РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Ловеч, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
в присъствието на прокурора Румен Иванов Петров (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214300600204 по описа за 2021 година
Постановена е Присъда № 260005 от 24 февруари 2021 година
по наказателно общ характер дело № 194/2020 година на Районен съд
Луковит. С тази присъда съдът е признал подсъдимия М. И. Ш.,български
гражданин, без образование, неженен, живущ на семейни начала, безработен,
неосъждан, за виновен, в това, че на 14.12.2019 г. около 02.30 часа, в с. Б.,
Ловешка област, от двора на бившето ТКЗС, отнел чужда движима вещ –
един брой теле порода „Българско черно шарено говедо“ с тегло 250 кг., на
стойност 875.00 лева, собственост на МЛ. Р. АНДР., без съгласието му, с
намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл.
194, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на 1 /една/ година лишаване от
свобода, като на основание чл. 304 НПК го е оправдал по първоначално
повдигнатото обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението
на така наложеното му наказание за изпитателен срок от 3 /три/ години.
1
Съдът е осъдил подсъдимия М. Ш.. с горната самоличност,
да заплати на гражданския ищец МЛ. Р. АНДР., сумата от 875.00 (осемстотин
седемдесет и пет) лева, представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди от престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 14.12.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата,като и сумата от 50 лева по сметка на
съда,представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск,а на основание член 189,ал.3 от НПК сумата 91.50 лева по сметка на ОД
на МВР Ловеч и сумата 114.28 лева деловодни разноски по сметка на Районен
съд Луковит.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия
жалбоподател Ш.,който счита същата за необоснована и
незаконосъобразна.Сочи,че в хода на съдебното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила,довели до ограничаване
правото на защита на Ш..Счита,че не е установен размер на щетата. Оспорва
твърденията, че месото е било пълно с кал и слама, тъй като на снимковия
материал не се вижда да има слама и кал по него. Твърди, че размерът на
щетата е задължителна за доказване съобразно разпоредбите на НПК, но по
делото не е доказан.
По този начин нейният подзащитен не е могъл да се възползва от
привилегированата процедура по НПК, да сключи споразумение и получи по-
ниско наказание.
В съдебно заседание въззивника лично и служебно назначения му
защитник адв.Л. поддържат въззивната жалба.
Представителя на Окръжна прокуратура Ловеч счита жалбата за
неоснователна.Счита обвинението за обосновано от фактическа страна и
излага доводи за неговата доказаност, тъй като по делото са събрани
категорични и безспорни доказателства относно вината на
Ш..Моли,присъдата да се потвърди.
От съвкупната преценка на събраните в хода на досъдебното
производство и пред двете съдебни инстанции писменни и гласни
доказателства съдебния състав приема следното:
2
Въззивната жалба на Ш. е допустима,но неоснователна.Правилно и
при спазване на съдоброизводствените правила решаващия съд е приел
следната фактическа обстановка :
Пострадалият МЛ. Р. АНДР. живее със семейството си в с. Б., област
Ловеч. Заедно със семейството си отглеждат животни в собствена ферма,
намираща се в двора на бившето ТКЗС в с. Б.. Към датата - 14.12.2019 г.
отглеждали около 100 животни в т.ч. и 20-30 телета черношарени, селектари,
тежащи около 250-300 кг. на възраст около 6-7 месеца, като семейството на
А. нямало регистрация за животните. На входа и други части на фермата били
поставени камери за видеонаблюдение. На 13.12.2019 г. вечерта пострадалият
А. и членове на семейството му нахранили животните, заключили фермата и
си тръгнали.
В ранните часове на 14.12.2019 г. след като употребил алкохол с
приятели, въззивника М.Ш. решил да отиде в обора на А. и да открадне нещо.
Около 02.30 часа същият отишъл във фермата, като в 02.31 часа проникнал в
помещение представляващо обор, в който се отглеждали телетата, през врата,
която не била заключена. В помещението-обор имало монтирана камера за
видеонаблюдение, било осветено и вътре се намирали отглежданите от А.
животни - едър добитък.
Въззивника Ш. бил облечен с тъмен анцуг с червени кантове
отстрани, като в обора започнал да извършва некоординирани движения,
изразяващи се в обикаляне на оборното помещение. В крайна сметка Ш.
хванал едно от телетата, намиращи се обора, порода „българско черно шарено
говедо" с тегло около 250 кг., отвързал синджира, с който телето било вързано
и след като изпитал трудности, изпускайки телето и гонейки го, в крайна
сметка около 03.00 часа го извел от обора. След това с телето се отправил към
дома си, където на двора го заклал. Разделил телето на две половини и го
прибрал в стая в дома си, а кожата, копитата, главата и вътрешностите
хвърлил на кучетата.
Рано сутринта на 14.12.2019 г., около 07.00 часа пострадалия и
разпитан от РС Луковит като свидетел МЛ. Р. АНДР. и неговият син Р.М.Р.
отишли в обора и установил, че едно от телетата липсва. Двамата изгледали
записите на охранителната камера и разпознали подсъдимия Ш., който влиза
3
във фермата, след това в обора и взима телето. Възприели, че Ш. влиза във
фермата през врата, която не се заключвала, а на нея имало подпрени някакви
материали, за да не може да се отвори. Възприели, че след като Ш. извежда
телето от обора го изпусна и започнал да го гони из фермата, после го хванал
и дърпайки го изкарва през врата, която не била заключена.
След като възприели, кой е влязъл във фермата и откраднал телето,
МЛ. Р. АНДР. веднага подал сигнал на тел. 112.
За да извършат проверка по случая в обора на А., намиращ се двора на
бившето ТКЗС в с. Б., още същият ден на место пристигнали полицейските
служители - свидетелите И.Т.И. и И.П. Д., на които А. разказал какво е видял
на камерите. Полицейските служители установили, че във фермата на А. има
изградена система за видеонаблюдение. Същите прегледали записа на
охранителната камера и разпознали лицето, което извежда теле от обора -
въззивника М.Ш.. Установило се, че лицето откраднало телето е влязло в
обора през метална порта, която не се заключва.
За да издирят извършителя на кражбата, свидетелите И.И. и И. Д.
тръгнали към адреса на въззивника Ш.. Срещнали го по пътя, той признал за
кражбата и ги завел към дома си, който се намира в края на селото. В дома на
Ш., в една от стаите имало прясно заклано трупно месо. Същото било увито в
чаршаф, а отгоре имало нещо като одеяло. Ш. им обяснил, че това е месото от
телето, което е взел. Полицейските служители го попитали къде е синджирът,
главата и копитата, но той им казал, че всичко е изхвърлил на кучетата.
Въззивникът предал доброволно месото на полицейските служители,
които го натоварили в патрулния автомобил. Заедно с него отишли до смесен
магазин „П." в с. Б. на ул. „П." № 82, който се намира на центъра на селото,
собственост /стопанисван/ на „ИВКО 2008" ЕООД с. Б.. Там на електронна
везна, бяла на цвят, без марка и модел премерили месото и установили, че
същото е с тегло - 48 кг. прясно заклано трупно месо от теле, предна половина
и 39 кг. прясно заклано трупно месо от теле, задна половина. По време на
измерването на месото свидетелят И.П. Д. направил 8 броя снимки със
собствения си мобилен телефон марка „Хуавей П30 про".
Още на същия ден - 14.12.2019 г. пострадалият М.А. и синът му Р.Р.
4
отишли в полицейското управление в гр. Луковит, за да им бъде върнато
месото. Месото било поставено в багажника на полицейски автомобил. На А.
полицейските служители върнали четири бута - двата бута задните и двата
предните. Когато двамата се прибрали на село, нарязали месото и го
изхвърлили на кучетата, тъй като било много мръсно.
До така установената фактическа обстановка Районен съд Луковит е
стигнал чрез детайлен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност
при съблюдаване принципите на член 11 и член 17 от НПК. Правилно са
съобразени събраните по делото доказателства и доказателствени средства -
показанията на МЛ. Р. АНДР., И.Т.И., И.П. Д., А.А.М., К. М.в М., С.К.Д., В.
В. В. и Р.М.Р., съдебно икономическата експертиза, протокол от 25.03.2020 г.
за оглед на веществени доказателства, справки за съдимост, автобиографии и
другите писмени доказателства по делото.
Обоснован е и извода,че всички доказателства и доказателствени
средства в своята съвкупност установяват по категоричен начин времето,
мястото и начина на извършване на престъплението, владението върху
вещите и разпореждането с нея, както и авторството на въззивника в
извършване на кражбата на телето.
Правилен е извода,че показанията на свидетелите са непротиворечиви
и се покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато е описана в
обвинителния акт, поради което съдът правилно е отчел,че са
незаинтересовани и непредубедени и ги е кредитирал изцяло.След детайлен
анализ на гласните доказателства и експертните заключения,решаващия съд е
приел,че от обективна страна въззивника М. ИВ. Ш. е осъществил състава на
престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на дата 14.12.2019 г. около
02.30 часа, в с. Б., Ловешка област, от двора на бившето ТКЗС, е отнел чужда
движима вещ един брой теле порода „Българско черно шарено говедо" с тегло
250 кг., на стойност 875.00 лева, собственост на МЛ. Р. АНДР. от същото
село, без съгласието му, с намерение противозаконно да го присвои.
Налице са съставомерните признаци от обективна страна на
престъплението по чл. 194 от НК. Престъплението е довършено, тъй като Ш.
е извел телето от обора, където било вързано и го завел до дома си в с. Б.. По
този начин било прекъснато владението на владелеца върху вещта, сторено
5
без съгласието му, и така била осъществена фактическа власт върху нея от
подсъдимия, които се разпоредили с нея като заклал телето и разфасовал
месото му.
Обосновано Районен съд Луковит е приел,че не е налице
квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1,т. 2 от НК - вещ оставена
без постоянен надзор. Съгласно ППВС 6/1971 предмет на кражбата по чл.
195, ал. 1, т. 2 НК могат да бъдат само вещи, които по обичай, по естество, по
предназначение или поради други наложили се обстоятелства са оставени на
обществено доверие, без постоянен надзор, независимо от това къде се
намират тези вещи - на поле, в населено място и пр.
По безспорен начин се установи по делото, че предметът на
престъплението -телето на пострадалия, е било затворено в обор на ферма и
вързано със синджир, а не е било оставено /телето/ на обществено място или
на обществено доверие, като свободен достъп до животното не е имал всеки,
поради което съдът е счел, че квалифицираният признак на престъплението
кражба на „вещ без постоянен надзор" не е реализиран от Ш..Тези правни
изводи на решаващия съд се споделят изцяло от въззивната инстанция.
Предвид приетото за установено от фактическа и правна страна,
Районен съд Луковит обосновано и мотивирано е приел,че предявеният за
съвместно разглеждане граждански иск срещу въззивника за имуществени
вреди, претърпени в резултат от деянието предмет на обвинението е
основателен, както по основание, така и по размер, и следва да бъде уважен.
Налице са всички пет кумулативно изискуеми елемента от деликтния
фактически състав по чл. 45 ЗЗД, а именно: 1. деяние; 2. противоправност; 3.
вреда); 4. причинна връзка и 5. вина.
Установено е в хода на първоинстанционното производство , че в
резултат на виновните /умишлени/ и противоправни действия на Ш. -
прекъснал фактическата власт на законния владелец на инкриминираната вещ
и установил своя такава, без за това да е имал правно основание или да е
получил съгласието на владелеца затова - пострадалото лице МЛ. Р. АНДР.,
конституиран като граждански ищец, е претърпял имуществени вреди в
размер на 875.00 лева. Тази сума отговаря на размера на съставомерните
6
имуществени вреди от престъплението по чл. 194, ал. 1 НК и изцяло
кореспондира на претендирания от гражданския ищец размер, поради което и
гражданския иск правилно е уважен. Като законна последица от уважаване на
гражданския иск на деликтно основание, на гражданския ищец съдът е
присъдил и законната лихва върху уважения размер от датата на деянието до
окончателното изплащане на дължимата сума.
При определяне вида и размер на наложеното наказание съдът по
същество е подходил балансирано, взел е предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на Ш., смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.Отчетено е правилно,че
обществената опасност на деянието по чл. 194, ал. 1 НК, следваща от
уредената в закона наказуемост, е висока, тъй като за това престъпление е
предвидено наказание лишаване от свобода до осем години. Личната
обществена опасност на въззивника М. ИВ. Ш., следваща събраните
характеристични данни и в частност от представената справка за съдимост,е
прието правилно от Районен съд Луковит като относително висока, тъй като
не е бил осъждан за извършено престъпление от общ характер.
Обстоятелствата,установени в хода на съдебното следствие характеризират
конкретното престъпление с висока степен на обществена опасност, заради
причинената и невъзстановена щета и интензитета на този вид престъпни
посегателства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът е отчел чистото съдебно
минало на Ш.. При оценката за наличието на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът се е съобразил със задължителните
указания дадени с т. 7 от Тълкувателно Решение № 1 от 06.04.2009 г. по н. д.
№ 1/ 2008 г. на ВКС, НК. Преценявайки релевантните фактически данни за
личността на въззивника и процесуалното му поведение в хода на
наказателното производство, съдът обосновано е отчел, че от страна на
въззивника не е било оказано съдействие при установяване на обективната
истина по делото, нито пък той е спомогнал своевременно и съществено за
разкриване на престъпното посегателство и неговият извършител още в хода
на досъдебното производство. Разкриването на престъплението и неговият
извършител е следствие от действията на самия пострадал и ефективната
дейност на компетентните органи.
7
Решаващия съдебен състав, отчитайки гореизложените обстоятелства,
материалното и социалното положение на въззивника, който е неработещ,
справедливо е счел, че предвиденото в закона наказание лишаване от свобода
следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, и като най-справедлив е
размерът от една година лишаване от свобода.
Изпълнението на така определеното наказание „лишаване от свобода"
в размер на 1 /една/ година е отложено за срок от 3 /три/ години, считано от
влизане на присъдата в сила, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, доколкото
въззивника не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление
от общ характер и за постигане целите на наказанието, и преди всичко за
поправянето на осъдения, не е наложително същото наказание да бъде
изтърпяно - извод за което е направен на база събраните по делото данни за
личността на въззивника и който извод изцяло се споделя от въззивната
инстанция.
По изложените съображения въззивния съд приема,че обжалвания
съдебен акт - Присъда № 260005 от 24 февруари 2021 година на Районен съд
Луковит е правилна и законосъобразна – не са налице основанията по член
337,ал.1,т.1 – 4 от НПК за ревизия на съдебния акт,поради което на основание
член 338 от НПК същия следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260005 от 24 февруари 2021
година по наказателно общ характер дело № 194/2020 година на Районен съд
Луковит.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9