Р Е Ш Е Н И Е № 575
гр.Пловдив, 18.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на седми
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Боряна Костанева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 6 по описа за 2019 година, намери за установено
следното:
Иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 327
от ТЗ, чл. 86 от ЗЗД, както и при условията на евентуалност – иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предл.първо от ЗЗД.
„Борела 74“
ЕООД, ЕИК ********* от град Пловдив, съдебен адрес:*** – адв.
К. К., моли да се осъди ответното „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД, да
му заплати сумата 56854.46 лева, представляваща цена на продадени на ответното
дружество електроматериали по фактури № 159/25.06.2014 г.; 160/25.06.2014 г.;
161/26.06.2014 г.; 162 от 26.06.2014 г.; 163/27.06.2014 г., както и 17 300
лв. мораторна лихва върху главницата за периода
05.01.2016 г. – 04.01.2019 г., законната лихва от завеждане на исковата молба
до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски. По
същество твърди, че с договор за цесия от 05.06.2018 г. е придобил от „Дани
Трейдинг 69“ ЕООД, ЕИК ********* вземанията на последното дружество от
ответника. Твърди също, че по процесните фактури на
ответника са доставени електроматериали на посочената стойност, които купувачът
не е заплатил на продавача-цедент.
В случай, че съдът приеме, че така предявеният иск за
заплащане на цената на доставените стоки по договор, сключен между страните, е
неоснователен, моли да се осъди ответника да заплати същите суми,
представляващи неоснователно обогатяване със стойността на получените, но не
заплатени материали.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответното дружество „Водоснабдяване и Канализация
Добрич“ АД оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че за да е налице
основание за плащане към ищеца е необходимо между продавача и купувача да е бил
сключен договор по Закона за обществените поръчки, какъвто не е налице.
Оспорва, че в дружеството е работило лице с фамилно име Ч., което е подписало
представен от ищеца приемо-предавателен протокол, а
ако се установи, че е работил в дружеството, оспорва представителната му власт,
както и правото да подписва такъв протокол. Твърди също, че представените от
ищеца фактури не съдържат всички необходими реквизити и не са основание за
плащане. Претендира разноски.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа твърденията
си и оспорва тези на ответното дружество. Твърди, че спешната доставка на
електроматериали се е наложила поради възникнала авария – изгоряла помпена
станция, която е породила нужда от ремонт на електрическата й част, а
преговорите са водени с тогавашния управител на дружество Ю.Н.по конкретизация
на необходимите артикули с инж. С. Н.Ч., работил в ответното дружество по
същото време, който е приемал и доставената стока.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Поделото е приет като доказателство договор за цесия
от 05.06.2018, по силата на който дружеството-ищец е придобило от „Дани
Трейдинг 69“ ЕООД вземанията на посоченото дружество от ответника по фактури,
конкретно посочени в чл.1 от договора. Ответникът твърди, че с посоченото
дружество няма сключен договор, поради което и не дължи никакво плащане.
По делото са приети като доказателства издадени от цедента фактури № 161/26.06.2014 г.; № 162/26.06.2014 г.; №
163/27.06.2014; № 164/27.06.2014 г., посочени в чл.1 от договора. Ответникът
оспорва същите като твърди, че същите не съдържат всички необходими реквизити –
липсвал подпис на клиент, както и печат на дружеството.
Няма спор, че фактурата е
частен, диспозитивен документ и при оспорване на
верността на отразеното в нея, съдът преценява същия съгласно правилата на
чл.178-189 ГПК и при съвкупна преценка с всички доказателства по делото.
Същият, в случай, че е съставен съгласно чл.8, ал.1 от ЗСч, доказва
основанието, предмета, натуралното и стойностно изражение на стопанската
операция. В случая, фактурите са оспорени поради липса на подпис на клиент, но
съдът преценя доказателствената им стойност и с оглед
останалите събрани по делото доказателства. А същите сочат, че фактурите са
издадени именно като отражение на реално осъществена търговска доставка на
стоки.
Приет е като доказателство приемо-предавателен
протокол от 02.07.2014 г., подписан между „Дани-трейдинг 69“ ЕООД и „В и К“
ЕООД – Добрич, за предаване на ответното дружество на стоки по вид и
количества, описани подробно в протокола. За ответното дружество протоколът е
подписан от името на инж. С. Ч..
Ответното дружество е оспорило, че е имало трудови или
други отношения с лице с посоченото име, или ако такива били налице, че то е
могло да подписва така представения протокол.
Съдът намира така направеното оспорване за
неоснователно. По делото бе приета справка за действащите към момента на
подписване на договора трудови договори, от която се установява, че С. Н.Ч. е
имал сключен трудов договор с ответното дружество към момента на подписване на
протокола. Тази справка не бе оспорена от ответника. Името на инж. Ч. е
посочено и в представен от ответника „доклад“ на комисия, извършваща ревизионна
проверка по заповед на управителя му. Ето защо, съдът намира, че по делото по
безспорен начин се установява, че лицето С. Н. Ч. е работило в ответното
дружество към момента на подписване на представения протокол. Съдът намира за
неоснователно и второто направено от ответника оспорване, а именно, че инж. Ч.
е имал представителната власт да подписва такъв протокол. Касае се до търговско
дружество, от името на което се извършват множество дейности във връзка с
предмета му на дейност като не е необходимо всички те да се извършат от
представителите му по закон, вписани в ТР. Непротивопоставянето на дружеството на
тяхното осъществяване е достатъчно съдът да приеме, че процесните
стоки са били приети от ответника в хода и във връзка с ежедневно извършваната
от него търговска дейност.
Посочените изводи се потвърждават и от показанията на
изслушаните по делото свидетели.
Свидетелят А.заявява, че е представлявал „Дани
Трейдинг 69“ ЕООД пред ответното дружество „В и К Добрич“ АД. Заявява, че
страните са имали търговски отношения като на ответника са доставяни
електроматериали по негова поръчка. Заявява също, че поради възникнала авария
на праводателя на ищеца е била направена поръчка за
спешна доставка на такива материали, която била изпълнена в рамките на 2-3 дни.
Ценообразуването не е било предмет на разговора, тъй като при възложителя е бил
налице каталог на стоките, доставяни от изпълнителя. Свидетелят потвърждава
получаване на стоките от името на дружеството, на което са присъствали
посочения инж. С. Ч., както и жени, които отговаряли за склада. Заявява, че
фактурата за извършената доставка била издадена впоследствие и оставена от него
лично на управителя на ответното дружество, но плащане не последвало.
Свидетелят заявява също, че и до момента не е направена каквато и да е
рекламация на доставената стока.
Свид. С.С., който е работил в ответното дружество.
потвърждава, че по повод на внезапно настъпила авария действително се наложило поръчване
на електроматериали.
Предвид изложеното, съдът приема, че от така събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че от праводателя
на ищеца са доставени на ответника по негова поръчка описаните в цитирания приемо-предавателен протокол стоки, за стойността на които
са били издадени процесните фактури.
Съдът намира, че между страните е налице валидно
сключен договор за доставка на стоки, по силата на който продавачът е доставил
по поръчка на купувача електроматериали, описани подробно в цитирания приемо-предавателен протокол, за стойността на които са
издадени процесните фактури.
При доказателствена тежест изцяло върху ответното
дружество, същото не ангажира каквито и да е доказателства, че е изпълнило
задълженията си да заплати получените стоки. Не се установи по надлежния ред
същите да са били некачествени, нито да са били върнати на продавача. Ето защо,
съдът намира искът за заплащане на 56854,46 лв. за основателен и доказан в
пълен размер.
Ищецът претендира и заплащане на мораторна
лихва за забава върху главницата в размер на 17300 лв. Доколкото се касае до
неизпълнение на парично задължение, съдът намира този иск също за основателен.
По делото бе изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. С.К.,
заключението по която не бе оспорено от страните и което се кредитира изцяло от
съда. Съгласно същото за периода 05.01.2016 – 04.01.2019 г. размерът на мораторната лихва върху посочената главница е 17311.78 лв.,
поради което този иск също следва да се уважи в пълния му размер.
На ищеца следва да се присъдят с оглед изхода от спора
направените от него деловодни разноски общо в размер на 2967 лв. – ДТ; 2755
лева – адвокатско възнаграждение и 200 лв. – депозит за вещо лице или общо 5922
лева.
Предвид изложените мотиви, на основание чл. 79 от ЗЗД
във вр. с чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. Трети март 59, да
заплати на „Борела 74“ ЕООД, ЕИК *********
от град Пловдив, съдебен адрес:*** – адв. К. К.,
сумата 56854.46 лева, представляваща цена на продадени електроматериали по
фактури № 159/25.06.2014 г.; 160/25.06.2014 г.; 161/26.06.2014 г.; 162 от
26.06.2014 г.; 163/27.06.2014 г., както и 17 300 лв. мораторна
лихва върху главницата за периода 05.01.2016 г. – 04.01.2019 г., ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба 04.09.2019 г. до окончателното
плащане на сумата, както и 5922 лева деловодни разноски.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: