Р Е Ш Е Н И Е
№ 342/26.10.2022
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
- Добрич, в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет
и втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
при
участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя КАНД № 346/ 2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на П.Д.Ж., ЕГН **********,***, чрез адв. Е.Т., БАК, срещу
Решение № 40 от 18.05.2022 г. по НАХД №
20223210200048/ 2022 г. по описа на Районен съд – Балчик.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния
закон, вследствие на което са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на правата му. Настоява същевременно, че
решението на БРС е противоречиво и постановено при липса на ясни и конкретни
мотиви, касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 2 и ал. 3,
т. 1 и т. 2 от НПК. Прави възражение, че съдът не е изложил мотиви във връзка с
оплакванията на въззивника за неправилна квалификация на нарушението, връчване
на електронния фиш (ЕФ) извън сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Претендира, че съдът
не е отчел, че посочената нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се
отнасяла само за нарушения, извършени с лек автомобил в границите на населено
място. Счита, че съдът е следвало да преквалифицира нарушението от чл. 182, ал.
2, т. 3 от ЗДвП на чл. 182, ал. 1, т. 3 от с.з. Позовава се на изтеклия срок от
издаване на ЕФ до връчването му, за да иска прекратяване на административното
производство поради изтекла давност по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Настоява за
отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на електронния фиш.
В съдебно
заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Т.,
който поддържа касационната жалба и претендира присъждане на разноски за двете
инстанции.
Ответникът – ОД на
МВР - Добрич, редовно призован, не се представлява. Не изразява становище по
жалбата.
Представителят на
ДОП счита, че жалбата е неоснователна. Изразява становище, че следва да бъде
потвърдено решението на БРС.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната
проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното
решение Районният съд е потвърдил Електронен фиш Серия К № 3250147, издаден от
ОД МВР - Добрич, с който на П.Д.Ж., е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 100 лв. (сто лева) на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за това че
на 16.12.2019 г., в 13.12 часа, в извън населено място, обл. Добрич, общ.
Балчик по път 1- 9, на 69+0 км, с посока на движение към с. Оброчище, при
максимално разрешена скорост за извън населено място от 90 км/ час е установена
скорост от 119 км/ час с АТСС DRH CAM S1 при управлението на лек автомобил Мазда, регистрационен номер ***, с
което виновно е нарушил чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Предмет на проверка
пред касационната инстанция е съдебното решение на БРС.
За да потвърди Електронния
фиш, съдът е приел, че описаното в ЕФ нарушение е доказано. Позовал се е на
събраните в съдебно заседание доказателства, при което е приел, че е изпълнена
процедурата по издаване на ЕФ и в резултат го е потвърдил.
Така постановеното
съдебно решение е правилно и законосъобразно.
Настоящият състав,
като съобрази възраженията в касационната жалба и нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, съгласно която в касационната инстанция се обсъждат само посочените в
жалбата или протеста пороци на решението, излага следното:
ЕФ съдържа
изискуемите по закон и съгласно приетия от МВР образец реквизити. Връчен е на лицето, собственик на
МПС, което е упражнило правото си на защита чрез подаване на въззивна, а
впоследствие и касационна жалба. В допълнение следва да се отбележи, че ЕФ
съдържа наименование на териториалната структура на Министерство на вътрешните
работи, от която е издаден, каквото е и изискването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
По отношение
годността на техническото средство, надлежното му използване, съответно дали
установяването на нарушението е извършено в присъствието или не на контролен
орган, къде е било мястото на разполагане на техническото средство, възражения
не е имало нито пред РС, нито в касационната жалба, поради което настоящият
състав не следва да обсъжда излагането им в писменото становище по същество,
представено пред касационния състав, по аргумент от чл. 218, ал. 1 от АПК.
По отношение
връчването на ЕФ в по – късен момент и оттам навеждане на довод за нарушение на
чл. 34 от ЗАНН с позоваване на решение по КАНД № 196/ 21 г. на АдмС – Добрич,
следва да се отбележи, че фактическата обстановка по двете дела е коренно
различна. В случая е ясно и няма спор, че ЕФ е издаден на 16.12.2019 г., т.е. в
деня на нарушението (налице е справка/ разпечатка от АИСС в тази насока, която
не е оспорена), поради което е неотносимо възражението, свързано с нормата на
чл. 34 ЗАНН, обсъждана в решението по КАНД № 196/ 21 г., където е установено,
че ЕФ е издаден повече от година след нарушението. Връчването на ЕФ на 26.01.22
г. също не сочи на нарушение, тъй като законодателят не е предвидил срок за
връчване. Датата на връчване би имала значение, ако е изтекла абсолютната
погасителна давност от извършване на нарушение, която в случая е 4.5 години и
не е изтекла. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, на която се позовава
касаторът, засяга издаването на ЕФ, а не връчването.
Не е налице
нарушение по отношение квалификацията на деянието. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава стойностите на скоростта в км/час, които са изредени в
табличен вид и съдържат изискванията за скорост, както за населено място, така
и за извън населено, автомагистрала и скоростен път, а съобразно конкретния
случай – лек автомобил, т.е. категория В, извън населено място – 90 км/ час
разрешена скорост, както правилно е отразено в ЕФ, съответно е приел и РС.
С оглед описаната
фактическа обстановка правилно е определена и приложимата санкционна норма на
чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, съгласно която водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва, както следва: 3. (изм. - ДВ, бр. 54
от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за превишаване от 21 до 30 км/час - с
глоба 100 лв., а в случая превишението е от 29 км/ час, извън населено място. В
този смисъл неоснователна е претенцията, че следвало съдът да преквалифицира
деянието по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, тъй като тази норма касае нарушение в
населено място, а в случая нарушението е извършено извън населено място.
Предвид изложеното
настоящата инстанция приема касационната жалба за изцяло неоснователна, а
Решението на БРС за правилно и законосъобразно.
При служебната
проверка на решението, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдът не установи
нарушения, които да опровергават допустимостта, валидността и съответствието на
решението с материалния закон.
С оглед горното
Решението на БРС следва да бъде потвърдено, а касационната жалба като
неоснователна – оставена без уважение.
Воден от горното, на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 АПК, Административен
съд – Добрич, в касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40 от
18.05.2022 г. по НАХД № 20223210200048/
2022 г. по описа на Районен съд – Балчик.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: