ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№                           20.12. 2019 г.                     гр. Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На двадесети декември                      2019 година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

            

 

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

гр.дело № 337,  по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 129 от ГПК.

Искът е предявен от  З.Н., турски гражданин, постоянно пребиваващ в България, на адрес в гр. Търговище, против Държавата, представлявана от министъра на финансите. Претендират се вреди за 28 050 евро – преки вреди, 14 218 други вреди, както и 5000 лв. неимуществени вреди. Ищецът, чрез адвокат М. ***, посочва, че бил признат за виновен и осъден, по НОХД № 1141/2014 г. на РС Елхово, за извършено престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК. Наложено му било наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца – условно, с три години изпитателен срок. Отделно от това са били отнети в полза на държавата недекларираните от него парични средства в размер на 28 050 евро. Посочва, че по този начин се нарушава Р 1889/ 2005 г. ЕО, като са му наложени наказания, които не са пропорционални на преследваните в Регламента цели. Цитира практика на съда в Люксембург. Счита, че подобна конфискация, без проведено разследване за произхода на средствата нарушава цитирания регламент. Затова от една страна търси сумата от 28 050 евро, която е била отнета в полза на държавата по реда на НК, а от друга сумата от 14 218 евро – имуществени вреди за лишаването му от правото да ползва парите, които са му отнети. Отделно от това се търсят и 5000 лв. неимуществени вреди. В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че РС Елхово не бил зачел върховенството на правото на ЕС, като приложил автоматично националната правна норма. Правното основание на иска е посочено по чл. 4, § 3 от ДЕС.

Производството е образувано след изпращане на делото по подсъдност от АС София-град.

Исковата молба беше оставена без движение, като в свое разпореждане от 29.11. 2019 г. съдът даде подробни указания на ищеца как и по какъв ред следва да се движи производството по делото. Бяха посочени и конкретните нередовности на молбата и даден срок с ясни указания: да внесе държавна такса по исковата молба в размер на 3506 лв. и да посочи конкретно от кои действия счита, че са му причинени вредите: от правораздавателната дейност на РС Елхово или от това, че държавата към онзи момент не е предприела съответните действия да хармонизира законодателството си съобразно това на ЕС, като с оглед на това конкретизира и надлежния ответник по делото.

С молба от 18.12. 2019 г., п.кл. 16.12., адвокат М., пълномощник на ищеца, посочва, че според него съдът е счел, че нередовността на молбата се състои в непосочване на процесуалния ред за разглеждане на делото. Освен това прави възражение за местна неподсъдност и моли делото да се прекрати и изпрати по подсъдност в ОС Ямбол, на основание чл. 115, ал. 1 от ГПК. Прави възражение за размера на държавната такса и счита, че е следвало да се внесат 10 лв., на основание ЗОДОВ. Посочва, че държавата е тази, която отговора за незаконни действия на нейни органи и длъжностни лица и затова тя трябвало да отговоря за тях.

Съдът намира, че с така подадената молба ищецът не е отстранил нередовностите по исковата молба. На първо място съдът не  е сочил като нередовност процесуалния ред, по който следва да се разглежда делото. Съдът сам го е определил и на базата на това са дадени и указания за внасяне на посочения размер държавна такса.  Съдът е дал указания на ищеца да посочи от кои точно действия счита, че са настъпили вредите, за да може да се конституират правилно и ответните страни. С подадената молба подобно уточнение не се прави, а то е ключово, за да може да се конституират правилно и страните. От изложението не става ясно поддържа ли се иска против РС Елхово или не, като се посочва само държавата като ответник, още повече на фона на искането делото да бъде изпратено точно в ОС Ямбол.

По отношение на държавната такса е цитирана практика на СЕС, с която  настоящият съд е запознат. Именно по тази причина бяха направени и промените в ЗОДОВ, но както вече съдът е посочил в предишния си акт, този ред за съжаление се прилага само за новите производства. Ако ищецът счита, че е следвало да внесе точно определен размер на таксата, би следвало да го направи, за да изпълни указанията на съда за внасяне на такса, независимо в какъв размер.

По отношение на искането за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност. След като делото е изпратено от АДмС София-град в ОС Търговище, съдът не е повдигнал препирня за подсъдност, защото делото му е родово подсъдно. Що се отнася до местната подсъдност, с последните изменения в ГПК по чл.119, възможностите за възражения са разширени. Ищецът се позовава на чл. 115 от ГПК. Според чл. 119, ал. 3 от ГПК, възражение за неподсъдност може да се прави от ответника или да се повдига служебно от съда, но само в случаите на чл. 115, ал. 2, а настоящият случай е иск по чл. 115, ал.1 от ГПК. Т.е. нито ищецът, нито съдът могат да повдигат въпроса за подсъдността. В случая се прилага чл. 119, ал. 4, като възражението за неподсъдност може да се прави само от ответника, най-късно с отговора на исковата молба. Затова няма как подобно искане да бъде уважено на този етап. В случая ако изобщо е имало възможност за повдигане на този въпрос от ищеца, то това е следвало да стане след постановяване на определението от САдмС.

В заключение. На първо място следва да се остави без уважение искането за прекратяване на делото и изпращането му подсъдност в ОС Ямбол.

На второ място, съдът счита, че в дадения му срок ищецът не е изправил посочените в исковата молба нередности. Не е посочил в обстоятелствената част на исковата молба, от кои действия са му причинени вредите, според указанията на съда – тези на РС Елхово, тези на държавата, която не е предприела действия за хармонизиране на националното право с европейското законодателство в конкретната област, както и възможността отговорността да е солидарна.

На трето място, не е внесена държавна такса по делото.

Предвид на това производството по делото следва да се прекрати, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

 

 

По изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на ОС Ямбол.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК и връща исковата молба с приложенията към нея на ищеца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, пред Апелативен съд Варна, с частна жалба.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :