Р Е Ш Е Н И Е
№
21.02.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№5714/2017г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск с правно основание чл. 127, ал.2, вр.
чл. 143, ал.2 и иск с правно основание чл. 149, ал.1, вр
чл. 143, ал.2 от СК.
Постъпила е искова молба от Б.С.З.,
чрез адв. Р. И., против В.М.Р., с която се твърди, че
страните живеели на семейни начала, като от съвместното им съжителство е родено
детето Б., род. ***г. Твърди се, че от м. януари 2017г, страните са заживели в
гр. ***, но от м. юни 2017г, са във фактическа раздяла, като ищецът се е върнал
в гр. Плевен, а ответницата е останала да живее в гр. ***, заедно с детето.
Твърди се, че в жилището, в което живее ответницата, се събират наркомани, пуши
се трева, пие се, и се псува в присъствието на детето. Твърди се, че хигиената
в жилището е на много ниско ниво. Твърди се, че майката не се грижи за детето,
тъй като работи нощна смяна в казино, а за детето се грижат нейните приятели.
Твърди се, че ответницата постоянно дрогирана, като се твърди, че е осъждана за
разпространение на наркотици. Твърди се също че е живяла в комуна. Твърди се,
че ищецът притежава необходимите родителски и възпитателски качества, за
отглеждането на детето Б.. Посочва, че е пенсионер по болест, но може да полага
грижи за детето. Моли съдът да постанови решение, с което да присъди
упражняването на родителските права над детето Б. на него, а на майката да се
определи съответен режим на лични отношения; да осъди майката В.Р., да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв.,
платима до 5-то число на месеца. Претендират се разноски.
Ответникът
В.М.Р., чрез адв. М. К., в срока за отговор, изразява
становище за неоснователност на предявеният иск, като се оспорва изцяло
фактическите твърдения, изложени в ИМ.
Твърди се, че живее в гр. ***, заедно с майка си и с детето, което е
записано на детска градина от м. 09.2017г. Твърди се, че жилището, в което
живее е под наем, съставлява апартамент, обзаведен с всичко необходимо, с
висока хигиена. Оспорва твърдението, че употребява наркотици, както и че е
осъждана. Посочва се също, че ищецът има здравословен проблем, има ТЕЛК, като
се твърди, че е нестабилен, има изтръпване на крайниците, не вижда, изпуска
вещи. Твърди се, че въз основа на това, бащата е неспособен да се грижи както
за себе си, така и за детето. Твърди се също, че бащата не притежава необходимият родителски
капацитет. Твърди се, през съвместното им съжителства, са се разделяли за известен период от време, като
са живели при нейната майка, на квартира в гр. Плевен, и в къща в с. ***, на
която са привили ремонт. Твърди се, че от 01.01.2017г, са се преместили в гр. ***,
където майката е започнала работа като крупие в казино, като ищецът З. не е
работил. Твърди се, че през м. май 2017г, е сменила работата си, като е
започнала работа на длъжност 4 специалист оператор видео наблюдение”, в друго
казино.
В срока за
отговор, от страна на отв. В. Р., е депозиран
насрещен иск с правно основание чл. 127, ал.2, вр.
чл. 143, ал.2 и иск с правно основание чл. 149, ал.1, вр
чл. 143, ал.2 от СК, за присъждане упражняването на родителските права над
детето Б. на майката, да бъде определено местоживеене на детето, на адрес гр. С***,
да определи режим на лични отношения на бащата Б.З. с детето Б. – всяка втора и
четвърта събота или неделя от месеца, по местоживеене на детето, без
преспиване, за времето от 10,00 до 18,00ч, като срещите, през първата година,
се осъществяват в присъствието на майката. Моли съдът да осъди бащата да заплаща месечна издръжка на детето Б.,
в размер на 150лв, считано от датата на подаване на НИМ-20.10.2017г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, и издръжка за минало време- за
периода от 01.04.2017-20.10.2017г., в размер на 1050лв.-общо или 150лв/месечно, ведно със законната лихва.
В срока за отговор по насрещния
иск, ответникът по него- Б.З., чрез адв. Р. И.,
изразява становище за неоснователност на иска за присъждане упражняване на
родителските права- по чл. 127, ал.2 от СК. Твърди се също, че след раздялата им, е дал сумата от 45лв.,
както и че е закупил дрехи и 4 чифта
обувки за детето .
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото, с определение № 4126/09.11.2017г.,
са постановени привременни мерки, до приключване производството по делото, с
влязъл в сила съдебен акт, със следното съдържание: упражняването на
родителските права, върху детето Б. БЗ., с ЕГН**********, се предоставят на
майката В.М.Р., с ЕГН**********. Определено е местоживеене на детето Б. БЗ., с
ЕГН**********, при неговата майка и законен представител В.М.Р., с ЕГН**********
на адрес: *** режим на личните отношения на детето Б. БЗ., с ЕГН**********, с
неговият баща Б.С.З., с ЕГН**********, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване при бащата по
местоживеене на същия, от 10.00ч. в съботния ден, до 18.00 часа в неделния ден,
като бащата взима и връща детето в дома на майката на посочения по-горе адрес,
определен за местоживеене на детето. Бащата Б.С.З., с ЕГН **********, е
осъден да заплаща на малолетното си дете Б. БЗ., с ЕГН**********, чрез неговата
майка и законен представител В.М.Р., с ЕГН**********, издръжка в размер на 130лв./месечно/, считано от 09.11.2017 г.- датата на постановяване на настоящето
определение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
окончателното й изплащане.
Видно от представеното по делото
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №2266/10.11.2014г.
на Община Плевен, се установява, че страните по делото са родители на детето Б.,
род.***г. От служебно изисканата справка за родствени връзки, на ищеца Б. З.,
се установява, че същият има още три непълнолетни деца. Установява се също, че
ищецът Б. З., работи по трудов договор –л. 7, с месечно ТВ в размер на 460лв. Представено
е и извлечение от ТР, на търговското дружество „***1” ЕООД, гр. Плевен, с
едноличен собственик на капитала и управител- ищеца З.. Представен е договор с
театрален агент №105/11.09.2017г, сключен между Б. З. и Драматично- куклен
театър „***”, гр. Плевен. По делото е представено и копие на ЕР №0341/08.02.2016г.
на ТЕЛК, от което се установява, че З. е с 71% тр.
намалена работоспособност, с водещо заболяване- множествена склероза- церебро спинална форма с пристъпно
ремитентен ход на протичане; срок на определеният
процент трайно намалена работоспособност.- две години- до 01.02.2018г. По
делото е представено удостоверение № 4152/14.11.2017г., издадено от УМБАЛ „Г.***”,
гр. Плевен- л. 68, в което е посочено, че Б.З. не е диспансеризиран в Отделение
за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания. Представено е
свидетелство за съдимост, от което се установява, че З. не е осъждан.
По делото от страна на ищеца по
насрещния иск- В.Р., е представен трудов договор №01552/15.05.2017г, сключен с
БАРГЕЙМ АД, гр. ***, въз основа на който, същата е назначена на длъжността „специалист
– видеонаблюдение трейн”, с
място на работа- хотел „***”, гр. ***. Представено е удостоверение –л.34, от
16.10.2017г., издадено от същия работодател, в което е посочено, че за периода
м. май -м. август 2017г, Р. е получила нетно ТВ в размер общо на 4063,03лв. Представено
е удостоверение №252/12.10.2017г, издадено от Уин Сити ЕООД- предишен
работодател на Р., в което е посочено, че за периода 01.01.-01.05.2017г, е
получила нетно ТВ в размер общо на 1604,17лв. Установява се също, видно от
представеният договор за наем от 01.01.2017г, че Р. е
наела апартамент в гр. ***, с месечен наем от 200лв, където се посочва, че
живее заедно с детето Б.. Представено е свидетелство за съдимост, от което се
установява, че Р. не е осъждана.
По делото е представена служебна
бележка от Детска градина ***, изх.№58/17.10.2017г, в която е посочено, че
детето Б. посещава детското заведение от 18.09.2017год.
По делото са изслушани лично
страните, в с.з. на 09.11.2017г.; бащата – ищец Б. З. посочва, че иска да
упражнява родителските права над детето Б., тъй като майката е по цял ден „напушена” и изнервена, и не се грижи за детето. Счита, че
той е по- пригодния родител, за което се е доказал с всичките си деца. Посочва,
че има още три деца, които се отглеждат от майките си. Бащата споделя, че са се
разделили с майката на 01.06.2017г и се е върнал да живее в гр. Плевен. посочва,
че през този период не е търсил детето,
но е поддържал контакт с леличките в градината.
Посочва също, че веднъж е взимал детето за няколко дни.
Майката В.Р. посочва, че счита
себе си за пригодния родител да се грижи за детето. Посочва, че живее в гр. ***,
работи по трудов договор, подпомогната е от своята майка в отглеждането на
детето. Посочва също, че с бащата са разделени от м. април 2017г. Посочва,
че преди години е пушила марихуана, но
откакто има дете, живота й много по- различен и не употребява наркотици. Посочва,
че откакто са се разделили, бащата е изпратил веднъж 45лв.
По делото е представен социален
доклад, от ДСП- Плевен, въз основа на извършено социално проучване, от което е
установено, че страните са живеели на семейни начала в продължение на три
години и половина. В началото на 2017г, страните и детето Б. са отишли да
живеят в гр. ***, но от . юни 2017г, се разделят и бащата се връща да живее в
гр. Плевен. При проведената среща със социален работник, бащата е изразил
притеснение относно начина на отглеждане на детето от майката в гр. ***, като е
заявил, че детето се отглежда в неблагоприятна среда. В доклада е посочено, че
бащата живее в жилище в гр. Плевен, негова собственост, съставляващо мезонет,
обзаведено с необходимите мебели; хигиената е на прилично ниво. В доклада е
посочено също, че З. има месечен доход от ок. 800лв. и получава пенсия в размер
на 189лв. В доклада е посочено, че
бащата е силно мотивиран да се грижи за детето си Б., същият притежава
подходящи битови условия за това и необходимия финансов ресурс. Посочено е
също, че след определянето на
привременни мерки, през м. ноември 2017г., бащата е осъществил две срещи
с детето, като втората среща е осъществена в ден понеделник, от 14,00-16,00ч.,
тъй като по данни на бащата, майката не
е отговаряла на телефонните му обаждания . Посочено е също, че за м. ноември
2017г, бащата не е давал издръжка, но е купувал играчки за детето на всяка среща.
От изготвеният по делото социален
доклад от ДСП- ***, гр. ***, се установя, че при извършеното социално проучване,
е констатирано следното: основни грижи за детето Б. се полагат от майката В. Р.,
която живее на посочения по- горе адрес ***. При отглеждането на детето, Р. се
подпомага от своята майка, с която живеят заедно. Посочено е, че майката
разполага с подходящи битови условия за отглеждането на детето, дома й е чист и
подреден. Посочено е също, че майката работи като специалист видеонаблюдение, на 12- часови смени, по предварително
изготвен график; два дни работи и два дни почива. Майката е посочила, че колегите
й проявяват разбиране и тя работи предимно дневни смени. Когато е нощна смяна,
за детето се грижи неговата баба. Посочено е, че детето Б. посева ДГ „Бор”, в ***,
от м. 09.2017г. В доклада е посочено също, че майката е споделила, че след
определянето на привременните мерки по настоящето дело, общуването й с бащата е
станало още по- трудно. Майката е
посочила, че по определения режим
/към момента на социалното проучване/, бащата е трябвало да вземе детето три пъти,
като го е взел само два, единия от които е дошъл в ден понеделник, за два часа.
Втория път е взел детето в 13,30ч. в събота и го е върнал в 13,30ч в неделя.
Майката е споделила, че при връщане на
детето, то е било видимо стресирано, не е искало да говори, отказало е
да яде и да излезе на вън. Третият път майката не е дала детето, тъй като
бащата не е дошъл в определеният за това час. В доклада е посочено, че на
12.07.2017г., в ДСП- ***, е постъпил сигнал от бащата Б. З., че майката неглижира потребностите на детето и то се отглежда в лоша
среда. Във връзка със сигнала е направена проверка, при която не са
констатирани рискове за отглеждането на детето. Посочено е също, че на
06.12.2017г, от ДСП- Плевен, е препратен сигнал от бащата, в който е изнесена
същата информация. Извършено е актуално проучване във връзка с този сигнал, при
което не са установени рискове за детето. Констатирано е само, че детето е въвлечено в конфликта на родителите
и в бъдеще, това може да се отрази негативно на психо-
емоционалното му състояние. във връзка с това, майката и детето са насочени за
ползване на социални услуги в ЦОП „***. В доклада е посочено също, че при проведен
разговор с директора на детското заведение, е установено, че детето посещава
редовно градината, и е отсъствало само по здравословни причини. Външния вид на
детето е много добър. От и до градината се води от майката или от бабата.
Детето е адаптирано към режима в детското заведение и взема активно участие в
заниманията. Директорката е изразила пред социалният работник добри впечатления
от майката и е посочила, че според нея тя полага необходимите грижи за детето.
В доклада е посочено също, че детето е спокойно в присъствието на майката,
демонстрира силна привързаност към нея. При въпроси, свързани с бащата, детето
не отговаря и отклонява вниманието си към игра. В доклада е посочено също, че
личен лекар на детето, е ***, като по нейни данни, детето винаги е водено в
добър външен вид, майката никога не е била в неадекватно състояние. Личният
лекар на детето е посочил, че последно детето Б., е водено при нея от бабата по
м.л., по повод хранително неразположение, предписано е лечение и състоянието на
детето се е стабилизирало. По данни на майката детето се е почувствало зле при
посещение при бащата, който е казал, че детето е яло пица и китайска храна. В
заключение в доклада е посочено, че майката разполага с необходимият родителски
капацитет, условия на живот и подкрепяща среда в лицето на нейната майка.
Комуникацията между родителите е нарушена и при въвличане на детето в техният
конфликт, това ще се отрази негативно върху психо-
емоционалното му състояние.
По делото, и в рамките на
откритото производство по привременни мерки, са разпитани като свидетели
лицата: В.Д, МР., Д.Щ, П.Т, К.П., В. Ги В.М, от показанията на които се
установява следното:
Св. ***посочва, че познава ищеца З.
от много години, като знае, че той е силно мотивиран да се грижи за сина си Б..
Посочва, че е бащата е започнал да прави ремонт на жилището си в гр. Плевен.
Посочва също, че той му е предоставил за ползване къщата си в с ***, за да
живее там ищеца З., заедно с родителите си. Посочва, че къщата се е нуждаела от
ремонт, който е направен от ищеца. Посочва, че към онзи момент, според него,
страните вече са били разделени и В. е живеела в гр. ***. След това заявява, че
и В. е живяла в тази къща. Свидетелят посочва, че познава бегло отв. В.Р., като са се виждали няколко пъти, като им е ходил
на гости в с. ***. Посочва, че я виждал в заведението, което е стопанисвал
ищеца З., Р. да употребява наркотици. Посочва също, че не знае кой се е грижил
за детето, след неговото раждане. Посочва също, че ищеца З. е много отдаден към
децата си и е добър баща. Св. ***посочва, че не знае дали З. е изплащал
издръжка на детето си Б., или да му е
купувал нещо.
Св. К.П., посочва, че познава
страните от ок.5-6 години. Посочва, че в момента бащата живее в гр. ***, където прави ремонт. Посочва също, че знае,
че страните са живеели заедно в с. ***, в къща,на която са
правили ремонт. Св. П. посочва, че знае,
че къщата е закупена от Б. З..
Свидетелят посочва също, че знае, че майката В. употребява наркотици /трева/,
тъй като лично я е виждал. Посочва, че
знае от ищеца З., че тя ежедневно употребява трева. Посочва също,
че З. не употребява наркотици, но
употребява алкохол. Посочва, че не знае бащата да плаща издръжка на детето,
както и да му купува подаръци.
Св. М. П-разпитан в рамките на
производството по чл. 323 от ГПК, посочва, че познава Б. от 1993г., като са
били съученици. Посочва, че познава Б. З. като добър родител към първите му три
деца, но има само бегли впечатления за детето Б.. Посочва също, че не е имал
преки впечатления за страните, през времето, в което са били заедно.
Св. Вл.
Д-разпитан в рамките на производството по чл. 323 от ГПК, посочва, че познава Б.З.
от 2012г, и малко след това и В.. Посочва, че има преки впечатления от страните
като родители, като описва бащата като мил и грижовен, а майката –като по-
сурова в отглеждането на детето, в
смисъл, че е по- строга, а бащата го глези повече. Посочва, че е виждал детето
с мръсни дрехи, но по време, когато страните са били заедно. Свидетелят също
посочва, че не знае бащата да е изплащал пари на детето Б. след като са се
разделили с майката. свидетелят посочва, че не е виждал майката и детето, откакто са отишли да живеят в гр. ***.
Св. В. Гпосочва,
че познава майката и детето от гр. Плевен. Посочва, че работи в параклиса на църквата в ***, където В. е водила детето, за да си играе с
другите деца. Посочва че знае, че страните са отишли да живеят в гр. ***, но
бащата се е изнесъл от там през пролетта на 2017г., към м. май. Посочва също,
че знае, че след като са се разделили, майката на В. е отишла да живее при нея
в гр. ***. Свидетелката споделя, че е видяла във „фейсбук”
клипче, качено от бащата, на което детето Б. казва „
аз не обичам мама”, „не искам мама”.
Св. В. М, посочва, че познава В. от ок. 7
години. Посочва, че има лоши впечатления от бащата откакто са се запознали;
посочва, че употребявал алкохол, но откакто са му открили болестта, пие само
бира. Свидетелката посочва, че живее в гр. *** и ходи често на гости на майката
В.. Св. М описва случка, при която бащата е оставил пред входа на блока детето
голо, като първоначално представя случката като свидетел- очевидец, а в
последствие- като преразказано от майката.
Св. М. Р.- майка на ответницата и
ищца по насрещния иск, разпитана в рамките на производството по чл. 323 от ГПК посочва,
че първоначално страните са живеели в нейно жилище в гр. Плевен, но след това, когато
детето е било на ок. 3-4 месеца, бащата се е изнесъл. Посочва, че през 2017г,
страните са отишли да живеят в гр. ***, но след няколко месеца- през
април.2017г., бащата се е изнесъл. Посочва, че в момента живее в гр.***, при
дъщеря си- В.Р. и детето, за да помага. Посочва, че откакто се е изнесъл,
бащата не се обажда да търси детето и не плаща издръжка.
Св. Д. М- наемодател на майката, разпитан
в рамките на производството по чл. 323 от ГПК посочва, че знае, че първоначално
страните са живеели заедно, но от пролетта на 2017г., бащата е напуснал
жилището. Свидетелката посочва, че ходи в жилището внезапно, без предварителна
уговорка, като посочва, че винаги е чисто и подредено. Описва детето като
спокойно, чисто.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Нормата на чл. 127, ал.1 от СК
постановява, че родителите, когато не живеят заедно, могат да постигнат
съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
лични отношения с него и издръжката, като поискат от районния съд по настоящ
адрес на детето, на утвърди споразумението им. в случай, че такова споразумение
между родителите не се постигне, спорът се разглежда от районния съд, по
настоящ адрес на детето, който се произнася по реда на чл. 59, чл. 142, чл. 143
и чл. 149 от СК. Видно от служебно изготвените справки за постоянен и настоящ
адрес на страните, към датата на образуване на производството по делото, бащата
е с настоящ адрес в гр. Д. ***, а майката- в гр. Плевен. Доколкото с
определението по определяне на привременни мерки е постановено упражняването на
родителските права върху детето Б. да се упражняват от майката, то нейният
настоящ адрес следва да се счита за адрес на детето. Съобразно нормата на чл.59,
ал.4, вр. ал.2 от СК, съдът решава въпросите,
свързани с упражняването на родителските права над детето, режим на лични
отношения и размер на издръжката, като прецени всички обстоятелства по делото,
с оглед интереса на самото дете, като се вземат предвид: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието
на самите родители, привързаност на децата към родителите, пол, възраст на
децата, наличие на подкрепяща среда, социално обкръжение и материални
възможности. В случая, с оглед на събраните по делото доказателства-писмени и
гласни, и изготвените социални доклади,
съдът намира, че упражняването на родителските права над детето Б., следва да
бъдат предоставени на майката- В.Р., като бъде определено местоживеене на
детето на адреса, посочен в НИМ- гр. ***, ***. Съдът намира, че майката
притежава необходимият родителски капацитет, нужните възпитателски качества,
желание и възможност да отглежда детето, както и подкрепяща среда в лицето на
нейната майка. По делото се установява също, от приложения социален доклад от
ДСП- ***, че между майката и детето, е налице силна емоционална връзка и
привързаност. По делото, от показанията на св. М. Р. и Д. М, се установява, че
майката полага адекватни грижи за детето Б., както и за осигуряване на сигурна
и здравословна среда за отглеждането му. доказателство в тази насока са и
отразените в социалният доклад от ДСП- *** изявления и констатации на
социалният работник, при извършеното задълбочено социално проучване, чрез
осъществяване на контакт не само с майката и детето, но и с директора на детската градина, която
детето посещава, личния лекар на детето и съседи на майката. Действително, сам
по себе си социалния доклад не съставлява писмено доказателство, но същият дава
на съда сведения относно факти и обстоятелства, които той не може да събере и
провери сам, и по този начин подпомага съда при вземането на обективно решение. Съдът намира, че отразеното
в доклада на ДСП- ***, кореспондира с останалите събрани по делото гласни- от
разпита на посочените свидетели, и писмени доказателства, които съдът напълно
кредитира. Следва да се отбележи също, че по делото не се събраха категорични
доказателства относно твърденията на бащата, изложени в ИМ и в с.з., че майката
не разполага с необходимият родителски капацитет и условия за отглеждане на
детето Б.. От показанията на разпитаните свидетели, водени от страна на ищеца З.,
не се установиха тези негови твърдения, както не се установиха и твърденията
му, че той е по-пригодния родител, който да упражнява родителските права над
детето. Показанията на тези свидетели- В.Д, П.Т и К.П., са разпокъсани,
непоследователни и противоречиви, както вътрешно, така и едни с други, и не
дават ясен поглед за качествата нито на бащата, нито на майката. Следва да се
отбележи, че и тримата свидетели посочиха, че не им е известно бащата да е
пращал издръжка за детето си Б..
На основание гореизложеното, съдът
приема, че предявеният като насрещен иск, от страна на майката В.Р., за
присъждане упражняването на родителските права над детето Б. БЗ., е
основателен. Следва да бъде определено местоживеене на детето на адреса,
посочен в НИМ- гр. ***, ***.
Съобразно чл.59, ал.3 от СК,
режимът на личните отношения включва определяне на период или на дни, в които
родителят може да вижда и взима детето, вкл. и през училищни ваканции,
официални празници и личните празници на детето, както и по друго време. Целта
на режима на лични отношения е установяване и заздравяване на емоционалната
връзка между родителя, който не упражнява родителските права и детето, което да
способства за пълноценното психо-емоционално развитие на детето. Съдът определя
режим на личните отношения, изцяло с оглед интереса на детето, въз основа на
преценка на доказателствата по конкретното дело, ръководейки се от дадените
основни насоки. По делото, от събраните доказателства се установи, че след
фактическата раздяла на страните, при режима на постановените привременни
мерки, са осъществявани лични контакти между бащата и детето , които като цяло,
не са възпрепятствани от майката. в тази
връзка са изложени твърдения на майката, отразени в социалният доклад пред ДСП-
***, че детето се връща от бащата мръсно и изнервено.
Такива твърдения от страна на майката, не са изложени пред съда в с.з. Съдът
намира, че в случая детето се въвлича в конфликта между родителите, както се
отбелязва и в социалният доклад от ДСП- ***. По делото не са събрани доказателства, обосноваващи
невъзможност бащата да полага грижи за детето, през определеният му с ПМ режим
на лични отношения. Твърдения в тази насока има единствено св. М, които съдът
не кредитира, поради установената тяхна вътрешна противоречивост. С оглед на
това, съдът намира, че следва да бъде дадена възможност на бащата да развива и
утвърждава своите отношения с детето Б., които съдът намира, че е в интерес на детето. Съдът намира, че в
случая, с оглед на констатираните изключително влошени отношения между
родителите, не е в интерес на детето, режима на лични отношения, да бъде
осъществяван в присъствие на майката. По делото се установи също, съобразно
социалният доклад, изготвен от ДСП-
Плевен, че бащата разполага с добри битови условия в гр. Плевен. по делото не
се събраха никакви доказателства, че здравословното състояние на бащата, му
създава каквито и да е пречки, да се грижи адекватно за детето, през време на
режима на лични отношения. Поради това, съдът намира, че следва да бъде
определен следният режим на лични отношения: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване при бащата по
местоживеене на същия, от 11.00ч. в съботния ден, до 16.00 часа в неделния ден,
като бащата взима и връща детето в дома на майката на посочения по-горе адрес,
определен за местоживеене на детето.
По отношение на размерът на
дължимата издръжка, съдът намира за установено следното: Нормата на чл.59, ал.5
от СК предвижда, че размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот
на детето, които то е имало преди раздялата, освен ако това би създало особени
затруднения на дължащия издръжка родител. От друга страна нормата на чл.142,
ал.1 от СК предвижда, че размерът на издръжката се определя според нуждата на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи,
като ал.2 от същия член постановява и минимален размер на издръжката- ¼
от МРЗ за страната /510/-или сумата от 127,50лв. Минималният размер на
издръжката е нормативно определен, и съдът следва да съобрази този факт, като
съществуващ към момента на приключване на съдебното дирене. По делото, са
представени доказателства за получаваните от бащата доходи- същият работи по
трудов договор, и има сключен и граждански договор с ДКТ ”***”, като пред
социалните работници, че получава месечен доход от ок. 800лв., както и пенсия
от 189лв. По делото не се установи детето Б. да страда от заболяване с хроничен
характер, или друго, което да налага лечение, респ. специален хранителен режим.
С оглед на това, търсейки разумният баланс между потребностите на детето и
възможностите на родителя да дава издръжка, съдът намира, че следва да бъде
присъдена издръжка в размер на 130лв../месечно, считано от датата на НИМ-20.10.2017г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата до
пълният предявен размер на иска от 150лв., същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска с правно основание чл.
149, вр чл. 143, ал.2 от СК .
По делото, с НИМ, е предявен и
иск за заплащане на издръжка за минало време, за периода от
01.04.2017/ датата на фактическата раздяла на страните/-20.10.2017г., в размер
на 1050лв.-общо или 150лв./месечно, ведно със законната лихва. В случая, с оглед изявленията на страните, е
порен момента на окончателната им раздяла, доколкото ищецът З. твърди, че
същата е с начална дата 01.06.2017, а отв. Р.- от 13.04.2017г.
с оглед на събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. М. Р.,
В. Ги Д. М, които твърдят, че бащата се е изнесъл през пролетта на 2017г.,
съдът приема, че фактическата раздяла е настъпила през средата на м.
април.2017г. По делото, не се събраха доказателства, че за този период, бащата е заплащал издръжка да
детето си, като разпитаните свидетели посочват, че не знаят бащата да е
заплащал такава. С оглед на това, съдът намира, че следва да бъде присъдена издръжка
за минало време, за периода м.май.2017-19.10.2017г., с оглед на установеният
момент фактическа раздяла между страните. С оглед на периода на претенцията,
съдът следва да съобрази размерът на МРЗ
за страната- 460лв, с оглед нормата на чл. 142, ал.2 от СК, или минималният
размер на издръжката е 115лв. По делото няма данни, за получаваните от
ответника по иска- Б. З., доходи, преди сключването на представеният трудов
договор от 17.07.2017г., установяващ месечно ТВ от 460лв. Договорът за театрален агент е от м септември 2017г, и предвижда
възнаграждение от 20% върху приходите от билетите; по делото няма категорични
доказателства за получаваното възнаграждение въз основа на сключеният договор. С
оглед на изложеното, съдът намира, че следва да бъде определена издръжка за
минало време, в минималният законоустановеният
минимум от 115лв., или общо сумата от 645,48лв, за периода м.- май.-19.10.2017г.,
като за разликата до пълния предявен размер на иска от 1050лв.-общо или
150лв/месечно, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва отв.
Б. З., да бъде осъден да заплати сумата от 213.02лв.–държавна такса върху издръжките,
по сметка на ПлРС, както и 5 лв.- д.т., в случай на
служебно издаване на ИЛ.
С оглед изхода на делото, следва ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно
представеният списък по чл. 80 от ГПК. От страна на адв.
Р. И., е направено възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение на процесуалният представител на ищеца. Съобразно нормата на
чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата-
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.в случая, претендираното адв.
възнаграждение е в размер на 600лв. Съдът намира, че възражението за
прекомерност е неоснователно и следва да бъде без уважение, поради следните
съображения: съобразно нормата на чл.5, ал.5 от Наредба №1 за минималните
размери на адв. възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие, по граждански идела, възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. В случая, съдът е сезиран с насрещната искова молба, с три обективно
кумулативно съединени иска, с различен предмет на доказване- за родителски
права, за издръжка и за присъждане на издръжка за минало време. Чл.21 от
Наредбата, постановява, че по дела по
Глави ІХ, Х, и ХІ на СК, минималния размер на възнаграждението е
400лв.-за всеки иск. Следва да се отбележи също, че в случая делото се отличава
с фактическа сложност, с оглед на проведените съдебни заседания, броя на
разпитаните свидетели и проведеното производство по привременни мерки в о.с.з.
на основание гореизложеното, следва в полза на ищеца по насрещния иск следва да
се присъдят разноски в общо размер от 630лв.- вкл. адв.
възнаграждение от 600лв. и 30лв- държавна такса.
Следва в полза на ответникът да бъдат
присъдени разноски, съобразно на отхвърлената част от исковете за издръжка-
сумата от 51,86лв.
Следва, на основание чл.242, ал.1
от ГПК, да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, в частта му за
издръжките.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.127, ал.2 ОТ СК, УПРАЖНЯВАНЕТО НА
родителските права върху детето Б. БЗ., с ЕГН**********, се предоставят на
майката В.М.Р., с ЕГН**********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на детето Б. БЗ., с ЕГН**********, при неговата майка
и законен представител В.М.Р., с ЕГН**********
на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ на детето Б. БЗ., с ЕГН**********, с неговият баща Б.С.З.,
с ЕГН**********, както следва: ВСЯКА ПЪРВА И ТРЕТА
събота и неделя от месеца, с преспиване при бащата, по местоживеене на същия, от
11.00ч. в съботния ден, до 16.00 часа в неделния ден, като бащата взима и
връща детето в дома на майката на посочения по-горе адрес, определен за
местоживеене на детето.
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.2 от СК, бащата Б.С.З., с ЕГН**********, ДА ЗАПЛАЩА НА
малолетното си дете Б. БЗ., с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен
представител В.М.Р., с ЕГН**********, издръжка в размер на 130лв./месечно, считано от 20.10.2017г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане, до
настъпване на закони причини за нейното
изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 149, ал.1, вр. чл.143,
ал.2 от СК,
бащата Б.С.З., с ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ НА малолетното си дете Б. БЗ., с ЕГН**********,
чрез неговата майка и законен представител В.М.Р., с ЕГН**********, издръжка за
минало време, за периода 01.05.2017г.-19.10.2017г., в размер на 645,48лв, ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ- 20.10.2017г., като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния
предявен размер на иска от 1050лв.-общо /150лв/месечно/, за периода
01.04.2017-20.10.2017г, ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, от ГПК, Б.С.З., с ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ НА В.М.Р., с ЕГН**********, сумата от 630лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3, от ГПК В.М.Р., с ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ НА Б.С.З., с ЕГН**********, сумата от 51,86лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
Б.С.З., с ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ПлРС, сумата от 213.02лв.- държавна такса върху издръжките и 5лв.- държавна такса, в
случай на служебно издаване на ИЛ.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК,
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, в частта му за присъдените
издръжки.
Решението, в частта му, с която е
допуснато предварително изпълнение, има характер на определение, и може да бъде
обжалвано с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението, пред ПлОС.
В останалата си част, Решението може
да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: