О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр. Кюстендил 4.03.2020 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд наказателна колегия
в закрито заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ мл.с.
Като разгледа докладваното от съдия Цекова
ВЧНД № 67 по описа за
Производството
по делото е образувано по ПРОТЕСТ вх.№ 1095/13.02.2020
г. на Районна прокуратура – гр. Дупница срещу
Определение № 40/31.01.2020 г. на ДнРС , постановено по ЧНД № 86/2020 г. по
описа на съда, с което на основание чл.243 ал.6 т.3 НПК е отменено
Постановлението на ДнРП от 15.01.2020 г. за прекратяване на наказателно
производство по ДП № 140/2019 по описа на РП Дупница и сл.дело № 19/2019 г. по
описа на ОСлО при ОП-Кюстендил. В протеста са релевирани доводи за неправилност
и незаконосъобразност на определението на ДнРС по съображения, че съдът е
превишил правомощията си, като си е позволил да се произнася по същество има ли
или не извършено престъпление и
цитираните решения нямат връзка с конкретния казус; извода на съда на стр.4 от
определението за извършено престъпление от общ характер не се подкрепя от
доказателствата по делото; неправилност на извода на съда, че наказателното производство
е прекратено на друго основание, а не поради липса на престъпление. Моли се за
отмяна на определението и потвърждаване на прекратителното постановление.
Протестът
е допустим като подаден в 7-дневния срок по чл. 243 ал.6 НПК и от надлежна страна и
ще се разгледа по същество.
След
запознаване с контролирания съдебен акт и доказателствата по делото, в рамките
на законовите му правомощия по чл.243 ал.7 и 8 във вр. с ал.5 НПК, Кюстендилският
окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на
съдебен контрол в настоящото производство е определението на ДнРС и отмененото
с него постановление на ДнРП за прекратяване на наказателното производство.
Досъдебното
производство е образувано с Постановление на ДнРП от 19.02.2019 г./ на л.3 от том ІІ на ДП/ за престъпление
по чл.144 ал.3предл.І във вр. с ал.1 НК - за това, че на 29.12.2019 г. в гр.Дупница,
ул.”Кулата”се е заканил на Г. И. Х., от гр.Дупница, с убийство, като е замахнал
с лопата и казал”Ще те утепам” и това заканване би могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му.
Извършени са процесуално-следствени действия
по образуваното ДП - разпит на свидетели, проведени очни ставки, писмени доказателства
- протокол по ЗМВР, характеристики. Извършени са допълнителни следствени действия
след постановяване на Определение № 378/22.07.2019 г.на ДнРС по ЧНД № 762/2019
г. по описа на съда, с което на осн.чл.243 ал.6 т.3 НПК е отменено предходно
прекратително постановление – разпит на нови свидетели, проведена е очна ставка
между И.Г.и Г.Х., както и между И.Г.и Ц.А., като Ц.А. е фактическата съпруга на
И.Х.С Постановление от 15.01.2020 г. на ДнРП е прекратено наказателното производство
по посоченото досъдебно производство с цифрово посочено правно основание за
това чл.243 ал.1 т.1 НПК. Мотивната част на постановлението съдържа преразказ
на свидетелските показания, събрани по делото. Правните съображения за
прекратяването са посочени в едно изречение – че по делото не са събрани
доказателства за осъществено престъпление от общ характер и ДП следва да бъде
прекратено.
Това
постановление е отменено с контролираното определение на ДнРС. Определението на
ДнРС съдържа описание на възприета от съда фактическа обстановка и правни
изводи за несъгласие с прокурора относно прекратяването. Посочено е подробно в
мотивите на определението, че в обжалваното постановление не е налице анализ, а
единствено цитиране, преразказ и резюмиране на събраните до момента
доказателства. Единствено след анализ и оценка на събраните доказателства може
да се стигне до краен, обоснован и логичен извод по същество за наличие или
липса на деяние по см.на чл.24 ал.1 т.1 предл.І НПК. Събрани са 2 групи гласни доказателства,
които не са обсъдени, като е необходимо да бъде разпитан като свидетел и Е. Б.,
за когото е направен опит за
призоваване, но същият не е разпитан до момента. А разпита му е необходим за
преценяване достоверността на показанията на св.К. Д.. В определението е
посочено, че видно от съобщеното от св.А. за присъствие на място на майката на
св.Г., след преценка на състоянието й предвид напредналата й възраст и тя би
могла да бъде разпитана като свидетел. Прието е като обобщение от ДнРС, че
изводите на прокурора не почиват на задълбочен доказателствен анализ и че
проведеното разследване е непълно.
В
производството по чл.243 НПК съдът е длъжен да провери на първо място обосноваността
на постановлението за прекратяване и едва след това неговата законосъобразност.
Проверка на обосноваността означава, че съдът е длъжен да провери дали
установените от прокурора фактически положения съответстват на събраните по
делото доказателствени материали, оценени поотделно и в тяхната съвкупност. За
да се приеме постановлението за обосновано, е необходимо кумулативното наличие
на две предпоставки: 1.да са събрани всички необходими и възможни
доказателства, т.е. да е налице пълнота на доказателствата; 2.фактическите
изводи, които прокурорът е направил, да са логически издържани и да се извеждат
от доказателствата по делото.
В
контролираното постановление според въззивния съд липсват и двете изискващи се
предпоставки за неговата обоснованост. В него изобщо липсва изложение на
възприетата от прокурора фактическа обстановка.
Наличните в постановлението мотиви представляват преразказ на фактите,
които отделните свидетели са заявили пред разследващия орган. Налице е и
непълнота на доказателствата – опосредстваните показания на св.Красимир
Димитров не дават отговор на всички релевантни за предмета на ДП въпроси, като
има данни за възможност от събиране на още гласни доказателства, което не е
направено до момента. Тази необоснованост
на постановлението води и до неговата незаконосъобразност.
Настоящият
състав споделя правните изводи на ДнРС в контролираното определение за липса на
доказателствен анализ в постановлението и за непълнота на разследването. Съдът
обаче не е оправомощен да се произнася по въпроси от компетентността на
прокурора чрез собствена, различна от постановлението интерпретация на
доказателствата от досъдебната фаза.С още по-голяма сила е недопустимо съдът „да замества” прокурора,
когато в постановлението липсва анализ на доказателствата и изводите на
прокурора по фактите и правото. В този смисъл съдебната практика е абсолютно
константна - в тази връзка виж
Р-60-2003-І НО. По тези съображения въззивният съд намира за
недопустимо изложението на фактическата обстановка за първи път в определението
на ДнРС. Отделно от това тя разкрива изразено становище на съда по
съставомерността на деянието, което излиза извън правомощията на съда в
производството по чл.243 НПК.
В крайна
сметка определението на ДнРС е правилно като краен резултат по посочените в
него правни съображения. Към това изложение въззивният съд добавя и собствени
обобщаващи и конкретизиращи правни съображения за незаконосъобразност на
прекратителното постановление.
На първо място, постановлението на
ДнРП не отговаря на изискването на чл.199 ал.2 НПК. Тази разпоредба съдържа
изчерпателно изброяване на реквизитите, които
едно прокурорско постановление трябва да съдържа и между тях е
изискването то да съдържа мотиви.
Съгласно чл. 13 НПК органите по разследването са
длъжни да вземат всички мерки за разкриване на обективната истина. Съгласно
чл.14 ал.1 НПК съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по
вътрешно убеждение, основано на
всестранно, пълно и обективна изследване на всички обстоятелства по делото.
Съгласно чл.107 ал.3 и 5 НПК посочените органи са длъжни да подложат на внимателна проверка всички
доказателства.
Но
вместо такъв преразказ едно постановление по чл.243 НПК, с което се финализира
наказателното производство чрез прекратяването му, трябва да съдържа
възприетата от прокурора фактическа обстановка, установена след внимателен
анализ на събраните групи доказателства съгласно изискването на чл.14 ал.1 и чл.107
ал.3 и 5 НПК, каквато в случая липсва. Описаната в определението на ДнРС
фактическа обстановка не може да замени волята на прокурора в тази насока. Тази
фактическа обстановка следва да се приеме от прокурора въз основа на внимателен
и пълен анализ на доказателствата по делото. В процесното постановление липсва
описание на възприетата фактическа обстановка от прокурора, което е обективна
пречка за съда да провери правилността на неговия лаконичен правен извод за
липса на престъпление от общ характер.
На второ място, въпреки извършените до
момента процесуално-следствени действия по досъдебното производство все още е
налице известна непълнота на разследването, изразяваща се в необходимостта от
разпит на св.Е. Б., чиито показания
евентуално биха допринесли за разследването. Необходимо е за пълнота да се
изиска и посочената в определението на ДнРС справка от АПИ за движението на
процесния автомобил в посока Бобошево. Според въззивния съд е необходимо да се
допусне и допълнителен разпит на св. К. Д., който е заявил, че впоследствие е
разбрал,че Г. „се е карал” с Х.. Необходимо е да се изясни кога и откъде е
разбрал за това „скарване”, в какво точно се изразява то, които факти са
неизяснени по делото, като показанията му следва да се ценят заедно с
останалите доказателствени средства и да се отчете и заявеното от този
свидетел, че е в лоши отношения с И. Г.. След установяване физическото
състояние на майката на И.Г.и при необходимост тя също би могла да се разпита
като свидетел, ако желае да свидетелства разбира се,предвид съобщеното от св.Александрова,
че е присъствала на място и е възпряла сина си от разправии.
По така изложените съображения
прекратителното постановление е незаконосъобразно, тъй като не отговаря на
изискването на чл.199 ал.2 НПК – липсват мотиви с изложена и приета от прокурора
въз основа на извършен анализ на доказателствата фактическа обстановка, чиято
правилност и оттам и правилността на основанието за прекратяване съдът е лишен
от възможност да провери. Постановлението е незаконосъобразно и защото е
постановено при непълнота на разследването, посочена в определението на ДнРС и
допълнена в настоящото определение.
Гореизложеното налага правния извод, че като е
отменил постановлението на ДнРП, ДнРС е постановил законосъобразен като краен
резултат съдебен акт, чиито мотиви относно правните съображения за
незаконосъобразност на постановлението се споделят и от настоящия състав и
които се конкретизираха и допълниха в тази им част с настоящото определение и
като такъв следва да се потвърди.
Посочената
в определението на ДнРС фактическа обстановка в ДП не може да замести волята на
прокурора и не се отразява на правилността на постановения резултат, но според
настоящия съдебен състав представлява основание за отвод по чл. 29 ал.1 т.1
б.”в” НПК за съдията-докладчик от последващо произнасяне по този казус.
Предвид изложеното и на основание чл.243 ал.6
т.3 НПК, Кюстендилският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 40/31.01.2020
г. на ДнРС , постановено по ЧНД № 86/2020 г. по описа на съда, с което на
основание чл.243 ал.6 т.3 НПК е отменено Постановлението на ДнРП от 15.01.2020
г. за прекратяване на наказателно производство по ДП-140/2019 по описа на
РП-Дупница и сл.дело № 19/2019 г. по описа на ОСлО при ОП-Кюстендил и делото е
върнато на прокурора със задължителните указания по
прилагане на закона , с допълнените в настоящото определение указания по
приложение на закона.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: