Решение по дело №104/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер: ……260135………. Година  2021г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                     ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

На 06. 04.                                                                      2021 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР Н.

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА

                                                                                                         МАРИАНА ДИМИТРОВА   

                                                                                                 

 

СЕКРЕТАР : АНА НЕНЧЕВА  

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР Н.  в. гр. д. № 104 по описа за 2021година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд Пазарджик  е сезиран с искова молба, подадена от  „Агенция за  събиране на вземанията“ ЕАД ,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление на дейността,   гр. София , бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт , ет. 2, офис 4 , против Л.Т.Н., ЕГН **********,***.

С исковата молба е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК.

С Решение № 260220/ 10. 11 .2020г. на районен съд Пазарджик  , постановено по гр. д. № 1194/2020г. по описа на същия съд,  иска е уважен изцяло .   

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от  ответника в първоинстанционното  производство ,подадена  чрез пълномощника на страната .  Във въззивната жалба се излагат съображения за  неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост  и съществено нарушение на съдопроизводствените правила .  Искането е да се   отмени решението на районния съд   и се постанови ново решение от  въззивната инстанция по  съществото на спора, с което се   отхвърли  предявения  иск . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции. 

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК  е постъпил писмен отговор от противната страна, чрез пълномощника на страната.В отговора се  оспорва въззивната жалба. Прави се искане  решението на районния съд   ,  като правилно и законосъобразно да се  потвърди .

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение ,  които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните  и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл.  235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е  процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна  (  ответник в производството пред районния съд ). 

Жалбата  е   подадена  в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .  По допустимостта на решението  в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са  свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е частично  основателна.

С отговора на исковата молба ответника е направил  няколко   основни възражения против иска .Тези възражения ще бъдат разгледани от въззивната инстанция, предвид преклузията по чл. 133 от ГПК . Исковата претенция не е оспорена по размер . Оспорена е единствено по основание.

І. По възражението за това,че  исковата претенция е преждевременно предявена и като такава е неоснователна .

Възражението е неоснователно .      

С отговора по чл. 131 от ГПК , както и във въззивната жалба  ответника твърди ,че  за да събере вземането си по принудителен ред, кредитора е следвало първо да обяви кредита за предсрочно изискуем на основанията ,посочени в договора  , да обяви предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на заявлението по  чл. 410 от ГПК и след това да пристъпи към принудително събиране на вземането си . Позовава се на задължителните указания за  съдилищата , дадени в т. 18  на ТР №4/ 2013г. от 18. 06. 2014г. на ОСГТК на ВКС.      

Установено е по делото ,че на 23. 06. 20127г. между кредитора „Аксес Файнанс“ ООД и длъжника  Л.Т.Н. е сключен договор за кредит“Бяла карта“.Договорът е револвиращ. Договорът е безсрочен .     

Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество въззивната инстанция следва да поясни правната природа на „револвиращия кредит“ , усвояван чрез издадена кредитна карта.  

Най-същественото за този вид кредит е неговата възстановителна функция  и начина , по който кредита се усвоява .При този кредит , кредитора отпуска на кредитополучателя  парична сума до определен размер. Кредита се усвоява  чрез кредитна карта по два начина – или чрез теглене на суми в брой от  банкомат , или чрез плащания при покупки на стоки. Усвояването на кредита не може да  надминава кредитния лимит. Ползването на кредита е поставено в зависимост от възстановяване на усвоените суми . Възстановяването на усвоените суми  може да бъде пълно  ( погасяване на цялата усвоена сума )  или частично( погасяване на част от усвоената сума). Частичното погасяване не може да бъде по-малко от минимално установена   по договора погасителна вноска.  Едва след пълното или  частичното погасяване на усвоените средства за кредитополучателя възниква правото отново да ползва кредита до установения кредитен лимит. В това се състои „револвиращата“ или „възстановителната „ функция на този вид кредит. Поради възстановителната си функция  този вид кредит се нарича още  „отворен“  кредит. Правната природа на този вид кредит не  позволява погасяването му чрез предварително изготвен  от кредитора погасителен план.Това е така ,тъй като  предварително не е известно на кредитора кога и каква сума ще бъде усвоена от кредитополучателя ,  ще бъде ли възстановена усвоената сума и в какъв размер ,за да се револвира отново кредита.

Поради тези характеристики на  револвиращия кредит  въззивната инстанция счита ,че  при този вид кредит не може да се говори за „ предсрочна изискуемост“ на кредита . 

В текста на чл. 21 ал. 1 от договора е посочено ,че ако кредитополучателя в продължение на два последователни месеца забави плащането с повече от 10 дни на минималната  погасителна вноска  или не погаси минимум 15% от лимита по договора, кредитора има право да обяви цялото задължение  по договора за предсрочно изискуемо.Тази разпоредба от договора е неприложима по отношение на револвиращия кредит. На револвиращия кредит е  чужда природата на предсрочната изискуемост на вземането.  Това е така , тъй като с усвояване на лимита по картата или на част от лимита  за кредитополучателя автоматично възниква задължението да погаси  усвоената сума или да внесе  минималната погасителна вноска, т.е вземането на кредитора става автоматично изискуемо  с усвояване на сумата . Възстановяването на усвоената сума или на  част от нея има значение  единствено  за  револвирането на кредита , т.е. за възстановяване правото на кредитополучателя отново да усвоява суми по картата до разрешения кредитен лимит. Ако усвоената сума  или част от нея  не бъде възстановена за кредитора възниква правото да блокира картата до възстановяване на сумата или да прекрати едностранно договора за кредит( виж чл. 23  ал. 1 от договора ) . Предсрочната изискуемост означава  правото на кредитора да отнеме преимуществото на срока , уговорен в полза на длъжника и да направи кредита изискуем ,така сякаш е настъпил  крайния срок на договора  . Предсрочната изискуемост е санкция за неизправността на длъжника. При револвираща ( възстановителна ) функция на кредита , поставена в зависимост от пълното или частичното погасяване на усвоената сума по кредитната карта, не може да се говори за предсрочна изискуемост на кредита , тъй като с усвояването на лимита по картата или на част от лимита , изискуемостта настъпва автоматично  с усвояването на сумата . За предсрочна изискуемост се говори, когато имаме краен срок за погасяване на кредита .При револвиращия кредит нямаме краен срок за погасяване на кредита поради неговото периодично  погасяване, за да се възстанови действието на кредита.   Може да има краен срок на договора , което е различно от краен  срок за погасяване на кредита .     

ІІ. По възражението за  недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. чл. 11  ал. 1 т. 9 и 10 от ЗПК.   

Възражението  е неоснователно . 

В  чл. 4 ал. 1 т. 2 от договора страните са  уговорили фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 43, 2 %. Съдебната практика на ВКС еднозначно приема ,че разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК не намира приложение, когато страните са уговорили фиксиран лихвен процент по кредита.  Тази разпоредба е приложима , когато страните са  уговорили променлив лихвен процент  по кредита . В този случай  действителността на договора изисква в договора да се посочат условията, периодите  и процедурите  за промяна на лихвения процент, когато се прилагат различни лихвени проценти.

В текста на чл. 19 ал. 1 от ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието ГПР. Посочено е ,че  ГПР представлява общите разходи на потребителя по ДПК ,настоящи и бъдещи ( лихви , други преки или косвени разходи ,комисионни възнаграждения  от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В текста на чл. 19 ал. 2 от ЗПК е посочено ,че ГПР се изчислява по формула , съгласно Приложение №1 .

В текста на чл. 19  ал. 4 и ал. 5  от ЗПК е посочено ,че ГПР не може да  бъде по-висок от 5-пъти размера на законната лихва  по просрочени задължения в левове и валута , определена с Постановление на МС на РБ.  Клаузи в договора , надвишаващи определения размер се считат за нищожни.  

В текста на чл. 11  ал.1 т.10 от ЗПК е посочено ,че ДПК трябва да съдържа данни за  ГПР и общата сума , дължима  от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,  както и допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.    

В чл.4  ал. 1 т.4 от договора страните са уговорили  годишен процент на разходите/ГПР/ в размер на 45, 9 %. Този размер на ГПР не надвишава 5-пъти размера на законната лихва при просрочени задължения . Към момента на сключването на  договора за кредит размера на законната лихва по просрочени парични задължения , определена с ПМС № 426/ 18. 12. 2014г. е 10%( основния лихвен процент на БНБ за  текущата година(проста годишна лихва )  е 0% + 10%  надбавка = 10%). 

Това означава ,че максималния размер на ГПР не може да бъде по –висок от 50%.  Уговореният размер на ГПР е в тази граница . 

В съответствие с изискването на закона в чл. 4 ал. 1 т. 3 от договора е посочено как се формира общата сума дължима от потребителя . В чл. 4 ал. 1 т. 4 от договора са посочени също така допусканията , използвани при изчисляването на ГПР. Въззивната инстанция не намира нарушения на закона при определяне размера на ГПР. 

ІІІ.По възражението за нищожност  на  уговорката за заплащането  на договорна( възнаградителна ) лихва, на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД , като противоречаща на добрите нрави. 

Възражението е основателно .

Съгласно трайно установената практика на ВКС( виж Р. № 906/ 30. 12. 2004г.  по гр. д.№ 1106/2003г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС ; Р. № 378/ 18. 05. 2006г.  по гр. д.№ 315/2005г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС ; Определение № 901/10. 07. 2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) уговорката за заплащането на възнаградителна лихва ще  противоречи на добрите нрави, когато надвишава 3-пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити 2-пъти .

Към момента на сключването на ДПК размера на законната лихва по просрочени парични задължения , определена с ПМС № 426/ 18. 12. 2014г. е 10%( основния лихвен процент на БНБ за  текущата година(проста годишна лихва )    е 0% + 10%  надбавка = 10%). Максималният размер , до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва ,за да не противоречи на добрите нрави е 30%. В случая уговорения ГЛП е в размер на 43,2%, което надхвърля допустимия размер. Според клаузите на договора при отпуснат кредит в размер на 500 лв. , дължимата договорна  лихва на годишна база  е  216 лв., което е почти половината от размера на кредита. Тази лихва противоречи на добрите нрави  и по конкретно на общоприетите  принципи за  справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, и еквивалентност на насрещните престации.

На основание чл. 271  ал. 1 от ГПК ще следва да се отмени решението на районния съд в частта, в която е уважен иска за договорна лихва и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора , с което се  отхвърли  тази претенция, като неоснователна .      

С оглед изхода на спора пред  въззивната инстанция  ще следва да се отмени  решението на  районния  съд и в частта за разноските по делото .   

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва да се осъди ответника да заплати в полза на ищеца сумата 353лв. , представляваща сторени разноски в заповедното и в исковото производство , съразмерно на уважената част от исковете .

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще  следва да се осъди ищеца да заплати в полза на ответника сумата 99,28лв. , представляваща част от сторените разноски в заповедното и в исковото производство , съразмерно на отхвърлената част от исковете . 

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл.  271 ал.1  от ГПК  Пазарджишкия Окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 260220/ 10. 11 .2020г. на районен съд Пазарджик  , постановено по гр. д. № 1194/2020г. по описа на същия съд,   В ЧАСТТА , в която е уважен установителния иск за договорна лихва , вместо което постановява :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Агенция за  събиране на вземанията“ ЕАД ,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление на дейността,   гр. София , бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт , ет. 2, офис 4 , против Л.Т.Н., ЕГН **********,***,за приемане на установено по отношение на ответника,че дължи сумата  77, 72лв. , представляваща договорна лихва за периода 30. 08. 2017г. – 06. 01. 2018г. , като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.  

ОТМЕНЯ Решение № 260220/ 10. 11 .2020г. на районен съд Пазарджик  , постановено по гр. д. № 1194/2020г. по описа на същия съд,   В ЧАСТТА за разноските по делото,вместо което постановява:

ОСЪЖДА  Л.Т.Н., ЕГН **********,***,да заплати в полза на „Агенция за  събиране на вземанията“ ЕАД ,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление на дейността,   гр. София , бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт , ет. 2, офис 4 , сумата 353лв. , представляваща сторени разноски в заповедното и в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете .

ОСЪЖДА  „Агенция за  събиране на вземанията“ ЕАД ,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление на дейността,   гр. София , бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт , ет. 2, офис 4,да заплати в полза  на Л.Т.Н., ЕГН **********,***, сумата 99,28лв. , представляваща сторени разноски в заповедното и в исковото производство , съразмерно на отхвърлената  част от исковете .

В  останалата обжалвана част  ПОТВЪРЖДАВА решението на районния съд .  

 

 

На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. ) решението на въззивната инстанция не  подлежи на касационно обжалване .

                                                                                                         

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ :