масовите училища – аргумент от
информацията, съдържаща се на официалната интернет страница на образователната
2
институция. Следователно ответникът е грамотен, макар и глухоням, поради което може да
подпише документа и не е налице хипотезата на чл.189, ал.1 от ГПК, т.е. не е необходимо
документът да е приподписан от двама свидетели и да носи отпечатък от десния палец на Г..
Установи се, протоколът за ПТП е подписан от ответника (самият Г. потвърди това
пред съда при предявяване на документа в съдебно заседание). Към дата 21.06.2016 г. обаче
той е непълнолетен. Според разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗЛС непълнолетните извършват
правни действия със съгласието на техните родители или попечители. Следователно, за да
обвърже съда с материална доказателствена сила за неизгодните за ответника факти, чието
настъпване е удостоверено с подписа му, то протоколът за ПТП следва да носи подпис и на
родител, което в случая не е налице. Ето защо и поради факта, че за обстоятелствата на
произшествието, описани в протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена
сила, тъй като събитието не е реализирано в присъствие на полицейските служители, на
общо основание са допустими всякакви доказателствени средства за установяване на
обстоятелствата на настъпване на произшествието, в това число кой е управлявал единия от
автомобилите, включително свидетелски показания.
Макар да сбърка името на ответника, свидетелят Х. го разпозна (и посочи в съдебна
зала) като водач на автомобил „***“ към момента на настъпване на произшествието. Г. е
грамотен и е могъл да се запознае със съдържанието на протокол за ПТП и да не го
подписва, ако не е съгласен с удостовереното в него. На мястото на произшествието, според
свидетеля Х., пристига и майката на ответника, с която той може да комуникира и която е
могла да го запознае със съдържанието на протокола, но това не е сторено, като Г. подписва
и АУАН без възражение, въпреки че не е „сам там“ – по негови думи при предявяването му
на АУАН в съдебно заседание, проведено на 02.12.2020 г.
Предвид изложеното съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ. Според тази
разпоредба с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.
Безспорно се установи, че е настъпило ПТП, като виновен за това е водачът на лек
автомобил „***“ – „движи се с несъобразена с пътните условия скорост, губи управлението
над МПС и блъска паркиран автомобил“. Установиха се и вредите по другото, участвало в
произшествието превозно средство, лек автомобил „***“, като вид и размер. Доказа се, че
към датата на произшествието за лек автомобил „***“ има сключен валиден договор за
имуществена застраховка „Каско“ в ищцовото дружество, обективиран в застрахователна
полица № ***/20.10.2015 г., по който на собственика (застрахован по договора) е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2676,61 лева.
Единственият спорен по делото въпрос бе: кой управлява автомобил „***“ към
момента на настъпване на произшествието?
Установи се, че ответникът Г. управлява автомобила към момента на настъпване на
ПТП и искът срещу него следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото само ищцовото дружество има право на разноски, като
застрахователят претендира като такива само заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение – аргумент от списък по чл.80 от ГПК (л.36 от делото). Макар разноските за
възнаграждение на тълковника да са за сметка на ищеца, той реално да ги е внесъл (л.45 –
3
л.46 от делото) и сумата да е изплатена на тълковника, искане за присъждането им не е
направено. В този смисъл ответникът дължи разноски в размер на 107,06 лева държавна
такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78,
ал.8 от ГПК.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. Г., ЕГН – **********, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК – *********, сумата от 2676,61 лева (две хиляди
шестстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки), представляваща стойност
на изплатено застрахователно обезщетение в полза на застрахования по договор за
имуществена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество, обективиран в застрахователна
полица № ***/20.10.2015 г., за причинени имуществени вреди, вследствие на осъществено
по вина на Г. при управление на автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***,
пътнотранспортно произшествие на 21.06.2016 г. в гр. Несебър, ведно със законната лихва
върху тази сума от 26.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. П. Г., ЕГН – **********, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК – *********, сумата от 257,06 лева (двеста петдесет и
седем лева и шест стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: __________(П)__________
Вярно с оригинала!
ММ
4