№ 92
гр. Поморие, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нася Ив. Япаджиева
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело №
20212160100498 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред РС гр.Поморие е образувано въз основа на искова молба, с
която е предявен иск от Х.Н. Г. против Г. В. Г. за развод. В исковата молба ищецът твърди,
че с ответницата са сключили гр.брак на 12.08.1919г. и от брака си нямат родени деца.
Твърди, че са в трайна фактическа раздяла от 15.09.2019г., като още в началото на
съвместния си живот не се разбирали, като съпругата се преместила да живее при съпруга
си в Германия, но един месец след това напуснала семейното жилище и се прибрала в
България. От 15.09.2019г. съпрузите са във фактическа раздяла и не са се събирали да
живеят заедно, не поддържат връзка помежду си и всеки е започнал нов самостоятелен
живот.
Моли брака му с ответницата да бъде прекратен без съда да се произнася по въпроса за
вината, съда да не се произнася по въпроса за семейното жилище, тъй като то е било наето
за кратък период от време, не се противопоставя съпругата да продължи да носи брачното
си фамилно има – Г.. В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител,
поддържа иска.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата и
същата не се явява в с.з. и не взема становище по предявения иск.
Предявения иск за прекратяване на граждански брак с развод поради дълбокото му и
непоправимо разстройство е с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс, съединен
с иска за фамилното име на съпругата, след прекратяване на брака – чл.322, ал.2 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
1
фактическа и правна страна следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 12.08.2019г. за което е съставен
акт за гр.брак №0102/12.08.2019г. в гр. С. и това се установява от представеното у-ние за
сключен гр.брак № **********. От брака си съпрузите нямат деца.
По делото е допуснат до разпит един свидетел. Свидетелят Н.Т., сочи в показанията
си, че познава съпрузите и твърди, че те са живели много малко време заедно – около месец,
месец и половина в Германия, където Х. преди това живеел и работил. Г. си тръгнала от
германия и повече не са се събирали да живеят заедно, като съпругата се прибрала в
България, а Х. останал да живее и работи в Германия.
Според ПРС иска за развод е основателен.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Страните са във фактическа раздяла от две
години, като са живяли заедно около месец и според съда между съпрузите е настъпило
пълно отчуждение и брака им следва да бъде прекратен. Липсва физическа и духовна
взаимност между съпрузите и брачната връзка е престанала да изпълнява социалната си
функция. Запазването на такъв формален, изпразнен от съдържание брак, не е оправдано и в
интерес на съпрузите.
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК, съдът се произнася по въпроса за вината за
настъпилото разстройство на брака, само когато има изрично искане за това и тъй като
ищеца е заявил в съдебно заседание, че не желае съдът да се произнесе по въпроса за
вината, настоящият състав няма да се занимава с този въпрос.
Установи се от разпитания свидетел, че след като са сключили гр.брак съпрузите са
живяли кротко време заедно в Германия, но съпругата е напуснала семейното жилище и се е
прибрала в България. Така е започнало отчуждението между съпрузите, като те не са се
събрали повече за да живеят заедно, ищецът не е се е интересувал от съпругата си и тя също
не е проявявала интерес към съпруга си. При това положение съдът приема, че следва да
бъде постановен искания развод и прекратен брака на основание чл.49, ал.3 във вр. с ал.1 от
СК, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Съдът с решението си не следва да се произнася по въпроса за ползването на
семейното жилище, тъй като ползваното семейно жилище не е било собственост на
съпрузите, а е било наето за ползване и вече не се ползва от никой от тях . Относно
фамилното име на съпругата, съдът счита, че след като съпругата изрично не поискала да
възстанови предбрачното си фамилно име, то следва и след прекратяването на брака
съпругата да носи брачното си фамилно име - Г.. Издръжката между съпрузите не се
претендира и такава не се присъжда.
На основание чл. 329, ал.1 от ГПК разноските следва да останат така като са
направени.
На основание чл.6 т.2 от Тарифата за д.т. които се събират от съдилищата, страните
следва да бъда осъдени да заплатят по 25.00 / двадесет и пет/ лева - допълнителна д.т. по
2
иска за развод.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА сключен с акт за граждански брак №0102/12.08.2019г. в гр.
С., съставен в гр.С. между Х.Н. Г., ЕГН **********, с адрес с.Бата, общ. Поморие, *** и Г.
В. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С., ***, като допуска развод поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината.
1. След прекратяване на брака съпругата ще носи брачното си фамилно име Г..
ОСЪЖДА Х.Н. Г., ЕГН ********** да заплати допълнителна държавна такса по
сметка на ПРС в размер на 25 /двадесет и пет/ лева на основание чл.6 т.2 от Тарифата за
д.т.
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на ПРС в
размер на 25 /двадесет и пет/ лева на основание чл.6 т.2 от Тарифата за д.т.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението до страната за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
3