№ 189
гр. Шумен , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на пети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ралица И. Хаджииванова
Членове:Зара Е. Иванова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Ралица И. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20203600500350 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №526 от 30.07.2020г. по гр.д.№2664/2019г., ШРС е признал за
установено, че Е. С. М. , дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, представлявано от
зам.управител Д.Д., сумите, както следва: 368.53лв.-главница по договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-
15361193; 12.63лв.-договорна лихва по кредита за периода от 01.07.2018г. до
06.12.2018г.; 17.71лв.-обезщетение за забава за периода от 06.12.2018г. до 11.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2019г. до окончателното
й изплащане, които суми за присъдени по ч.гр.д.№1873/2019г. на ШРС, като
претенцията за обезщетение за забава в останалата му част е отхвърлена. Присъдени са
и следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ответната страна, чрез назначения й особен
представител адв.К.Ш. при ШАК само в частта, с която е призната за установена
дължимостта на сумите 12.63лв-договорна лихва по кредита за периода от 01.07.2018г.
до 06.12.2018г., 17.71лв.-обезщетение за забава за периода от 06.12.2018г. до
11.06.2019г., ведно със законната лихма мълху главницата, считано от 27.06.2019г. до
окончателното й изплащане. Намира същото за неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не били спазени клаузите на чл.11, ал.1,
т.7-12 и т.20 на закона, договорът се явявал недействителен. В случая приложения
погасителен план посочвал единствено общия размер на дължимата вноска, без да е
посочен съответния размер на главница и лихва, които се погасяват. Това давало
основание да се счете, че не било изпълнено задължението по чл.11, ал.1,т.12 от ЗПК и
1
договорът се явявал недействителен. Съобразявайки последиците на тази
недействителност, съгласно чл.23 от ЗПК, то се следвала само чистата стойност на
отпуснатия кредит. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част и вместо
него постановено друго, с което заявените претенции касателно дължимостта на
лихвите бъдат изцяло отхвърлени.
Въззиваемата страна, взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна,
поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въз основа на депозирано от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, представлявано от
зам.управител Д.Д. , заявление по реда на чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №1873/2019г. на ШРС , по силата на
която е разпоредено Е. С. М. да заплати на ищцовото дружество сумата 368.53лв.-
главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-15361193; 12.63лв-договорна лихва по кредита за
периода от 01.07.2018г. до 06.12.2018г.; 19.22лв.-обезщетение за забава за периода от
06.12.2018г. до 11.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
отдатата на подаване на заявлението- 27.06.2019г. до окончателното й изплащане, като
са присъдени и разноски. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск.
Последният в дадения срок е сторил това и е предявил настоящия установителен иск.
На 12.10.2017г. между ищцовото дружество, в качеството на кредитор и М. в
качеството на кредитополучател, бил сключен договор за потребителски паричен
кредит, оптускане на револвиращ потребителски кредит, чрез издаване и ползване на
кредитна карта CARD-15361193, по силата на който дружеството предоставило на
ответницата паричен кредит в размер на 582лв., като се задължило и да й издаде
кредитна карта с максимален кредитен лимит от 700лв.. Уговорено е за ползваните
посредством кредитната крата суми, кредитополучателят да заплаща възнаградителна
лихва. Предвидено е погасяването на задълженията по картата да става чрез месечни
погасителни вноски до изплащане на всички задължения. Посочени са лихвения
процент, такси и минимална погасителна вноска по кредитната карта-60лв..
Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, ищцовото дружетво е
предоставило на М.а парична сума под формата на кредит за закупуване на стока на
стойност 582лв., която последната се задължила да върне на 12 равни месечни
вноски/от по 53.15лв-включващи главница и лихва./, при уговорен лихвен процент
15.67%. На ответницата била предоставена и кредитна карта с лимит 700лв..Картата
била активирана през м.октомври 2017г., като през периода м.10.2017г.-м.11.2018г. чрез
нея била усвоена сума в размер на 199.91лв..По договора кредиторът бил начислил сума
2
от 58.78лв.-такси, 36.36лв.-лихви и 10.97лв.-застраховки и 637.80лв. вноски по договора
за кредит за закупуване на стока/по 53.15лв. месечно/. Платената от М.а сума по
договора възлизала на 563.46лв.. Вещото лице сочи, че размерът на задължението по
договора за картата възлиза на 381.16лв., от които 368.53лв.-главница и лихва и такси
на обща стойност 12.63лв., както и обезщетение за забава в размер на
17.71лв..Липсвали данни ответницата да е заплатила частично или изцяло тези
задължения.
Съгласно представената по делото товарителница, на 19.10.2017г. М.а е получила
изпратени й от ищцовото дружество документи, но липсват данни за естеството на
същите. Представена е и отправена до ответницата покана за заплащане на
задълженията по договора, възлизащи общо на сумата 381.67лв., от 11.12.2018г., но
липсват доказателства за връчването й. Предвид тва и съдът намира, че същата се явява
връчена с получаването от ответната страна на преписа от исковата молба и
приложенията към нея.
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
Заявени са претенции с правно основание чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на вземане – неиздължена главница, възнаградителна лихва по договор
за потребителски кредит и лихва за забава.
Доколкото предмет на настоящото производство е депозирана въззивна жалба
срещу решението само в частта, с която са уважени претенциите за заплащане на
сумите 12.63лв.-договорна лихва по кредита за периода от 01.07.2018г. до
06.12.2018г.,17.71лв.-обезщетение за забава за периода от 06.12.2018г. до 11.06.2019г и
законна лихва върху главницата от 2706.2019г. до окончателното й изплащане, то само
те следва да бъде разгледани в настоящото въззивно производство.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1
от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно
правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта
на паричното задължение на последния, изпълнение на задължението на кредитора по
конкретния договор за предоставяне на кредит, и в частност предоставянето на заетата
сума. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница
и възнаградителна лихва.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, и Е.
С. М. са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за
потребителски паричен кредит, оптускане на револвиращ потребителски кредит, чрез
издаване и ползване на кредитна карта. Не е спорно/заключение на СТЕ/ и че
уговорената сума е предоставена на ответницата/същата е погасила и част от вноските
3
по кредита/. Ответната страна не е ангажирала доказателства досежно изгодния за нея
факт, че е погасила изцяло дължимите главница и лихви.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че заявените претенции по чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, се явяват основателни и доказани. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България от М.С.В. за парична сума в размер на
12.63лв-договорна лихва по кредита за периода от 01.07.2018г. до 06.12.2018г. и в
размер на 17.71лв.-обезщетение за забава за периода от 06.12.2018г. до 11.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2019г. до окончателното
й изплащане.Относимата разпоредба на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва, считано от деня на забавата. В процесния случай се установи, че
страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение, именно в размер на
законната лихва, както и че М.а не изпълнила в срок задължението си да върне на
ищцовата страна дължимата сума по главното си парично задължение.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателката за нищожност на
сключения между страните договор за банков кредит на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал.
1, т. 1, и т.12 от Закона за потребителския кредит. В съответствие с изискванията на
закона, договорът съдържа пълна информация относно съществените за ползване на
кредитната карта елементи – данни за лихвения процент и годишния процент на
разходите, разходите за използване на платежния инструмент (такси за теглене от
банкомат и за ежемесечно обслужване, размера на кредитния лимит и минималната
погасителна вноска съобразно усвоената сума. ЗПК не съдържа изискване като условие
за валидност на договора за кредит да
бъде описана методиката на формиране на годишния процент на разходите по кредита.
Такова изискване е налице само по отношение на референтния лихвен процент (чл. 11,
ал. 1, т. 9а ЗПК) като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит
променлив лихвен процент съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗПК, но в случая уговореният
лихвен процент по кредита не е променлив, а фиксиран, поради което не е необходимо
договорът да съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се
посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните
компоненти (пазарни индекси и/или индикатори). Или безспорно изискването на чл.11,
ал.1 т.11 от ЗПК налага императивното изискване договорът за потребителски кредит да
съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Но в конкретния случай, доколкото за целия срок на договора е
договорен фиксиран лихвен процент, липсва задължение погасителния план да съдържа
информация за последователността на разпределение на вноските между различните
4
неизплатени суми.
Анализът на съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е спазена
писмената форма, същият съдържа дата и място на сключването му, вида на
предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия
размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на разходите,
условия за издължаване на кредита, както и останалото съдържание по чл.11, ал.1, т.11
до т.26.
Налага се извод, че договорът е действителен, поради което ответницата дължи
заплащане на останалата главницата, възнаградителна лихва, както и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, за чиито размери съдът съобразява заключението по
ССЕ.
Първоинстанционното решение в обжалваната част се явява правилно и следва да
бъде потвърдено. В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.78 от ГПК, съгласно изхода на спора, жалбоподателката М.а следва
да заплати на ищцовото дружество разноски пред въззивната инстанция в размер на
250лв./внесено възнаграждение за особен представител на жалбоподателката в размер
на 150лв. и 100лв. юрисконултско възнаграждение, определено съгласно чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
Следващата се по делото държавна такса-25лв. за въззивната инстанция следва да
бъде заплатена от жалбоподателката по сметка на ШОС.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №526 от 30.07.2020г. по гр.д.№2664/2019г. на ШРС, в
частта, в която е признал за установено, че Е. С. М. с ЕГН********** от гр.Шумен,
ул.“...№5а, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, адрес на управление:гр.София, п.к.1766,
ж.к.“Младост“4,Бизнес парк София, сграда 14, ЕИК204915054, представлявано от
зам.управител Д.Д., сумата 12.63лв.-договорна лихва по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, 17.71лв.-обезщетение за забава за периода от
06.12.2018г. до 11.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.06.2019г. до окончателното й изплащане, които суми за присъдени по ч.гр.д.
№1873/2019г. на ШРС.
ОСЪЖДА Е. С. М. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, представлявано от заместник
управител Д.Д., направени разноски пред въззивната инстанция в размер на 250лв..
ОСЪЖДА Е. С. М. да заплати по сметка на ШОС следваща се държавна такса за
въззивната инстанция в размер на 25лв..
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
5
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6