РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Бургас, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
в присъствието на прокурора В. Н. Д.
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120105529 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от И. П. П. против Прокуратура
на Република България искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумата от 24 500 лв., представляваща обезщетение за претърпяните от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в срам и неудобство от неговите близки и приятели,
накърняване на доброто му име и достойнство, психически страдания в хода на цялото
наказателно производство, настъпили в резултат на неоснователно водено против него
наказателно производство за престъпление, за което е бил оправдан, както и сумата от 1 200
лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от същото
незаконно обвинение, изразяващи се в платени от него адвокатски възнаграждения, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че на *** г. е бил
привлечен като обвиняем за това, че на *** г. е управлявал лек автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,20 на хиляда, а именно 1,40 на хиляда – престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК, като му е била определена мярка за неотклонение „****“. На **** г. ищецът
отново бил привлечен като обвиняем за същото престъпление и отново му била взета мярка
„****“. На *** г. в РС-Несебър бил внесен обвинителен акт против ищеца, по който било
образувано НОХД № 881/2018 г. по описа на съда, като с присъда от **** г. съдът го е
признал за виновен и е бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година, като
изтърпяването на това наказание е било отложено за срок от три години, както и му е била
наложена глоба в размер на 500 лв. и е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 18
месеца. Тази присъда е била потвърдена от БОС с Решение № 162/25.11.2019 г. по ВНОХД
1
№ 747/2018 г., но по искане на ищеца с Решение № 110/17.08.2020 г. по НВОХД № 77/2020
г. Апелативен съд-Бургас е възобновил наказателното производство, отменил е решението
на ОС-Бургас и присъдата на РС-Несебър и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на РС-Несебър. С Присъда № 36/16.10.2020 г. по НОХД № 694/2020 г. на РС-Несебър
ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, като
прокуратурата е подала протест и с Решение № 55/04.06.2021 г. по ВНОХД № 149/2021 г.
ОС-Бургас е потвърдил оправдателната му присъда. Ищецът твърди, че продължителите
повече от 3 години действия на прокурори от различни инстанции на Прокуратурата на РБ
са нанесли непоправими морални и психически травми на него и на семейството му, а
многократното отхвърляне на исканията му за повторно изследване на кръвните проби,
както и подаденият от прокуратурата протест, го накарали да загуби доверие в съдебната
система. Заявява също така, че предявеното му обвинение го довело до психическо
страдание, съпътствано от безсилието да докаже правотата си, а страхът от несправедливо
осъждане, психическото страдание и тревожност довели до промени в поведението му,
което се отразило и върху най-близките му хора, тъй като той трудно успявал да контролира
емоционалното и психическото си състояние, станал необичайно раздразнителен, бил в
постоянно състояние на тревожност. Незаконното обвинение повлияло и на социалните му
контакти, като той престанал да общува с приятелите си. Твърди, че започнал да страда и от
безсъние, а явяването му в поредица съдебни заседания било съпътствано от безсънни нощи
и психически стрес. Ищецът заявява, че по това време работел в системата на МВР като
стажант и воденото дело станало причина за освобождаването му от длъжност, което още
повече повлияло на психическото му състояние, тъй като бил семеен и очаквал дете, а около
месец останал без трудово възнаграждение, а след това започнал работа с минимално
трудово възнаграждение, което още повече нагнетило напрежението в семейството му.
Освен това година и половина ищецът бил без свидетелство за управление на МПС. Ищецът
се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание, поддържа иска, ангажира
доказателства.
Така предявените искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от
ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от ответника, в
който исковете са оспорени по основание и по размер. Твърди се, че исковата претенция е
недоказана по основание и по размер, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства
относно изложените в исковата молба фактически твърдения, относно датата, на която
оправдателният съдебен акт е влязъл в сила, доказателства за възникване на трудово
правоотношение и за неговото прекратяване, респективно за връзката му с воденото против
ищеца наказателно производство, нито доказателства за твърдяните емоционални проблеми
на ищеца и връзката им с наказателното производство. Заявено е също така, че искът е
прекомерно завишен и не отговаря на принципа на справедливостта и на социално-
икономическите условия в страната. По отношение на претенцията за имуществени вреди е
заявено, че същата е неоснователна и недоказана, тъй като са приложени две напълно
идентични копия на договор за правна защита и съдействие от 25.09.2018 г. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора и моли
искът да бъде отхвърлен. Не са ангажирани доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от сл.д. № 11/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас (съдържащо се в
кориците на приложеното НОХД № 694/2020 г. на РС-Несебър), същото е било образувано
чрез отделяне на материали от сл.д. № 79/2017 г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас с оглед
разследване на извършено от И. П. П. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – за това, че на
2
21.07.2017 г., около 10,00 ч., на територията на община Н***, на път от с. Т*** в посока
главен път ***** е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно – 1,40 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа
експертиза № ***/**** г. на БНТЛ при ОДМВР-Бургас.
От материалите по сл.д. № 79/2017 г. също така е видно, че на 21.07.2017 г., около
10,00 ч., на главен път ***** на кръстовището за с. Т**** е настъпило ПТП между два леки
автомобила, единият от които е бил управляван от И. П. П. –служител на *********, като
при произшествието са били причинени значителни имуществени вреди. Водачът И. П. е
бил тестван за алкохол с „****“, който е отчел 1,60 промила алкохол в издишания въздух,
както и е дал кръвна проба, при изследването на която е било установено наличие на етилов
алкохол в количество 1,40 промила (видно от протокол за химическа експертиза от
24.07.2017 г.). С молба от 09.10.2017 г. И. П. е оспорил показанията на техническото
средство и заключението на експертизата и е поискал извършването на повторен химически
анализ на кръвната му проба, но такъв не е бил извършен, а с разпореждане от 16.10.2017 г.
разследващият орган единствено е разпоредил кръвните проби на ищеца да се съхраняват
след изтичането на тримесечния срок до получаване на разпореждане за унищожаването им.
С прокурорско постановление от 29.12.2017 г. е било постановено отделяне на
материали от сл.д. № 79/2017 г. и образуването на ново досъдебно производство за
разследване на престъпление по 343б, ал. 1 от НК, в резултат на което е било образувано
сл.д. № 11/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас.
На **** г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по сл.д. № 11/2018 г. за
горепосоченото престъпление и му е била взета мярка за неотклонение „****“. На същата
дата ищецът е бил разпитан в качеството на обвиняем, като той не е дал обяснения, а
упълномощеният му защитник адв. К. е оспорил резултатите от химическата експертиза и е
поискал да бъде извършено повторно изследване на взетата от И. П. кръвна проба.
С Постановление от ***** г. следователят е оставил без уважение искането на адв. К.
за повторно изследване на кръвната проба с мотивите, че не е посочено основание за
исканото повторно изследване, както и че е изтекъл предвиденият в Наредба №
30/27.06.2001 г. 3-месечен срок за съхраняване на кръвната проба.
На *** г. ищецът отново е бил привлечен като обвиняем за същото престъпление и
отново му е била взета мярка за неотклонение „****“, бил е разпитан в качеството на
обвиняем, отново се е въздържал от даване на обяснения, а защитникът му отново е оспорил
резултатите от химическата експертиза и е поискал повторно изследване на взетата кръвна
проба, като с Постановление от **** г. следователят отново е оставил без уважение това
искане със същите мотиви.
На **** г. материалите по разследването са били предявени на ищеца и на защитника
му, като адв. К. отново е оспорил резултатите от химическата експертиза и е поискал
повторно изследване на кръвната проба, както и ДНК експертиза, която да установи дали
изследваната кръв е на обвиняемия или не. С Постановление от **** г. наблюдаващият
прокурор е уважил искането за назначаване на ДНК експертиза, но е отхвърлил искането за
повторно изследване на взетата кръвна проба. Резултатът от извършената ДНК експертиза е
обективиран в Протокол № 18/ДНК-121 от 22.05.2018 г., съгласно който кръвната проба
произхожда от И. П. П..
На *** г. материалите по досъдебното производство отново са били предявени на
ищеца – обвиняем и на защитника му адв. К., като същите са заявили, че нямат искания,
бележки и възражения.
На **** г. в РС-Несебър е бил внесен обвинителен акт против ищеца П. за
горепосоченото престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, въз основа на който е било
образувано НОХД № 881/2018 г. по описа на РС-Несебър. По това дело са били проведени
3
две открити съдебни заседания – на **** г. и на *** г., на които подсъдимият П. е
присъствал лично и с упълномощения си защитник адв. К., като прокуратурата е
поддържала повдигнатото обвинение, а защитникът на подсъдимият е пледирал, че същият
следва да бъде признат за невиновен, поради недоказване на обвинението по предвидения в
НПК ред и начин, а именно наличието на концентрация на алкохол в кръвта не е доказано
по надлежния ред.
С Присъда № 42/12.11.2018 г., постановена по НОХД № 881/2018 г. по описа на РС-
Несебър, И. П. П. е бил признат за виновен в повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1
от НК и му е било наложено наказание „****“ за срок от една година и глоба в размер на
500 лв., като изпълнението на наложеното наказание е било отложено за срок от 3 години.
Ищецът също така е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 18 месеца, считано от
***** г., когато му е било отнето по административен ред свидетелството за управление на
МПС.
Така постановената от РС-Несебър присъда е била обжалвана от И. П. и е била
потвърдена с Решение № 162/25.11.2019 г. по ВНОХД № 747/2019 г. на ОС-Бургас.
С Решение № 110/17.08.2020 г. по НВОХД № 77/2020 г. по описа на Апелативен съд
– Бургас е било възобновено производството по ВНОХД № 747/2019 г. на ОС-Бургас,
отменено са постановеното по това дело Решение № 162/25.11.2019 г. и Присъда №
42/12.11.2018 г. по НОХД № 881/2018 г. по описа на РС-Несебър, като делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на РС-Несебър. В мотивите си апелативният съд е приел, че
в хода на досъдебното производство е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като обвиняемият е бил лишен от възможността да поиска
повторен анализ на иззетата кръвна проба, с което е било ограничено правото му на защита
и което обосновава съмнение относно точната концентрация на алкохол в кръвта му.
При новото разглеждане на делото е било образувано НОХД № 694/2020 г. по описа
на РС-Несебър, по което е било проведено едно открито съдебно заседание – на **** г., на
което подсъдимият П. е присъствал лично и с упълномощения си защитник адв. К., а
прокурорът отново е поддържал обвинението. С Присъда № 36/16.10.2020 г. съдът е признал
подсъдимия за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от НК, като в мотивите към присъдата е прието, че органите на досъдебното
производство не са имали никакви основания да откажат на П. извършването на повторен
анализ на кръвната проба, а неизвършването на такъв повторен анализ е довело до
невъзможност по категоричен начин да се установи стойността на концентрация на алкохол
в кръвта на подсъдимия, което води до извода за несъставомерност на деянието по чл. 343,
ал. 1 от НК от обективна страна.
Оправдателната присъда е била протестирана от прокуратурата, във връзка с което е
било образувано ВНОХД № 149/2021 г. по описа на ОС-Бургас. По това дело е било
проведено едно открито съдебно заседание – на **** г., на което И. П. е присъствал лично и
с адв. К.. С Решение № 55/04.06.2021 г., постановено по ВНОХД № 149/2021 г. на ОС-
Бургас, е потвърдена Присъда № 36/16.10.2020 г. по НОХД № 694/2020 г. по описа на РС-
Несебър, т.е. на **** г. ищецът е бил оправдан окончателно по повдигнатото му обвинение.
Като доказателства по делото са представени копия на договори за правна защита и
съдействие от *** г. и от *** г., с които ищецът П. е упълномощил адв. К. да го
представлява в производството по НОХД № 881/2018 на РС-Несебър, както и във
въззивното производството пред БОС по обжалването на постановената от РС-Несебър
присъда, като във всеки от двата договора е уговорено възнаграждение за адвоката в размер
на 600 лв. и е отбелязано, че и двете възнаграждения са били платени в брой.
По делото са разпитани свидетелите Д. К. и С. И.
Св. К. (***********) твърди, че от 2018 г. знае лично от ищеца за водено против него
4
наказателно производство, по което му е било повдигнато обвинение за ПТП, както и че му
е било отказано повторно изследване на кръвната проба. Според свидетелката, ищецът по
принцип не е много затворен човек, но от м. февруари 2018 г. у него настъпила коренна
промяна - той започнал да не й вдига телефона, отказвал да се виждат, а преди това те
поддържали редовни контакти. В началото тя не знаела каква е причината за промяната в
поведението му, но впоследствие разбрала, че това се дължи на обвинението против него и
водените дела. Свидетелката заявява, че горното се е отразило и на семейството му, като
съпругата на ищеца споделила със свидетелката, че той е станал много раздразнителен, по-
избухлив и често се карали за дребни неща. Според свидетелката това състояние на ищеца
продължило до лятото на 2021 г., а през юни – юли 2021 г. настъпила коренна промяна в
неговото поведение в положителна насока, тъй като нещата с кръвната проба били
приключили и това вече не му тежало толкова. Свидетелката заявява, че ищецът избягвал
срещи с нея около 2 години, като през този период били провеждани и семейни събирания
по различни поводи, на които той не присъствал, тъй като бил травмиран.
Св. И. заявява, че с ищеца са приятели от детството и през последните години
поддържат близки отношения, като редовно са играли мач заедно и са ходили за риба. От м.
февруари 2018 г. ищецът рязко спрял да контактува със свидетеля и с общата им компания,
спрял да му вдига телефона, както и не отговарял на обажданията на техни общи приятели.
Поради това свидетелят отишъл до дома на И. П., за да види какво става с него, като ищецът
бил притеснен, отдръпнат, не се държал както обичайно. Казал на свидетеля, че срещу него
има повдигнато обвинение за шофиране след употреба на алкохол и бил много разстроен от
това, че са му отказали да направят повторен анализ на кръвта му. Свидетелят твърди, че в
този период контактите с ищеца не били лесни, той бил напрегнал, не споделял със
свидетеля, но последният продължил да му звъни и да го пита как е. Според свидетеля, тази
дистанцираност на ищеца продължила около три години. От 5-6 месеца те отново започнали
да се събират и ищецът му казал, че наказателното производство против него е приключило
благоприятно, като това се усещало и от поведението му. Свидетелят заявява, че в началото,
след като ищецът му казал за заведеното против него дело, той му искал на заем дребни
парични суми, като не му казал за какво му трябват тези пари, а преди това никога не бил
искал пари на заем от него. Твърди, че през м. януари 2018 г. редовно се виждали с ищеца,
след което се срещнали в края на м. февруари или началото на м. март. На **** г. се родило
** на ищеца, като тогава те само се чули по телефона по този повод, но не се събрали да
празнуват.
При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск за
неимуществени вреди е доказан по основание по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
В случая безспорно се установи, че прокуратурата е повдигнала обвинение против
ищеца И. П. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, по което впоследствие
същият е бил признат за невиновен, което е достатъчно основание да се приеме, че
обвинението е било незаконно и че са налице условията за ангажиране отговорността на
държавата за репариране на вредите от предприетите от прокуратурата незаконосъобразни
действия.
Установи се също така, че от датата на повдигане на обвинение на ищеца до
окончателното му оправдаване е изтекъл период от 3 години и 4 месеца, като първоначално
той е бил признат за виновен и осъден, а впоследствие съдебното производство е било
възобновено и делото е било върнато за ново разглеждане, при което ново разглеждане
ищецът е бил оправдан.
По делото също така се доказа, че ищецът своевременно е поискал (още в хода на сл.д.
5
№ 79/2017 г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас) повторно изследване на кръвната му проба,
но искането му не е било уважено, като след образуването на сл.д. № 11/2018 г. и
повдигането на новото обвинение против него той три пъти е правил аналогични искания,
които са били отхвърляни. В крайна сметка неизвършването на поисканото от обвиняемия
повторно изследване на кръвната му проба е довело до нарушаване правото му на защита и
до недоказаност на обвинението против него по несъмнен начин, съответно до извода за
несъставомерност на деянието, поради което той е бил оправдан, но едва при повторното
разглеждане на делото след възобновяването му от АС-Бургас.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че в периода на
воденото против ищеца наказателно производство е настъпила негативна промяна в
психическото му състояние, той се е затворил в себе си, прекъснал е обичайните си контакти
с роднините и приятелите си, бил е притеснен, раздразнителен и избухлив, което се е
отразило и на отношенията в семейството му и често се карал със съпругата си по дребни
поводи. Според двамата свидетели тази негативна промяна в поведението на ищеца се
дължи именно на воденото против него наказателно производство и свързаните с него
притеснения на ищеца. С оглед на това съдът намира за доказана по основание предявената
претенция за заплащане на обезщетение за така посочените и доказани неимуществени
вреди, претърпяни от ищеца. В тази връзка съдът намира за неоснователно становището на
ответника, че не е доказано настъпването на неимуществени вреди, както и че те са именно
в резултат на воденото против ищеца наказателно производство.
Предвид горното съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение
за причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му от прокуратурата
незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което той е бил оправдан.
По отношение размера на дължимото обезщетение, който следва да бъде определен
от съда в съответствие с принципа на чл. 52 от ЗЗД - по справедливост и имайки предвид
срока на воденото против ищеца наказателно преследване (3 години и 4 месеца),
многократното му явяване в открити съдебни заседание пред различните инстанции при
двете разглеждания на делото, данните за претърпените от него психически травми и
негативните им последици за ищеца, съдът намира, че справедливо в случая е обезщетение в
размер на 5 000 лв., до който размер искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен.
В останалата му част този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид частичното уважаване на главния иск и на основание чл. 86 от ЗЗД
ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху главницата от 5 000 лв., считано от влизане в сила на оправдателната присъда - **** г.
до окончателното й изплащане (в този смисъл т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС).
По отношение на иска за имуществени вреди съдът намира, че същият е основателен
и доказан в пълния му размер, тъй като от приложените писмени доказателства е видно, че
ищецът е заплатил на защитника си адвокатски възнаграждения в общ размер от 1 200 лв. по
водените против него съдебни производства във връзка с незаконното обвинение.
Възражението на ответника за липса на доказателства за сторени разходи в посочения
размер е неоснователно, тъй като в тази връзка по делото са представени два договора за
правна защита и съдействия, всеки от които удостоверява плащането на адвокатски хонорар
в размер на по 600 лв.
На осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва върху главницата от 1 200 лв., считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда – **** г. до окончателното й изплащане.
На осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и предвид изхода на спора по делото ответникът
следва да заплати на ищеца и сумата от 10 лв., представляваща платената от него държавна
такса по делото.
6
Видно от представения договор за правна защита и съдействие, на ищеца е била
оказана безплатна адвокатска помощ по настоящото дело на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА,
поради което и на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на
ищеца полагащото му се възнаграждение, което с оглед цената на предявения иск е в размер
на 2713 лв. (минималния размер на възнаграждението, определен по реда на Наредба №
1/09.07.2004 г.). При определяне размера на това възнаграждение е без значение, че искът е
уважен частично, тъй като горната сума не представлява направени от ищеца разноски, а се
присъжда като възнаграждение на представляващия го адвокат и се дължи от осъдената
страна, като размерът на възнаграждението се определя съобразно цената на иска, а не
съобразно уважената част от него.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. С**, бул. **, да заплати
на И. П. П., ЕГН **********, от гр. Б***, ж.к. ****, сумата от 5 000,00 лв. (пет хиляди лв.),
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
НК, за което е бил оправдан, сумата от 1 200,00 лв. (хиляда и двеста лв.), представляваща
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на същото незаконно
обвинение, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 04.06.2021 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 10,00 лв. (десет лв.), представляваща
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски, като в останалата му част над уважения
до предявения размер от 24 500 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. С**, бул. **, да заплати
на адвокат С. К. от БАК, в качеството му на процесуален представител на И. П. П., ЕГН
**********, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗА в размер на 2
713,00 лв. (две хиляди седемстотин и тринадесет лв.).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7