№ 3128
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20221100503525 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение от 24.02.2022 г., постановено по гр. д. № 61712 по описа за 2021 г. на
СРС, 75 състав по депозиран от К. Г. Б. против Агенция „П.И.“, Н.Т.У., иск с правно
основание по чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ е отменено наложеното със
Заповед № РД-11-1155/13.10.2021 г. на и.д. Председател на управителния Съвет на
Агенция „П.И.“ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като
незаконно.
Съдът е взел отношение по отговорността за разноски, като на основание чл. 77
ГПК ответникът Агенция „П.И.“, Н.Т.У. е осъден да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 80 лева – разноски за държавна такса в първоинстанционното
производство.
Недоволен от така постановеното решение останал ответникът Агенция „П.И.“,
Н.Т.У. (НТУ), предвид което и в срока чл. 259, ал. 1 ГПК, чрез своя процесуален
представител – юрк. С.Л., с пълномощно, представено пред първоинстанционния съд,
но предоставящо й мандат за всички съдебни инстанции, депозирал въззивна жалба
срещу съдебния акт. В същата се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и
необоснованост. Въззивникът счита, че решението на първостепенния съд е
практически немотивирано, в нарушение на изискванията по чл. 236, ал. 2 ГПК.
Оплаква се, че, макар формално конструкцията на решението да е спазена, както
фактическите констатации, така и правните изводи на съда са граматически и смислово
неясни, объркани и практически неразбираеми. Възразява, че ангажираните от
ответника доказателства не са детайлно разгледани нито заедно, нито поотделно, не е
проследена тяхната логическа последователност, поради което и не са изведени
1
правнорелевантните факти. Намира, че от мотивите на съда не става ясно кои
доказателства са взети предвид от съда и кои не, както и какви са причините за тази
позиция на съда. Обяснява, че адекватен анализ на представените доказателства щял да
доведе до различна констатация. По отношение на преклузивния двумесечен срок за
налагане на наказанието, излага становище, че същият е спазен, като подчертава, че
видно от представения от ищеца доклад № 93/16.07.2021 г. това е датата, на която
работодателят е узнал за нарушението на трудовата дисциплина, като след тази дата е
започнало дисциплинарно производство с официално изискване на обяснения по реда
на чл. 193 от КТ. Относно деянията, съставляващи нарушение на трудовата
дисциплина, описани в заповедта за предупреждение за уволнение, излага, че съдът не
е отсъдил правилно. В тази връзка навежда, че задължение на всеки инспектор от
екипа е при приключване на смяната да отчете еднотипна информация за определени
събития, свързана с последващо таблично отразяване на определени данни. Поради
естеството на работата, този отчет се подава съвместно за смяната, като това не отменя
задължението на всеки служител, в това число и ищеца, да положи дължимата грижа
отчетът да бъде изготвен прилежно и да съдържа вярна информация. От ангажираните
по делото доказателства обаче се установява, че подаденият от екипа на ищеца отчет
не отразява вярно действителното правно положение, отразено в записите на
Електронната система. Твърди, че изводът на съда, че нарушението е без особена
дисциплинарна тежест е необоснован и безпочвен, тъй като съдът не е взел предвид
представените доказателства. Заявява, че с отговора на исковата молба не е въвел
твърдения за извършена от ищеца корупция. Оспорва и анализа на свидетелските
показания, осъществен от съда. Поради тези подробно разгърнати аргументи във
въззивната жалба, се отправя искане до въззивния съд да отмени обжалваното решение
и да постанови въззивно решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.
Ответникът по жалбата К. Г. Б. подава отговор на въззивната жалбата в срока и
по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който се застъпва позицията, че същата е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Счита, че
изложените от жалбоподателя аргументи са недоказани и тенденциозни.
Неоснователно и в противоречие със закона и съдебната практика, жалбоподателят
твърдял, че всички доказателства представляват официални свидетелски документи.
Напротив, представените като доказателства докладни записки, справки и други
документи представляват частни свидетелстващи документи и нямат обвързваща за
съда доказателствена сила. Сочи, че дори да се приеме за начало на давностния срок
датата, на която директорът на НТУ е депозирал доклад от проверка – 16.07.2021 г.,
срокът е изтекъл. Последното е така, понеже съгласно чл. 194, ал. 3 КТ сроковете не
текат, докато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. Конкретно, за
ползван платен годишен отпуск се прибавят разрешеният като отпуск брой работни
дни, като не следва да се прибавят към този срок и почивните и празнични дни,
обхванати в периода, в който лицето е било в отпуск. Твърди, че е ползвал платен
годишен отпуск, сумарно 23 дни, и с толкова дни е продължен срокът по чл. 194 КТ,
поради което и последният е изтекъл на 09.10.2021 г., тоест 4 дни преди налагане на
дисциплинарното наказание. Заключава, че не е отговорен за вменените му нарушения
на трудовата дисциплина. Предвид изложеното, моли да се потвърди
първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно, както и да
се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната
на страната безплатна правна помощ.
Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
2
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, и като
съобрази разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая, обжалваното решение част е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна
власт и компетентност, поради което същото е валидно. Тук е мястото да се отбележи,
че съдебният акт съдържа всички изискуеми по чл. 236 от ГПК реквизити.
Претенциите на жалбоподателя за неразбираемост на съдебния акт се явяват
неоснователни, доколкото всеки съдия разполага с относителната свободата да
обективира вътрешното си убеждение в словестна форма, по онзи начин, който намира
за най-удачен и удовлетворяващ собствените му потребности като професионалист.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на
иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Същото е и правилно, като в допълнение към мотивите, изложени от
първоинстанционния съд и във връзка с доводите във въззивната жалба, настоящият
състав намира следното:
Безспорно е установено между страните, че същите са се намирали във валидни
трудови правоотношения към процесния период, като ищецът К. Г. Б. заемал
длъжността „инспектор“ в Н.Т.У., Отдел „Контрол и правоприлагане“ – Сектор
„Контрол и правоприлагане“ – Благоевград, към Агенция „П.И.“.
В представената по делото длъжностна характеристика за длъжността
„инспектор“ /мобилен екип по правоприлагане и контрол/ в отдел Контрол и
правоприлагане, сектор Контрол и правоприлагане – Благоевград са изброени
конкретните преки задължения за изпълняваната длъжност, съгласно мястото на
длъжността в структурата на организацията (подчиненост), основната цел на
длъжността и областите на дейност. В длъжностната характеристика освен това са
регламентирани отговорностите, свързани с организацията на работа, управлението на
персонала и ресурсите. Регламентирани са още полезни контакти, начини за вземане на
решения, изисквания за заемане на длъжността и необходими компентентности.
Страните не спорят още, че по силата на Заповед № РД-11-1155/13.10.2021 г. на
и.д. Председател на управителния Съвет на Агенция „П.И.“ на К. Г. Б. е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че виновно не е
изпълнил трудовите си задължения, изразени в неправилно попълнен дневен отчет за
18.04.2021 г. и неправомерно затворено нарушение без постъпило плащане на ППС с
рег. № LRL438 като платено с компенсаторна такса в размер на 750 лева. Писмените
обяснения на г-н Б. не оправдават поведението му. От правна страна се установило, че
служителят виновно е нарушил трудовата дисциплина - като част от екип е участвал в
неправилното попълване на дневния отчет на дата 18.04.2021 г. и е допуснал
неправомерно затваряне на нарушение на ППС с рег. № LRL438 като платено с
компенсаторна такса в размер на 750 лева. По този начин е осъществил фактическия
3
състав на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, а именно: „Неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологичните правила“.
От приложен по делото сигнал/жалба вх. № 94-00-6984/22.05.2021 г., подаден от
Й.Н.С., се установява, че на 18.04.2021 г., пътувайки от гр. Враца до гр. София, около
17:30 часа на Автомагистрала „Хемус А2“ била спряна от контролни органи на НТУ за
проверка на валидна винетка. При проверката от контролните органи било установено,
че колата й няма валидна винетка, като контролните органи й показали 4 на брой
нарушения и я задължили да плати на място поне едно от тях, което е в размер на 70
лева, като в противен случай няма да може да продължи. Не й предложили съставяне
на АУАН, нямала никакви пари в дебитната си карта и им обяснила, че няма как да
плати глобата на място и те й предложили да плати глобата кеш, за което ще й бъде
издаден/а фактура (касов бон). Контролните органи били общо трима човека,
жалбоподателката им дала 70 лева, за което й било издаден касов бон № 88150017 и
фактура 3517, с която заплатила глобата си от 06.03.2021 г.
По реда на чл. 193 от КТ са събрани и обяснения от К. Б., а именно писмени
обяснения от 12.05.2021 г. и писмени обяснения вх. № 09-99-1675/01.06.2021 г., от
които се установява, че ищецът няма спомен за процесните събития и мисли, че става
въпрос за грешка, както и, че прави впечатление и разминаването в посочените в
сигнала регистрационни номера на леките автомобили, намесени в случая.
От приложено по делото писмо за искане на обяснения, вх. № 93-01-
5647/23.08.2021 г. от страна на К. Г. Б. се установява, че след постъпил сигнал в АПИ,
както и доклад от инж. И.И. – и.д., директор на Н.Т.У. при АПИ с вх. № 93-01-
4931/16.07.2021 г. във връзка с доклади с изх. № 09-99-1666/28.05.2021 г. и с изх. № 09-
99-1847/17.06.2021 г. от Г.Т. – началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ по
повод подаден сигнал вх. № 94-00-6984/22.05.2021 г. от Й.Н.С., на основание чл. 193,
ал. 1 КТ на ищеца Б. е дадена възможност в 3-дневен срок от връчване на писмото да
представи своите писмени обяснения, както и документи и други доказателства по
отношение на твърдените от него факти и обстоятелства.
В отговор на това писмо е приложеният по делото отговор от инспектор К. Б. с
адресат г-н Д. като и.д., Председател на Управителния съвет на Агенция „П.И.“,
съгласно който ищецът Б. уведомява, че по въпросния случай по искане на Началник
сектор „КП“ – Благоевград, в присъствието на юристи и главен инспектор, е дал
писмени обяснения на два пъти и няма какво повече да добави.
Приложени са по делото доклад с изх. № 09-99-1666/28.05.2021 г. и доклад с изх.
№ 09-99-1847/17.06.2021 г., изготвени от Г.Т. – началник на отдел „Контрол и
правоприлагане“, по повод подаден сигнал вх. № 94-00-6984/22.05.2021 г. от Й.Н.С..
Съгласно съдържанието на доклад с изх. № 09-99-1666/28.05.2021 г., след
проследяване хронологията на събитията, може да се направи обосновано заключение,
че ППС с рег. № ****, ППС с рег. № IE9577 и ППС с рег. № **** са спирани за
проверка от инспектор С.С. и инспектор Б.В., които на 08.05.2021 г. са правоприлагали
на път А3-Мало Бучино – Перник, тунел 3. На следващо място от справката на отдел
„УИСИ“ безсъмнено е доказано, че на 18.04.2021 г. инспектор С.М. е затворил
неправомерно и без постъпило плащане нарушение на ППС с рег. № LRL438, като
платено с КТ (компенсаторна такса) в размер на 750 лева.
Изводимо е от съдържанието на доклад с изх. № 09-99-1847/17.06.2021 г., че
екип М., Б. и Н. отчитат за работна смяна на 18.04.2021 г. две компенсаторни такси за
ППС с рег. № NIZ 6953 за нарушение от 17.04.2021 г. с фактура № 88160017/3516 и
нарушение от 18.04.2021 г. с фактура № 88160017/3517. При анализ на представените
копия на трите компенсаторни такси за ППС, се установи, че и трите са платени с
4
дебитна карта VISA с номер на картата № 498877******1030. Нещо повече, с фактура
№ 88160017/3517 инспекторите М., Б. и Н. отчитат компенсаторна такса за ППС с рег.
№ AV06PMO и компенсаторна такса на ППС с рег. № NIZ 6953.
По делото е представен и доклад от инж. И.И. – и.д. Директор на Н.Т.У. вх. №
93-01-4931 от 16.07.2021 г., , видно от който по постъпил на 22.05.2021 г. в Н.Т.У.
сигнал от Й.С., е образувана проверка на длъжностни лица на НТУ, които на
18.04.2021 г. са изпълнявали своите задължения по чл. 167 от ЗДвП. Видно от доклада
и съгласно утвърдения график за месец април 2021 г., С.М. е дневна смяна в екип с
инспекторите К. Б. и А. Н., на път А3-Мало Бучино-Перник, тунел 3 с MEU 017. В
дневния отчет на екипа от 18.04.2021 г. липсва отчетна и предадена компенсаторна
такса за ППС с рег. № AV06 RMO, тоест компенсаторна такса, която е представена от
г-жа С.. Видно от справка в СВИП е, че рег. № NIZ 6953 има регистрирано и затворено
само едно нарушение за 17.04.2021 г., а такова от 18.04.2021 г. не е регистрирано.
Изрично е отбелязано още, че за сходно на горното нарушение от 18.04.2021 г. е
изготвен и доклад с изх. № 09-99-1666/28.05.2021 г. от началника на отдел „Контрол и
правоприлагане“.
По делото е приложена Инструкция с изх. № 09-99-873/03.09.2019 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол върху заплащането на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ТОЛ контрол) от инспекторите в
отдел „Контрол и правоприлагане“.
Представена е по делото и справка-извлечение от отдел „Управление на
Информационната система и инфраструктура“ Н.Т.У. относно служебна справка за
преминавания на ППС по платената пътна мрежа и затворени нарушения, във връзка с
първоинстанционното дело, ведно с приложена таблица с данни за преминавания на
ППС по платената пътна мрежа.
Приложени са и заповеди на ответника, издадени на основание чл. 155 от КТ, с
които същият разрешава на ищеца Б. да използва своя платен годишен отпуск, както
следва: за периода от 14.06.2021 г. до 16.06.2021 г. включително (3 работни дни); за
периода от 27.08.2021 г. до 10.09.2021 г. включително (10 работни дни); за периода от
13.09.2021 г. до 30.09.2021 г. включително (13 работни дни).
Други относими доказателства не са ангажирани в хода на процеса, развил се
пред първоинстанционния съд, както и в хода на въззивната процедура.
Съгласно правилото, установено в нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Видовете дисциплинарни наказания са
лимитативно изброени в разпоредбата чл. 188 от КТ и са следните: забележка,
предупреждение за уволнение и уволнение. В настоящия случай на ищеца Б. е
наложено наказание по чл. 188, т. 2 от КТ, а именно предупреждение за уволнение.
Релевантните по делото въпроси са законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение от работодателя, конкретно, законосъобразно провеждане на
дисциплинарно производство- издаване на заповедта в срока по чл. 194 КТ,
мотивиране на същата, установяване, че работникът е извършил вменените му
нарушения, спазване на предварителната закрила, при наличието на условията за това.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, доказването на
посочените обстоятелства е в тежест на работодателя.
Ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да уволни работника/
служителя, а ответникът– всички факти, които пораждат това право или имат значение
5
за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти,
които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са
посочени от ищеца в исковата молба. Непосочени пороци на заповедта за уволнение не
могат да се въвеждат в предмета на спора от съда, тъй като по този начин ще се наруши
принципът на диспозитивното начало в гражданския процес и съдът ще се произнесе
извън сезирането (в този смисъл – Решение № 92/14.04.2016 г. по гр. д. № 4515/2015 г.
на ВКС, IV г. о.; Решение № 174/13.10.2016 г. по гр. д. № 659/2016 г. на ВКС, III г. о.;
Решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г. на ВКС, IV г. о.; Решение №
160/01.06.2016 по гр. д. № 222/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др. ). Непредявените от ищеца
обстоятелства, които опорочават уволнителното волеизявление, се преклудират. Съдът
не може да обсъжда и разглежда твърдения за факти, осъществили се преди
предявяване на иска, които ищецът не е предявил по надлежния ред. Решението по иск
за признаване на уволнението за незаконно не може да се основе на факти, които
опорочават или погасяват спорното потестативно право, ако не са изрично посочени от
ищеца като такива.
Пороците на уволнението, въведени от ищеца в настоящото производство, се
отнасят до две групи въпроси, едните отличаващи се със своя процедурен порядък, а
другите касаят доводи по същество.
В тежест на работодателя е да докаже, когато уволнението не е извършено от
ръководителя, че то е извършено от лице, разполагащо с работодателска власт, било то
при условията на заместване или по делегация при надлежно овластяване /така прието
и в Решение № 346 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 468/2009 г., IV г. о., ГК/. По
аргумент за обратното, следва, че в случаи, когато дисциплинарното наказание е
извършено от ръководителя, тоест титуляра на работодателската власт, какъвто
несъмнено се явява изпълнителният директор на Агенцията работодател, както в
настоящия случай – изпълнителния директор Председател на Управителния съвет на
Агенция „П.И.“, то последният е разполагал с властта да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца.
Идентични аргументи се съдържат и в Решение № 148 от 6.07.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 4053/2021 г., IV г. о., ГК, където е посочено, че в случаите, когато
работодателят е юридическо лице или неперсонифицирано образувание (§ 1, т. 1 от ДР
на КТ) работодателските функции (власт, включително правомощията да прекратява
трудови правоотношения, т. е. да уволнява работници или служители) се осъществяват
от името на работодателя от физическо лице, което е оправомощено (натоварено) с тях
по силата на нормативен акт или на вътрешно-организационен акт – с изрични
разпоредби от същите, или с оглед ръководната длъжност и/или функциите на
представителен орган, осъществявани от това физическо лице (което е най-честата
хипотеза), или по силата на делегиращ акт (заповед, пълномощно и пр.) на лице, което
вече е натоварено (оправомощено) с работодателските функции (в този смисъл са и
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 от 11.01.2013 г. на ОСГК на
ВКС).
Въззивният съд приема, че това изискване е спазено, като заповедта е издадена
от компетентен орган в рамките на проведеното дисциплинарно производство по реда
на КТ, а именно от изпълнителния директор Председател на Управителния съвет на
работодателя Агенция „П.И.“ – инж. И. Д., който като титуляр на работодателската
власт е разполагал и с конкретното правомощие да прекъсне трудовоправната връзка
между Агенцията, чийто Управителен съвет председателства, и ищеца К. Б..
Следващият спорен между страните въпрос е спазен ли е двумесечният срок по
чл. 194 КТ. Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-
късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
6
извършването му. Срокът по чл. 194 КТ е преклузивен и единствените две хипотези,
при които законодателят изчерпателно е предвидил възможност за спирането му са при
законоустановен отпуск на работника или служителя и участие в стачка. В рамките на
двумесечния срок от откриване на нарушението, работодателят следва да извърши
всички необходими действия. След изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ
субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно
наказание, ако не е упражнено, се преклудира ( в този смисъл Решение № 256 от
18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на IV г. о. на ВКС). Нормата е императивна и
съдът следи служебно за прилагането й. Не съществуват обективни причини, които да
обосноват възможност за налагане на дисциплинарно наказание след изтичане на срока
по чл. 194, ал. 1 КТ, защото след изтичането му в правния мир дисциплинарната
простъпка вече не съществува като основание за налагане на наказание и се прекратява
възможността за търсене на дисциплинарна отговорност (в този смисъл Определение
№ 277 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7293/2013 г., III г. о., ГК).
Противно на доводите на ответника, наказанието не е наложено в двумесечния
срок от узнаване за нарушението от работодателя. Под откриване на нарушението по
смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ следва да се разбира узнаването от субекта на
дисциплинарна власт на установено в съществените му признаци нарушение на
трудовата дисциплинаустановени субект на нарушението, време и място на
извършването му, съществените признаци на деянието от субективна и обективна
страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение (така и Решение по гр.
д. № 918/2012 г. на IV г. о., Решение по гр. д. № 1036/2011 г. на IV г. о. на ВКС).
Извършените нарушения на трудовата дисциплина, по мнение на настоящия
състав на въззивния съд, следва да се считат открити от органа на дисциплинарна власт
след приключване на възложените от работодателя на специални комисии проверки и
довеждане до знанието на работодателя на констатациите от възложените проверки (в
този смисъл и Решение № 266 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 311/2011 г., III г. о.,
ГК) Идентично разрешение е дадено в Решение № 60202 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 3965/2020 г., III г. о., ГК, което, макар и да касае дисциплинарно нарушение, за
което се извършва инспекция по одитен ангажимент по реда на ЗВОПС, дава отговор
на въпроса от кога се счита открито нарушението, за което се извършва допълнителна
проверка, какъвто е настоящият случай.
Конкретиката на случая сочи, че след подаване на сигнал/жалба вх. № 94-00-
6984/22.05.2021 г., от лицето Й.Н.С., в НТУ са извършвани редица проверки,
резултатите от които са намерили отражение и в представените по делото доклад с изх.
№ 09-99-1666/28.05.2021 г. и доклад с изх. № 09-99-1847/17.06.2021 г., издадени от Г.Т.
– началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ. Индиция за съда, че
работодателят е получил информация за случилото се и преди подаване на сигнала,
представляват дадените от страна на ищеца Б. писмени обяснения още на дата
12.05.2021 г. При все това макар посочените доклади да касаят процесните събития и
да извеждат в заключителните си пасажи наличието на нарушение на трудовата
дисциплина, то единствено последният доклад от 16.07.2021 г., съставен от инж. И.И. в
качеството му на изпълнителен директор към съответното структурно звено на
Агенция „П.И.“ – Н.Т.У., е изготвен след приключване на всички възложени от
работодателя проверки. Последният, идентично на предходните два доклада,
заключава, че от изложените обстоятелства са налице достатъчно данни за образуване
на дисциплинарно производство и ангажиране дисциплинарната отговорност на
посочените инспектори, за извършени от тях нарушения и незаконосъобразни действия
по повод изпълнение на служебните им задължения по чл. 167а от ЗДвП.
В светлината на посочената практика на ВКС и предвид конкретните факти по
7
делото, въззивният състав на съда намира, че органът на дисциплинарна власт е открил
нарушението на трудовата дисциплина на ищеца Б. най-късно на датата 16.07.2021 г.,
поради което и от тази дата именно тече преклузивният 2-месечен срок по чл. 194 КТ.
Прочие, това и датата, която сам ответникът твърди, че следва да се вземе предвид,
поддържайки, че именно а нея работодателят е узнал за нарушението на трудовата
дисциплина.
Съгласно изричното правило, закрепено в нормата на чл. 194, ал. 3, предл. 1-во
от КТ сроковете по ал. 1 за налагане на дисциплинарни наказания не текат през
времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. Дните, през
които едно лице е в отпуск, ерго, трябва да се зачетат и вземат предвид при броенето
на двата месеца, като същите удължават периода, в който може да бъде наложено
законосъобразно дисциплинарното наказание. В настоящия случай по делото са
представени заповеди на ответника, издадени на основание чл. 155 от КТ, с които
същият разрешава на ищеца Б. да използва своя платен годишен отпуск, както следва:
за периода от 14.06.2021 г. до 16.06.2021 г. включително (3 работни дни); за периода от
27.08.2021 г. до 10.09.2021 г. включително (10 работни дни); за периода от 13.09.2021 г.
до 30.09.2021 г. включително (13 работни дни). Следователно, в рамките на
релевантния период след 16.07.2021 г., ищецът е ползвал общо 23 дни платен годишен
отпуск, като от този период са изключени, макар поначало част от работната седмица,
но с оглед празници, неработните дни – 06.09.2021 г. /понеделник/ и 22.09.2021 г.
/сряда/.
Съгласно Решение № 209 от 21.01.2019 г., постановено по гр.д. № 87/2018 г. по
описа на ВКС, III г.о., без значение е видът на ползваната отпуска, като е достатъчно
същият да е от предвидените в закона. Без значение е и неговата продължителност.
През време на отпуска сроковете спират да текат, поради това, за да се прецени дали
съответният срок е изтекъл, времето на законоустановен отпуск се приспада от
продължителността на сроковете по чл. 194, ал.1 КТ. По разпореждане на закона
срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ се брои в месеци и изтича на съответното число на
последния /втория/ месец. Когато са били налице основания за спиране поради ползван
отпуск в рамките на този срок след съответната дата на втория месец следва да се
прибавят толкова дни, колкото е бил разрешеният отпуск. Точният брой дни зависи от
конкретиката на случая и от вида отпуск. Конкретно за настоящия случай при ползван
платен годишен отпуск се прибавят разрешеният като отпуск брой работни дни, като
не следва да се прибавят към този срок и почивните, и празничните дни, обхванати от
периода, в който работникът или служителят е бил в отпуск, тъй като това не се
предвижда от разпоредбата на закона. Изводи в същата насока са обективирани и в
Решение № 155 от 27.06.2016 г., постановено по гр.д. № 418/2016 г. по описа на ВКС,
III г.о, макар съществото на спора по това дело да е с друга насоченост. От последното
може да се изведе, че срокът всякога следва да бъде продължен с толкова работни дни,
с колкото работникът не се е явявал на работа и не е изпълнявал трудовите си
функции.
В резюме, считано от 16.07.2021 г. тече 2-месечният срок за налагане на
дисциплинарното наказание на ищеца Б., който поначало би изтекъл на 16.09.2021 г.
Поради ползвания от ищеца платен годишен отпуск обаче този срок е удължен с още
23 дни (общ брой работни дни, в които ищецът не е престирал труд, доколкото е бил в
отпуск) или следва, че същият е изтекъл на 09.10.2021 г. Това е последната дата, на
която работодателят е можел да упражни законосъобразно своето потестативно право
по прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Доколкото процесната
заповед е издадена на 13.10.2021 г., тоест четири дни по-късно, то следва, че същата е
незаконосъобразна. Това е формално по своя характер основание за отмяна на
8
заповедта, поради което и след неговото установяване, за въззивния съд се явява
безпредметно по-нататъшното изследване и коментиране на твърдените от ищеца
пороци на заповедта.
Като достигна до същия краен резултат, намерил отражение в атакуваното
съдебно решение, въззивният съд в приложение на правилото по чл. 272 от ГПК счита,
че обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
При този изход от спора разпределената от СРС отговорност за разноски по реда
на чл. 78 от ГПК не следва да бъде ревизирана.
Право на разноски за въззивното производство има единствено въззиваемата
страна – ищец на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273 от ГПК, като претенция
в тази насока е своевременно заявена още с отговора на въззивната жалба. Ищецът
претендира разноски за адвокатски хонорар за оказана пред въззивния съд безплатна
правна помощ в хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В случай на хипотеза на оказана безплатна правна помощ, изводима от
представен по делото договор за правна защита и съдействие, съдът не следва да
изследва истинността на конкретно посоченото в договора основание по чл. 38 ЗА,
както е в настоящия случай – чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Доколкото представеният в
проведеното пред СГС открито съдебно заседание на 30.05.2023 г. по делото договор за
правна защита и съдействие е без дата и съгласно НМРАВ в актуалната й редакция -
изм. и доп,. ДВ. бр. 88 от 4.11.2022 г. минималният размер на адвокатското
възнаграждение за адв. М.а за предоставената от нея безплатна правна помощ на ищеца
Б., реализирана чрез депозиране на отговор на въззивната жалба и процесуално
представителство, е в размер на 780 лева – чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НМРАВ -
размерът на минималната месечна работна заплата за страната към момента на
определяне на възнаграждението по реда на чл. 2 от НМРАВ. Ето защо и в полза на
ищеца следва да се присъди горепосочената сума, представляваща разходи за
адвокатско възнаграждение, сторени пред СГС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 24.02.2022 г., постановено по гр. д. № 61712 по
описа за 2021 г. на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, БУЛСТАТ: ****, със седалище и адрес на
управление: с адрес: гр. София, бул. „****, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл.
273 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗАдв на адвокат Б.С. М.а, ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. Перник, ул. „****, сумата от 780 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.
3, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10