РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 748 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 223/28.06.2019 г. по гр.д.№ 265/2019 г. по описа на ЧбРС е признато за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че сключеният между ответниците Х.М.С. и ЗП „В.К.Б.“, гр.К., договор за аренда на земеделска земя, вписан в Службата по вписванията към РС – Ч. на 22.01.2013г, с вх. р. № 331, акт
269, том I , № 282 от 2013г, с нотариално заверен подпис с рег. № 269/22.01.2013 г., от регистъра на Я.Я.
- Нотариус с рег. № *** на НК, с Район на действие РС - Ч. и анекс към него от 07.02.2017 г., вписан в Службата по
вписванията към РС - Ч. на 08.02.2017г, с Вх. р. № 398, акт 7, том II, № 327 от 2017г, с нотариално заверен подпис с рег. № 281/07.02.2017 г., акт 42. том 1,
от регистъра на И.И. - Нотариус с рег. № *** на НК, с Район на действие РС - Ч., нямат правно действие за стопанската 2020/2021 г.
и следващите до стопанската 2041-2042 г., по отношение на
следните земеделски
земи, находящи се в землището на гр.К., общ. Ч., обл. Плевен:1.Поземлен имот с
идентификатор ***, находя щ се в гр. К., общ.Ч., обл. Плевен, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед
РД-18-1238/13.06.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, Адрес на
поземления имот: местност ***, Площ:
7400 кв.м, Трайно предназначение
на територията: Земеделска,
Начин на трайно ползване: Нива, Категория
на земята при неполивни условия: 3, Стар идентификатор: няма, Номер по предходен план: ***, Съседи: ***, ***, ***, 37863.85.9, ***. ***, съгласно Скица №
***-06.02.2019 г.; 2.Поземлен
имот с идентификатор ***, находящ
се в гр. К., общ.Ч., обл. Плевен, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1238/13.06.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
АГКК, Адрес на поземления имот:
местност ***, Площ: 16301 кв.м, Трайно
предназначение на територията: Земеделска,
Начин на трайно ползване: Нива, Категория
на земята при неполивни условия: 2,Стар
идентификатор: няма Номер
по предходен план: ***, Съседи: ***,
***, ***, ***, ***. съгласно
Скица № ***-06.02.2019 г.; 3.Поземлен
имот с идентификатор ***, находящ
се в гр. К., общ.Ч., обл. Плевен, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1238/13.06.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, Адрес на поземления имот: местност ***, Площ: 3501 кв.м, Трайно предназначение на
територията: Земеделска, Начин
на трайно ползване: Нива, Категория
на земята при неполивни условия: 4, Стар идентификатор: няма, Номер по предходен план: ***, Съседи: _____***, ***, ***, ***, ***, ***. съгласно Скица № ***-06.02.2019 г.; 4. Поземлен имот с
идентификатор ***, находящ се в
гр. К., общ.Ч., обл. Плевен, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1238/13.06.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
АГКК, Адрес на поземления имот:
местност *** Площ: 6599 кв.м, Трайно
предназначение на територията:
Земеделска, Начин на трайно ползване: Нива, Категория на земята при неполивни условия: З, Стар идентификатор: няма, Номер по предходен план: ***, Съседи: ***, ***,***,***. съгласно Скица №***-06.02.2019
г.Отменен е на основание чл.
537. ал. 2 от ГПК и е постанонено да
бъде заличено извършеното вписване от Служба по вписванията - гр.Ч. на анекс от
07.02.2017 г., вписан в Службата по вписванията към РС - Ч. на 08.02.2017г, с
вх. р. № 398, акт 7, том II, № 327 от 2017г. с нотариално заверен подпис с рег.
№ 281/07.02.2017 г., акт 42, том 1, от регистъра на И.И. - Нотариус с рег. № ***
на НК, с Район на действие РС – Ч., с който договорът е удължен с двадесет и
пет стопански години - от 01.10.2016г до 01.10.2041г.Осъдени са ответниците Х.М.С.
и ЗП „В.К.Б.", гр.К. да заплатят на ЕТ "*** - И.П.", с ЕИК ***,
със седалище гр.К., обл.Плевен, чрез И.Р.П., с ЕГН **********, собственик и представляващ, сторените в
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в общо в размер на 650 лв. за държавни такси и възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78. ал. 1 ГПК -
солидарно.
Депозирана е въззивна жалба от В.К.Б. в качеството му на земеделски
производител, чрез пълномощник, против решение № 233/28.06.2019 г. по гр.д.№ 265/2019
г. по описа на ЧбРС.Излагат се доводи, че същото е неправилно, немотивирано и
необосновано.Прави се искане да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което да се отхвърлят предявените искове на ЕТ“*** - И.П.“ като
неоснователни и недоказани.
За въззиваемата страна – ЕТ“***-И.П., представляван
от И.П., процесуалният представител изразява становище да се потвърди изцяло
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Въззиваемата страна Х.М.С., редовно призована, не
изразява становище по съществото на спора.
Въззивната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
По същество съдът
намира за установено следното.
Според чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№
1/2013 г., ОСГТК,
при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание
за обжалване.
Решението на
първоинстанционния съд се обжалва изцяло.Същото е валидно и допустимо.
Настоящата
инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено следното.
Неоснователен е
доводът на въззивника, че процесният анекс - следва да се приеме този от 07.02.2017 г., а не
посочените анекси от 14.12.2016 г., тъй като такива по делото не са
представени, в частта му, в която срокът на договора за аренда - следва да се
приеме този от 22.01.2013 г., е удължен
за срок от 25 стопански години - от 01.10.2016 г. до 01.10.2041 г., не
представлява изменение на същия по смисъла на чл.16 от ЗАЗ, а е продължение на
договора по смисъла на чл.18 ЗАЗ.
На 22.01.2013 г. е
сключен договор за аренда на земеделска земя между Х. Б. и ЗП“В.К.Б.“ за срок
от 7 стопански години, като първата стопанска година започва на първи октомври
2013 г. и касае процесните четири земеделски имота - ниви, находящи се в
землището на гр.К..Същият е в писмена форма с нотариална заверка на подписите
на страните и е вписан в СВ на 22.01.2013 г.
На 07.04.2016 г. е
сключен договор за аренда на земеделска земя между С.И. и ЕТ“***-И.П.“ за срок
от 30 стопански години, като първата стопанска година започва на първи октомври
2020 г. (когато изтича срокът на горепосочения договор за
аренда) и касае процесните четири земеделски имота - ниви,
находящи се в землището на гр.К..Същият е в писмена форма с нотариална заверка
на подписите на страните и е вписан в СВ на 07.04.2016 г.
С анекс от
07.02.2017 г., сключен между Х.С. и ЗП“В.К.Б.“ е продължен срока на
горепосочения договор за аренда от 22.01.2013 г. по отношение на процесните
ниви за срок от 25 стопански години - от 01.10.2016 г. до 01.10.2041 г., като
останалите условия по договора остават непроменени. Същият е в писмена форма с
нотариална заверка на подписите на страните и е вписан в СВ на 08.02.2017 г.
Изменението на
договора за аренда е регламентирано в глава трета ЗАЗ - чл.16-18.
В чл.16, ал.1 ЗАЗ е
посочено, че ако след сключване на договора за аренда
обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията
си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от
тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на
договора.Изменението не може да засяга уговорения срок.Увеличаването или
намаляването на добивите от обекта на договора вследствие стопанисването му не
е основание за изменение на арендното плащане.
Според чл.18, ал.2
ЗАЗ предложението за продължаване на договора следва да се отправи най-късно до
изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на
договора за аренда.
Настоящият съдебен
състав споделя становището, обективирано в определение № 721/14.11.2016 г. на
ВКС по гр.д.№ 2901/2016 г., ІІІ г.о., че по своята правна същност юридическият
факт на продължаването на арендния договор по чл.18 ЗАЗ е приравнен на
сключването на нов договор между същите страни, а не на изменение на
съществуващия, тъй като законодателят изрично е предписал общото изискване за
писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните и ново вписване на продължаването
на договора за аренда, на което е придадено и съответно значение - при наличие
на конкуренция на права и изследване на противопоставимостта да се вземе
предвид датата, на която е извършено това вписване, а не датата на
първоначалния аренден договор.
Следователно при преценката кое от двете конкуриращи се
помежду си съглашения има предимство следва да се установи моментът на
вписването, като предимство ще имат правата на този арендатор, чийто договор за
аренда е вписан пръв.Договорът за аренда, сключен на 22.01.2013 г., е сключен за срок от 7
стопански години, след който срок преустановява своето действие, а сключеният
анекс от 07.02.2017 г. се приравнява на сключването на нов договор.
Съгласно чл.20а,
ал.2 ЗЗД, както се сочи във въззивната жалба, договорите могат да бъдат
изменяни, прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона.
С оглед на
гореизложеното следва да се приеме, че са налице два договора за аренда на едни и същи земеделски
земи, отдадени под аренда от различни съсобственици - С.И. с оглед на договора
за аренда на земеделска земя от 07.04.2016 г. и анекса от 07.02.2017 г. от Х.С. за периода от стопанската 2020/2021 г. и
следващите стопански години до 1.10.2041 г. или до стопанската 2041/2042 г.
Чл.3, ал.5 ЗАЗ (ДВ бр.13/2007 г.), който предвиждаше, че договорът за аренда по ал.4 не
може да се противопоставя на арендатор по договор за аренда, сключен със
съсобственик на същия имот, който е бил вписан по-рано в службата по
вписванията, е отменен ДВ бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.Преди обаче
отмяната на разпоредбата е бил вписан процесният договор за аренда на
земеделска земя от 07.04.2016 г., като първата стопанска година по този договор
започва на 1.10.2020 г., т.е. след
изтичане на срока на договора за аренда от 22.01.2013 г.
От своя страна
анекса от 07.02.2017 г. дублира срока на договора от 22.01.2013 г. относно
периода от 1.10.2016 г. до 1.10.2020 г., който период не се обхваща от договора
за аренда от 07.04.2016 г., но когато е бил вписан анексът на 08.02.2017 г.
преди това за периода след 1.10.2020 г.
е бил вписан договорът за аренда от 07.04.2016 г.
Следователно е
неоснователен доводът на въззивника, че сключеният договор за аренда от
22.01.2013 г. и анекса към него от 07.02.2017 г. са противопоставими на този,
сключен на 07.04.2016 г. относно припокриващия се период от време от
стопанската 2020/2021 г. и следващите до стопанската 2041-2042 г. по отношение на четирите земеделски имота,
находящи се в землището на гр.К..
Ето защо не
са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 223/28.06.2019 г. по гр.д.№ 265/2019 г. по описа
на Червенобрежки районен съд.
Решението не
подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: