№ 812
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100901412 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на седми
юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Мария Методиева, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1412 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 9070/16.07.2021 г., предявена от „Б.Г.“ ООД, ЕИК
****, за осъждане на „Г.Ф.“ ООД, ЕИК ****, да му заплати (върне) сумата 150000 лева –
частична претенция от дължимо вземане в размер на 302880 лева, представляващо
заплатено по развален договор от 29.08.2018 г. възнаграждение, ведно със законната лихва и
разноските в производството, след допуснато уточнение на пълния размер на вземането в
съдебно заседание на 22.02.2022 г., съединен при условията на евентуалност с иск за
престиране на сумата като обезщетение за понесени в резултат на неизпълнението на
1
договора вреди под формата на претърпени загуби.
Ищецът твърди, че на 29.08.2018 г. с договор възложил на ответното дружество
осъществяването на дейности за реклама на кафе с търговска марка „САНТОС“, а именно:
изработка на две телепромоционални съобщения с участието на актьора Д.Р., излъчването
на тези съобщения в 20 издания на предаването „Г. на е. на е.“, в официалните уебсайтове на
предаването и в сайта на възложителя в периода 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г., рекламиране
на кафе „Сантос“ в постановката „Забраненото шоу на Р.“ в рамките на период от 24 месеца
след първата рекламна проява и рекламиране на продуктите „Сантос“ в официалните
уебсайтове на предаването и в сайта на възложителя в периода 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г..
Отделно „Б.Г.“ ООД за процесния период 2019 г. - 2020 г. имало право да използва рекламни
комуникационни материали, които асоциират актьора Р. с марката „Сантос“, за което
ответникът се задължил да осигури участието му в три видео рекламни материала на година
и присъствието му на други три събития. Срещу изпълнението на възложените дейности,
„Г.Ф.“ ООД следвало да получи възнаграждение, платимо на 5 вноски с размер 84000 лева
без ДДС, една вноска от 60000 лева без ДДС и финална вноска от 24000 лева без ДДС.
Ищецът заплатил първата вноска, но ответникът не изпълнил задълженията си по договора,
включително не изработил договорените телепромоционални съобщения с участието на
Д.Р..
От друга страна, предаването „Г. на е. на е.“ било свалено от екран, считано от
01.01.2019 г.. С оглед уверенията на ответника, че предаването ще продължи да се излъчва,
ищецът заплатил втората и третата вноска от дължимото по договора възнаграждение.
Поради продължаващото неизпълнение, на 05.09.2019 г. „Б.Г.“ ООД връчило на „Г.Ф.“ ООД
уведомление за частично прекратяване на договора, тъй като изпълнението му станало
невъзможно, не било осъществено в уговореното време и станало безполезно за кредитора,
поради значителната забава на изпълнителя. С последващо уведомление договорът бил
развален и в останалите му части, съответно ответникът следвало да върне полученото
възнаграждение, което ищецът претендира в частичен размер от 150000 лева от общо
заплатената сума в размер на 302880 лева.
При извод, че договорът не бил надлежно развален с изпратените уведомления, „Б.Г.“
ООД прави изявление за развалянето му с исковата молба. Сумата се претендира и при
условията на евентуалност като обезщетение за вреди в резултат неизпълнението на
договора, без да се твърдят релевантни факти, които да обуславят такава претенция.
Евентуално различна правна квалификация на вече формулиран петитум, идентичен с
искане за връщане на дадено поради разваляне не може да обуслови извод за предявен
отделен (евентуален) иск, за който е необходимо излагане на факти във връзка с
претърпените вреди, а такива не са налице. В този смисъл съдът е приел да не е сезиран с
иск с правна квалификация чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД, но след уточнение на основанието на
евентуалния иск в съдебно заседание, проведено на 22.02.2022 г. е допуснато изменение на
иска чрез добавяне на евентуалното основание за заплащане на сумата – в обезщетение на
претърпените от неизпълнението на договора загуби, представляващи заплатеното
възнаграждение без получена срещу него престация.
В отговор на исковата молба ответникът „Г.Ф.“ ООД оспорва предявения иск, като
твърди, че дружеството е изправна по договора страна, а ищецът – неизправна такава,
съответно договорът не бил развален, а действащ между страните. „Г.Ф.“ ООД не получило
от възложителя необходимото му съдействие да одобри сценарий на телесъобщение,
2
включително след предложен му трети преработен вариант. Вместо това поискал
изработването и на видеоклип като част от цялостна нова концепция, която останала
неконкретизирана. Сценарий за такъв видеоклип бил предложен, но също не бил одобрен.
Така още от 28.11.2018 г. ищецът бил в неизпълнение да окаже дължимото на ответника
съдействие, без което престиране не било възможно. От друга страна, ищецът забавил
плащанията на вноските по договора. По отношение на предаването „Г. на е. на е.“ още в
договора била заложена възможността за излъчването му не в ефир, а онлайн, която версия
се радвала на огромна популярност.
Ако било налице неизпълнение от страна на ответника, то се дължало на
бездействието на възложителя да му окаже нужното съдействие. Неизпълнението на ищеца
го препятствало да направи валидно изявление за разваляне на договора и затова същият все
още бил действащ между страните. При условията на евентуалност се позовава и на изтекла
по отношение на претенцията погасителна давност.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът „Г.Ф.“ ООД, ЕИК ****, предявява
насрещни искове за заплащане сумата 302400 лева - дължимо по същия договор
възнаграждение и сумата 60480 лева – мораторна неустойка върху забавените плащания до
предявяването на насрещната искова молба. Така предявените насрещни искове с предмет
парични вземания, родово подсъдни на настоящия съд и произтичащи от същото
правоотношение, обуславят наличие на предпоставките на чл. 211, ал. 1 ГПК и са приети за
съвместно разглеждане в настоящото производство.
В насрещната искова молба се твърди, че съгласно сключения договор „Б.Г.“ ООД
дължало заплащане на вноските от уговореното възнаграждение в общ размер 302400 лева с
ДДС, падежите на които били настъпили, съответно забавата пораждала и вземане за
мораторна неустойка в максимален размер - 20 % от размера на всяка забавена вноска или
общо била дължима сумата 60480 лева.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва да е бил в забава да предостави
необходимото на длъжника съдействие. Ответникът бил изготвил само и единствено
сценарии за първата телепромоция, но не и за втората такава. Съгласно договора
възложителят имал право да иска освен първоначалния сценарий още три преработени
сценария, т. е. общо 4, а доказателства „Г.Ф.“ ООД да е предложило такива по отношение на
първата телепромоция не са налице. Предаването „Г. на е. на е.“ не било излъчвано не по
вина на телевизионния оператор, а поради изтичане срока на сключения с ответника
договор. Само в хипотезата на виновно неизлъчване от телевизионния оператор на
предаването, било възможно предоставяне на алтернативен план за излъчване на
телепромоциите в уебсайтове. Самият ответник признава, че екипът на предаването бил
разпуснат в резултат на спирането му от ефир, което означава, че бил в неизпълнение на
договора по своя вина.
Ползването на фотографии на актьора Р. върху автомобили и в търговски обекти не
представлявало изпълнение, тъй като договорът имал за предмет реклама в медии. Р. не бил
използван за заснемане на никакви видеорекламни материали, не бил участвал в
корпоративни събития. Неизпълнението на договора било по вина на „Г.Ф.“ ООД и затова
договорът бил надлежно развален.
По отношение на насрещните искове счита, че същите са неоснователни - „Г.Ф.“ ООД
било в неизпълнение без „Б.Г.“ ООД да е изпадало в забава по съображенията вече
изложени в допълнителната искова молба, поради което договорът бил надлежно развален и
3
възнаграждение на изпълнителя след развалянето не било дължимо.
В допълнителния отговор и допълнителната искова молба на „Г.Ф.“ ООД се излагат
идентични съображения, чието възпроизвеждане е излишно.
Същото се отнася и до допълнителния отговор на насрещната искова молба, депозиран
от „Б.Г.“ ООД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, че на 29.08.2018 г. страните постигнали съгласие, облечено в писмен
договор, „Г.Ф.“ ООД да осъществи дейности за популяризиране на кафе с търговска марка
„Сантос“, конкретизирани в чл. 1, ал. 2 на договора и изразяващи се в: 1. изработка на две
телепромоционални съобщения с участието на актьора Д.Р.; 2. излъчване на изработените
съобщения в 20 издания на телевизионното предаване „Г. на е. на е.“, в уебсайтовете
www.gospodari.com и www.BeU.bg (наричани в договора уебсайтовете), в официалната
страница на предаването във Фейсбук и в официалния уебсайт на „Б.Г.“ ООД през периода
01.01.2019 г. – 31.12.2020 г.; 3. рекламиране на кафе „Сантос“ в театралната постановка
„Забраненото шоу на Р.“ в рамките на 24 месеца от началото на първата рекламна проява,
свързана с постановката и 4. рекламиране на продуктите на бранда „Сантос“ в уебсайтовете
през периода 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г..
Съгласно чл. 3 от договора всяко от телепромоционалните съобщения следвало да бъде
с продължителност 60 секунди и сценарият да бъде изготвен от „Г.Ф.“ ООД и предложен за
одобрение на възложителя „Б.Г.“ ООД до средата на м. 10.2018 г., но не по-рано от 14 дни
от получаване на творческото задание от възложителя. Последният имал право да поиска не
повече от три пъти промени в сценария на всяка от телепромоциите, които следвало да
бъдат заснети до 31.12.2018 г..
Условията и графикът на излъчване на телепромоциите в предаването („Г. на е. на е.“)
следвало да се определят в отделен тристранен договор между страните и телевизионния
оператор, който го излъчва. Ако по причина на телевизионния оператор телепромоциите не
било възможно да бъдат излъчени, то изпълнителят „Г.Ф.“ ООД следвало да изготви и
предостави за одобрение на възложителя медия план за алтернативно излъчване на
телепромоциите в уебсайтовете (www.gospodari.com и www.BeU.bg).
Рекламирането на кафе „Сантос“ в театралната постановка „Забраненото шоу на Р.“,
следвало до започне през м. септември 2018 г., но броят и графикът на представленията
следвало да се договорят в анекс (чл. 4 от договора), какъвто е подписан на 30.08.2018 г., в
който са конкретизирани рекламните дейности в рамките на тази конкретна продукция.
В чл. 5 от договора дължимото на изпълнителя възнаграждение е конкретизирано за
всяка от дейностите, като за използването на участието и изпълненията на актьора Р. в
телепромоциите и рекламните комуникационни материали, които „Б.Г.“ ООД имало право
да използва за рекламиране и асоцииране на актьора с марката „Сантос“, се дължало
възнаграждение в размер на 204000 лева без ДДС, за изработката на телепромоциите –
25500 лева без ДДС, за излъчването им в 20 издания на предаването „Г. на е. на е.“ - 96400
лева без ДДС, за излъчването на телепромоциите и рекламните банери в уебсайтовете и
официалната страница на предаването във Фейсбук за период от 24 месеца – 119000 лева без
ДДС, съответно за рекламирането на кафе „Сантос“ в театралната постановка „Забраненото
шоу на Р.“ – 59500 лева без ДДС. Общият размер на дължимото по договора
4
възнаграждение, възлизащ на сумата 504400 лева без ДДС, следвало да бъде заплатен на 7
вноски, първите 5 с размер 84400 лева без ДДС, платими на съответния уговорен падеж,
шеста вноска в размер 60000 лева без ДДС и последна вноска с размер от 24000 лева без
ДДС, която била дължима до 10.12.2020 г..
В чл. 10 от договора страните предвидили право на възложителя да развали договора,
ако изпълнителят не заснеме телепромоциите и формите на рекламиране на кафето в
постановката „Забраненото шоу на Р.“ не започнат през 2018 г. и това не се дължи на
липсата на необходимото съдействие от страна на възложителя (като напр. непредоставяне
на задания и т.н.). Ето защо, общата воля на страните, изразена в посочената клауза сочи, че
за изпълнение на възложените рекламни дейности „Г.Ф.“ ООД се нуждаело от съдействието
на кредитора „Б.Г.“ ООД.
Не е спорно, че уговорената първа вноска от дължимото възнаграждение е заплатена от
„Б.Г.“ ООД на 03.10.2018 г. при уговорен падеж – 10.09.2018 г., съответно втората вноска с
падеж 10.12.2018 г. и третата вноска с падеж 10.03.2019 г. са заплатени с банков превод на
14.08.2019 г..
С уведомление, изх. № 4546/04.09.2019 г. „Б.Г.“ ООД нотифицирало „Г.Ф.“ ООД, че е
в неизпълнение на сключения договор, тъй като не било изработено нито едно от
възложените две телепромоционални съобщения, съответно не било започнало тяхното
излъчване и разпространение. Предложените сценарии не удовлетворили възложителя и той
не ги одобрил, но нови сценарии не били предложени. От друга страна предаването
„Забраненото шоу на Р.“ след 31.12.2018 г. било свалено от екран, поради което ищецът
заявил, че разваля договора по отношение на дейностите, възложени на „Г.Ф.“ ООД с чл. 1,
ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4, които не били изпълнени и изпълнението им станало безполезно за
възложителя. С оглед развалянето „Б.Г.“ ООД претендирало връщане на сумата 289080 лева
с ДДС в 7-дневен срок от получаване на уведомлението, което било осъществено на
05.09.2019 г..
С ново писмо, изх. № 4568/20.09.2019 г. „Б.Г.“ ООД уведомило „Г.Ф.“ ООД, че
разваля сключения договор в цялост, поради липса на реклама в представленията на
„Забраненото шоу на Р.“, проведени на 08.05.2019 г. и 14.06.2019 г., въпреки че уговорения
срок за рекламиране не бил изтекъл. С уведомлението, получено на 24.09.2019 г. на „Г.Ф.“
ООД бил предоставен 7-дневен срок за връщане на заплатеното възнаграждение в пълния му
престиран размер от 302880 лева.
Страните не спорят по отношение на разменената електронна кореспонденция, от
която се установява, че на 10.10.2018 г. „Б.Г.“ ООД изготвило задание за криейтив
(творческа) концепция, съответно „Г.Ф.“ ООД предложило сценарий за телепромоция, който
не е одобрен от възложителя, като в писмо от 31.10.2018 г. е поискано ново предложение за
сценарий, което да е насочено към хората със средни към ниски доходи, да било с ясно
послание, което да се запомня, но и да изненадва. На 07.11.2018 г. е изпратен нов сценарий,
който също не бил одобрен, включително на 22.11.2018 г. е предложен трети вариант, по
отношение на който „Б.Г.“ ООД заявило, че има малки коментари, които не са предметно
конкретизирани, но предложило среща за обсъждане на телепромоцията и изработването на
видеоклип, който да бъде направен след нея. В електронно писмо възложителят уточнил, че
телепромоцията следва да бъде фокусирана върху кафе „Сантос“ джезве, но при
споменаване и на продуктите за еспресо и кафеварка. В допълнение към писмото е
посочено, че следва да се покаже модерност, шареност и забавност, без значение, че таргет-
5
групата потребителите на кафето за джезве е на възраст 50+.
В електронно писмо от 11.12.2018 г. представител на „Б.Г.“ ООД изразява становище
за необходимост от цялостна стратегия и концепция при комуникирането на марката и
прави искане за изготвяне на предложение за изграждане на единна криейтив концепция за
целия период на договора, през който Д.Р. ще бъде рекламно лице на „Сантос“ кафе. В
писмото е изразено желание всичко да бъде концептуално обвързано, за да се покаже
консистентността на марката. Поставен е въпросът към кой момент ще бъде изготвен
сценария за телепромоцията и клипа, съответно в какви срокове е възможно да бъдат
заснети.
В писмо от 13.12.2018 г. представител на „Г.Ф.“ ООД заявил готовност за изграждане
на цялостна криейтив концепция за кафе „Сантос“, което предполагало допълнително
ценообразуване, но затова била необходима допълнителна среща. В отговор, представител
на „Б.Г.“ ООД заявил, че все още няма яснота относно планирането и развитието на лицето
Д.Р. за обвързаност с марката „Сантос“, като трябвало да се обединят не само
телепромоцията и видеоклипа в цялостна криейтив концепция, но такава следвало да се
изгради за целия период на договора. С писмо от 18.12.2018 г. „Г.Ф.“ ООД изпратило
предложения за сценарни идеи за имиджовия клип с Р..
В писмо от 08.02.2019 г. представител на „Б.Г.“ ООД заявява, че с оглед липсата на
предаването „Г. на е. на е.“ в е. на Нова ТВ, е загубен канал за комуникация на
телепромоциите към потенциалните потребители и алтернативата, заложена в договора –
алтернативни медии не било ясно дали би била равностоен заместник на телевизионните
излъчвания, поради което възниквал въпросът да се създават ли изобщо телепромоции.
В следващи електронни писма представители на страните обсъждат възможности за
сключване на анекс към договора за сближаване на позициите им относно възможностите за
неговото изпълнение, но такъв не е подписан.
За безспорен в производството е отделен фактът, че ответникът „Г.Ф.“ ООД имало
сключен договор с „Н.Б.Г.“ за излъчване на предаването „Г. на е. на е.“, срокът на който
изтекъл на 31.12.2018 г. и няма спор, че след тази дата ефирното излъчване на този формат,
включително и към приключване на устните състезания не е възстановено.
От извършения оглед на снимки и видеа, както и от събраните гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите И.А.С., В.В.Г. и Д.М. Р., безпротиворечиво се
установява, че рекламните съобщения (телепромоции) не са изработени, съответно актьорът
Р. не е участвал във фотосесии и корпоративни събития, но бил предоставен снимков
материал с образа му, който е използван от възложителя за свързване с марката „Сантос“
чрез създаване на рекламни банери, брандиране на автомобили, щендери в търговски обекти
и други подобни. Втори сценарий за телепромоционално съобщение изобщо не бил
предложен, тъй като трябвало да надгражда първия, а такъв липсвал. В постановката
„Забраненото шоу на Р.“ били излъчвани клипове с марката „Сантос“, актьорът Р. активно
комуникира марката и я споменава повече от веднъж в постановката, налице са цветни
чашки, в рамките на игра е предоставян пакет кафе като награда, при влизане на публиката
са налице поставени рекламни банери. В две от представленията през м. май и м. юни 2019
г. не е извършвана реклама на кафе „Сантос“. В търговски обекти са били налице реклами
на марката, които съдържат образа на Д.Р. до цветни чашки с обозначаване на марката,
включително тези реклами са поставени върху лекотоварни автомобили.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
6
Относно първоначално предявените евентуални искове с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД и чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД.
Основателността на предявения главен осъдителен иск при квалификацията на чл. 55,
ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките:
валидно възникнало между страните правоотношение от сключен договор, разваляне на
договора, поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя и неизпълнение на
възникналото за ответника задължение за връщане на полученото по разваления договор
възнаграждение, от което се претендира част с размер 150000 лева.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване, независимо от
процесуалното поведение на ответника. По отношение на неизпълнението, което като
отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение
за изпълнение на възложената работа, респ. за връщане на полученото за същата
възнаграждение след разваляне на договора, е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва – точно изпълнение. В случая изпълнителят твърди, че е престирал съгласно
договора, като по отношение на част от задълженията, сред които и това за създаване на
телепромоционалните съобщения бил в неизпълнение, но поради неоказано му от
възложителя съдействие.
Договорът е сключен между търговци по повод осъществяваната от тях търговска
дейност и се подчинява на постигнатите между страните уговорки, тъй като принципно
уредбата на търговските и гражданскоправните сделки е диспозитивна - нормативните
правила се прилагат и стават съдържание на правоотношението, само доколкото липсва
постигнато между страните общо съгласие. Единствено императивните нормативни правила
обвързват страните и дерогират несъответстващата им тяхна обща воля. Това означава, че
свободната воля на страните (и по-конкретно - на волеизявяващите им органи), изразена в
съответствие с принципа на свобода на договарянето, определя както предметното
съдържание на дължимата престация и поставените към същата качестени изисквания, така
и при настъпването на какви конкретни факти, възникналата от договора правна връзка
може да бъде прекратена, включително кои форми на неизпълнение пораждат
потестативното право на разваляне на сключения договор.
Право на разваляне в полза на възложителя страните уговорили да се поражда в две
хипотези – при незаснемане на телепромоциите и нестартиране на рекламата на кафето в
театралната постановка „Забраненото шоу на Р.“, освен ако това се дължи на неоказано
съдействие от негова страна – чл. 10, ал. 1 от договора. Така изразената обща воля на
страните не дерогира приложението на общите правила, относими към развалянето на
двустранните договори, но установява ескулпиране на длъжника при липсата на
кредиторово съдействие, което също съответства на нормативната уредба.
В производството няма спор, че телепромоциите не са заснети. Спорът е дали това е
резултат от неоказано от страна на възложителя съдействие, което е било безспорно
дължимо, с оглед чл. 10, ал. 1 от договора или неизпълнението е резултат само от виновното
поведение на ответника.
Според създадената задължителна практика, обективирана в постановени реда на чл.
290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС ,
7
I Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото
се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение по
един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от
фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с
извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това право се
предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок (ако
такъв се предоставя), както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на
неизпълнение в дадения срок. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки
за едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълние, е
диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се отклонят като уговорят
други условия и начин на разваляне. Когато развалянето се извършва извънсъдебно,
прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от
длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на
достигане на уведомлението до длъжника.
Следователно правото да се развали договора е преобразуващо субективно право,
което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до неизправния
длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната страна. Упражняването на
правото е насочено към правна промяна – прекратяване на облигационната връзка като
доколкото договорът е двустранен, с развалянето му изправната страна се освобождава от
собственото си задължение (за заплащане на уговореното възнаграждение). Необходимо е
да се прави разлика между упражняване от кредитора на предоставено му от закона право
едностранно да развали един двустранен договор поради неизпълнение на насрещната
страна, което се осъществява чрез отправяне на едностранно волеизявление и от друга
страна - получаване на уведомлението от неговия адресат – длъжника, което има значение за
настъпване на последиците на развалянето. Регламентацията по чл. 87 ЗЗД касае самото
субективно право на разваляне на двустранен договор – кой е негов титуляр, при какви
предпоставки може да се упражни, по какъв начин и в какъв срок, а разпоредбата на чл. 88
ЗЗД урежда правните последици на развалянето.
В настоящото производство не е спорен факта на отправени от страната възложител
„Б.Г.“ ООД две едностранни изявления за разваляне на договора: първоначално по
отношение на създаване на телепромоционалните съобщения, излъчването им в
телевизионното предаване „Г. на е. на е.“ и в съответните уебсайтове и рекламиране на
продуктите „Сантос“ в последните, а по-късно с изявление от 20.09.2019 г. и по отношение
на рекламата в постановката „Забраненото шоу на Р.“.
Няма съмнение, че създаването на двете телепромоционални съобщения предпоставя
излъчването им и съответно при несъздадени съобщения е безпредметно да се обсъжда
въпросът с тяхното евентуално излъчване. Липсващото изпълнение от страна на „Г.Ф.“ ООД
да създаде телепромоционалните съобщения обаче не се дължи на негово виновно
поведение, а е резултат на неоказано дължимо от възложителя съдействие, като събраните
доказателства установяват, че липсата на сценарий за първото съобщение е препятствало
създаването на второто, което следвало да го надгражда (в този смисъл показанията на
свидетеля С.).
Действително, изпълнителят е предложил варианти на сценарий за заснемане на
първото телесъобщение, като по отношение на последния предложен вариант (с електронно
писмо от 22.11.2018 г.), възложителят не обективира одобрение, а сочи, че има малки
8
коментари, които не са конкретизирани, но едновременно с това отправя оферта за
изработване на видеоклип, концептуално обвързан с телепромоцията, включително
възложителят изисква създаване на цялостна криейтив концепция за продуктите с марка
„Сантос“. Създаването на видеоклип, съответно на цялостна концепция за реклама на
марката, не е предмет на договора, включително изпълнителят изрично волеизявява, че това
предполага допълнително ценообразуване, но такова не се установява да е договорено. В
този смисъл от разменената между страните електронна кореспонденция не може да се
заключи, че е постигнато съгласие за изменение на сключения договор за реклама чрез
разширяване на предметния му обхват, тъй като не е постигнато съгласие относно
съществен елемент – размера на възнаграждението за допълнително възложената работа,
каквото няма съмнение, че изпълнителят счита за дължимо.
При това положение следва да се приеме, че възложителят не е осигурил необходимото
съдействие за изпълнение на поетото от „Г.Ф.“ ООД задължение за изработване на първото
телепромоционално съобщение, тъй като не се установява да е налице безусловно дадено от
него одобрение на предложения му с електронно писмо от 22.11.2018 г. сценарий, което е
препятствало длъжника да изработи съобщението, респ. да предложи надграждащ го
вариант за второто телепромоционално съобщение.
Неоказаното от кредитора съдействие да одобри предложения сценарий е препятствало
като последица създаването му и обективно не е било възможно негово
излъчване/разпространяване. Неоказаното съдействие от страна на кредитора го поставя в
забава и съответно в неговата правна сфера не се поражда правото да развали с едностранно
изявление сключения договор, тъй като същият е загубил качеството изправна страна. От
друга страна длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава и макар да
не е освободен от поетото задължение да изработи телепромоционални съобщения, липсата
на престация е резултат от противоправното поведение на кредитора (неоказано
съдействие), съответно не съставлява основание за разваляне на правната връзка, което
разваляне изисква виновно неизпълнение от страна на длъжника.
По отношение на изявлението за разваляне на договора и в частта му с предмет
реклама на продуктите с марка „Сантос“ в представлението „Забраненото шоу на Р.“,
изпълнителят не е бил в неизпълнение. Продуктите са рекламирани, с изключение на две
постановки – на 08.05.2019 г. и на 14.06.2019 г. (по признание на самия ответник и с оглед
показанията на свидетеля Р.), но това неизпълнение е резултат от неизпълнението на „Б.Г.“
ООД да престира втора и трета вноска от дължимото възнаграждение, които са били с
настъпили, съответно на 10.12.2018 г. и 10.03.2019 г. падежи.
При неизправност на кредитора да изпълни собственото си срочно задължение, което е
с настъпила изискуемост, насрещно задълженото лице („Г.Ф.“ ООД) може да задържи
изпълнението на собствената си престация до заплащането на падежиралите вноски – чл. 90,
ал. 1 ЗЗД, съответно при упражнено възражение за неизпълнен договор, ответникът не е бил
във виновно неизпълнение, което от своя страна да поражда право на разваляне на договора
и в тази негова част. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че към отправяне на
второто изявление за разваляне на договора в неговата цялост, е падежирала четвъртата
вноска от уговореното възнаграждение (10.09.2019 г.), която няма спор, че и към
приключване на устните състезания не е заплатена.
При извод ищецът да е неизправна по договора страна с оглед неоказано дължимо
съдействие за изпълнение на задължението на „Г.Ф.“ ООД и неизпълнение на задължението
9
за заплащане на уговореното възнаграждение в срок, то към обективиране на всяко от
изявленията за разваляне на договора в правната му сфера не е било възникнало
потестативното право на разваляне и съответно желаните правни последици от изявленията
му не са настъпили – упражняването на невъзникнало потеснативно право не води до
промяна в чужда правна сфера. Правната връзка между страните не е прекратена в резултат
на разваляне на договора поради неизпълнение от страна на „Г.Ф.“ ООД, тъй като такова
няма.
При извод да не е налице разваляне, то претенцията за връщане на извършената от
„Б.Г.“ ООД парична престация, е неоснователна, тъй като основанието за получаването и
задържането ѝ от изпълнителя не е отпаднало.
Неоснователна е и евентуалната претенция за заплащане на сумата 150000 лева като
обезщетение на вредите (претърпени загуби, представляващи заплатеното възнаграждение)
от неизпълнение на договора.
В решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е
прието, че облигацията е средство за задоволяване на един подлежащ на правна защита
интерес на кредитора, с оглед на който възниква облигационно право - право на кредитора
да очаква един обещан от длъжника облигационен резултат, чието съдържание при
отношения, произтичащи от договор се определя от страните. Предмет на облигационното
отношение е онова, за което длъжникът се е задължил. При неизпълнение на обещания
облигационен резултат, възниква гражданска отговорност за длъжника да обезщети
кредитора за претърпените от него вреди. Когато кредиторът търпи неблагоприятни
имуществени последици, може да претендира обезщетение за имуществени вреди,
дефинирани в разпоредбата на чл. 82 ЗЗД като "претърпяна загуба" - фактическо влошаване
състоянието на засегнатото имущество и "пропусната полза" - неосъществено сигурно
увеличаване на имуществото, пропусната печалба. Поправянето на вредите в областта на
договорната отговорност е уредено с разпоредбата на чл. 79 ЗЗД, но предпоставка на тази
отговорност е виновното неизпълнение на длъжника, което е и правопораждащ правото на
разваляне факт. Затова и ако престацията е още възможна и длъжникът е в забава - липсва
изпълнение в надлежното време, кредиторът може да иска изпълнение заедно с обезщетение
за вредите от забавата (мораторни вреди) или да иска обезщетение вместо изпълнение
(компенсаторни вреди). Той може и да развали договора, с което да прекрати
облигационното отношение заедно със задължението на длъжника. В основата на тези права
на кредитора все стои неизпълнението на длъжника, но ако се дължи на причина, за която
той отговаря. Когато неизпълнението е резултат на виновното поведение на самия кредитор
е ясно, че въобще не възниква договорна отговорност за вредите от неизпълнението на
договора, без значение под каква форма.
По отношение на насрещните обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Основателността им предполага доказване сключването на договор, въз основа на
който на „Г.Ф.“ ООД е възложено изпълнение на определени дейности за популяризиране
на кафе „САНТОС“, съответно на „Б.Г.“ ООД с договора са предоставени права за ползване
образа/изпълненията на актьора Д.Р., на които права изпълнителят по договора е носител,
съответно изпълнение на възложените дейности в съответствие с възложеното, приемане на
изпълнението от възложителя, включени в съдържанието на договора действителни клаузи
за заплащане на мораторна неустойка в максимален размер от 20 % за неспазване на
10
уговорените срокове за заплащане на възнаграждението.
Сключването на процесния договор е безспорен факт, тъй като всяка от страните в
производството търси защита на съответни материални права, които твърди да са породени
от именно този договор.
Възникналото от договора правоотношение има комплексен характер, тъй като освен
предметното съдържание на договор за изработка (създаване на телепромоционални
съобщения) обхваща и това на договор за използване на произведения, върху които „Г.Ф.“
ООД разполага с авторски и сродни на авторските права – фотографии и изпълнения на
артист-изпълнител, който е страна по продуцентски договор, съответно излъчване на
телепромоциите в телевизионно предаване.
С оглед комплексния характер на правоотношението, страните уговорили и конкретен
размер на дължимото възнаграждение за всяка по вид престациия, дължима от „Г.Ф.“ ООД
(чл. 5 от договора), като кредиторът на плащането се съгласил да приеме изпълнение на
части със съответно уговорени падежи, като не е спорно, че „Б.Г.“ ООД извършило плащане
на три от общо предвидените седем вноски, възлизащи на сума в размер на 302880 лева, с
включен ДДС.
В производството не е спорно, че образът на актьора Д.Р. е използван от „Б.Г.“ ООД в
рекламни материали, но създадени от съществуваща база фотоснимки, без негово участие в
нарочна фотосесия, което е изрично уговорена в чл. 2, ал. 1 от договора възможност.
Възраженията на „Б.Г.“ ООД, че тези правата върху образа на актьора са ограничени до
медийна реклама, са неоснователни. Тълкуването на общата воля на страните, изразена в
договора, сочи, че на „Б.Г.“ ООД се предоставя правото да произведе, създаде и използва за
популяризиране (на марката „Сантос“) всякакви медии и рекламни комуникационни
метериали, които асоциират актьора с марката. Рекламните комуникационни материали не
са ограничават само до т. нар. медии, още повече, че последните се дефинират като средства
(без значение на техния вид) за масово осведомяване, т. е. общодостъпни канали за
разпространение на информация, включително и такава за предлагани на пазара стоки и
услуги. Затова поставянето на рекламни щендери, платна, билборди, брандиране на моторни
превозни средства и т. н. също може да се разглежда като форма на реклама - комуникиране
на свойствата и характеристиките на продукт към потенциалните му потребители чрез
средства за масово осведомяване. В този смисъл, ако страните са възнамерявали да
ограничат разпространението на рекламни материали чрез съответен вид медии (електронни
например), то е следвало ясно да дефинират вида медии в сключения договор. При липсата
на такова ограничение следва да се приеме, че използването на термина медии в чл. 2, ал. 1
от договора не е ограничено до конкретен вид и обхваща всички възможности за публично
разпространяване на рекламните материали свързващи марката с конкретното известно лице
Д.Р..
Такива рекламни материали от страна на „Б.Г.“ ООД са създадени, като при всички
положения използването на фотографии на конкретно лице, върху които фотографии със
създаването им се пораждат авторски права, предполага разрешаване на използването на
тези фотографии, което е уговорено да бъде възмездно. В този смисъл, „Г.Ф.“ ООД е
изпълнило задължението си да предостави обекти на авторско право, върху които притежава
права за използване, ето защо срещу определеното в чл. 5, т. 1 от договора възнаграждение в
размер на 204000 лева, без ДДС, е налице престация, която съдът по реда на чл. 162 ГПК
намира да е икономически еквивалентна на 30 % от това възнаграждение (61200 лева без
11
ДДС), при съобразяване на обстоятелството, че участие на Д.Р. в заснемане на
телепромоциите не е осъществено (без значение по чия вина), същият не е участвал лично
във фотосесия, нито в три други събития на територията на страната за рекламиране на
продуктите с марка „Сантос“. Дължимо е и възнаграждението по чл. 5, т. 5 – за рекламиране
на кафе „Сантос“ в театралната постановка „Забраненото шоу на Р.“, което е в размер на
сумата 59500 лева, без ДДС. Така съдът приема, че престиралият частично по договора
изпълнител „Г.Ф.“ ООД има правото да получи плащане на сума в общ размер от 120700
лева без ДДС или 144840 лева с включен ДДС. Ответникът по главния насрещен иск е
заплатил 302880 лева, с което задължението му да престира възнаграждение по договора е
изпълнено.
По отношение на възнаграждението по чл. 5, т. 2, т. 3 и т. 4 от договора – за изработка
на телепромоциите, за тяхното излъчване в телевизионното предаване и в уебсайтовете и
официалната страница на предаването във Фейсбук, престация от страна на „Г.Ф.“ ООД не е
налице, поради неоказано съдействие от страна на кредитора „Б.Г.“ ООД и затова не се
дължи и възнаграждение срещу това липсващо изпълнение.
Действително, възнаграждението е уговорено да се дължи на части с предварително
определени падежи, които са настъпили, но простото падежиране на задължението не
обуславя основателност на претенция за реално изпълнение при двустранен договор, при
който задълженията на страните са насрещни и относително еквивалентни. След като
възнаграждението представлява насрещна престация за създаването на телепромоционални
съобщения и то с участие на конкретен артист-изпълнител и за тяхното излъчване по
съответните медийни канали, то при липса на предоставяне на тази престация, няма
основание и за заплащане на нейната стойност. Наистина, липсата на изпълнение от страна
на кредитора на паричното вземане - „Г.Ф.“ ООД, е резултат на неизпълнението на „Б.Г.“
ООД да окаже необходимото съдействие (одобряване на предложен сценарий), но това
неизпълнение поражда правото на разваляне на договора и съответно поражда претенция за
компенсаторни вреди. Реално изпълнение на паричното задължение (заедно с евентуално
обезщетение за забавата) е възможно при престиране от страна на „Г.Ф.“ ООД, което обаче
не може да се очаква с оглед поведението на възложителя и състоянието на правен спор,
отнесен за решаване до съда.
Принципно съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа и именно приетата работа обуславя дължимостта на
паричната престация. Тази разпоредба предвижда предпоставките, при чието осъществяване
настъпва изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение за извършената
по договор за изработка работа, но не определя срок за изпълнение на това задължение.
Поради това, при липса на уговорен от страните срок за заплащане на възнаграждението,
съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
При наличие на уговорен срок за плащането, длъжникът изпада в забава с изтичането му –
така решение № 69 от 27.07.2015 г. по т. д. № 119/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Това
категорично сочи, че вземането за възнаграждение се обуславя от извършване на
непаричната престация на изпълнителя, а уговореният срок за плащането му има отношение
към изпадане на длъжника в забава с произтичащите от това правни последици, но самото
настъпване на уговорения падеж на вноска от дължимото възнаграждение, без да е налице
предаден и приет овеществен резултат на възложената работа, не представлява основание за
дължимост на самото възнаграждение.
12
В обобщение, претенцията на „Г.Ф.“ ООД за реално изпълнение на задължението на
„Б.Г.“ ООД да заплати незаплатената част от уговореното възнаграждение по договора,
представляващо четвърта, пета, шеста и седма вноска, е неоснователна и главният насрещен
иск се налага да бъде отхвърлен. Това автоматично обуславя неоснователност и на
акцесорния иск за престиране на мораторна неустойка за забавеното изпълнение на
главницата.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по
правна сделка да престира определена (глобално или в процент) парична сума в
обезщетение на вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е
необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането на „Г.Ф.“
ООД за претендираната мораторна неустойка е необходимо да са осъществени
предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено обезпечаващо го
акцесорно задължение за неустойка, което е действително и осъществено неточно във
времево отношение изпълнение на главното задължение. След като съдът прие, че не е
налице главно вземане за заплащане на остатъка от дължимото възнаграждение, то не е
възникнало вземане и за заплащане на някакви вреди от забавеното му изпълнение, т.е.
мораторна неустойка не се дължи.
С оглед изхода на спора – отхвърляне на първоначалните и на насрещните искове,
съдът разпределя отговорността за разноски само по отношение на предендираното от всяка
страна адвокатско възнаграждение, заплатено за защита по предявените срещу нея искове.
Разноските за провеждане на първоначалните и на насрещните искове остават за страните
както са направени. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение за защита срещу
насрещните искове в размер на 3600 лева, което „Г.Ф.“ ООД счита за прекомерно, но
предвид, че за същите искове последното е заплатило възнаграждение в по-висок размер –
8000 лева, то възражението му е неоснователно по съображенията, развити в определение №
374 от 20.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 687/2017 г., III г. о., ГК: Заплатеното адвокатско
възнаграждение е равностойно на труда, когато съответства на фактическата и правна
сложност на исковото производство, развило се пред съответната инстанция, а разликата в
повече остава в тежест на страната, която го е договорила. Страната, която с
неоснователното си поведение е предизвикала правния спор или го е отнесла до горната
инстанция, е длъжна да понесе само онези разноски, които насрещната е била принудена да
направи, но точно (само) тях. Чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда и ограничение в дейността на
съда по установяване на причинно-следствената връзка между направения по делото разход
и положените от адвоката усилия по конкретното дело. Упражнявайки своето правомощие
по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не може да слезе под минималния размер, предвиден в Наредба
№ 1/9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет в законовата делегация от чл. 36 ЗА Наредба
№ 1/9.07.2004 г. До него законодателят фингира наличието на причинно-следствената
връзка. Липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК законът приравнява на признание от
длъжника, че платеното от насрещната страна е еквивалентно на труда на адвоката. За
разлика от стария ГПК, при такова признание (липса на възражение за прекомерност)
законодателят изключва компетентността на съда служебно да установи причинно-
следствената връзка, респ. да приведе заплатеното с дължимото на адвоката. Следователно
за разлика от отменения ГПК в сега действащия законодателят придава особено значение
(тежест) на признанията на длъжника по осъществяването на релевантния факт - причинно-
следствената връзка. Това следва от исторически анализ на чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.) и чл. 78,
ал. 5 ГПК. Поради това искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги неоснователно над размера,
13
до който страната, която е направила възражението за прекомерност, също е оценила труда
на своя адвокат. Ищецът „Б.Г.“ ООД не възразява за прекомерност по отношение на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за защита по първоначалните искове в
размер на 8000 лева, без ДДС или 9600 лева, с включен ДДС, затова тази сума следва да се
възложи в негова тежест в претендирания размер.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.Г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на
управление: гр. София, бул. "****, срещу „Г.Ф.“ ООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и
адрес на управление: гр. София, бул. „****, евентуално съединени искове, с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, съответно чл. 79 вр. 82 ЗЗД, за заплащане
на сумата 150000 лева – частична претенция от дължимо вземане в размер на 302880 лева,
представляващо заплатено по развален договор от 29.08.2018 г. възнаграждение,
претендирана и като обезщетение за причинени имуществени вреди (загуби) от
неизпълнението на този договор.
ОТХВЪРЛЯ насрещните искове, предявени от „Г.Ф.“ ООД, ЕИК ****, със седалище
гр. София и адрес на управление: гр. София, бул. „****, срещу „Б.Г.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, бул. „****, с правна квалификация
чл. 79 вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 302400 лева – незаплатена
част от възнаграждение, дължимо по договор от 29.08.2018 г. и сумата 60480 лева –
мораторна неустойка в максимален размер от 20 % върху забавената главница.
ОСЪЖДА „Б.Г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр.
София, бул. „****, да заплати на „Г.Ф.“ ООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на
управление: гр. София, бул. „****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 9600 лева –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита по първоначално предявените
искове.
ОСЪЖДА „Г.Ф.“ ООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр.
София, бул. „****, да заплати на „Б.Г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на
управление: гр. София, бул. „****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 3600 лева –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита по предявените насрещни
искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14
15