Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №    

гр.Белоградчик, 02.09.2019 г.

                                                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        Белоградчишкият районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        Районен Съдия: Анна Кайтазка

 

         при  участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 95 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

        Образувано е  по  жалба  на А.Д.Й. ***, с ЕГН ********** срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2395137 от  25.07.2018 г. на ОД-МВР-Видин, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400,00 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

        Жалбоподателят в жалбата си, излага аргументи за не законосъобразност на издадения ел.фиш, като съдът е сезиран с искане да отмени същия. Твърди, че не е собственик на МПС, сочено в ел.фиш, както и че не го е ползвал към датата на нарушението. Още, че към тази дата – той / Й./ е бил в чужбина, изпълнявайки задълженията си към фирмата-работодател, и е управлявал там друго МПС, посочено с конкретни белези – вид, модел и регистрационен номер . В едно от проведените общо три с.з. по делото / предпоследното/ жалбоподателят се явява лично, като подържа жалбата си, прави и доказателствени искания във връзка с твърденията си – за допускане до разпит на негов свидетел, но не осигурява имена и адрес за призоваване на такъв, а по искането за събиране на писмени доказателства – съдът е уважил същото и по делото са изискани и представени от собственика на МПС, твърдяно за ползвано от Й. – данни за осъществявани пътувания.

        Въззиваемата редовно призована за с.з. не изпраща представител и не взема становище по казуса.

        Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

         На 25.07.2018 г. в 15.07 ч. по ул.”..” в с.М., обл.В., до дом № 87, с автоматизирано техническо средство / "ARH CAM S 1" с № 11743ВЕ /, било заснето МПС -   тов. автомобил „Пежо Боксер“,  с рег. № РВ 5158 СХ, което се движело със скорост 77 км/ч. Бил изготвен видеозапис, обективиран като клип № 3134/25.07.2018 г. на камерата, в който е отразена като разрешена максимална скорост 40 км.ч. , и установената – 77 км./ч., но след приспадане на възможното отклонение в измерването, наказуемата скорост е приета за 74 км./ч., т.е. отчетено било първоначално превишение от 37 км./ч., но след приспадане отклонението – 34 км./ч.

         В посочения участък - ул.”..” в с.М. /съвпадаща с път І-1 извън населеното място или Е-79/, имало ограничение на законово разрешената по принцип скорост до 50 км./ч. – до максимум 40 км./ч., направено с нарочен пътен знак - “В-26”.

         Тъй като, автомобилът се оказал собственост на ЮЛ – „СПС Комерс“ ЕООД-гр.Банкя с ЕИК *********, АНО – ОД-МВР-Видин, издирил представителя на фирмата. Оказало се , че това е П. С. Т. – едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител. Той обаче, бил предоставил чрез генерално пълномощно правата по осъществяване дейността на дружеството и неговото представителство – на друго физическо лице – И. Р. К. от гр.П., с ЕГН **********. 

         Именно Ил.К., на осн. чл.189 ал.5 от ЗДвП, депозирал пред АНО писмена декларация, в която посочил, че към 25.07.2018 г. МПС – „Пежо Боксер“ с рег. № РВ 5158 СХ, било поверено за ползване и управлявано от служител на фирмата – жалобпод. А.Й..

         Така, за констатираното нарушение, първоначално издаденият ел. фиш с № К 2223415, с който се вменявала отговорност на законния представител на ЮЛ-собственик – П. Ст.Т., бил анулиран. На негово място бил издаден Електронен фиш К № 2395137 от същата дата на ОД-МВР-Видин , за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на А.Й., като ползвател - водач на автомобила към момента на заснетото в горния клип.

         При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

         Жалбата е процесуално допустима - подадена в срок, лично от жалбоподателя, а разгледана по същество - е неоснователна.

         На първо място, съдът приема за допустима жалбата, въпреки че фишът е от 2018 г., т.к. от представената Разписка за връчване от служител на РУ-Чепеларе към ОД-МВР-Смолян, е видно , че документът – ел.фиш,  е връчен едва на 18.03.2019 г. на А.Й., а жалбата е заведена в деловодната система на АНО - на 25.03.2019 г. - т.е. в законовия срок.

         Според съда по същество иначе на казуса, приетата от него фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, и чрез ползваните в случая доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

             В ЗДвП, на първо място, са посочени изчерпателно условията, при които може да бъде издаден електронен фиш. Предпоставките са описани в чл.189 ал.4 от ЗДвП, според която установяването и заснемането на нарушенията по закона с автоматизирано техническо средство или система / т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението /, в отсъствие на контролен орган и на нарушител,  позволява издаването на  електронен фиш. Всички предпоставки са налични по настоящият казус. Ползваната система за запис е била мобилна и безспорно  «автоматизирана».

         На следващо място, видно от приложения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, и докладна записка, на дата 25.07.2018 г. дежурните служители са  започнали измерването на скоростта на преминаващите автомобили в 14:00 часа и са приключили с измерването в 16:00 часа, като са били позиционирани в този времеви диапазон на едно само място – на път І-1 /Е-79/, съвпадащ с ул.”..” / на км.44+100/ на с.М. - в границите на това населено място, а настоящото нарушение е било засечено в 15:07 часа.

Законодателната уредба, касаеща издаването на електронния фиш - чл. 186 ал. 4 и ал. 5 и чл. 189 ал. 4-8 от ЗДвП, регламентира издаването му против собственика на автомобила, т. е. налице е законова презумпция, че той е неговия водач. С подаването на декларацията по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП собственикът може да обори презумпцията, като посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за управление, като представи на наказващия орган неговите данни, включително и свидетелството му за управление, в който случай издадения електронен фиш се анулира и се издава нов на името на посочения от собственика водач. В този случай, след като е посочен надлежен водач, против който да бъде издаден нов електронен фиш, то с основание наказващият орган е анулирал първоначално издаденият и е издал нов – против жалбоподателя . Т.е. установена е законовата презумпция за водач, която е оборима, но задължението за оборването й е в тежест на лицето, посочено като водач от собственика, без в някоя от посочените по-горе правни норми законът да е възложил задължения на наказващия орган той да се увери, че соченото за водач лице реално е управлявало автомобила. В жалбата си и лично пред съда в с.з. А.Й. заявява, че нито притежава, нито е управлявал автомобила, с който е регистрирано нарушението към 25.07.2018г./ м.“Пежо Боксер“/, а в този момент е бил командирован в Германия, където от името на собственика на същия автомобил е извършвал транспорт на стоки с друго МПС – сочено с подробни данни / м.“Рено“/ .

Съобразявайки се с възраженията на жалбоподателя и уважавайки исканията му по събиране на доказателства, съдът в хода на съдебното производство положи усилия, изиска и приобщи всички възможни доказателства, касаещи допуснатото нарушение. Безспорно се потвърди, че А.Й. не е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, но не се събраха такива, които да подкрепят направеното от него възражение, че не той е управлявал автомобила, с който е извършено нарушението - на посочената дата и на посоченото място. Напротив, от изисканите от съда писмени доказателства – данни от тахограф на МПС –тов.а. м.“Рено“ с рег. № РВ 0821 ТС, заявено като ползвано от жалбоподателя на 25.07.2018 г.,  писмо на собственика на двете МПС-ва, сочени от жалбоподателя и в ел.фиш – „СПС Комерс“ ЕООД , той и  явяващ се работодател на жалбоподателя към момента на нарушението, става ясно, че А.Й. е бил командирован в Германия, където от 30.06.2018 г. до 23.07.2018 г. / по данните от тахографа/ е извършвал различни транспортни курсове  /от и до различни населени места в тази страна/ с МПС – с рег. № РВ 0821 ТС / т.е. безспорно различно от това, визирано в ел.фиша/. Това не се и отрича от Й.. 

Според представителя на дружеството работодател, собственик на МПС тов.а. „Рено“ с рег. № РВ 5158 СХ обаче, с друго  МПС – „Пежо“-то / МПС с рег. № РВ 5158 СХ/, на 25.07.2018 г. служителят Й. се е прибирал от чужбина на към Р България /твърдяно в уведомително писмо до съда, по изискана от него информация/, т.е. автомобилът е бил именно в негово владение към момента на регистриране на нарушението. В същият смисъл е и декларираното  от упълномощеният представител на фирмата работодател – на осн. чл.189 ал.5 от ЗДвП. Жалбоподателят, въпреки дадената му законова възможност, с оглед направените от него възражения, не представи други доказателства с цел подкрепа на тезата си – не ангажира свидетел, който да бъде разпитан, въпреки че заяви наличието на такъв, но не предостави данни за призоваване, не направи също така и възражения по така събраните от съда писмени доказателства, като за всяко едно от насрочените заседания е бил надлежно призоваван/ лично уведомяван. С оглед на това, и след като водачът не е оборил законовата презумпция чрез средствата, дадени му от закона, то настоящият съдебен състав счита, че процесният електронен фиш е законосъобразно издаден, като авторството на нарушението е безспорно доказано.

         С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че на 25.07.2018 г. в 15:07 часа, тов. автомобил марка "Пежо Боксер", с рег. РВ 5158 СХ, управляван от ползвателя му към момента А.Д.Й. се е движил в с.М., обл.В., по ул.”..” / съвпадаща с път І-1, или Е-79/, в посока от гр.М. към самото село / съвпадащо и с посока – към гр.В. /, с превишена скорост - 74 км/ч, при разрешена максимална скорост за движение от 40 км/ч, въведена с нарочен пътен знак. Разрешената скорост е била превишена от жалбоподателя с 34 км/ч, а размерът на глобата в този случай е следва да е именно 400,00 лева, съгл. чл.182 ал.1 т.4 ЗДвП.

           По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен фиш за налагане на глоба е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

            Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2395137 от 25.07.2018 г. на ОД-МВР-Видин, с който на А.Д.Й. ***, с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 400,00 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ: